№ 400
гр. София, 16.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600465 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба на упълномощения защитник на осъдения И. В. И. срещу протоколно определение
от 27.4.2022 г. на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 1. състав,
постановено по н.ч.д. № 1298/22 г. С определението е оставена без уважение молбата на
осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена на 29.4.2022
г. по електронната поща) адвокат М. К. от САК е депозирала частна жалба, с която иска
определението да се отмени. Защитникът намира, че са налице всички изисквания на закона
за постановяване на предсрочно условно освобождаване по отношение на подзащитния й.
Посочва, че той е ангажиран трудово в затвора; че е награждаван и не е наказван; че
цялостното му поведение в затвора разкрива, че той не представлява риск за никого. В
същата връзка защитникът определя като необосновани доклада и отрицателното
становище, изтъквайки, че администрацията на затвора не е извършила актуализирана
оценка на риска от рецидив, поради което той останал в непроменени стойности. Намира
още, че докладът от март 2022 г. не разкрива каква конкретна дейност е била извършена за
изпълнение на първоначалния план на присъдата. Според адвокат К. първостепенният съд
не е съобразил всички тези обстоятелства, не е отчел в необходимата степен наличните
ресурси за успешна ресоциализация на И., неправилно е третирал данните от съдебното
минало на лишения от свобода и в резултат е достигнал до незаконосъобразен извод за
отсъствието на втората позитивна предпоставка, позволяваща предсрочно условно
освобождаване. Претенцията към въззивния съд е за отмяна на определението и
постановяване ново, с което да се уважи молбата на лишения от свобода.
Като съобрази жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични
в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от
затворническата администрация. Видно от приложените копия от съдебния акт, И.И. търпи
едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода измежду две, наложени
1
му, съответно, за престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. 2., предл. 4., т. 2, вр. ал. 2 НК и по
чл. 354а, ал. 2, т. 1, предл. 2., вр. ал. 1, изр. 1., предл. 4 Нк.
Към датата на разглеждането на делото в СГС, видно от отбелязаното в справката,
осъденият е изтърпял фактически 1 година, 2 месеца и 2 дни, от които 1 ден - предварителен
арест; от работа – 3 месеца и 29 дни или всичко 1 година, 6 месеца и 1 ден. Остатъкът за
изтърпяване възлиза на 5 месеца и 29 дни, от чието изтърпяване осъденият претендира да
бъде освободен под условие.
В началото на корекционната работа с осъдения рискът от рецидив е бил определен
на 41 точки. Тези стойности не са снижени, включително и при изготвянето на актуалния
доклад от месец март на 2022 г.
В първоначалния план на присъдата, изготвен на 18.6.2021 г., са заложени за
изпълнение цели и задачи в зоните „Нагласи“ и „Умения за мислене“, определени като
проблемни, с прогнозна времева продължителност от една година.
Рискът за вреди за обществото, за самия осъден и за останалите лишени от свобода е
среден, какъвто е бил и в началото, а този за персонала – нисък.
Досието на осъдения И. разкрива, че първоначалният общ режим не е бил заменен с
по-лек, както и че лишеният от свобода не е ползвал поощрения, свързани с престой извън
територията на затвора. И. е награждаван веднъж (със заповед от 17.11.2021 г.) с „удължено
свиждане за срок от четири часа“.
Със заповед № 184 от 2.7.2021 г. осъденият И. е бил назначен да работи като
работник по поддръжка на контролни – следови полоси, която работа изпълнява и
понастоящем.
И.И. е бил осъждан в миналото за държане на наркотични вещества, като е
реабилитиран по право и по двете осъждания.
Становищата на служителите от затворническата администрация са отрицателни и в
насока, че макар да има положителни промени и да е постигнат напредък, работата с
осъдения следва да продължи. В актуалния доклад, изготвен по повод искането за
предсрочно условно освобождаване, е отразено, че първоначално определените като
дефицитни зони все още продължават да са такива. Констатирано е, че в известна степен
осъденият проявява критично отношение към криминалното си поведение и декларира
готовност да го промени, но цялостната му нагласа е в насока, че е съществено да не бъдеш
разкрит при извършване на криминално деяние. Наблюдението на отговорния за лишения от
свобода инспектор е, че И. не разпознава проблемите в тяхната цялост и не осъзнава риска
от тяхната повтаряемост в бъдеще, както и че не може да дефинира стъпките, чрез които да
постигне разрешаването им, а е склонен да се насочи към бърз изход от затруднено
положение, пренебрегвайки дългосрочните проблеми.
При тези факти се налага извод, че предният съд обосновано е заключил, че е налице
едната от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно условно
освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание.
Все още обаче не може да се приеме, че е налице втората - доказателства за
поправянето на осъдения.
Вярно е, че осъденият попада за първи път в системата на пенитенциарните
заведения. Изтърпяването на наказанията по предходните му осъждания е било отложено.
Действително, И. е реабилитиран и по двете осъждания, с който факт те са заличени, но
първостепенният съд с основание е отбелязал, че не е заличен фактът на извършените
престъпления. В този смисъл е неоснователно оплакването на защитника, че СГС е ценил
тези данни. Обстоятелството, че, макар и реабилитиран, в миналото осъденият е бил
наказателно санкциониран за престъпна проява от същия вид като тази, за която сега търпи
наказание, не може да бъде пренебрегнато при извеждане на цялостната оценка за
2
поправянето на лишения от свобода. Съдът е последователен в застъпваната принципна своя
позиция, че в подобни случаи, за да се приеме, че по-нататъшният престой на лишения от
свобода в затвора е ненужно ограничение, е необходимо да има висока степен на сигурност,
че осъденият не представлява риск за обществото и че целите на наказанието са изпълнени,
тоест, че деецът се е поправил и превъзпитал и може да бъде контролиран в условията на
свобода до изтичане на съответния срок без да е нужно продължаване на престоя му в
затвора.
Доказателства за несъмненото настъпване на подобна положителна промяна в
нагласите на осъдения не могат да бъдат извлечени от съдържащите в досието документи и
от отразените в доклада констатации. Вярно е, че поведението на осъдения в затвора е
съответно на предвидените режимни изисквания, които не е нарушавал. Като положителен
знак за промяна се оценява и трудовата заетост на лишения от свобода, особено като се
сравни с данните отпреди въдворяването му в затвора, сочещи отсъствието на трудов
ангажимент като източник на легални доходи от 2018 г.
Независимо от установените позитивни промени, продължават да съществуват
проблемни зони, в които не са отстранени очертаните дефицити и които налагат
продължаване на корекционния процес. Досегашната превъзпитателна работа все още не е
дала основания за изпълнение на наказанието в условията на лек режим, за да се проследи
поведението на осъдения в по-слабо контролирана среда. Рискът от рецидив не е снижен.
Средният риск от вреди също е останал в непроменени стойности.
За стабилна и надеждна прогноза относно очакваната успешна ресоциализация на
осъдения е нужно усилията за поправянето му да продължат. От съществено значение за
поправянето на лишения от свобода е осъзнаването, осмислянето и формирането на
адекватно отношение към причините, обусловили престъпен начин на живот, за да постигне
и формиране на действително желание за промяна в поведението си чрез решимост за
законосъобразен начин на живот.
Наличната семейна подкрепа е благоприятен фактор за очакваната успешна
ресоциализация, но не е такъв с единствено определящо значение за преценката за
условното предсрочно освобождаване. Затова и не може да се сподели като основателно
оплакването в жалбата, че първостепенният съд не е отдал нужното значение на ресурсите за
успешна ресоциализация. От съществено значение е лишеният от свобода да не
представлява с поведението си риск за обществото, тоест да няма угроза от повтаряемост на
престъпната дейност, извършена от осъдения въпреки предходните му санкционирания за
същото. Това предполага солидна промяна в нагласите му за мислене в обсъждания аспект,
предпоставена от адекватна оценка на престъпното деяние (включваща осъзнаване на
увреждащия ефект за накърнените обществени отношения, самоосъзнаване на ролята на
дееца в стореното от него и изграждане на действително критично отношение) и формирана
решимост за законосъобразен живот и за зачитане на правата на другите членове на
обществото.
В заключение от изложените съображения съставът на апелативния съд намери, че
обжалваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето
защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.4.2022 г. на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 1. състав, постановено по н.ч.д. № 1298/22 г., с което е оставена без
уважение молбата на лишения от свобода И. В. И. за освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4