Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч, 29.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 429 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:
Иск с правно основание : чл. 405, ал.1 от КЗ.
Производството е образувано по искова молба на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, пл.“Позитано“№5, представлявано заедно от Изпълнителните директори Недялко Димчев Чандъров и Теодор И.И., чрез пълномощника адв. П.А., съд.адрес: *** против „ВАЛЕНТИНА“ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул.“България“№72, вх.Б, ет.5, ап.15.
Ищецът излага, че има сключен абонаментен застрахователен договор № 1101170700405 с „Алкомет“АД, с обект на застраховката – алуминиеви рулони, листа от алуминий, алуминиево фолио, алуминиеви профили и други стоки, предмет на търговия на „Алкомет“АД, които са застраховани съгласно Общи условия на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за застраховане на товари по време на превоз от 01.06.2013 г. Твърди се, че застраховката е сключена за период от 1 / една/ година от 00.00 часа на 01.06.2017 г., като в договора е предвидено, че ако до 15 май на всяка следваща година не бъде отправено писмено предизвестие за прекратяване от една от двете страни, договорът се счита за автоматично продължен за следващия едногодишен период при същите условия. Застрахован по договора е застраховащият „Алкомет“АД, ЕИК ********** или лице, в чиято полза е сключен застрахователния договор, съгласно условията на търговската сделка на Застраховащия.
Наведени са твърдения, че на 28.03.2018 г. ответното дружество, като превозвач, с международни товарителници /CMR/ №**********/28.03.2018 г. и №**********/28.03.2018 г. е приело да извърши превоз от гр. Шумен, България до WEST MIDLANDS, Великобритания, на 2 / две/ палета с алуминиеви профили по товарителница №**********/28.03.2018 г., на стойност 2 251.49 евро и 23 / двадесет и три/палета д домакинско алуминиево фолио на рула по товарителница по № **********/28.03.2018 г., на стойност 59 717.80 евро. Твърди се, че превозът е извършен с товарен автомобил на ответника с рег. № ОВ 9960 ВС и ремарке с рег.№ОВ 4886 ЕА.
Ищецът твърди, че при извършване на превоза, на 07.04.2018 г., пред склад на първия разтоварен адрес във Великобритания е извършена кражба на ремарке с рег.№ ОВ 4886 ЕА заедно с целия товар, за което са били уведомени полицейските власти във Великобритания. Посочва се, че на 11.04.2018 г. изпращачът на стоката „Алкомет“АД е предявил претенция чрез протестно писмо към спедитора „Транс-Жем“ООД за претърпените щети вследствие на кражбата на товара, извършена по време на превоза.
Твърди се, че за настъпилото застрахователно събитие, на основание 2 броя уведомления за щета от 10.04.2018 г. от „Алкомет“АД при ищеца са образувани застрахователни преписки / щети/ № 110318181800104 по описа на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за кражбата на 23 палета с алуминиево фолио и №110318181800098 за кражбата на 2 палета с алуминиеви профили. Посочва се, че стойността на откраднатите 23 палета с алуминиево фолио,застраховани при ищеца, възлиза на 116 797,86 лв. / левовата равностойност на 59 717.80 евро/, която изплатили като застрахователно обезщетение с преводно нареждане на 27.07.2018 г. на застрахованото лице – „Алкомет“АД. Стойността на откраднатите 2 палета с алуминиеви профили, застраховани от ищеца, възлиза на 4 403.53 лв. / левовата равностойност на 2 251.49 евро/, която изплатили като застрахователно обезщетение с преводно нареждане на 27.07.2018 г. на „Алкомет“АД.
Ищецът излага, че съгласно чл.17, ал.1 от Конвенцията относно договор за международен автомобилен превоз на стоки по пътищата /CMR/превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до тази на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Позовава се на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, според който след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, която е нанесъл и има право на регресен иск. Твърди, че като превозвач ответното дружество е имало валидна застраховка на превозвача“, сключена със ЗК“Дженерали застраховане“АД, в чието покритие обаче не е включен товарния автомобил с рег. № ОВ 9960 ВС, с който е извършен превоза.
