Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 313/05.05.2023г.
гр.Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,ІІІ
състав , в открито съдебно заседание на втори май ,през две хиляди двадесет и трета година в състав :
Административен съдия :БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдията….БИСЕРКА
БОЙЧЕВА…адм.д.№167/2023г.по описа на Административен съд-Монтана взе предвид
следното
Съдебното производство по делото е по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,във вр. с
чл.172,ал.5 от Закона за движение по пътищата/ ЗДвП/.
Делото е образувано по жалба от Л.А.И. ***
против Заповед за ПАМ №23-0996-000027 от 26.01.2023г. на началник сектор „ПП“
към ОД на МВР-Монтана.Със заповедта е наложена ПАМ по чл.171,т.4 от ЗДвП
–„изземване на свидетелството за управление на МПС от водач ,на който са отнети
всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл.157,ал.4 ЗДвП.
В жалбата си жалбоподателя твърди ,че заповедта за ПАМ е немотивирана и
издадена в нарушение на материалния и
процесуалния закон и целта на закона.Моли за отмяна на заповедта и присъждане
на разноските по делото.Не представя списък.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован ,не се явява ,не се явява и неговия процесуален представител,
адв.Д.С. *** ,съгласно приложено пълномощно на л.54 от делото .
Ответникът-началник сектор „ПП“
към ОД на МВР-Монтана,редовно призован ,не изпраща процесуален представител.В
писмена молба,вх.№1048/16.02.2023г. моли да се отхвърли жалбата като
неоснователна и да се потвърди заповедта, като правилна и законосъобразна.
По делото са приети доказателствата по
административната преписка.
Съдът като обсъди доказателствата, взе предвид
доводите и възраженията на страните, изпълни задължението си по чл. 168 АПК за
служебна проверка на оспорения административен акт, от фактическа и правна
страна намира за установено следното:
С оспорената по делото ,Заповед за ПАМ
№23-0996-000027 от 26.01.2023г. на началник сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана е
наложена ПАМ по чл.171,т.4 от ЗДвП –„изземване на свидетелството за управление
на МПС от водач ,на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението
си по чл.157,ал.4 ЗДвП“.Като мотиви за издаването на обжалваната заповед е
посочено, че с влизането в сила на седем броя наказателни постановления ,изброени
последователно с дата на влизане в сила ,за наложени административни наказания,
на жалбоподателя са отнети 44 контролни точки и същият е загубил
правоспособността си да управлява МПС. Констатирано е и неизпълнение на
задължението му да върне свидетелството си за управление на МПС, съгласно чл.
157, ал. 4 ЗДвП. По тези съображения е прието, че налице хипотезата по чл. 171,
т.4 ЗДвП и е постановено изземването на свидетелството му за управление на МПС
– с №*********.
По делото са представени всичките 7 броя
наказателните постановления, посочени в мотивите на обжалваната заповед, а
именно: НП№19-0996-002829/14.08.2019г.
на ОДМВР -МОНТАНА С-Р ПП, ДАТА НА ВЛИЗАНЕ
В СИЛА 05.03.2020 - 6 КТ;НП
№21-0996-000773/12.04.2021 ОДМВР МОНТАНА С-Р ПП, ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА
29.04.2021 - 6 КТ; НП
№21-0996-001448/15.06.2021г. на ОДМВР МОНТАНА С-Р ПП, ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА
19.11.2021 - 5 КТ; НП
№21-0996-001459/15.06.2021 ОДМВР МОНТАНА С-Р ПП, ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА
14.01.2023 - 5 КТ; НП
№21-0996-002841/06.12.2021 ОДМВР МОНТАНА С-Р ПП, ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА
14.01.2023 - 6 КТ ;НП
№22-0996-000002/04.01.2022 ОДМВР МОНТАНА С-Р ПП, ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА
14.04.2022 -10 КТ;НП
№22-0996-000127/17.02.2022 ОДМВР МОНТАНА С-Р ПП, ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА
05.08.2022 - 6 КТ .Тези
постановления са оформени с дата за влизането им в сила и отнети к.т., като за
никое от тях жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, общо са отнети по тези наказателни
постановления 44 контролни точки.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя
на 27.01.2023г./видно от разписка на л.8/ ,а жалбата е подадена чрез органа на
10.02.2023г.,т.е. в срока по чл.149,ал.1 от АПК ,от легитимирано лице ,имащо
правен интерес от обжалване на акта ,при което жалбата е допустима .
Разгледана по същество , жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За компетентността на органа да издаде
оспорената по делото заповед са
представени две заповеди: Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на директора
на ОД на МВР-Монтана ,с която същият
оправомощава началниците на сектори „ПП“при ОД на МВР-Монтана да налагат ПАМ по ЗДвП,и Заповед№8121з-1632/02.12.2021г. , издадена от
министъра на вътрешните работи, с която началниците на сектори "Пътна полиция"
в областните дирекции на МВР, на основание чл. 172 от Закона за движението по
пътищата, са упълномощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по същия закон.
Правни изводи на
съда:
Заповедта е издадена от компетентен орган и
отговаря на изискванията за форма и съдържание на административните актове
посочени в чл. 59, ал.1 и ал.2 АПК ,вр. чл. 172, ал.1 ЗДвП.Съгласно последната
разпоредба, принудителните административни мерки по чл. 171, т.4 от същия
закон, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, а чл. 170, ал.1 възлага
контролът по спазване на правилата за движение и изискванията, определени от
закона и издадените въз основа на него нормативни актове на съответните служби
по тази глава, определени от министъра на вътрешните работи - правомощие на
този орган по чл. 165, ал.1 ЗДвП. На основание ал. 2, т.2 от последната
разпоредба, определените служби за контрол по този ред имат право да изземват и
задържат документите по т. 1 от същата алинея в допустимите от закона случаи. Оспорената заповед, представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК. Съдът намира, че същата е
издадена от компетентен орган, съгласно предоставените с чл. 172, ал.1 ЗДвП
правомощия на ръководителите на службите за контрол по същия закон или на
оправомощени от тях лица. Конкретно правомощието на ответника се основава на
втората предвидена хипотеза – оправомощаване със Заповед
№301з-1411/07.06.2017г. на директора на ОД на
МВР-Монтана и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, считано от същата дата. Издателят на заповедта заема
длъжността началник на сектор ",Пътна полиция" при ОД на МВР-Монтана .
От изложеното следва наличие на компетентност на издателя на обжалваната
заповед да наложи процесната ПАМ по чл. 171, т.4 ЗДвП.
Заповедта е издадена в предвидената от закона
писмена форма, съдържа относими към налагането на процесната ПАМ фактически и правни
основания за издаването й, с което е изпълнено изискването за излагане на
мотиви. Във всяко от процесните НП са посочени отнетите и оставащите КТ,съгласно
нормата на чл.3,ал.2 от наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение(Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018
г.
С обжалваната по делото заповед ответникът е
упражнил предвидено в закона правомощие. Съгласно хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, предпоставката, при наличието на която органът е длъжен да наложи
предвидената в диспозицията на нормата правна последица, е неизпълнение на
задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за връщане на свидетелството за
управление при отнети всички контролни точки - 39 общо, към датата на
издаването на заповедта, съгласно чл. 2, ал.1 от приложимата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение(Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от
2018 г., в сила от 23.03.2018 г.
Законосъобразното налагане на
процесната ПАМ зависи от това осъществени ли са елементите на фактическия
състав по чл. 157, ал. 4 ЗДвП - отнемане на всички контролни точки и изгубване
на правоспособността. Тъй като правната последица на отнемането на контролните
точки настъпва с влизането в сила на НП – чл. 3,ал.1 от Наредбата, то подлежащо
на доказване обстоятелство, свързано с настъпването на посочената правна
последица е именно влизането в сила на НП, посочени в мотивите на оспорената
заповед. Това обстоятелство не е спорно. Оспорва се само влизането в сила на
друго НП№22-0996-001279/12.08.2022г.,което не е посочено като основание за
издаване на оспорената заповед за ПАМ, при което обжалването му,респ. влизането
му в сила е ирелевантно за настоящето
производство.
С оглед на изложеното, оспорената заповед е
издадена и след като са изяснени всички относими факти, от значения за
налагането на процесната ПАМ, с оглед на което не е допуснато и нарушение на
процедурата по издаването й. Предпоставка за налагането на процесната ПАМ е
влизането в сила на НП,което в случая е налице. Неоснователно е възражението в
жалбата ,че жалбоподателя не знае от кога се отнема свидетелството му за управление и за какъв период,което възпрепятства
правото му на защита.Изрично в нормата на чл.157,ал.4 ЗДП е записано ,че „Водач,
на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и
е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи“.Нещо повече,със самото издаване на
заповедта за ПАМ свидетелството за управление на МПС е отнето на водача ,за който факт пише в
жалбата си.
Тъй като процесната заповед не се издава при упражняване на право на
преценка – оперативна самостоятелност, а при условията на обвързана
компетентност, е неотносимо като изискване за законосъобразност съответствието
и с целта на закона. Съдът също формира извод, че не е упражнено превратно
правомощието да се издаде процесната заповед.
От всичко изложено до тук ,съдът обуславя
извод за законосъобразност на заповедта и за неоснователност на жалбата ,при
което съдът следва да постанови отхвърлянето й.
Не се претендират разноски от
ответника ,поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от изложеното, съдът, на
основание чл. 172, ал. 2 ,пр.5 от АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.А.И. *** против Заповед за ПАМ №23-0996-000027
от 26.01.2023г. на началник сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Административен съдия: