О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№……………………. 2020 година, гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав в закрито съдебно заседание в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията частно
административно дело № 643 от 2020 г. по описа на АС Варна, намери следното:
Производството е по реда на чл. 88 ал.3 от АПК.
Образувано е по жалба Н.К.И. *** - съдия в Районен съд – Варна, срещу Решение
изх. № ПП-01-44-Р8/19 от 24.02.2020г. на Главния инспектор на Инспектората към
Висшия съдебен съвет, с което е оставено без разглеждане като недопустимо
подаденото от нея на осн.чл.58 ал.3 изр. второ от ЗСВ възражение с вх.№ 786/18.12.2019г.
на Районен съд-Варна, вх.№ 402-5/20.01.2020 г., рег.№ КПП-01-44/19 от
20.01.2020г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет, срещу Акт за резултати
от извършена комплексна планова проверка на Районен съд - Варна по граждански
дела, възложена със Заповед № ПП-01-44/18.06.2019 г. на главния инспектор на
ИВСС.
В жалбата са изложени обширни доводи за
неправилност на формираните в решението на главния инспектор ИВСС изводи по фактите и
обстоятелствата за начина и датата на депозиране на възражението, и направеното въз основа на тях заключение
за недопустимост на същото
поради просрочие.
Същите
обстоятелства и факти - относно
начина на връчването на Акта,
респективно начина и датата на депозиране на възражението срещу него са
интерпретирани по различен начин и в
обратен на възприетия от гл. инспектор
смисъл. Направено е заключение за срочно депозиране на възражението пред
компетентен орган при точно спазване на изискванията на ЗСВ,
Допустимостта на предприетото оспорване на процесното решение на гл.
инспектор се обосновава с чл. 140 от АПК, както и с общия правен
принцип: всички преграждащи правото на защита актове подлежат на съдебен контрол. Отказът на главния инспектор да се произнесе по съществото на депозираните възражения
срещу Акта за резултати от извършена
комплексна планова проверка на Районен съд - Варна по граждански дела, счита за
преграждащ правото и на защита срещу констатациите в този акт.
Въз основа на изложеното е формирано
искане съдът да отмени решението на главния инспектор на ИВСС и да върне за
разглеждане по същество подаденото срещу
Акта за резултати от извършена комплексна планова проверка на Районен съд -
Варна по граждански дела възражение.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Съдът като съобрази данните и
доказателствата по делото, от фактическа страна прие за установено следното:
Със
Заповед № ПП-01-44 от 18.06.2019г. главният инспектор на ИВСС е възложил
извършване на комплексна планова проверка на Районен съд-Варна по граждански
дела за периода 01.01.2017г. до 31.12.2018г. Проверката е приключила със
съставянето на Акт за извършена комплексна планова проверка, съдържащ
констатации и за работата на съдия Н.К.И..
Актът
е изпратен на административния
ръководител - председател на
РС-Варна с писмо изх.№ ПП-01-44/19 от
09.12.2019г., входиран е с
рег.№770/12.12.2019г. Връчен е на съдия Н.К.
на 12.12.2019г. и това е удостоверено с положения от нея подпис в списъка в
изготвената от административния ръководител на ВРС таблица към уведомителното
съобщение – позиция № 18.
С
вх.№ 786/18.12.2019 г. съдия Н.К. е депозирала възражение по чл. 58,ал.3 от ЗСВ, адресирано до главния
инспектор на ИВСС. Документът е регистриран във входящия регистър
на РС Варна, в него е обективирано
обстоятелствено и аргументирано несъгласието на съдията с констатациите в Акта
за нейната работа в проверявания период,
както и с направената в него крайна обща оценка.
С
писмо изх.№1П-89/16.01.2020г, изпратено на 17.01.2020г и входирано в ИВСС на
20.01.2020г, и.ф. административният ръководител на РС – Варна е изпратил по
главния инспектор списъка на проверяваните съдии с отбелязване датата на
връчване на Акта, възраженията им против констатациите по него, вкл. и това на
съдия Н.К.И. - вх.№786/18.12.2019г, извлечение от Протокол на Общото събрание
на съдиите от Гражданско отделение при РС – Варна от 10.01.2020г, и заверено
копие на негова Заповед №5/10.01.2020г.
С
решение № ПП-01-44-Р6/19 от
24.02.2020г. главният инспектор на
Инспектората към Висшия съдебен съвет оставил без разглеждане подаденото от съдия Н.К.
възражение, като недопустимо поради просрочие.
Според
изрично записаното в решението, прието е че 7-дневния срок за подаване на възражението е изтекъл
на 19.12.2019 г., а същото „ е изпратено
по пощата заедно с писмо изх.№1П-89/16.01.2020г,
на и.ф. административен ръководител- председател на РС Варна, с което административния ръководител
уведомява главния инспектор за предприетите мерки по изпълнение на дадените
препоръки, като изпраща и списъка на
проверяваните съдии от гражданско отделение на РС варна, удостоверяващ датата
на връчване на акта.“ Като дата на депозиране
на възражението главният инспектор е приел 17.01.2020 г. – датата на пощенското клеймо върху плика, с който е изпратено писмото на и.ф. административния
ръководител-председател на РС Варна до ИВСС.
По
правото:
С
чл.58 ал.3 изр. второ ЗСВ е предоставена
възможност за проверявания магистрат в
7-дневен срок от връчването на акта за резултатите от проверката на ИВСС да направи възражение пред
главния инспектор, който се произнася по него с мотивирано решение,
неподлежащо на обжалване. Нормата е
императивна и пределно ясна, предполага произнасяне по съществото на
възражението. Произнасяне по въпроси от процесуален характер не е предвидено.
Решението
на гл. инспектор, съдържа правна преценка относно срочност и допустимост и представлява произнасяне по процесуални
въпроси. Постановено е при липса на нормативно разписана
процедура, която да съдържа
предпоставките, реда и условията
за такова произнасяне, компетентността
на органа, характера на акта, с който следва да се произнесе, и реда
за защита срещу него. В този случай приложение следва да намерят общите правила
на АПК.
Формираният
с решението краен правен резултат –
оставяне на възражението без разглеждане като недопустимо поради
просрочие, има прекия правния ефект на прекратяване на производството по
административно обжалване на Акта.
Именно поради този си ефект принципно подлежи
на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК, доколкото Актът за резултатите
от проверката на ИВСС следва да
притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
или на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, по аргумент от чл. 81, ал. 1 от АПК, с който възможността за обжалване на административните актове по
правилата на Глава Шеста от АПК изрично е ограничена до индивидуалните и общите административни
актове.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт (ИАА) е изричното волеизявление или
изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган
или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както
и отказът да се издаде такъв акт.
Актът за резултатите от извършената
комплексна планова проверка на РС – Варна по граждански дела завършва
процедура, възложена със заповед на главния инспектор ИВСС. Изготвя се в писмен
вид и (следва да) съдържа констатациите на компетентния административен орган,
извършил проверката, съответно изводи и препоръки за отстраняване на нередности, ако
такива са били установени и срок за изпълнението им, т. е. представлява изрично
волеизявление на овластен орган.
От друга страна в случай, че за конкретен
магистрат в Акта от проверката са направени
констатации и изводи, формиращи неудовлетворяваща го оценка за неговата
работа, той разполага с единствен правен способ защита - регламентираното в чл.58, ал.3 от ЗСВ право на
обжалване пред по административен ред пред горестоящ административен орган,
какъвто се явява главния инспектор на ИВСС спрямо изготвилия на акта, който следва извърши проверка и да се
произнесе по възражението, с което е сезиран.
Актът за резултатите от проверката на ИВСС
има пряко въздействие върху правната сфера на проверявания магистрат.
Без
съмнение направените в него констатации, изводи и оценки биха рефлектирали
пряко при атестирането на магистрата,
тъй като са един от въведените с чл. 198, ал.2 от ЗСВ показатели, при това
- с доста сериозна тежест, с вторичен ефект и при кариерното му
израстване, което е достатъчно да обоснове извод за наличие на пряк
Актът обаче
не може да бъде обжалван по никакъв начин, освен определения в чл. 58,
ал.3 от ЗСВ - нито в производството по
атестиране на магистрата, още по-малко в
производство по кариерното му израстване, или при (евентуално) ангажиране на дисциплинарната отговорност. На оспорване подлежи само
решението на съответната колегия на ВСС във връзка с всяко едно от изброените
производства.
Видно от цялостното изложение на депозираното
от съдия Н.К. възражение до главния инспектор срещу констатациите на
Акта за резултатите от извършената комплексна планова проверка, констатациите и изводите, направени в
него засягат пряко и негативно правния
интерес на магистрата.
Предвид изложеното съдът приема, че Актът за резултатите от извършената комплексна
планова проверка на Районен съд –Варна по граждански дела има характеристиките
на индивидуален административен акт, а
прякото въздействие върху правната сфера на магистрата е основание за приеме
допустимост на производството по административното му обжалване.
Съгласно Чл.
81.
(1) Индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по
административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен
орган, а съгласно чл.88 ал.3 от АПК постановеният от
по-горестоящия административен орган акт
за прекратяване на производството по жалбата може да се оспори в 7-дневен срок
пред съответния съд, който се произнася с неподлежащо на обжалване определение.
Административният
орган неправилно е приел, че възражението срещу акта е недопустимо, като
подадено извън преклузивния срок.
Съгласно чл. 58, ал. 3 от ЗСВ актът за резултатите от проверката се предоставя на
проверявания съдия, прокурор или следовател, както и на административния
ръководител на съответния орган на съдебната власт, и те могат в 7-дневен срок
от връчването му да направят възражения и да ги представят на главния
инспектор, който постановява мотивирано решение по направените възражения. От
граматическото тълкуване на текста следва извод, че издателят на акта го връчва
по отделно и на проверявания съдия, и на административния му ръководител, и
всеки от тях има самостоятелно право да го оспори пред главния инспектор на
ИВСС.
Актът за резултати от извършена комплексна
планова проверка на Районен съд - Варна по граждански дела е връчен на съдия К. от административния й
ръководител – 12.12.2019 г., връчването е удостоверено по реда на чл. 58, ал. 4 от Правилника за дейността на ИВСС и за дейността на администрацията и на експертите, и
по това между страните няма спор. Каза се вече, възражението е регистрирано в
регистратурата на ВРС с № 786/18.12.2019
г. – т.е. ШЕСТ дни след датата на надлежното му връчване.
Главният инспектор на ИВСС в качеството на
горестоящ административен орган приема за дата на депозиране на възражението на магистрата 17.01.2020 г.
- датата, на която е изпратено писмото на и.ф.
административен ръководител- председател на РС Варна, съдържащо и възраженията
на конкретни магистрати, сред които и
това на съдия К..
При
тези данни, без да е изложил мотиви и извод как точно възприема и интерпретира
датата на регистриране на възражението в регистратурата на РС Варна решаващият
орган направил заключение, че възражението на съдия Н.К. е подадено
извън срока по чл. 58,ал.3 от ЗСВ, който както също вече се посочи, бил
изтекъл на 19.12.2019 г.
Отделно се посочва в решението, че съгласно
цитираната норма възражението се подава до главния инспектор на ИВСС, тя не може да се тълкува разширително, за да
се приеме, че с подаване на възражението
в срок но до административния
ръководител на съда, то преклузивният такъв е спазен.
Този извод е неправилен, не може да бъде
споделен, тъй като от една страна е взет при превратно тълкувание на
нормативната уредба, а от друга – противоречи на данните, съдържащи се по
делото.
Видно от цялостното съдържание на
депозираното от съдия Н.К. възражение, начиная от обръщението , изложението е
насочено към и адресирано точно до
главния инспектор и по този въпрос спор не съществува.
Формулираното в него искане касае точно и
само правомощията на главния инспектор и по този въпрос спор също няма, което
изключва всяко друго лице като адресат на възражението, в т.ч. –
административният ръководител на РС Варна.
Твърдението на главния инспектор, че
възражението е адресирано до административния ръководител на РС Варна е
несъстоятелно, тъй като в съдържанието му последният никъде не се посочва.
От друга страна в чл.58 ал.3 от ЗСВ законодателят ясно е посочил, че
възражението се адресира до главния
инспектор, но не е забранил изпращането му да стане чрез административния
ръководител . Още повече, че след като в чл.58 ал.4 от Правилника за
дейността на ИВСС и за дейността на администрацията и на експертите е изрично
предвидено актът да се връчва на
проверявания съдия от административния му ръководител, според правилата на
административното производство, каквото е настоящото, няма пречка подаване на възражението да е чрез връчителя.
Възражението на съдия Н.К., регистрирано в регистратурата на РС Варна с
вх.№ 786/18.12.2019 г. и адресирано до главния инспектор на ИВСС е депозирано в
рамките на 7-дневния срок. Тази дата е релевантната при преценка за спазване на
срока, а не по-късната датата на пощенската пратка, с клеймо 17.01.2020 г., с
която и.ф. административен ръководител е изпратил на главния инспектор писмо
изх.№ 1П-89/16.01.2020 г. Тези действия на изпратилия писмото и.ф. адм.
ръководител са последващи и са извън волята и възможностите на магистрата за въздействие.
Предвид
изложеното съдът счита решението на
главния инспектор, с което е оставено без разглеждане като недопустимо възражението
на съдия Н.К.И. против Акта за резултати от извършената проверка на РС – Варна
по граждански дела за незаконосъобразно. Същото
следва да се отмени, а делото да
се върне като преписка на горестоящия административен орган със задължителни
указания за произнасяне с решение по същество по допустимото възражение на
магистрата .
Мотивиран
от изложеното и съобразно правомощията си по чл.88 ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Решение изх.№ ПП-01-44-Р6/19 от 24.02.2020г на главния инспектор на ИВСС, и
ВРЪЩА делото
като преписка на главния инспектор
на ИВСС за произнасяне по същество по
депозираното от Н.К.И. ***
възражение с вх.№ 786/18.12.2019г. по регистъра на РС Варна, вх.№ 402-5/20.01.2020
г., рег.№ КПП-01-44/19 от 20.01.2020г. на Инспектората към Висшия съдебен
съвет, срещу Акт за резултати от извършена комплексна планова проверка на
Районен съд - Варна по граждански дела, възложена със Заповед №
ПП-01-44/18.06.2019г. на главния инспектор на ИВСС.
Определението е окончателно
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Г.Стоянова