О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
…………….2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ІV въззивен състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Н. Атанасов ВНЧД № 2468 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.8 НПК.
Образувано
е по протест на прокурор от СРП срещу определение от 20.08.2019 година на СРС, НО, 100 състав, постановено по НЧД № 12376/2019 година, с което е отменено
постановление от 14.05.2019 година на СРП, с което на основание чл.243 ал.1 т.1
вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК е прекратено наказателното производство, водено по ДП № 5567/2012
година по описа на СДВР, пр.пр.№ 8619/2012 година по описа на СРП, за
престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.
чл.209 ал. НК.
Въззивната
инстанция, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Протестът
е процесуално допустим, доколкото изхожда от лице имащо право да протестира и в
законоустановения срок, а по същество – основателен.
Досъдебното
производство е било образувано на 07.12.2012 година по реда на чл.212 ал.1 от НПК, с постановление на
прокурор при СРП, срещу неизвестен извършител за това, че на 08.02.2008 година
в гр.София с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбудил у В.Х.Т.и
В.Т.Х.заблуждение, че ще им прехвърли правото на собственост върху недвижим
имот и с това им причинил имотна вреда в размер на 40 200 евро, като
причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.
ал.209 ал.1 от НК
С
постановление от 14.05.2019 година на СРП наказателното производство е било прекратено
на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК, тъй като е прието, че
деянието не съставлява престъпление.
С
определение от 20.08.2019 година на СРС, НО, 100 състав, постановено по НЧД №
12376/2019 година, постановлението на СРП е отменено, а делото е върнато на
прокуратурата за изпълнение на дадените от съда указания. В своите мотиви
първоинстанционният съд е посочил, че постановлението на прокуратурата е
необосновано, поради липсата на извършен цялостен анализ на събраните по делото
доказателства. Едновременно с това се поддържа неизясняването и
неустановяването на редица факти и обстоятелства от значение за изхода на
делото.
По същество правомощието на първоинстанционния, а и на въззивния съд е да
провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване
на наказателното производство. В този смисъл съдът не разполага с
компетентност, равнозначна и еднаква с тази на прокурора, тъй като не решава
въпроса за прекратяването, а упражнява единствено последващ контрол върху неговата
законосъобразност и обоснованост. В това производство съдът не може да
проверява установените фактически положения, а също и да приема нови фактически
положения, тъй като по този начин би се заместила функцията на прокурора.
Въззивният съд счита, че в настоящия казус релевантните по делото факти са
установени правилно, като по отношение на тях липсват съществени противоречия.
Приетата фактическа обстановка е следната:
Търговско дружество „К.Т.Д.Б.Г.”ЕООД било регистрирано през 2005 година, като
основен предмет на дейност на същото било общо строителство на сгради и
строителни съоръжения. Управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството била св. Т.К.Ц., която имала сключен граждански брак с обв. А.Г.Ц..
На 12.10.2007 година с нотариален акт № 190, т. IV, per. № 13763, дело № 701/2007 г.,
нотариално заверен от В.Г., нотариус № 340 на Нотариална камара, с район на
действие СРС, Д.Г.В., като собственик, учредила в полза „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД право на строеж за построяване на жилищна сграда върху поземлен имот в гр.
София, район „Люлин”, с идентификатор 68134.4360.167, съставляващ парцел XVII -
708 от квартал 6 -ти по плана на гр. София с изключение на апартаменти 7, 8,
11, 12, 18, мазе 1, 3, 4, 7, 8, магазини 1, 2, 3, гараж 1, паркоместа 1, 2, 3,
4, които ще бъдат изградени в предвидената за построяване сграда и върху които
учредила безвъзмездно право на строеж в полза на сина си К.С.Г.. С протокол № 1
от 30.06.2008 година във връзка с настъпили промени в архитектурния проект,
предвидените за К.С.Г. мазе 1, 3, 4, 7, 8 били заменени с мазе 1, 2, 3 и 4,
паркомясто 1, 2, 3, 4 - с паркомясто 1, 2, 3, 6, 7 и 11.
На 01.03.2005 година между „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, представлявано от св. Ц., в
качеството на възложител и СД „Д. и Сие”, представлявано от св. Д., в
качеството на изпълнител, бил сключен договор за ръководство на цялостната
строителна дейност на изгражданите от възложителя строителни обекти.
Обстоятелството, че всички постъпващи средства „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД влагало в
изграждане на обектите довело до постигната устна уговорка между св. Д. и обв. Ц.
възнагражденията, дължими от изпълнителя по договора да бъдат изплатени чрез
прехвърляне на собствеността върху апартамент, който ще бъде изграден в
горепосочения поземлен имот.
Свидетелите В.Х.Т.и В.Т.Х.имали сключен граждански брак, двамата се познавали
със свидетеля М.В.Д., която била в дългогодишни приятелски отношения с
родителите на св. Т.. В началото на 2008 година св. Т. и Х. решили да закупят
имот в гр. София и в тази връзка провели разговор със св. Д., която им
съобщила, че „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД започва строеж на нова сграда, тя работи с
дружеството и вместо възнаграждение, след изграждане на сградата, ще получи
собствеността на апартамент в същата. Св. Т. и Х. решили да закупят два
апартамента в сградата, която следвало да бъде изградена - един от свидетеля Д. и един директно от „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД. На 08.02.2008
година в гр. София между „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, представлявано от обв. Ц., в
качеството на продавач и свидетелите Т. и Х.,
в качеството на купувачи, бил сключен
предварителен договор за изграждане и покупка
на недвижим имот с изх. № 0023/08.02.2008 година, а именно апартамент № 14,
който ще бъде изграден в урегулиран поземлен имот XVII - 708 от квартал 6-ти по
плана на гр. София, местност „Люлин - център”, по силата на който продавачът се
задължил да изгради и продаде, а купувачът да закупи правото на строеж на същия.
При подписване на договора купувачите платили на обв. Ц. левовата равностойност
на 5 000 евро по курса на Българска народна банка, за което им били издадени
два броя приходни касови ордери (ПКО 047 и ПКО 048 от 08.02.2008г.). На
22.04.2008 година в гр. София между М.В.Д., в качеството на продавач и В.Х.Т.и В.Т.Х., в качеството
на купувачи, бил сключен предварителен
договор за изграждане и покупка на
недвижим имот, а именно тавански помещения 6 и 7 с прилежащите им коридори и
санитарни помещения на пети жилищен етаж (първи подпокривен), които ще бъдат
изградени в урегулиран поземлен имот XVII - 708 от квартал 6 -ти по плана на
гр. София, местност „Люлин - център”, по силата на който продавачът се задължил да изгради и продаде
владението, а купувачът да закупи правото
на строеж на същите за сумата от 35 200 евро. При подписване на
договора купувачите платили изцяло на продавача покупната цена, което било
отразено в текста на договора.
В края на 2008 година св. Г.Н.Г.решила да закупи обекти в строящата се
сграда. С нотариален акт № 79, т. II, per. № 10076, дело № 238/2009 г. на 03.07.2009 г. св. Ц., в качеството на
управител на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД прехвърлила на св. Г.Н.Г.правото на строеж на
два подземни гаража, тавански помещения, обслужващ коридор и тоалетни, заемащи
част от първо подпокривно ниво на сградата и цялото второ подпокривно ниво,
които ще бъдат изградени в сграда, находяща се в гр. София, район „*******”, в
поземлен имот с идентификатор 68134.4360.167, в това число и на тавански
помещения 6 и 7. Св. Д. уведомила обвиняемия, че вече е сключила предварителен
договор със свидетелите Х. и Т. за тавански помещения 6 и 7. Обв. Ц. обяснил,
че ще преговаря с двамата с оглед компенсацията им чрез замяна на уговорените
по предварителен договор имоти. На 09.12.2009 година била проведена среща между
обвиняемия и св. Х. и Т., на която последният обяснил създалата се ситуация и
предложил замяна на имотите, уговорени с двата предварителни договора. Същият
ден в гр. София между „К.Т.Д.Б.Т.” ЕООД, в качеството на продавач и св. Т. и Х.,
в качеството на купувачи, бил сключен предварителен договор за изграждане и
покупка на недвижим имот изх. № 0023/08.02.2008 година, а именно ателие № 1, подземни гаражи
№ 4 и № 9, които ще бъдат изградени в урегулиран поземлен имот XVII - 708 от
квартал 6 -ти по плана на гр. София, местност „Люлин - център”, по силата на който
продавачът се задължил да изгради и продаде, а купувачът да закупи правото на
строеж на същите за сумата от 65 600 евро. За купувача договорът бил подписан
от обв. Ц.. Съгласно уговореното между страните покупната цена следвало да се
плати на три вноски - до 28.08.2008 година следвало да се плати сумата от 27
600 евро, сумата от 35 200 евро - на топлоизолация и остатъкът от 2 800 евро -
до 30.03.2010 г. Продавачът се задължил да изгради обекта във вида, уговорен с
приложение 1 към предварителния договор в срок от 17 месеца от даване на
строителна линия. При подписване на договора били унищожени първите два
предварителни договора. Новият договор носел изходящия номер и датата на
подписване на първоначалния предварителен договор между „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД и
двамата свидетели, а обвиняемият Ц. предоставил на купувачите приходен касов
ордер за сумата от 55 200 евро, с което
признавал, че платените по предварителния договор със свидетеля Д. суми са
постъпили като плащане към „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД по
подписания предварителен договор за ателие № 1, подземни гаражи № 4 и № 9 (ПКО
№ 492/09.12.2009 г.). Посочените три обекта отговаряли на площта на
първоначално договорените. По предварителния договор свидетелите Х. и Т. платили
сумата от 46 000 евро на 22.04.2009 година, 10 000 евро на 30.03.2010 година и
510 евро на 12.04.2010 година. За всички платени суми им били предоставени
приходни касови ордери от обвиняемия. Двамата свидетели следвало да заплатят
последна вноска в размер на 1 290 евро.
След предоговарянето обв. Ц. се уговорил със свидетеля Г.П.Г.за закупуване
на апартамент № 14 в замяна на друг, за който имали сключен предварителен
договор. С нотариален акт № 63, т. I, per. № 3069, дело № 57/2010 г. на 04.03.2010 г. свидетелят Ц., в качеството на
управител на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД прехвърлила на свидетеля Г.П.Г.собствеността над
апартамент № 14 в сграда, находяща се в гр. София, район „*******”, в поземлен
имот с идентификатор 68134.4360.167, изградено на етап „груб строеж” за сумата
от 55 728 лева.
В началото на 2010 година свидетелите Т. и Х. забелязали, че строителството
на обекта е спряло и взели решение да не заплащат остатъка от уговорената
покупна цена. Обв. Ц. няколкократно поставял пред св. Д. въпроса за заплащане
на сумата от 1 290 евро поради близките й отношения с двамата купувачи.
С нотариален акт № 165, т. I, per. № 5680, дело № 150 на 07.06.2011 година свидетелят Ц., в качеството на
управител на „К.Т.Д.Б.Т.” ЕООД прехвърлила на свидетеля К.В.Г. собствеността
над ателие № 1, находящо се на първи жилищен етаж в сграда, находяща се в гр.
София," - район „*******”, в поземлен имот с идентификатор 68134.4360.167,
изградено на етап „груб строеж” за сумата от 50 100 лева. Във връзка с
образувано изп. дело. № 20118440402062 по описа на ЧСИ С.Я.подземен гараж № 9
бил изнесен на публична продан и с постановление от 26.11.2012 година бил
възложен на свидетеля Д.С.Г.а.
След като свидетелите Т. и Х. узнали за сключените договори същите поискали
обяснения от обв. Ц., който им предложил компенсация с равностоен предстоящ за
изграждане имот в гр. София, ж.к. „Овча купел”, но двамата свидетели отхвърлили
предложението. Въз основа на предявен от свидетелите Т. и Х. иск било
образувано гр. д. № 8226/2012 г. по описа на СГС, I ГО, 11 - ти състав, по което, с
решение, влязло в законна сила на 27.11.2013 година, „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД е
осъдено да заплати солидарно на двамата свидетели сумата от 64 110 лева, ведно
със законна лихва и направените по делото разноски.
При така установените факти, прокуратурата е изложила правни съображения за
липса на осъществено престъпление от общ характер. Посочила е, че
преценката за наличие на измама, като престъпление, следва да се прави на
плоскостта на действителните намерения на дееца и реалните му възможности да
изпълни поетите задължения. При измамата деецът изначално нямал намерение и/или
обективна възможност да изпълнява задълженията си по поети договорни отношения.
В конкретния
случай се посочва, че се касае за учредени облигационни отношения между „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД, представлявано от обв. Ц., действащ като пълномощник на управителя и едноличен
собственик на капитала на същото - свидетеля Ц. и свидетелите Т. и Х..
Константната съдебна практика категорично приемала, че при престъпленията по
чл.209 и сл. от НК деецът единствено използва договорните отношения като способ
за измама и изначално няма намерение да изпълнява поетите задължения (Р. №
404/1995 г. на I н.о., Р. № 67/2011 г. на I н.о.). Наличието на частично или
пълно неизпълнение на договорни задължения само по себе си не е основание за
подвеждане на неизправната страна по договор под наказателна отговорност за
осъществена измама, задължително е установяването по категоричен начин, че към
момента на сключване на договор деецът е целял не да изпълнява, а само да
причини имотна вреда (в този смисъл Р. № 194/2000 г. на III н.о.; Р. № 402/1976
на II н.о.). В тази връзка следва да се отбележи, че от събраните по делото
доказателства се налага извода, че към момента на сключване на предварителния
договор за изграждане и продажба на недвижим имот от 08.02.2008 година
обвиняемият Ц. и „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД са имали реална възможност да изпълнят
поетите договорни задължения. По делото безспорно е установено, посредством
приложеното в ксерокопие по делото пълномощно с упълномощител свидетелят Ц., в
качеството на управител на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД и упълномощен обв. Ц., нотариално
заверено на 05.09.2006 година, показанията на св. Д., Ц. и обясненията на обв. Ц.,
косвено посредством показанията на св. Х. и Т., че обв. Ц. е бил упълномощен от
свидетеля Ц. в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на
„К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД да сключва договори от името на дружеството /предварителни и
окончателни/, да се разпорежда по негова преценка със собствени на дружеството
имоти и право на строеж при цени и условия, които намери за подходящи.
На следващо
място е установено, че горепосоченото дружество е било с активен статус,
развивало е дейност в областта на строителство на сгради и строителни
съоръжения. Спрямо дружеството не са били образувани изпълнителни дела, не е
било открито производство по несъстоятелност. Видно от подписания на 12.10.2007
г. нотариален акт № 190, т.IV, per. № 13763, дело №
701/2007
г., нотариално заверен от В.Г., нотариус № 340 на Нотариална камара, с район на
действие СРС, към момента на сключване на предварителния договор (а и към
09.12.2009 г.) дружеството е било титуляр на право на строеж над поземлен имот
с идентификатор 68134.4360.167, съставляващ УПИ XVII - 708 от квартал 6 -ти по
плана на гр. София, район „Люлин”, учредено от собственика на имота Д.Г.В.. Към
посочената дата право на строеж на трети лица по отношение на същия имот не
било учредено (с изключение на запазените за сина на В. обекти). Имотът не е
бил обременен с тежести, за него нямало висящи съдебни спорове. Съгласно
уговореното в посочения нотариален акт, всички изградени обекти и съответните
им идеални части от общите части, освен запазените за низходящия на В.,
оставали изключителна собственост на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД, което можело да се
разпорежда с тях, както намери за добре. Към момента на подписване на
предварителния договор (08.02,2008 г.) апартамент 14 и тавански помещения 6 и 7
не са били запазени за К.С.Г.. Към датата на подписване на втория по ред
предварителен договор, което видно от показанията на св. Х. и Т. се е състояло
на 09.12.2009 година ателие 1 и паркоместа/гаражи 4 и 9 не са били запазени за К.С.Г.,
доколкото с протокол № 1 от 30.06.2008 г. към нотариален акт № 190, т. IV, per.
№
13763, дело № 701/2007 г., във връзка с настъпили промени в архитектурния
проект, предвидените за същия паркоместа 1, 2, 3, 4 били заменени с паркоместа
1, 2, 3, 6, 7 и 11.
Видно от
приложената по делото справка от Национален осигурителен институт за
регистрирани трудови договори и от ТД на НАП за актуално състояние на
регистрираните договори, както и от заключението на назначената и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза към момента на сключване на договора дружеството
е разполагало с кадрова обезпеченост. Анализът на доказателствената съвкупност
по делото не дава основание да се направи единствено възможен и непораждащ
съмнение извод, че към момента на сключване на предварителния договор със
свидетелите Т. и Х. „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД е било в обективна невъзможност да
изпълни поетите по същия задължения, респективно, че обвиняемият Ц. е сключил
предварителния договор с ясно съзнание, че дружество не може да изпълни
произтичащите от същия задължения.
Изводът, че
горепосоченото дружество е разполагало с обективна възможност да изпълни
поетите договорни задължения не се разколебавал и от заключението на
приложените по делото съдебно-счетоводна експертиза и комплексна съдебно-счетоводна
експертиза, в които е посочено, че към дати 08.02.2008г. и 09.12.2009г.
дружеството не е имало финансова и материална обезпеченост за изграждане на
жилищна сграда, тъй като към първата дата е разполагало с парични средства в
размер на 117 000 лева, а към втората дата с парични средство в размер на 167 000
лева, тъй като не са налице законоустановени изисквания конкретния проект да
бъде изпълнен със собствени средства на съответното дружество и същевременно е
налице възможност проектът да бъде реализиран чрез финансиране от външни
източници.
За да се
произнесе по въпроса дали към момента на сключване на предварителния договор
(08.02.2008 г.) обвиняемият е имал действително намерение да задължава „К.Т.Д.Б.Г.”
ЕООД по същия или действителната му цел е била да създаде привидно впечатление
в този смисъл, мотивирайки насрещната страна, св. Т. и Х., да платят сумата по
договора с цел да набави същата за себе си, за дружеството или за друг, СРП е съобразила,
че по договора е започнало изпълнение. За изграждане на обекта на 25.03.2008
година било депозирано заявление за одобрение на инвестиционните проекти в Д
„АГ”, било издадено разрешение за строеж № 381/19.05.2008 година на главния
архитект на гр. София, осъществяването на строителен надзор било възложено на „Е.К.”
ЕООД. На 24.10.2008 г. бил съставен протокол за откриване строителна площадка,
определяне на строителна линия и ниво на строеж. Съставен бил и акт образец 14
за приемане на конструкция на сградата. Към 27.07.2009 г. сградата била
реализирана на етап „груб строеж”, без довършителни работи. Уговореният по
договора етап „топлоизолация” бил достигнат на 24.02.2010 година, за което бил
издаден акт образец 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта.
В тази връзка прокуратурата
анализира и поведението на обв. Ц.. Същият е признал платените на свидетеля Д.
суми като извършено към „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД плащане, въпреки че тези суми не били
постъпили в последното, а са били задържани от свидетеля Д.. Обвиняемият е сторил
това, въпреки отсъствието на какъвто и да е надлежно оформен писмен договор,
фиксиращ уговорката му с последната. След подписване на нотариален акт № 79, т.
II, per. № 10076, дело № 238/2009 г. на 03.07.2009 г.,
обвиняемият е предложил компенсиране на свидетелите Т. и Х. с ателие № 1,
подземни гаражи № 4 и № 9 в същата сграда, а след тяхната продажба - с
равностоен имот, чието изграждане предстояло. Видно от показанията на
свидетелите Т. и Х., същият не се е укривал от тях. В контекста на показанията
на свидетеля Г.П.Г.се установява, че обв. Ц. е компенсирал по предложения на
свидетелите Т. и Х. и други клиенти на дружеството, като след заплащане на
цялата покупна цена бил сключван окончателен договор. Прокуратурата обобщава,
че изложеното не дава основание да се заключи, че обвиняемият Ц. изначално не е
имал намерение да задължава „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД и последното да не изпълнява задълженията
си, произтичащи от процесния договор. Отсъствало измамливо поведение на
обвиняемия Ц., в качеството му на пълномощник на управител и едноличен
собственик на капитала на „К.Т.Д.Б.Г.” ЕООД.
С оглед на така изведените от прокуратурата факти и направен доказателствен
и правен анализ, въззивният съд намира, че държавното обвинение правилно и
законосъобразно е прекратило воденото наказателно производство за престъпление
по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 НК. Действително в случая е налице
неизпълнение по предварителен договор за продажба на недвижим имот, който обаче
има единствено и само облигационен характер, но не и вещно-прехвърлителен
такъв, за да се държи сметка и да се търси наказателна отговорност за
непрехвърлянето на имота.
В случая е безспорно установено, че обв.Ц., в качеството му на представител
на въпросното дружество-инвеститор, е имал пълната власт и компетентност да
сключва такива договори и да влиза в подобни граждански правоотношения. От
друга страна се доказва по категоричен начин, че дружеството „К.Т.Д.Б.Г.”
разполага с учредено вещно право на строеж върху инкриминираните недвижими
обекти, върху които не е имало каквито и да е било ограничения или други
задължения, както и че представлява действаща фирма, която реално осъществява
описаната търговска дейност. На следващо място категорично установени са и
обстоятелствата, че от страна на „К.Т.Д.Б.Г.” реално са предприети действия по
реализиране на конкретния строителен обект, както и че същият дори е завършен в
цялост, което показва сериозността в намеренията на търговското дружество, а и
на неговите представители, в това число и на обв.Ц..
По отношение на наведените
възражения за финансова необезпеченост на дружеството, както и за конкретните
форми на забава на всяка една от страните по договора и другите неизпълнения,
съдът намира, че същите имат единствено и само гражданскоправно значение, но не
и наказателноправно такова, тъй като ангажирането на наказателната отговорност
в случая изисква установяването на изначална липса на желание или възможности за
изпълнение по договора, каквато не е констатирана, имайки предвид множеството
правни и фактически действия, които са били осъществени във връзка с
учредяването на правото на строеж, самото построяване на обектите и тяхното завършване.
В този смисъл ирелевантни се явяват всички онези факти и обстоятелства, които
СРС е приел за неустановени и неизяснени.
По отношение на изложените в
постановлението на прокуратурата мотиви, съдът намира, че същите изпълват
стандарта на процесуалния закон за аргументираност, поради и което не следва
единствено и само на това основание прокурорския акт да бъде приеман за
необоснован. Прокуратурата е изложила достатъчно пълно, точно и ясно
установените факти, доказателствата на базата на които ги е извела, като е
направила подробен и задълбочен правен анализ за липсата на престъпление.
Тук е може би мястото да се
посочи, че критериите за мотивираност на постановленията на прокуратурата и
присъдите на съда са различни и между тях не следва да се слага знак за абсолютно
равенство. Съобразно разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК, в мотивите на присъдата
се посочват установените фактически обстоятелства, доказателствените материали
и правните съображения за взетото решение, като при противоречия на доказателствата
се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В
нормата на чл.199 ал.2 НПК се установява изискване единствено за мотивираност
на прокурорското постановление, като няма изрично задължение за извършването на
подобен анализ на доказателствата, както при присъдите. При всички положения
обаче е необходимо да става ясно какви са установените факти, доказателствата
въз основа на които са изведени и правните съображения за взетото крайно
решение, което настоящият въззивен състав намира за изпълнено.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че постановлението на
прокуратурата е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
определението на съда – отменено.
Водим
от горното и на основание чл.243 ал.8 НПК,
СГС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 20.08.2019
година на СРС, НО, 100 състав, постановено по НЧД № 12376/2019 година.
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 14.05.2019 година на СРП, с което на
основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК е прекратено наказателното
производство, водено по ДП № 5567/2012 година по описа на СДВР, пр.пр.№
8619/2012 година по описа на СРП, за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал. НК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.