№ 1824
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Йоана П. П.а
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20221100100160 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД, вр. чл. 45,
ал.1 ЗЗД.
С искова молба с вх.рег.№22020976 от 30.10.2020г. на СРС, д-р Й. П. Й., с
ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. **** е предявил срещу
Военномедицинска академия - МБАЛ гр. София, с БУЛСТАТ ****, с адрес: гр.
София, бул. ****, представлявана от Началника - ген. майор проф. д-р В.М.М. иск
с правна квалификация чл.49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата
от 10 000лв., частично от общ размер 30 000лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претъпени от ищеца при дисциплинарно уволнение
извършено със Заповед № 1831 /08.12.2015г. ген. майор.проф. Н.П. – началник на
ВМА, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на 31.05.2018г.,
от предхождащата уволнението внезапна проверка извършена на 30.10.2015г.,
както и от отказа на ответника да разреши ползването на неплатен отпуск след
възстановяване на работа от съда, в следствие на които се е влошило трайно
здравословното, психично и емоционално състояние на ищеца, което е довело до
заболяванията Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност
(1.11.9) и Синкоп, Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод -
умерено тежък (F33.1), отключване на пост-травматично стресово разстройство и
рецидивиращо депресивно разстройство, поява на чувство за безвъзвратно
уронване и опетняване на професионалната репутацията и авторитета, ведно със
законна лихва от предявяване на иска до изплащането. Ищецът претендира
присъждане на сторените разноски.
Твърди се, че ищецът е лекар с придобита специалност „пластична и
възстановителна хирургия“, с редица отличия, специализиации в чужбина, автор
и съавтор на публикации в научни издания и сборници. Сочи се, че периода от
01.09.2009г. до 03.07.2018г. ищецът работил в ответната Военномедицинска
1
академия /ВМА/, като „Лекар“ в отделение „Пластична хирургия и изгаряния“.
Сочи се, че през 2015г. срещу ищеца било образувано дисциплинарно
призводство, като поводът бил извършена на 30.10.2015 г. внезапна проверка в
отделението по „Палстична хирургия и изгаряния“, където ищецът работил, от
комисия сформирана без писмена заповед в състав: проф. В.М. – зам. началник на
ВМА по диагностично- лечебна дейност, полк. доц. Р.П. - заместник-началник на
ВМА по учебно- научна дейност, Р.З. - началник сектор „Охрана и физическа
сигурност“ и цивилен служител Л.Щ. - гл. специалист сектор „Охрана и физическа
сигурност“ - всички служители при ответника. При проверката било установено,
че ищецът д-р Й., заедно с колегите му д-р А.Ш. и С.К. - старша медицинска
сестра на отделението, били извършили естетична процедура по поставяне на
филъри на техен пациент Р.Я.. По случая били съставени Констативен протокол с
per. № 18488 от 30.10.2015 г., подписан от членовете на комисията и Рапорт с per.
№ 18558 от 02.11.2015 г. от проф. В.М., които са сведени до знанието на ген.
майор чл.-кор. проф. Н.П., д.м.н. - Началник на ВМА. В тях било отразено, че във
финансовия отдел на ВМА не били открити фактура и платежен документ за
заплащане на такса за въпросната манипулация, липсвали данни за
регистрирането на пациента на регистратурата в болницата и информирано
съгласие, подписано от пациента. Сочи се, че от ищеца са поискани писмени
обяснения с писмо от 06.11.2015г., както и че той депозирал такива, като
подробно разяснил, че пациентът Р.Я., която го посетила във ВМА за
инжектиране на филър в устните, сама със свои лични средства е закупила и
донесла филъра, който й е поставен в извън работно време, когато няма поток от
други пациенти, не са извършвани никакви разходи за сметка на болницата.
Твърди се, че със Заповед № 1831/08.12.2015 г. на ген. майор чл. кор. проф.
Н.П., д.м.н. - Началник на ВМА за гореизложените факти и обстоятелства на
ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение“, като на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение за
длъжността „Лекар“ в отделение „Пластична хирургия и изгаряния“ във ВМА -
МБАЛ гр. София. На останалите две лица участвали в манипулацията - д-р А.Ш. и
С.К. били наложени по-леки дисциплинарни наказания - „предупреждение за
уволнение“.
Сочи, че в законовия срок ищецът оспорил съставените срещу него Заповед
№ 1831/08.12.2015 г. и Заповед № 1868/12.12.2015 г. за наложеното му наказание
и за прекратяване на трудовото му правоотношение. И двете заповеди били
отменени като незаконосъобразни по силата на Решение № 13150/17.08.2016 г. на
СРС, II ГО, 119 с-в, постановено по гр. д. № 7600/2016 г. /влязло в законна сила на
31.05.2018 г./, потвърдено с Решение от 21.08.2017г. на Софийски градски съд,
ГО, II-Г с-в, постановено по гр. д. № 13690/2016 г. и недопуснато до касационно
обжалване съгласно Определение № 411/31.05.2018 г. на ВКС, III ГО, постановено
по гр. д. № 33/2018 г.
Твърди се, че след възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност със Заповед № 975/27.06.2018 г. на бригаден ген. проф.
В.М., дмн - Началник на ВМА, на три поредни молби /от 28.06.2018г., от
29.06.2018г. и от 02.07.2018г./ отправяни от ищеца до работодателя за ползване на
неплатен отпуск през различни периоди била поставена резолюция от
2
работодателя „Не“. Ищецът счита, че това е плод на проявен от работодателят
субективизъм спрямо него.
По молба на ищеца с рег.№ 5254 /02.07.2018г. за прекратяване на трудовото
му провоотношение същия ден била издадена Заповед № 998/02.07.2018 г. на ген.
проф. В.М., дмн - Началник на ВМА, с която е прекратено трудовото
правоотношение с д-р Й.Й. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Твърди се в исковата молба, че в периода 2015г. – 2018г., в резултат на
незаконното уволнение, накърнения професионален авторит, преживените страс и
напрежение и водените дела ищецът станал интровертен, уединен, огорчен с
чувство, че доброто му име е безвъзвратно опетнено. Бил дагностициран с
Есенциална хипертония, Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна
недостатъчност (1.11.9) и Синкоп. Рецидивиращо депресивно разстройство,
сегашен епизод - умерено тежък (F33.1), отключване на пост-травматично
стресово разстройство и рецидивиращо депресивно разстройство, които се
развиват и влашават с времето. Твърди се, че преживените от ищеца
неимуществени вреди са в следствие на деянията на ръководството на ВМА –
МБАЛ гр.София.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Военномедицинска академия - МБАЛ
гр. София, представлявана от генерал-майор проф. В.М. – началник на ВМА, чрез
юрк.М. Д. е депозирал отговор на ИМ, в който оспорва предявения иск по
основание и размер. Твърди се, че в исковата молба не са изложени конкретни
обстоятелства в какво се изразва виновното поведение на работодателя. Наведен е
довод, че сочените от ищеца Й. деяния от страна на роботодателя - внезапна
проверка на 30.10.2015 г., воденето на триинстанционно съдебно производство по
обжалване на уволнителната заповед, както и недаването на разрешение от
работодателя за ползване на неплатен отпуск след възстановяването му на
заеманата преди уволнението длъжност - не са противоправни деяния.
В отговора е наведн довод, че Проверката от 30.10.2015г. от страна на
работодателя е извършена от комисия с председател - заместник-началника на
ВМА по диагностично- лечебна дейности, който е и председател на постоянно
действаща комисия за проверки, с цел недопускане на консултативна,
диагностична и лечебна дейности в частен интерес на територията на ВМА,
отдадена със заповед №257/24.02.2015 г. на началника на ВМА. Сочи се, че при
проверката е установено, че ищецът – д-р Й.Й. поставя филъри на пациента Р.Я.,
извън установения ред за извършване на медицински манилупации, извън
официалното работно време на клиниката, без пациента да е регистриран в
системата на болницата, без да е заплатена такса за извършената услуга и без да е
предоставено информирано съгласие. Твърди, че установеното при проверката
нарушение на трудовата дисциплина е доказано по безспорен начин. Сочи се,
воденото на три инстанции съдебно производство в периода 2016г. - 2018г. също
не е противоправно деяние и не може да се вмени във вина на ответника.
Ответникът поддържа довод, че отмяната на незаконното уволнение не е
достатъчна да обоснове наличието на непозволено увреждане.
Относно твърденията за вреди от неразрешен неплатен отпуск, ответникът
3
се позовава на нормата на чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), според която
работодателят по искане на работник или служителя може да му разрещи
неплатен отпуск. Поддържа, че разрешаването на неплатен отпуск е възможност, а
не задължение на работодателя, поради което и недаването на разрешение за
ползване на поискания от ищеца Й.Й. неплатен отпуск през 2018 г. не може да се
квалифицира като противоправно деяние.
След допуснато по реда на чл.214, ал.1 ГПК увеличение на размера на
осъдителния иск от 10 000лв. на 30 000лв., с протоколно определение в о.с.з. на
02.12.2021г. производството по гр.д.№53148/2020г. на СРС, ГО, 124 състав е
прекратено и делото е изпратено на Софийски градски съд по подсъдност.
В открито с.з. ищецът чрез адв. А.И. поддържа предявения иск, претенсира
разноски. Представя писмена защита.
В открито с.з. ответникът, чрез чрез юрк.М. Д. оспорва предявения иск.
Представя писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав , като прецени събраните по делото
доказателства, във връзка със доводите на страните и техните възражения, по
реда на чл.12 ГПК, чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, като се установява от представените с исковата
молба дипломи, че ищецът Й. П. Й. е с професионална квалификация „магистър -
лекар“ и придобита специалност „Пластично –възставителна и естетична
хирургия“. /л.18, л.21 от гр.д.№53148/2020г. на СРС, ГО, 124 с-в/
Не се спори между страните, че са били в трудовоправни отношения, като
ищецът Й. е заемал длъжност „лекар“ в отделение „Пластична хирургия и
изгаряния“ , Катедра „Ортопедия, травматология и рекоструктивна хирургия“ в
ответната ВМА - МБАЛ гр. София.
Със Заповед № 1831/ 08.12.2015 г. на Началника на ВМА ищецът е наказан
дисциплинарно с „уволнение” за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,
т.8, пр.1 и 2 от КТ, изразяващо се в злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието и трудовото му правоотношение с ответника е
прекратено./л.56- л.59 от гр.д.№53148/2020г. на СРС, ГО, 124 с-в/ В мотивна част на
заповедта е посочено, че на 30.10.2015г. д-р Й. П. Й. е обслужвал пациент извън
установения ред във ВМА. При проведена внезапна проверка в отделение
„Пластична хирургия и изгаряния“ било установено, че д-р Й.Й. е извършил
манипулация „инжектиране на филър“ извън официалното работно време на
клиниката на лицето Р.Я., без това лице да е регистрирано в системата на
болницата като пациент и без да е заплатило за извършената услуга.
Извършената внезапна проверка в отделението по „Пластична хирургия и
изгаряния“ на ВМА е отразена в Констативен протокол от 30.10.2015г. на комисия
в състав: проф. В.М. – зам. началник на ВМА по диагностично- лечебна дейност,
полк. доц. Р.П. - заместник-началник на ВМА по учебно- научна дейност, Р.З. -
началник сектор „Охрана и физическа сигурност“ и цивилен служител Л.Щ. - гл.
4
специалист сектор „Охрана и физическа сигурност“./л.46 –л.47 от гр.д.№53148/2020г.
на СРС, ГО, 124 с-в /
Със Заповед №1868 /12.12.2015г. на Началника на ВМА проф.Н. П.
трудовия договор с д-р Й.П. Й. е обявен за прекратен, считано от 14.12.2015г. /л.60
от гр.д.№53148/2020г. на СРС, ГО, 124 с-в /
Не е спорно, че ищецът в законовия срок предявил срещу
Военномедицинска академия - МБАЛ гр. София искове с правно чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 от КТ за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение,
възстановяване на заемата преди уволнението длъжност и присъждане на
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
С Решение №13150/17.08.2016 г. постановено по гр. д. № 7600/2016 г. на
Софийски районен съд, II ГО, 119 с-в е отменена Заповед №1831/ 08.12.2015 г. на
Началника на ВМА за дисциплинарно уволнение, както и Заповед №1868
/12.12.2015г. за прекратяване на трудовия договор, ищецът д-р Й.П. Й. е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „лекар“ в отделение
„Пластична хирургия и изгаряния“ към ВМА – МБАЛ София, а искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата 5
792,38лв. – обезщетение за оставане без работа по причина на
незаконосъобразното уволнение за период от шест месеца е отхвърлен, като
неоснователен. /препис на л.61-л.69 от от гр.д.№53148/2020г. на СРС, ГО, 124 с-в /
Решението по гр. д. № 7600/2016 г. на СРС II ГО, 119 с-в е потвърдено с Решение
от 21.08.2017г. на Софийски градски съд, ГО, II-Г с-в, постановено по гр. д.
№13690/2016 г. и недопуснато до касационно обжалване съгласно Определение №
411/31.05.2018 г. на ВКС, III ГО, постановено по гр.д. № 33/2018 г., като е влязло в
сила на 31.05.2018г./л.70-л.78 от приложеното гр.д.№53148/2020г. на СРС/
На 26.06.2018г. ищецът подал молба за заемане на длъжността, на която е
възстановен в ответното лечебно заведние.
Със Заповед №975 от 27.06.2018г. на Началника на ВМА е обявено
възстановяването на д-р Й.П. Й. на длъжност – „лекар“ в отделение „Пластична
хирургия и изгаряния“ към ВМА – МБАЛ София, като е разпоредено на
основание чл.346 от КТ вписване на промяната в трудовата книжка на
лицето./л.80/
С молба рег.№вд-5165 от 28.06.2018г. ищецът поискал от работодателя да
му бъде разрешено ползване на 6 /шест/ месеца неплатен отпуск, считано от
29.06.2018г. Началник на ответната ВМА – МБАЛ София отказал да разреши
неплатен отпуск, поставяйки резолюция „НЕ“./л.82 от гр.д.№53148/2020г. на СРС/
С молба рег.№вд-5197 от 29.06.2018г. ищецът поискал от работодателя да
му бъде разрешено ползване на 4 /четири/ месеца неплатен отпуск, считано от
02.07.2018г. Началник на ответната ВМА – МБАЛ София отказал да разреши
неплатен отпуск, поставяйки резолюция „НЕ“./л.83 от гр.д.№53148/2020г. на СРС/
С молба рег.№вд-5218 от 02.07.2018г. ищецът поискал от работодателя да
му бъде разрешено ползване на 3 /три/ месеца неплатен отпуск, считано от
03.07.2018г. Началник на ответната ВМА – МБАЛ София отказал да разреши
поискания неплатен отпуск./л.84 от гр.д.№53148/2020г. на СРС/
По молба на ищеца д-р Й. П. Й. от 02.07.2018г. е издадена Заповед №
5
998/02.07.2018 г. на ген. проф. В.М., дмн - Началник на ВМА, с която трудовото
му правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ./л.86 от гр.д.№53148/2020г. на СРС/
Във връзка с твърденията за развита от ищеца артериална хипертония и
депресивно са приети амбулаторни листове, епикризи и медицински направления
/л.87- л.157 от гр.д.№53148/2020г. на СРС/, които са обсъдени от вещите лица в
изслушаната СМЕ и СПсихЕ.
За установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди, по делото е
изслушани един свидетел, чиито показания съдът кредитира като обективни,
доколкото и свидетелката е познавала ищеца дълго време и са общували често –
били са колеги.
Свидетелката А.Т.Н. /43г. без родство/ в показанията си дадени в о.с.з. на
7.07.2021г. пред СРС, сочи, че познава ищеца от ВМА, където работили заедно в
периода 2009г. – 2015г. Свид. Н. сочи, че ищецът имал много добри
професионални изяви, както България, така и в чужбина. Свидетелката знае за
проверката, при която бил уволнен д-р Й., като помни, че той искал да даде и
устни обяснения на ръководството, но такава възможност не му била дадена. В
деня на неговото уволнение – 10.12.2015г., свидетелката била оперирана в
„Пирогов“, ищецът дошъл да я види и бил в стряскащо състояние – зачервен,
превъзбуден, почти не можел да говори. Свид. Н. го помолила да отиде на лекар.
След уволнението ищецът имал високо кръвно налягане, станал депресивен и
апатичен, нямал желание да контактува с хората. Не можал да получи нужното
удовлетворение от това, че спечелил делото срущу уволнението му, защото
работната атмосфера не отговаряла на негови желания.
За установяване твърдените неимуществени вреди е изслушана съдебно-
медицинска експертиза, която съдът преценява по реда на чл.202 ГПК и
възприема като обективна, но съдържаща ненужни теоретични данни по въпроси,
които не са поставени към СМЕ. От заключението на вещото лице д-р Д.Ц.Б.-
спец. вътрешни болести и кардиология се установява, че в следствие на
преживения максимално интензивен дистрес преживян в малада възраст – 32 г.
във връзка с дисциплинарното му уволнение при ищеца д-р Й. са се изявили:
депресивно разстройство изискващо терапия с 4 медикамента, артериална
хипертония -2-3 степен, хипертонични кризи, трудно медикаментозно повлияване
на артериалната хипертония.
За установяване твърдените неимуществени вреди е изслушана съдебно-
психиатрична експертиза, чието заключение съдът приема за компетентно
изготвено. От заключението на вещото лице д-р Е.Г. – психиатър, се установява,
че в следствие на преживения стрес и напрежение от уволнението от ВМА и
предшестваща го внезапна проверка ищецът е развил пост-травматично стресово
разстройство и рецидивиращо депресивно разстройство протичащо с флуктуиращ
интензитет и все още страда от него. Вещото лице сочи, че у ищеца са налице
високи по интензивност напрежение, стрес и тревожност при внезапната проверка
на работното място на ищеца, която е станала повод за незаконосъобразното му
уволнение.
6
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
По допустимостта: Предявения иск е допустим, предвид поддържаните в
исковата молба твърдения.
По същество:
За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответната ВМА по реда на чл. 49 ЗЗД, следва да бъде доказано, че нейно
длъжностно лице виновно и противоправно е причинило вреди на ищеца. За да
възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане, следва да
се установят елементите на фактическия състав на чл. 45, съответно чл. 49 ЗЗД -
деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, настъпили
вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина. В хипотезата на чл. 49
ЗЗД, когато се претендират вреди от незаконно уволнение, ищецът следва да
установи и че представителят на работодателя, подписал заповедта за
уволнение, е знаел, че липсват визираните в заповедта основания за уволнение, т.
е. действал е умишлено.
По своята същност отговорността на възложителя е отговорност на лицето,
което е възложило някаква работа на друго лице за вредите, причинени от
последното при или по повод на изпълнението на тази работа. По своя характер
отговорността на възложителя не е за лично, а за чуждо деяние. Отговорността на
същия е безвиновна и е достатъчно при този състав да се докаже, че лицето, което
пряко е причинило вреда, е виновно. Тя има обезпечителен характер и произтича
от вината на натовареното с извършването на работата лице. Доктринално е
предназначена за запазване интереса на пострадалото лице. Има акцесорен
характер спрямо отговорността на делинквента по непозволеното увреждане.
Задължителна предпоставка за тази отговорност е възлагането на определена
работа, като по настоящото дело не се спори между страните, че заповедта за
уволнение е издадена от предходен началник на Военномедицинска академия -
МБАЛ гр. София.
Няма спор, че между ответника и ищеца е възникнало и съществувало
трудово правоотношение, което е било прекратено, поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. От постановеното съдебно решение, с
което уволнението е признато за незаконно и отменено, се установява, че според
съда, не са били налице предпоставките налагане на най- тежкото дисцилинарно
наказание, т.к. извършеното дисциплинарно нарушение е първо такава, като
липсват други нарушения на трудовата дисциплина по време на съществуването
на трудовото правоотношение. Приета е несъразмерност на наложеното наказание
спрямо извършеното дисциплинарно нарушение.
Доводът на ищеца, че с отмяната на заповедта за уволнение,
противоправността на деянието е установена, а вината се предполага по
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е неоснователен. При прекратяване на трудовия
договор, работодателят осъществява предоставената му от закона възможност за
едностранно извънсъдебно прекратяване на договорните отношения, а когато това
потестативно право е упражнено незаконно, отговорността за вреди е ограничена
7
до размер, предвиден в разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ. Прекратяването на
трудовото правоотношение може да е признато за неправилно, но това не
означава, че с издаването на заповедта ръководителят е извършил деликт. Този,
който претендира по-големи вреди, следва да установи недобросъвестно
използване на служебното положение от представителя на работодателя при
извършване на уволнителното волеизявление, каквито в настоящето производство
ищецът не е доказал. Действително, заповедта за уволнение е била призната за
незаконна, тъй като съдът е приел, че е налице несъразмерност на най- тежкото
дисцилинарно наказание, спрямо установеното дисциплинарно нарушение,
поради което и впоследствие не е законосъобразно ТПО да бъде прекратено на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ във вр. чл.188, т.3 КТ. Следва обаче да се има
предвид, че ищецът в писмените си обяснения от 9.11.2015г. е заявил, че познава
реда за прием на пациенти в отделението, но в конкретния случай, отразен в
протокола за внезапна проверка не се изисква прием на пациент, защото се
касаело за манипулация, която не налага болничен престой. Същия не е отрекъл,
че е извършил „медико-козметичната процедура“ - инжектиране на филър, но
изложил, че се касае за извършена лична услуга на негова приятелка – г-жа Р.Я.,
която лично донесла инжектирания продукт. Това сочи на извод, че ищецът като
лекар добре е познавал реда за прием на пациенти в отделението и действал в
разрез с него.
Трайната съдебна практика е в смисъл, че за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, следва да
е установено деликтно поведение на физическото лице- ръководител на
уволнения, който като е предприел уволнението, е действал недобросъвестно, като
е използвал служебното си положение, за да постигне лични или други
неслужебни цели и при положение, че му е била известна липсата на основание за
уволнението на служителя – т.1 от ППВС № 4/1975 г., решение по гр. д. №
311/2012 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Нито една от тези
предпоставки в случая не се установява. Не може да се приеме, че на началника на
на уволния му е била известна липсата на основание за уволнението и въпреки
това е издал отменената заповед.
Обстоятелството дали работодателят е преценил да извърши проверка в
отделението по „Пластична хирургия и изгаряния“ и да санкционира служител за
констатирано нарушение на установения ред - поставяне на филър на лице, което
не е регистрирано ката пациент, във ВМА – МБАЛ гр.София, в която се
осъществява извънболнична и болнична медицинска помощ, профилактика и
рехабилитация на лица, определени със ЗОВСРБ и Закона за резерва на
въоръжените сили на Република България, не може да предпостави и презюмира
наличие на злоупотреба с права или умишлени действия от негова страна,
насочени към ищеца. Касае се за действия във връзка с работодателската власт,
като евентуално извършени такива по целесъобраност не могат да бъдат
коментирани. Само за пълнота се посочва, че изводи на съда, до които е
достигнато в производството по отмяна на уволнението и които са обективирани в
мотивите на решението, не могат да обвържат настоящия съдебен състав, тъй като
със сила на пресъдено нещо се ползва единствено диспозитивът на съдебното
8
решение. Съдът не приема, че упражняването на работодателски правомощия,
чрез налагане на дисциплинарно наказание на служител, с установено нарушение
на трудовата дисциплина, може да обоснове противоправност на съответното
поведение при издаване на уволнителната заповед. Работодателят не може да
носи отговорност за неимуществени вреди от това, че е упражнил признато от
закона - Кодекса на труда, свое право, а именно да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца като служител. Фактът на упражняване на признато от
закона право и наличието на договорно правоотношение между ищеца и
ответника - работодател е достатъчен да обоснове отпадане спрямо работодателя
на възможността да носи неимуществени вреди. Още повече, че противоправно
поведение на съответния ръководител не се доказва. Според тълкуването в ППВС
№ 4 от 30.10.1975 г., т. 1, работодателят отговаря по правилата на непозволеното
увреждане за вреди, причинени от незаконосъобразно уволнение, само ако се
установи, че съответният ръководител е издал заповедта, знаейки, че липсва
основание за уволнение, т. е., ако е действал умишлено. В настоящия случай,
подобни умишлени действия не се установяват. Работодателят е действал
съобразно предоставената му от закона власт, като е прекратил ТПО на основание,
свързано с параметрите на договора, за които и двете страни са дали своето
съгласие при сключването му. Решението, с което уволнението е признато за
незаконно, няма задължителна сила по отношение вината на длъжностното лице
по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Уволнението може да е неправилно, но това не означава
непременно, че е виновно извършено от съответния ръководител. /в т. см. са и
Решение № 111 от 2.06.1997 г. на ВКС по гр. д. № 176/97 г., III г. о., Решение №
1123 от 6.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5129/2007 г., V г. о., решение по гр. д. №
311/2012 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и др./
От друга страна, назначената на 30.10.2015г. проверка от страна на
работодателя е извършена от комисия с председател - заместник-началника на
ВМА по диагностично-лечебната дейност, който е с цел недопускане на
консултативна, диагностична и лечебна дейности в частен интерес на територията
на ВМА, отдадена със заповед №257/24.02.2015 г. на началника на ВМА. При
проверката категорично е установено, че ищецът поставя филъри на пациента
Р.Я., извън установения ред за извършване на медицински манилупации, извън
официалното работно време на клиниката, без пациента да е регистриран в
системата на болницата, без да е заплатена такса за извършената услуга и без да е
предоставено информирано съгласие.
Проверката от страна на работодателя е негово право, още повече, че
установеното с нея нарушение на трудовата дисциплина е установено.
Отказа на работодателя да разреши ползване на неплатен отпуск също няма
противоправен характер. Съгласно чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда КТ)
работодателят по искане на работника или служителя може да му разрещи
неплатен отпуск. С оглед на обстоятелството, че разрешаването на неплатен
отпуск е възможност, а не задължение на работодателя, то и недаването на
разрешение за ползване на искания от ищеца Й.Й. неплатен отпуск през 2018 г. не
може да се квалифицира като противоправно деяние.
Предвид изложеното, съдът приема, че по така предявения иск, ищецът не
доказва пълно и главно наличието на противоправно поведение от страна на
9
издалия уволнителната заповед ръководител в ответното лечебно заповед, нито
противоправност при извършване на проверката на 30.10.2015г. Липсва елемент
от фактическия състав на претенцията, поради което и същата е недоказана. При
това положение е безпредметно да се обсъжда наличието или липсата на
останалите предпоставки на иска, както и ангажираните във връзка с тях
доказателства в процеса. След като не се установява, че ръководителя на ВМА да
е извършила деликт, не може да се ангажира и отговорността на лечебното
заведение, чийто началник е бил. Искът за сумата от 30 000лева, обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното уволнение, следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорния
иск за мораторна липса. Неговото уважаване е функция от уважаването на главния
иск.
По разноските:
Предвид този изход от спора, на ищеца следва да бъдат възложени
сторените от ответника разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е
бил представляван в производството от юрисконсулт, поради което, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдено възнаграждение в размер на
150.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от д-р Й. П. Й. , с ЕГН **********, с адрес: гр.
София, бул. **** против Военномедицинска академия - МБАЛ гр. София , с
БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. София, бул. ****, представлявана от Началника - ген.
майор проф. д-р В.М.М. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 30 000 /тридесет хиляди/лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претъпени от ищеца при
дисциплинарно уволнение извършено със Заповед № 1831 /08.12.2015г. ген.
майор.проф. Н.П. – началник на ВМА, отменено като незаконосъобразно с влязло
в сила решение на 31.05.2018г., от предхождащата уволнението внезапна проверка
извършена на 30.10.2015г., както и от отказа на ответника да разреши ползването
на неплатен отпуск след възстановяване на работа от съда, в следствие на които се
е влошило трайно здравословното, психично и емоционално състояние на ищеца,
което е довело до заболяванията Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна
недостатъчност (1.11.9) и Синкоп, Рецидивиращо депресивно разстройство,
сегашен епизод - умерено тежък (F33.1), пост-травматично стресово разстройство
и рецидивиращо депресивно разстройство, поява на чувство за безвъзвратно
уронване и опетняване на авторитета, ведно със законна лихва от предявяване на
иска - 30.10.2020г. до изплащането, КАТО неоснователен.
ОСЪЖДА д-р Й. П. Й. , с ЕГН **********, да заплати на
Военномедицинска академия - МБАЛ гр. София, с БУЛСТАТ ****, с адрес: гр.
София, бул. **** сумата от 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, на
10
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11