Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260012
гр. Добрич, 25.11.2024 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично
заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в
състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар
ИЛИЯНА НЕЙКОВА разгледа
Т. д. № 200 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 200/2019 г. по описа на Окръжен съд -
Добрич е образувано по искова молба, рег. вх. № 262528/12.05.2021 г. на
регистратурата на Окръжен съд -
Добрич, подадена от К.В. Д. ЕГН ********** – с пост. и наст. адрес ***, с която срещу А.Ф. АД гр. М., ***, ФРГ, със
съд. адрес ***, е предявен частичен иск за сумата от 60 000.00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на неговата сестра Ж.В.Д.,
поч. ***г. в Германия, настъпила в резултат на
ПТП, виновно причинено от водач на лек
автомобил, застрахован по риска „Гражданска отговорност” на
автомобилистите при A.V.AG Berlin, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на деликта
– ***г. до датата на окончателното изплащане на задълЖ.ето,
претендиран на основание параграф 115, ал. 1, т. 1 от
Закона за задължителната застраховка гражданска отговорност във вр. с параграф 7, ал. 1, параграф 10 от Закона за двиЖ.ето по пътищата във вр. с
параграф 823, ал. 1 и параграф 253 от Германския граждански законник във вр. с чл. 4, параграф 3 от Регламент ( ЕО ) № 864/2012 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право
към извъндоговорни задълЖ.я
( „Рим ІІ“ ).
В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане
на сторените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв.
Ответникът
А.Ф. АД оспорва исковете по основание и размер. Излага доводи, че приложимото
към процесния казус право е правото на държавата, в която е настъпила вредата –
арг. чл. 4, параграф 1 от Рим ІІ – правото на Ф. Р.
Германия. Съгласно приложимото към датата на събитието немско материално право претендираните в настоящото производство обезщетения за
неимуществени вреди не са подлежели на обезщетяване. Инвокира възраЖ.я за погасяване
по давност на исковите претенции съгласно параграф 195 ГГЗ. Поддържа се възраЖ.е за съпричиняване на противоправния резултат от страна на пострадалото лице
съобразно параграф 254 във вр. с параграф 846 ГГЗ. Оспорва се виновното противоправно поведение на водача на МПС. Оспорва се
основателността на претенцията за лихва за забава, считана от датата на деликта. В отговора на исковата молба се съдържа искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема
за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Видно от представения по делото
препис от обвинителния акт, Прокуратурата на Ф. Р. Германия е повдигнала срещу Н.Н. обвинение в това,
че на 27.12.2016 г. в гр. Зик, Германия е причинил по
небрежност смъртта на Ж. Д. и телесни повреди на други лица – престъпление по
параграф 222, ал. 1, 229, 230, ал. 1, 52, 69, 69а НК на Ф. Р. Германия.
С влязло на 14.08.2019 г. в законна сила Решение по
наказателно дело № 75/2017 г. по описа
на Районен съд – Аренсбург,
наказателното производство по отношение на обвиняемия Н.Н.,
род. на *** г. в гр. Ш., Б., на основание чл. 153, ал. 2 НПК на Ф.Р. Германия е
прекратено.
От доказателствата по делото –
комплексната съдебна автотехническа и медицинска
експертиза, по несъмнен и безспорен начин се установява, че на ***г., около
11.50 ч. на територията на Германия, преди обяд, по път клас 3, № 224 в посока
към гр. Хойсдорф се е движел лекият автомобил BMW M6
с рег. № ***, управляван от Н.Н.. В автомобила е
пътувала Ж.В.Д.. Пътната настилка в района на произшествието е била асфалтова,
мокра, запазена без повреди и неравности в нея. Произшествието е настъпило в
светлата част на денонощието, при облачно, студено време със силен вятър, но
добра метеорологична видимост. В участък 053 на пътя, от мрежов възел А2327133
в посока към мрежов възел В2327101, лекият автомобил BMW M6 с рег. № *** е
спрял пред светофарната уредба за изчакване на включване на зелен сигнал, след
което водачът му да продължи двиЖ.ето си в посока към
кръстовище с кръгово двиЖ.е. В същото време, по
същият път, в противоположна посока, от кръстовището с кръгово двиЖ.е към светофарната уредба се е движел лекият автомобил
MERCEDES E 300 BLUETEC с рег. № ***, управляван от Й.Ш.. Около 11.50 ч., светофарната
уредба включила зелен сигнал, но водачът на лекия автомобил BMW M6не потеглил
веднага, а се забавил, след което потеглил с голямо ускорение, при което гумите
на автомобила са се приплъзнали върху мократа
асфалтова настилка, поради което автомобилът се е движел зигзагообразно, като
вследствие на ускорение за кратко време и разстояние достигнал скорост до 83
км./ч. В резултат на действията на водача д.с органите на управление на МПС,
последвала загуба на контрол над управлението му, при което автомобилът
преминал върху десния затревен банкет. Водачът на МПС направил опит да
възстанови устойчивото двиЖ.е на автомобила и да го
върне върху платното за двиЖ.е, завъртайки волана
вляво, при което МПС се отклонило вляво и се насочило към разделителната ивица
на пътя, след което е преминал в лентата за насрещното двиЖ.е,
по която в този момент в противоположна посока се е движел лекият автомобил
MERCEDES E 300 BLUETEC. При създалата се ситуация, в резултат на взаимното
пресичане на траекториите на двиЖ.е на двата
автомобила е настъпил удар между предната част на лекия автомобил MERCEDES E
300 BLUETEC и дясната странична част на лекия автомобил BMW M6 в областта на
дясната врата. В резултат на настъпилия удар между двата автомобила, е
възникнал пожар в купето на лекия автомобил BMW M6. Според експертното мнение
на вещото лице инж. Ж. водачът на лекия автомобил BMW M6 Н.Н.
е имал техническа възможност да предотврати удара с лекия автомобил MERCEDES E
300 BLUETEC, ако е упражнявал постоянен контрол над управлението на МПС и не е
допуснал навлизането му в лентата на насрещното двиЖ.е.
Видно от заключението на вещото лице д-р Д., може да се направи обоснован
извод, че причина за смъртта на Ж. Д. е действието на високи температури от
възникналия пожар в МПС. Вещото лице е категорично в заключението си за
наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие
и смъртта на Ж. Д..
От писмените доказателства по
делото - препис – извлечение от акт за
смърт № ***г., изд. от Община Т. и удостоверение за съпруга и родствени
връзки изх. № ***г., изд. от общ. Т., е
безспорно установено, че пострадалата Ж.В.Д. е сестра на ищеца К.В.Д..
От
показанията на свидетелите К.К.Т.( леля на ищеца Д., които
Съдът на основание чл. 172 ГПК преценява с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост ) се установява, че смъртта на Ж. Д. причинила
на ищеца душевни болки и страдания. Той бил отчаян и съкрушен, потиснат, болезнено
изживял и продължава да изживява внезапната и трагична кончина на своята сестра.
Между брата и сестрата съществувала емоционална
връзка, отношения на особена близост, подкрепа и доверие още от детски години.
Видно
от заключението на вещите лица по комплексната съдебнопсихиатрическа
и психологическа експертиза д-р Т.С. и д-р Д.П., новината за смъртта на Ж. Д.
изиграло за ищеца роля на масивна психотравма и е
довела до влошаване на психичното му състояние. Развила се е остра стресова
реакция – преходно разстройство със значителна тежест, представляваща отговор
на преживения психически стрес, на непреодолимо травмиращо преживяване.
Симптомите на острата стресова реакция са затихнали в период от три дена, като
след отшумяването им психичното състояние на ищеца се е владеело от клиничната
характеристика на смесена тревожно-депресивна реакция, която персистирала във времето и е приела клиничната
характеристика на протрахирана депресивна реакция в
рамките на формирано разстройство в адаптацията, а на по-късен етап е приела
клиничната характеристика на постравматичното
стресово разстройство. Ищецът към датата на изследването е емоционално лабилен,
като реакцията на скръб при него е с известна степен на атипичност.
Според експертното мнение на вещите лица, в психичното състояние на ищеца продължават
да са налични характеристиките на посттравматичен стрес.
Безспорно
установено е по делото, че към датата на пътно-транспортното произшествие е
било налице валидно правоотношение между застрахованото лице и ответното
застрахователно дружество, произтичащо от договор за застраховка за гражданска
отговорност.
