Р Е Ш Е Н И Е № 260129
гр.Пловдив, 28.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2826/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД «Пожарна
безопасност и защита на населението» към МВР, чрез ст.юрисконсулт С.С. срещу решение № 260589/25.09.2020г. по гр.д. № 1344/2020г.,
на Районен съд – Пловдив ХV гр.с., с което е осъдена Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София да заплати на С.М.П. сумата
от общо 1621,12 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
в размер на 246 часа за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получени
в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
29.01.2020 г., до окончателното заплащане на задължението.
Решението се обжалва
като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът неправилно е прилагал
КТ, а не специалните норми на ЗМВР и подзаконовите му Наредби за организиране,
отчитане и компенсиране на работното време на служителите на МВР. Претендират
се разноските по делото. Прави се възражение за
прекомерност на разноските, ако жалбата не се уважи.
Не е постъпил
е отговор на въззивната жалба от С.П..
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, платена
е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и
приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Безспорно доказано е по делото, че в периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., ищецът С.П. е
заемал длъжността „***“ в РД „Пожарна безопасност и защита на населението“
Пловдив при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР. От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът С.П. е положил 1721 часа нощен труд, които са заплатени по 0,25 лв. на
час. Вещото лице е установило, че положените часове нощен труд, преизчислени с
коефециент 1.143 %, се равняват на 246 часа преобразуван нощен труд към дневен
с равностойност от 1688,83 лева. РС
Пловдив сочи, че вещото лице е изчислило и дължимото
обезщетение за забава, но доколкото същото не се претендира от ищеца, то не е
предмет на настоящото производство.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението
неправилно прилага действащата законова уредба за заплащане на извънреден труд
в системата на МВР, като следва да се прилата Наредба № 8121з-776/29.07.2016
година, която урежда реда, организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време на служителите в МВР, а тя не е приложена и липсва поставянето в
неравностойно положение на групата служители служители на МВР.
РС Пловдив законосъобразно приема, че за процесния период, по силата на изрична законова
делегация на чл.187 ал. 9 и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи.
Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. РС Пловдив правилно приема, че в наредбата,
издадена по чл.187 ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния
труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна
техника. Прието е че посочения в чл.9
ал. 2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен,
представлява числово изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип на
обезщетение.
Законосъобразно е виждането на първата инстанция,
че отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез
препращане към разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл.188 ал.2 ЗМВР
държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Прието е че под специална
закрила по смисъла на чл.188 ал.2 ЗМВР
следва да се разбират нормите на Кодекса на труда, свързани с отчитането
и заплащането на нощния труд. В наредбата, издадена по чл.187 ал.9 ЗМВР, не е
посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща
към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, което е въпрос на законодателна техника. Поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Разноски
по делото не се претендират и не се доказват.
Мотивиран
така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260589/25.09.2020г. по гр.д. № 1344/2020г., на Районен съд –
Пловдив ХV гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.