Твърди се, че с регресни покани с изх. № Л 04280/06.08.2019 г. и изх.№ Л 05739/03.10.2019 г., изпратени с препоръчани пощенски пратки, но непотърсени от ответника, последният е уведомен от ищеца, че встъпва в правата на увредения и го поканили да им възстанови доброволно сумата от 121 201.39 лв., но същата не е заплатена и до настоящия момент.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, да съди ответника „ВАЛЕНТИНА“ООД да заплати на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ сумата от 5 000.00 лв., представляваща част /частичен иск/ от платено застрахователно обезщетение по щети № 110318181800104 и № 110318181800098 по описа на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, общо в размер на 121 201.39 лв., на основание абонаментен застрахователен договор № 11011700405, за възникнало застрахователно събитие на 07.04.2018 г. - кражба на застраховани 23 палета с алуминиево фолио и 2 палета с алуминиеви профили, ведно със законната лихва върху претендираната главница от 5 000.00 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендирани
са и направените
по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът „Валентина“ЕООД не е депозирал писмен отговор. Такъв е постъпил на 28.08.2020 г., след получаване на призовката а за насроченото о.с.з, като наред със становището по допустимостта и основателността на иска, ответникът е отправил и искане за възстановяване на срока за отговор по смисъла на чл.64 от ГПК.
С Определение № 260208 от 21.10.2020 г., влязло в законна сила, съдът е оставил без разглеждане молбата за възстановяване на пропуснат срок за подаване на отговор по чл.131 от ГПК, като недопустимо, тъй като е констатирал, че е подадена извън преклузивния едноседмичен срок от съобщението за пропускането му.
Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ – гр. София се представлява от адв. П.А.. Поддържа предявения иск и моли
съдът да уважи същия изцяло, като основателен и доказан. Подробни фактически и
правни доводи са изложени в писмени бележки.
Ответникът – „Валентина“ООД – гр.
Ловеч се представлява от адв. И.К.. Пледира за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен и недоказан, като подробни съображения развива в представена
писмена защита.
Съдът
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Легитимацията на ищеца се установява при служебно
извършена справка в търговския регистър, съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4
от ЗТР.
Страните не спорят, че ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е сключил абонаментен застрахователен договор № 1101170700405 с неучастващо по делото лице „Алкомет“АД, ЕИК *********, с обект на застраховката – ауминиеви рулони, листа от алуминий, алуминиево фолио, алуминиеви профили и други стоки, предмет на търговия на „Алкомет“АД. Застрахователното покритие по договора е съгласно Общите условия за абонаментен договор за застраховане на товари по време на превоз с покрити рискове съгласно Instistute Cargo Clauses /А/ - Клаузи „Пълно покритие /А/. Съгласно Раздел III от Договора, застраховката е сключена за период една година от 00.00 часа на 01.06.2017 г. Предвидено е, че ако до 15 май на всяка следваща година не бъде отправено писмено предизвестие за прекратяване от една от двете страни, абонаментният договор се счита за автоматично продължен за следващия едногодишен период при същите условия. Застрахован по договора е Застраховащият – „Алкомет“АД- гр. Шумен или лице, в чиято полза е сключен застрахователния договор, съгласно сделка на Застраховащия.
От ответната страна не се оспорва, като с оглед направеното в с.з. изявление съдът е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че на твърдяната в исковата молба дата / 28.03.2018 г. /ответното дружество „Валентина“ООД, като превозвач, по възлагане от „Транс Джем“ООД, е извършил превоз от гр. Шумен, България до WEST MIDLANDS, Великобритания, на следния товар: 2 / две/ палета с алуминиеви профили по международна товарителница /CMR/ №**********/28.03.2018 г., на стойност 2 251.49 евро и 23 / двадесет и три/ палета с домакинско алуминиево фолио на рула по международна товарителница /CMR/ № **********/28.03.2018 г., на стойност 59 717.80 евро.