На 10.08.2018
г. ищецът е предявил застрахователна претенция вх. № ***/10.08.2018 г. пред ЗАД
„А.Б.“ в качеството му на представител на А.Ф., по повод на която е била
образувана преписки по щети № ***. С писмо изх. № 310-04-12907/20.12.2019 г. ЗАД
„А.Б.“ е уведомило ищеца, че А.Ф. е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
1. Международна
компетентност на делото на българския
съд.
Всеки
съд на държава-член на Европейския съюз, при разглеждането на дела по въпросите
на гражданското и търговското право с трансгранични последици, е длъжен да
прилага източниците на общностното право.
Към
датата на предявяване на иска срещу ответника – 19.12.2022 г., основанията за международна компетентност на съд на
държава-член на ЕС за разглеждане на гражданско или търговско дело посредством
двустранни процесуални стълкновителни норми на общностното международно частно право са уредени в
Регламент ( ЕС ) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела ( Регламент
Брюксел IБ), в сила от 10.01.2015 г.
Съгласно
чл.13, §2 във връзка чл.11, §1, б. “б“ от Регламент Брюксел IБ, международно
компетентен да разгледа предявения иск е българският съд. Съобразно Решение на Съда
на ЕС от 13 декември 2007 г. по дело № C-463/06, пострадалото лице може да
предяви иск направо срещу застрахователя пред съда по своето местожителство в
държава-членка, когато такъв пряк иск е възможен и застрахователят е с адрес на
управление на територията на държава-членка.
Правните
последици, които поражда така определената
компетентност по чл.13, §2 във връзка чл.11, §1, б. “б“ от Регламент Брюксел IБ,
са следните: пророгационен ефект – предоставя се ex lege компетентност на
българския съд да разгледа делото между страните и дерогационен
ефект – изключена е международната компетентност
на всеки друг съд, който би могъл да бъде компетентен по регламента.
С оглед
гореизложените съображения, се налага изводът за международна компетентност на
делото на българския съд съобразно чл.13, §2 във връзка чл.11, §1, б. “б“ от
Регламент Брюксел IБ.
2. Подсъдност на делото на
Окръжен съд - Добрич.
Търговско
дело № 200/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич има за предмет иск с цена над 25 000.00 лв. и
оглед разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК е подсъдно на окръжния съд като първа инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич
като съд по настоящ или постоянен адрес на ищеца.
Делото
следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора „Производство по
търговски спорове” на Гражданския процесуален кодекс на Република България.
Релевантен
за определяне търговско правния характер на спора, предмет на т. д. № 200/2019
г. по описа на Окръжен съд – Добрич е търговскоправният
характер на договора за застраховка на гражданската отговорност.
3. Правосубектност
на страните.
Въпросите
относно правоспособността и дееспособността на страните не е уредена в
Регламент Брюксел I.
Компетентният
съд следва да преценява тези въпроси по правото, посочено от собствената му стълконовителна норма.
Страните
по делото притежават правосубектност съобразно отечественото
право ( за ищеца ) – чл. 49, ал. 1 КМЧП и правото на държавата, в която ответникът
е регистриран – чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 58 КМЧП.
Налице
са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.
Искът е
ДОПУСТИМ и следва да бъде разгледан
по същество.
В
разглеждания случай, след като се установи по несъмнен и безспорен начин
международната компетентност на българският съд да приеме и разгледа делото
относно договорните отношения с трансгранични последици, настоящият състав на
Съда следва да определи приложимото към спора материално право.
От доказателствата по делото се
установява, че е налице частно-правно отношение с международен елемент, което е
свързано с две държави - членки на ЕС. Предявеният иск, предмет на т. д. №
200/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, е за претърпени от ищеца (
български гражданин с постоянно местожителство в Република България ) неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие настъпила смърт на ***г.
при пътно-транспортно произшествие във ФРГ на неговата сестра ( български
гражданин с постоянно местожителство в Република България ).
Съгласно чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) №
864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно
приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим
IІ ), приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този
факт.
Съгласно Решение на Съда на
Европейския съюз от 10.12.2015 г. по дело С-350/14, вреди, които са свързани
със смърт на лице при пътно-транспортно произшествие, настъпило в държавата
членка на ЕС, и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване
в друга държава членка на ЕС, трябва да се квалифицират като непреки последици
от това произшествие по смисъла на 4, § 1 от Регламент Рим ІІ.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав на Съда приема, че приложимото към спора материално право е
правото ФРГ, където е настъпила пряката вреда от осъществения деликт, а именно – смъртта на сестрата на ищеца.
В тази връзка по реда на
Европейската конвенция за обмен на правна информация между държавите, ( обн. ДВ, бр.43/31.05.1991 г. ) настоящият състав на Съда установи съдържанието
на нормите от националното право на ФРГ.
При установяването на приложимото
към правния спор материално право, следва да се съобрази и нормата на чл. 16 от
Регламент Рим ІІ, според която разпоредбите на регламента не ограничават
прилагането на правните норми на държавата на съда в случаите, когато те са
повелителни, независимо от приложимото към извъндоговорното
задължение материално право.
Гореизложените съображения
налагат извършването на сравнителноправен анализ на
уредбата на вземането за неимуществени вреди съгласно приложимото към спора
материално право ( германското право ) и правото на държавата на съда (
българското право ).
С оглед установяване съдържанието
на приложимото към спора материално право – правото на ФРГ, Съдът квалифицира
предявения иск с правно основание по §115, ал.1, т. 1 от Закона за задължителна
застраховка гражданска отговорност във вр. с §7, ал.1, §10 от Закона за двиЖ.ето
по пътищата във вр. с §823, ал.1 и §253, ал. 2 от Германския
гражданския законник.
Германския Граждански законник
възприема концепцията за обезщетяване на
неимуществените вреди само в изрично посочените от закона случаи –
параграф параграф 253, ал. 1 ГГК, ред.
2002 г.
Съгласно пар.
253, ал. 1 от Германския граждански законник, при вреди, които не са
имуществени, парично обезщетение може да се иска само в определените от закона
случаи; ако трябва да бъде изплатено обезщетение поради причиняване на телесна
вреда, нараняване на здравето, свободата или сексуалното самоопределяне, за
щетата, която не е имуществена, може да бъде поискана справедливо обезщетение в
пари. – пар. 253, ал .2 ГГЗ. Аналогични са
разпоредбите на пар. 10 от Закона за двиЖ.е по пътищата, регламентиращи обхвата на задълЖ.ето за обезщетение в случай на смърт. В пар. 823 ГГЗ е уредена отговорност за щети при умишлено или
непредпазливо накърняване на живота, тялото, здравето, свободата, собствеността
или друго право на друго лице.
Съгласно пар.
115, ал. 1 ЗЗГО третото лице може да предяви претенцията за обезщетение срещу
застрахователя. В случай на причиняване на смърт при пътно-транспортно
произшествие, виновният водач на МПС е длъжен а обезщети пострадалия – пар. 7, ал. 1 ЗДвП, като съгласно пар.
10, ал. 2 ЗДвП Ако към момента на увреждането починалият е бил във връзка с
трето лице, по силата на която е бил длъжен или е могъл да бъде задължен по
силата на закон да издържа, и ако третото лице е било лишено от това право
поради причинената смърт, виновното лице трябва да обезщети третото лице чрез
плащане на издръжка до размера, за който починалият би бил длъжен да заплаща
такава.
Видно от цитираните разпоредби, относими към датата на пътно-транспортното произшествие,
според немското материално право близките на починал вследствие на
пътно-транспортно произшествие нямат право на обезщетение за причинените им
неимуществени вреди. Обезщетение за неимуществени вреди, би имало само трето
лице, чието душевно страдание може да се регистрира патологично, установено
медицински увреждане на здравето, наложило дългосрочно специализирано лечение.
В този смисъл е и практиката на Върховния съд на ФРГ – решение от 16.01.2001 по дело № VI ZR 381/99 и решение от 10.02.2015 г. по
дело № VI ZR 8/14.
Правото на обезщетение на
претърпените от непряка жертва неимуществени вреди е признато от правния ред на
Германия и е включено в приложното поле на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства.
Според германското право, преживелите
починалия лица нямат право на обезщетение за собственото си емоционално
страдание, освен в извънредни хипотези, изрично посочени в закона – те имат
право на обезщетение за болки и страдания само когато преживяното душевно страдание
е паталогично осезаемо и когато надвишават обичайните
негативни последици по отношение на здравословното състояние от един трагичен
случай, т. е. трябва да е налице увреждане на здравето поради шок, вследствие
смъртта на близък. По силата на германското право обезщетението на неимуществените вреди,
претърпени от косвено пострадалите от пътнотранспортно произшествие лица, е
поставено в зависимост от наличието на три условия, а именно: да е увредено
здравето на самия косвено пострадал, последният да е близък роднина на пряко
пострадалото лице и да съществува причинно-следствена връзка между нарушението,
извършено от отговорното за произшествието лице, и това увреждане. Съгласно
германското право, психичните увреждания следва да се разглеждат като увреждане
на здравето, само ако са част от патология и надхвърлят уврежданията на
здравето, от които засегнатите лица по принцип може да страдат при смърт или
тежко нараняване на близък роднина. Германската национална правна уредба
предвижда обективен критерий, който позволява да се определи неимуществената
вреда, за която се дължи обезщетение на близък роднина на пряко пострадалото от
пътнотранспортно произшествие лице, като Директива 2009/103 допуска национална
правна уредба, съгласно която
обезщетяването от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства на неимуществени вреди, претърпени от
близките роднини на пострадалите при пътнотранспортни произшествия, зависи от
условието тези вреди да са довели до патологично увреждане на близките роднини
– Решение на Съда на ЕС от 15 декември 2022 г. по дело С-577/21.
В България развитието на
вземането за обезщетяване на неимуществени вреди е повлияно френския правен
модел – чл. 56 и чл. 57 ЗЗД ( отм. ) възпроизвеждат правилата на чл. 1382 и чл.
1383 ФГК и по този начин реципират генералната клауза
за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане. ( В периода 1892-1908 е
имало колебания в съставите на ВКС дали съдът може да присъжда обезщетение за
неимуществени вреди при деликт, като част от
наказателните състави са отричали тази възможност, а гражданските са я
приемали, н с тълкувателно определение № 8/13.01.1909 г., ДВ, бр. 29 от
08.02.1910 г. ОС на ВКС слага край на спора, като приема, че „според чл. 56 ЗЗД
може да се присъжда обезщетение и за морални вреди, причинени от деликт“ ). Този подход дава израз на идеята за правна
защита срещу накърняването на всеки признат правнозначим
интерес, без оглед на неговия характер – имуществен или неимуществен, както и
независимо от наказателноправната квалификация на
деянието. В този период в доктрината и в практиката се оформят два възгледа за
обезщетяване на неимуществените вреди и функцията на присъжданото от съда
обезщетение в полза на увреденото лице – компенсационна или наказателна,
повлияни от законодателните промени в Закона за углавното съдопроизводство и в
Наказателния закон през 1922 г., 1934 г. и 1935, възприели по същество
разрешенията на германското право за обезщетение на неимуществените вреди в
изрично предвидените от закона случаи.
Законът за задълЖ.ята
и договорите от 01.01.1951 г. с разпоредбата на чл.
45 ЗЗД потвърждава принадлежността на българското облигационно право към
френския модел на „генералната клауза“ при уредбата на непозволеното увреждане,
а чл. 52 ЗДД логично го допълва, предоставяйки правото на съда да определи
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.
За разлика от немското право,
правилото на чл. 52 ЗЗД предвижда, че „обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост“.
Неимуществените вреди се
изразяват в засягане на защитими права, което засягане няма парична оценка – ТР
– 4 – 2012 - ОСГТК.
Неимуществените вреди са
неоценими в пари последици от засягането на защитени права и интереси.
Делението на имуществени – неимуществени вреди не е приложимо към засегнатите
блага, а към произтеклите от засягането последици.
Неимуществените вреди могат да
възникнат от накърняването на всяка правнозащитено
благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни права ( като правото
на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ),
правото на свобода и равноправно третиране по достойнство и права ( чл. 6, ал.
1 КРБ ), правото на недискриминация (
чл. 6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в
него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство,
добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода (
чл. 30 КРБ ), правото на изобраЖ.е и глас ( чл. 32,
ал. 2 КРБ ), свобода и тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на
съвестта, на мисълта и избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото
на изразяване на мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и
разпространява информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл.
44 КРБ ), правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на
физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто търговско
име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ), използването на чужда
търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ
), нарушаване на неимуществените авторски право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на
относителни права ( напр. породени от договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане
на имуществени права върху обекти на интелектуалната собственост по ЗАПСП,
ЗПРПМ, ЗМГО, в редица хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК )
или пък на представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране,
но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от
действащия правопорядък - арг.
от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в рамките на фактическо съпружеско
съжителство между две лица, при трайно отглеждане на неосиновено дете –
храненик ).
Друго деление на неимуществените
вреди е свързано с т.н. „морален патримониум“ (
общност на всички нематериални блага, които нямат комерсиална стойност ), който
се състои от две части – в едната попадат неимуществените вреди, свързани с
емоционалния живот на засегнатото лице ( „афективната
част на моралния патримониум“ ), а другата част –
онези вреди, които засягат достойнството на пострадалия в обществото (
„социалната част на моралния патримониум“ ).
Първият вид неимуществени вреди
са резултат от засягане на блага, свързани с вътрешния мир и психични
преживявания на лицето, като накърняване на чувството на привързаност, скръб и
болка при загубата на близък, вторият вид – от засягане на т. н. „блага на
обозначение“, свързани с външния свят и отношенията на лицето с него накърняване на честта, доброто име,
репутацията, свободата на религиозно убеждение и пр.
Юридическият критерий за
квалификацията на вредата като неимуществена и отграничаването
й от имуществените вреди е само дали последиците от засягането на благата имат
паричен еквивалент в гражданския оборот - вж. К., А. Облигационно право. Обща част. С. 2020, с. 366.
Съдебната практика ограничава
неимуществените вреди главно до три групи случаи – физически болки и страдания
от телесни увреждания; болки и страдания, причинени от смърт на близък роднина
или съпруг, както и на лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална
връзка -
ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р.
32 – 1969 – ОСГК.
В литературата е аргументирано
виждането, че неимуществените вреди са широк кръг и обхващат последиците от
засягането както на блага, които са предмет на субективни права ( права на
свободно развитие на личността, права върху телесния и духовния интегритет, право
на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на изобраЖ.е, права върху предмети на т.н. индустриална
собственост и други ), така и на блага,
които не са предмет на права - вж. К., А. цит. съч., 366 – 367.
Неимуществените са неоценими в
пари последици от засягането на защитени права и интереси, а делението на
имуществени и неимуществени вреди е приложимо към произтеклите от засягането
последици.
Неимуществената вреда е
необратима и непоправима.
Неимуществените вреди са
неизмерими в паричен еквивалент и затова следващото се за тях парично
обезщетение се определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД.
С ТР–1–2018-ОСНГТК са изяснени
критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило
сила ППВС–2-1984, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в ППВС–4-1961 и
ППВС–5-1969. Според т. 1 от тълкувателното решение, "материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в ППВС–4-1961 и ППВС–5-1969, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди".
При съпоставяне с действащото към
момента на произшествието немско право е видно, че според българското право на
обезщетяване подлежат всички настъпили в резултат на смъртта морални болки и
страдания (сериозни по интензитет и продължителност), които търпи лицето, което
е имало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, без да е необходимо
вредите да са довели до патологично увреждане на здравето на близките, като
съобразно практиката на ВКС, размерът на вредите зависи от конкретните
установени по делото обстоятелства.
Както е разяснено в Решение на
Съда на ЕС от 5 септември 2024 г. по дело С-86/23, разпоредба, която предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди, претърпени от близки роднини н починало при
пътно-транспортно произшествие лице, се определя от съда по справедливост, не
може да се счита за „особена повелителна норма“ по смисъла на чл. 16 от
Регламент Рим ІІ, освен ако – когато разглежданото правно полоЖ.е
има достатъчно тясна връзка с държавата членка а сезирания съд – въз основа на
подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането
на тази национална разпоредба сезираната юрисдикция констатира, че нейното
зачитане се счита от решаващо значение в рамките на правния ред на тази държава
членка, тъй като преследва цел за защита на съществен обществен интерес, която
не може да бъде постигната чрез прилагане на правото, определено съгласно чл. 4
от Регламент Рим ІІ.
Сравнителноправният анализ на правната
уредба на вземането за неимуществени вреди според германското и българското
право налагат извода, че предвиденото в
чл. 16 от Регламент Рим ІІ изключение е неприложимо към настоящия казус,
доколкото предвиденият в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на
вредите, което предполага намиране от страна на съда на точния паричен
еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически
сътресения нанесени на пострадалото лице, не е императивен, а диспозитивен.
В процесния казус, настоящият
състав на Съда, прилагайки нормите на немското право, счита, че предявеният иск
е недоказан, поради липсата на елемент
от фактическия състав на § 253, ал. 2 от Германския гражданския законник –
липсата на паталогично осезаемо душевно заболяване,
причинено от смъртта на близък, настъпила при ПТП, което надвишава по
интензитет обичайните негативни последици и има трайни белези.
В настоящия случай, може да се
приеме съгласно постановленията на Решение на Съда на ЕС от 5 септември 2024 г.
по дело С-86/23, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД дезавуира нормите на германското
право, но предявеният иск се явява неоснователен съобразно правото на съда. СъобраЖ.ята за това са следните:
С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръгът на лицата,
активно легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от смърт
на друго лице, като е обявено
за изгубило сила Постановление № 2/1984 на Пленума на
ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени
в Постановление № 4/1961 и № 5/1969 на Пленума на
ВС.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателното решение № 1/2016 от 21.06.2018 г.на ОСНГТ, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смъртна техен близък са лицата,
посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му неимуществени вреди.
В съобразителната част на тълкувателното
решение е разяснено, че особено близка
привързаност може да съществува между
починалата и нейния брат. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и
сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
сестрата е причинила на брата морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право
на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването
на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство,
а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/1961 и № 5/1969 на Пленума
на ВС – че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките починали. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от
съда във всеки отделен случай
въз основа на фактите по
делото. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело главно и пълно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществените вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52
ЗЗД.
ВКС се е съобразил и с практиката
на Съда на Европейския съюз по прилоЖ.ето на Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., според която предоставя свобода на държавите членки да
определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на
обезщетяване вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на
обезщетението и лицата, които имат право на обезщетение. Съгласно т.41-48 от
решение по дело С-577/21 на СЕС, лицата, които могат да искат поправяне на
неимуществени вреди по Директивата, са лицата, които съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност имат право на обезщетение за вреди,
причинени от МПС, като държавите – членки са длъжни да гарантират, че
обезщетението, което съгласно тяхната правна уредба на гражданската отговорност
се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близки членове на семейството
на пострадалите от ПТП, се покрива от задължителната застраховка до минималните
размери, определени в директивата, като освен това, разпоредбите от
националното право, които уреждат обезщетението за произшествия, причинени при
използване на превозни средства, не могат да лишат директивата от нейното
полезно действие, като изключва служебно или ограничава непропорционално
правото на пострадалото лице да получи обезщетение на основание задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“; Директивата не задължава държавите членки
за изберат конкретен режим на гражданска отговорност, за да определят обхвата
на правото на пострадалото лице на обезщетение на основание на гражданската
отговорност на застрахования, така че директивата по принцип допуска национална
правна уредба, която установява задължителни критерии за определяне на неимуществени
вреди, които подлежат на обезщетяване. Според диспозитива
на решение по дело С-277/12 на СЕС, задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства трябва да покрива
обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица,
загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по
силата на гражданската отговорност на застрахования, съгласно приложимото към
спора по главното производство национално право. Съгласно т. 43 от това решение
(към нея препраща и т. 43 от решението по дело С-923/19 на СЕС), директивата не
стеснява кръга на ползващите се от закрила лица, а установява задълЖ.е за покриване на вредите, претърпени от определени
лица, които се считат за особено уязвими, като в т.46 от решението по дело
С-277/12 на СЕС се пояснява, че държавите членки гарантират, че обезщетението,
което съгласно тяхната национална правна уредба се дължи за неимуществени
вреди, претърпени от близки членове на семейството на жертвите от ПТП, се
покрива от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. На последно
място, настоящият състав взема предвид и посочената по-горе практиката на СЕС
(по дело С-268/06; дело 80/86,т.13), която лимитира
индиректния ефект на директивите при тълкуване на националното право с оглед
принципите на правна сигурност и на забрана за обратно действие.
Съобразно задължителната
практика на ВКС, обективирана
в Решение № 92/17.11.2020 г. на
ВКС по т. д. № 1275/2019 II ТО, Решение №
50127/24.10.2022 г на ВКС по
т. д. № 1341/2021 г. I ТО, Решение № 60159/31.01.2022 г. по т.
д. № 2088/2020 II ТО, Решение № 60133/11.10.2021 г. по т.
д. № 1902/2020 II ТО, Решение № 50100/27.10.2022 г. по т.
д. № 1644/2021 I ТО, Решение № 60070/29.06.2021 г. по т.
д. № 904/2020 I ТО, Решение № 60159/31.01.2022 г. по т.
д. № 20882020 II ТО, Решение № 17/16.03.2021 г. по т. д.
№ 291/2020 II ТО, Решение № 50042/13.07.2023 г. по т. д. № 1010/2022 г. ІІ ТО, с които е прието, че от
посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение
за неимуществени вреди за причинена
смърт на техни близки на
лица, извън кръга на лицата,
очертан в двете постановления, се присъжда само по
изключение. Предпоставките,
за да се
приложи това изключения, са: 1. Създадена особена близка връзка между
починалия и претендиращия обезщетението и 2. Действително претърпени неимуществени
вреди, които надхвърлят по интензитет
и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава, каквато
се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4/1961 и
№ 5/1969 на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки
следва да са осъществени за всички лица,
претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга
на лицата в двете постановления, в т.ч. и за братята и сестрите. При преценката за наличието
им в тази хипотеза следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между братята се характеризират
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да
се приеме, че между изброените
роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство е произтичащата от него близост
между лицата, да са се
проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от
близостта, считана за нормална
за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката
между братята и сестрите е израстването им сами като деца
поради продължително отсъствие или
загуба родители.
В разглеждания
случай установените от свидетелите отношения между брат и сестра сочат на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между брат и сестра, характеризираща се с взаимна обич
и морална подкрепа. Разкриват се характеристики,
приети и следващи се в традиционните за българското общество отношения между братя и сестра. Отношенията им са били типични и
обичайни за родствени отношения между брат и сестра. Не са ангажирани доказателства за наличие на
особени житейски ситуации, характеризиращи се в изключителност и разкриващи по-голяма близост, считана за нормална за
съответната родствена връзка. От събраните гласни доказателства относно последиците от понесената морална
травма от ищците се установява
силна скръб по загуба на
сестра, която не
надхвърля болките и страданията в други подобни житейски ситуации. В случая
са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение
за неимуществените вреди, предвидени в задължителната съдебна практика.
Искът като недоказан следва да се
отхвърли.
С оглед
изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника следва да
присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 200.00 лв.
С оглед
излоЖ.те съобраЖ.я, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В. Д. ЕГН **********
– с пост. и наст. адрес ***, с която срещу А.Ф. АД
гр. М., ***, ФРГ, със съд. адрес ***, е предявен иск за сумата от 60 000.00 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
неговата сестра Ж.В.Д., поч. ***г. в Германия, настъпила в резултат на ПТП, виновно
причинено от водач на лек автомобил,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите при A.V.AG Berlin, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на деликта – ***г. до датата на окончателното
изплащане на задължението, претендиран на основание
параграф 115, ал. 1, т. 1 от Закона за застрахователния договор във вр. с параграф 7, ал. 1, параграф 11, параграф 18, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата във вр. с параграф 8231 ал. 1 и параграф 253
от Германския граждански законник във вр. с чл. 4, параграф 3 от Регламент ( ЕО
) № 864/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно
приложимото право към извъндоговорни задълЖ.я ( „Рим ІІ“ ).
ОСЪЖДА К.В. Д. ЕГН ********** – с пост. и наст. адрес ***, да заплати А.Ф. АД гр. М., ***, ФРГ, със
съд. адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 200.00
лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО
ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: