Решение по дело №2235/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1858                    04 ноември 2019  година                  град  Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                   Съдия Златина Бъчварова

 

Секретар В. С.

като разгледа административно  дело  номер 2235 по описа за  2019 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл.13, ал.5 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.А.Б. ***, против заповед №ЗСП/Д-А/3564 от 29.10.2018 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, с която е отказано отпускане на месечна помощ по чл.9 от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане/ППЗСП/, потвърдена с решение №30 от 09.07.2019 г. на директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“/РДСП/Бургас.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. В жалбата твърди, че заповедта е неправилна, тъй като е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска да се отмени. Не ангажира доказателства. Представил е писмено становище.

Ответникът по жалбата - директор на дирекция „Социално подпомагане” Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на  оспорения акт. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд  Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК; от лице, което има правен интерес от оспорването; атакува индивидуален административен акт; съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:

 

По делото не се спори по фактите, които се установяват от представените в административната преписка доказателства, както следва:

Със заявление - декларация, вх.№ЗСП/Д-А/3564 от 17.10.2018 г. до директора  на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас жалбоподателят е поискал отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 ППЗСП, считано от 01.10.2018 г./л.69-70 от делото/.

Във връзка с подаденото заявление - декларация  е извършена социална анкета и е изготвен социален доклад, съобразно разпоредбата на чл.27, ал.1 ППЗСП/ред.ДВ, бр.89/2017 г., в сила от 01.01.2018 г./. Социалната анкета е извършена в дома на лицето по настоящия му адрес- гр.Бургас, к-с „**“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, съобразно нормата на чл.27, ал.2 ППЗСП, в посочената редакция. От  социалния доклад е видно, че Б. е на 42 години; неженен; безработен; в трудоспособна възраст; няма регистрация в дирекция „Бюро по труда“; живее с майка си на посочения в заявлението настоящ адрес, в общинско жилище. Същият не представя актуални документи, които да удостоверят влошеното му здравословно състояние и други такива, които да му предоставят възможност да упражни успешно правото му на социално подпомагане. Не са констатирани проблеми от социален, семеен или битов характер. Няма движима и недвижима собственост, която да бъде източник на такива доходи. Не е извършвал прехвърляне или продажба на недвижими имоти през последните 5 години, не е сключвал договор за предоставяне на собственост срещу задължението за издръжка и гледане, не е регистриран като ЕТ и не е собственик на капитал в търговско дружество. Няма доходи. През годината е получил помощи в размер на 362.30 лева/л.68 от делото/.

В социалния доклад е направено предложение за отказ отпускането на месечна социална помощ, което е мотивирано с констатациите, че лицето не отговаря на чл.10, ал.1, т.7 ППЗСП; не попада в кръга на лицата по чл.11 ППЗСП; не представя документи за влошеното си здравословно състояние и други такива, които да му дадат възможност да получи социално подпомагане; изчерпани са всички възможности за самоиздръжка и помощ от близки; не е налице потребност от ползване на социална услуга и не са налице условията по чл.9, ал.1 и 3, т.4 ППЗСП/л.68 от делото/.

На 29.10.2018 г., директорът на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, въз основа на данните и обстоятелствата, констатирани със социалната анкета, е издал заповед № ЗСП/Д-А/3564, с която е отказал на жалбоподателя да му отпусне месечна социална помощ за допълване на доходите, считано от 01.10.2018 г., тъй като, на осн. чл.10, ал.1, т.7 ППЗСП, няма 6/шест/ месечна регистрация в дирекция „Бюро по труда“ като лице, търсещо активно работа; не представя документи за влошено здравословно състояние и други такива даващи му  възможност да упражни правото си на социално подпомагане; не са налице условията по чл.9, ал.1 и ал.3, т.4 ППЗСП, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Тази заповед е обжалвана по административен ред пред директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“/РДСП/ Бургас и е потвърдена от него с решение №30 от 09.07.2019 г.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № ЗСП/Д-А/3564 от 29.10.2018 г. е издадена от компетентен орган, в случая директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, съобразно нормата на чл.13, ал.2 ЗСП.

На второ място, при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в предвидената от закона писмена форма. Същата е мотивиран и съдържа фактически и правни основания, съобразно нормата на чл.13, ал.3 ЗСП и чл.28, ал.1 ППЗСП.

На следващо място, заповедта е издадена и в съответствие с приложимия материален закон.

        Съобразно правилото на чл.11, ал.1 ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства.Същите, според нормата на чл.12, ал.1 ЗСП/ред.ДВ, бр.15/2010 г./, актуална към датата на издаване на процесната заповед, са: месечни; целеви и еднократни и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата и учебната заетост;  възрастта; други констатирани обстоятелства/ по арг. от чл.12, ал.2 ЗСП/.

За да откаже отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 ППЗСП, органът е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията на чл.10, ал.1, т.7 ППЗСП и не попада в кръга на лицата по чл.11 ППЗСП.

Разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 ППЗСП/ред.ДВ, бр.89/2016 г., в сила от 11.11.2016 г./, въвежда допълнително изискване към безработните лица, заявили искане за отпускане на месечна помощ, а именно: да са регистрирани в дирекциите „Бюро по труда“ най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.

Данните по делото сочат, че тези кумулативни изисквания не са налице за жалбоподателя, а и той не оспорва тези обстоятелства.

Нормата на чл.10, ал.3 ППЗСП, регламентира хипотезите, при които изискването за регистрация по ал. 1, т. 7 в дирекциите „Бюра по труда“ за отпускане на месечни помощи, отпада.

В конкретния случай, спорът се свежда до това, дали Б. попада в изключенията по чл.10, ал.3, т.2 и 3 ППЗСП, а именно дали е човек с увреждане с трайно намалена работоспособност или с определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50 на сто/т.2/ или е лице, полагащо грижи за тежко болен член на семейството или за съжителстващо с него тежко болно лице.

Действително в заявлението-декларация Б. описва здравословното си състояние. Длъжностните лица, извършили анкетата също са отразили в социалния доклад, че той е с влошено здравословно състояние. От страна на жалбоподателя не са представени надлежни доказателства в подкрепа на твърденията му, че е лице с увреждане с трайно намалена работоспособност или с определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50 на сто /експертни решения на ТЕЛК/НЕЛК; епикризи; медицински удостоверения/, които да удостоверят влошеното му здравословно състояние. Не се установява и да е лице, което да се грижи за тежко болен член на семейството или за съжителстващо с него тежко болно лице.

При положение, че жалбоподателят не отговаря на изискванията, предвидени в закона, правилно административният орган е отказ да му отпусне социална помощ по чл.9 ППЗСП.

Вероятно резултатът би бил различен при действието на нормата на чл.27, ал.4 ППЗСП/ред.ДВ, бр.65/2019 г., в сила от 16.08.2019 г./, според която, в случай, че документи и информация са налични в административен орган, те се изискват и обработват служебно. Все пак заповедта е издадена на 29.10.2018 г., когато такова задължение не е вменено на административния орган, по арг. от чл.142, ал.1 АПК. 

           Изложеното сочи, че заповед №ЗСП/Д-А/3564 от 29.102018 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”  Бургас като издадена от компетентен орган; в съответната форма; при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, е законосъобразна, а жалбата  на Г.Б. е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК,  Административен съд Бургас, осми състав,

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.Б. ***, против заповед №ЗСП/Д-А/3564 от 29.10.2018 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, с която е отказано отпускане на месечна помощ по чл.9 от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане/ППЗСП/, потвърдена с решение №30 от 09.07.2019 г. на директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“/РДСП/Бургас.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                               

СЪДИЯ :