Съгласно данните по посочените товарителници с №**********/28.03.2018 г. и № **********/28.03.2018 г, превозът е извършен с товарен автомобил с рег. № ОВ 9960 ВС и ремарке с рег. № ОВ 4886 ЕА. С тези данни товарният автомобил и ремаркето са индивидуализирани и в приложените 2 бр. опаковъчни листи с № **********/ 28.03.2018 г. и №**********/28.03.2018 г., издадени от „Алкомет“АД.
Не е спорен по делото и фактът, че на 07.04.2018 г., по време на извършване на превоза, пред склад на първия разтоварен адрес във Великобритания, е извършена кражба на ремарке с рег. № ОВ 4886 ЕА заедно с целия товар, описан по-горе. От ангажираните по делото доказателства е видно, че за извършената кражба е бил подаден сигнал до полицейските органи във Великобритания.
Установява се, че въз основа на 2 бр. уведомления за щета по застраховка „Карго“, подадени на 10.04.2018 г. от изпращача „Алкомет“АД, пред ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ са образувани застрахователни преписки /щети/ с № 110318181800098 и №110318181800104.
По образуваната застрахователна преписка - щета № 110318181800098 с преводно нареждане от 27.07.2018 г. ищецът ЗАД „Бустрад Виена Иншурънс Груп“ е заплатил на „Алкомет“АД сумата от 4402,53 лв. , явяваща се левовата равностойност на 2 251,49 евро, каквато е стойността на откраднатите 2 палета с алуминиеви профили, съгласно фактура № **********/28.03.2018 г. на „Алкомет“АД.
По образуваната застрахователна преписка - щета № 110318181800104 с преводно нареждане от 27.07.2018 г. ищецът ЗАД „Бустрад Виена Иншурънс Груп“ е заплатил на „Алкомет“АД сумата от 116797,86 лв., явяваща се левовата равностойност на 59 717.80 евро, каквато е стойността на откраднатите 23 палета с алуминиево фолио, съгласно фактура № **********/28.03.2018 г. на „Алкомет“АД.
Общият размер на платеното от ищеца
застрахователно обезщетение за откраднатия товар при превоза, извършен от
ответника, възлиза на сумата от 121 201,39 лв.
Установява се, че с писмо с обратна разписка, до ответника „Валентина“ЕООД са изпратени регресни покани с Изх. № 04280/06.08.2019 г. и Изх.№ 05739/03.10.2019 г., с които ищецът е поискал от превозвача да възстанови изплатената сума в общ размер на 121 201,39 лв. по щета № 110318181800104 и щета №110318181800098 за изплатеното обезщетение.
Приобщено към доказателствения материал по делото е и Застрахователно удостоверение към полица № 1332180410000002, с което „Дженерали Застраховане“АД е удостоверило, че ответникът „Валентина“ЕООД е имал сключена застраховка „Отговорност на превозвача“.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ обосновава регресната
си претенцията с качеството си на застраховател, встъпил в правата на
удовлетворения по силата на абонаментен застрахователен договор застрахован
субект в лицето на неучастващото в настоящия процес дружество - „Алкомет“АД срещу
ответника „Валентина“ООД, отговарящ в качеството на превозвач за вредите от
застрахователно събитие, настъпило по време на превоз на товар, изпълняван от
него въз основа на сключен със застрахования договор за международен
автомобилен превоз на стоки.
По делото е безспорно установено,
че между застрахователят ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и третото за спора
лице – „Алкомет“АД е налице валидно застрахователно правоотношение, възникнало въз
основа на абонаментен застрахователен договор
№ 1101170700405, по силата на който застрахователят е приел да
застрахова съгласно „Общите условия за абонаментен договор за застраховане на
товари по време на превоз“ от 01.02.2017
г. Доказано е, че договорът е имал действие между страните в период една година
от 00.00 часа на 01.06.2017 г., вкл. и към 07.04.2018 г. - датата на извършената
кражба на товара, по време на превоза му от България до Великобритания.
За
настъпилото застрахователно събитие застрахователят- ищец е бил надлежно
уведомен от „Алкомет“АД и по образуваните застрахователни преписки /щети/ № 110318181800104 и щета
№110318181800098 е изплатеното обезщетение в общ размер на 121 201,39 лв.
Плащането на застрахователното
обезщетение ищецът е извършил в изпълнение на поетото по застрахователното
правоотношение задължение, съставляващо по своя характер договор за имуществено
застраховане срещу рисковете по превоза по смисъла на чл.419 от КЗ. Основната
цел на този вид имуществено застраховане е да покрие вредите, нанесени на
превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина
на продавача. В случая застраховката покрива единствено вредите, причинени на
товара, не и отговорността на превозвача. Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.3
от КЗ, застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз
и има действие до предаването му на получателя, включително при претоварване и
складиране, освен ако не е уговорено друго.
В рамките на настоящия процес ищецът е предявил частичен иск в размер на 5 000.00 лв, като е заявил регресна претенция за заплащане на сума в такъв размер от превозвача – ответника „Валентина“ООД.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. В разпоредбата на чл.411 от КЗ е предвидено, че в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Предвидено е още, че застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“, а когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средства, за които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл.494.
След съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът намира, че следва да се приеме за доказано наличието на формалните предпоставки за пораждане отговорността на ответника като причинител на вредата за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение по имуществената застраховка, тъй като същото безспорно е изплатено от ищцовото дружество – застраховател на увреденото и застраховано от него лице. С оглед данните по застрахователната преписка относно регистрационните номера на МПС и ремаркето, с които е извършен превоза, както и условията , при които е направена застраховката Отговорност на превозвача“, съгласно Застрахователно удостоверение към полица № 133218041000002 на „Дженерали застраховане“АД, ищецът е избрал да предяви вземането си срещу причинителя на вредата – ответника „Валентина“ООД. Следва да се отбележи, че застраховката „Отговорност на превозвача“ е доброволна имуществена застраховка, подвид на застраховката „Гражданска отговорност“, която се отнася до рисковете, които носи превозвача по отношение на повреда, загуба на товара или злоумишлени действия от трети лица по време на неговото транспортиране. При действието на разпоредбата на чл.411 от КЗ, на волята на застрахователя, встъпил в правата на удовлетвореното застраховано лице, е предоставен избора към кого да насочи регресната си претенция – дали към причинителя на вредата или към неговия застраховател по доброволната застраховка „Отговорност на превозвача“.
За разлика от правоотношението, по силата на което застрахователят е платил на увреденото лице, което е договорно по своята същност и произтича от застрахователния договор за имуществено застраховане, правоотношението, въз основа на което застрахователят придобива суброгационното си право /правото да встъпи в правата на удовлетворения кредитор /застрахован/ е извъндоговорно или по точно деликтно правоотношение.
В настоящия казус отговорността на ответника произтича от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, която е приложима при уреждане на процесните отношения по превоз на товара по силата на чл.1, пар. 1. Конвенцията се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Под превозни средства се разбират автомобилите, ремаркетата и полуремаркетата. Съгласно чл.4 от Конвенцията, договорът за превоз се установява с товарителница, като липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат съществуването и действието на договора. Реквизитите, които задължително следва да съдържа товарителницата, са изчерпателно изброени в чл.6 / от б.“а –„к“/. Установява се, че данните за превозните средства, с които е извършен превоза не са предвидени като задължителна част от съдържанието на товарителницата. В тази връзка без значение за отговорността на ответника – превозвач е факта дали превозът е извършен с товарен автомобил / влекач/ с рег. № ОВ 9960 ВС, собственост на трето лице или с друг товарен автомобил, собственост на ответника. Правнозначим в конкретния случай е фактът, приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване, че на твърдяната в исковата молба дата /28.03.2018 г./ответното дружество „Валентина“ООД, като превозвач, по възлагане от „Транс Джем“ООД, е извършил превоз от гр. Шумен, България до WEST MIDLANDS, Великобритания, на товар, който е бил обект на кражба.
В глава Четвърта от Конвенцията се
съдържа уредбата на отговорността на превозвача, като съгласно чл.17, пар.1, превозвачът е отговорен за цялостната или частична
липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й. В настоящият случай
ответникът – превозвач не е положил
грижата на добрия търговец, която в случая
се изразява във вземането на мерки, които да попречат на трети лица да
извършат посегателство върху товара. Ето защо, същият се явява отговорен на деликтно
основание и дължи да възстанови
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото
лице.
Неоснователно е въведеното от ответника възражение за изтека погасителна давност.
Действително в чл.32, ал.1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки е предвидено, че исковете, свързани с превози,
подчинени на конвенцията, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок. В съдебната практика обаче трайно и
непротиворечиво е прието, че предвидения в чл.32, ал.1, б.“а“ от
Конвенцията едногодишен срок на погасителната давност не намира приложение при
предявен от суброгиралия се застраховател по договор
за застраховане това срещу рисковете по превоза иск срещу превозвача или
неговия застраховател. Възприето е разбирането, че след като срокът за погасителната давност за
прекия иск на увреденото лице срещу делинквента е
винаги пет години, то няма основание да се приеме и по- кратък срок на
погасителната давност на застрахователя по имуществена застраховка, суброгирал се в правата на увредения. По отношение на
последния няма основание да се приложи разпоредбата на чл.32, ал.1 от
Конвенцията, доколкото същият не е страна по договора за международен превоз. Погасителната
давност по регресните и суброгационни
искове и исковете на причинителя на вредата по чл.435 от КЗ е уредена с нормата на чл.378, ал.5 от КЗ, която изрично предвижда, че същите се погасяват в срок 5 години, считано от
датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена
застраховка или от причинителя на вредата.
Като неоснователно, съдът намира
и възражението на ответника за неспазено рекламационно производство. Такова е
регламентирано в Глава Пета на Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, като се отнася до реда на предявяване на
рекламации от получателя на стоката към превозвача. В случая липсата на
доказателства относно валидно проведено такова производство не е основание за
изключване на отговорността на ответника. Провеждането на такова производство
не е задължителен елемент от фактическия състав на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ,
поради което неговото кумулативно наличие не е предпоставка за уважаване на
предявения от застрахователя суброгационен иск.
С оглед на всичко изложено дотук съдът намира, че иска по чл.410,
ал.1, т.1 от КЗ, предявен от застрахователя ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“
против ответника „Валентина“ООД, се явява основателен и следва да бъде уважен,
като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 000.00 лв., представляваща част /частичен иск/ от
платено застрахователно обезщетение по щети № 110318181800104 и №
110318181800098 по описа на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, общо в размер на 121 201.39 лв., на
основание абонаментен застрахователен договор № 11011700405, за възникнало
застрахователно събитие на 07.04.2018 г. - кражба на застраховани 23 палета с
алуминиево фолио и 2 палета с алуминиеви профили.
Върху уважената главница, като
законна последица, следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване
на исковата молба /06.03.2020 г./до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе сторените от ищеца разноски по делото, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, а именно: 200.00лв. – внесена държавна такса и 580.00 лв. –адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 02.03.2020 г.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.410,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, „ВАЛЕНТИНА“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Ловеч, бул.“България“№72, вх.Б, ет.5, ап.15, представлявано от управителя Алтанай Янков И. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, пл.
„Позитано“№5, представлявано заедно от Изпълнителните
директори Недялко Димчев Чандъров и Теодор И.И., чрез пълномощника си адв. П.И.А., сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лв.,
представляваща част /частичен иск/ от платено застрахователно обезщетение по
щети № 110318181800104 и № 110318181800098 по описа на ЗАД“Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, общо в размер на 121 201.39 лв., на основание абонаментен
застрахователен договор № 11011700405, за възникнало застрахователно събитие на
07.04.2018 г. - кражба на застраховани 23 палета с алуминиево фолио и 2 палета
с алуминиеви профили, ведно със законната лихва върху сумата по главницата от датата на предявяване
на иска /06.03.2020 г./ до окончателното изплащане,
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ВАЛЕНТИНА“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул.“България“№72, вх.Б, ет.5, ап.15, представлявано от управителя Алтанай Янков И. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“№5, представлявано заедно от Изпълнителните директори Недялко Димчев Чандъров и Теодор И.И., чрез пълномощника си адв. П.И.А. сумата от 780.00 лв./седемстотин и осемдесет/ лева – разноски по делото.
Съгласно чл.259, ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: