Р Е Ш Е Н И Е № 213
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив 22.07.2020г .
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение,
в открито заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева възз.търг. дело № 142 описа на ПАС за 2020 г., намери следното:
Производство по чл.258 и следв. от ГПК.
Въззивно производство след отмяна на решение №402 от 14.12.2016г. по
в.т.д. №550/2016г. по описа на Апелативен съд – Пловдив с решение №174 от
04.03.2020г. по т.д. №1011/2017г. на ВКС в частта с която е потвърдено
първоинстанционното решение №219 от 14.05.2016г. за признаване за установено по
предявения от „Р./.“ ЕАД положителен установителен иск, че ответниците „Е.“ЕООД,
Г.Е.К., И.В.К. и Я.Б.Я. дължат солидарно на Банката сумата 7 198.65 лева –
главница по договор за овърдрафт №*** от 20.05.2008г., изменен с Анекс №1 от
31.05.2010г. и Анекс №2 от 15.03.2011г., ведно със законната лихва, считано от
03.07.2014г. до окончателното и плащане, за което вземане в полза на кредитора
е издадена Заповед № 6682/04.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№10401/2014г. на РС - Пловдив.
Предмет на разглеждане е въззивна жалба на Я.Б.Я.
***, И.В.К. ***, Г.Е.К. *** и „Е.е.2.“ ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление:***, против решение №219 от 14.05.2016г., постановено по търг.дело №118/2015г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е признато за установено,
че „Р./.“ ЕАД има вземане против ответниците „Е.“ЕООД, Г.Е.К., И.В.К. и Я.Б.Я. и
последните дължат солидарно на Банката сумата 7 198.65 лева – главница по
договор за овърдрафт №*** от 20.05.2008г., изменен с Анекс №1 от 31.05.2010г. и
Анекс №2 от 15.03.2011г., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2014г. до
окончателното и плащане, за което вземане в полза на кредитора е издадена
Заповед № 6682/04.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №10401/2014г. на РС -
Пловдив.
Жалбоподателите молят съда да отмени
решението в посочената обжалвана част и да отхвърли положителния установителен
иск на Банката – по съображения, развити в жалбата. Те са свързани с изразеното
становище за необоснованост и противоречие с материалния закон на решението в
обжалваната му част. Считат, че не е доказана валидно облигационна връзка между
страните по спорното правоотношение, че не е доказана дължимостта на
претендираните суми, както и че страните не са постигнали съгласие относно
многократната промяна на лихвения процент, която промяна е в полза на Банката и не е извършена
така че възникналите икономически трудности да бъдат поделени по равно. Считат
за неправилен и начина, който е възприет, относно погасяване на задълженията
според правилото на чл.76 от ЗЗД.
Въззиваемата страна „Р./.“ ЕАД ***, Е. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. В писмен отговор са изложени подробни съображения
срещу доводите за порочност на обжалваното решение. Моли обжалваното решение да
се потвърди. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
Съдът, след
като се запозна с акта предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо същата се явява
допустима.
Претендирано
е от ищеца „Р./.“ ЕАД ***, Е. да се признае за установено, че „Е.“ЕООД, Г.Е.К.,
И.В.К. и Я.Б.Я. му дължат на основание договор за овърдрафт №*** от
20.05.2008г., изменен с Анекс №1 от 31.05.2010г. и Анекс №2 от 15.03.2011г. сумите:
32 726,09 лева – неизплатена главница, 751,27 лева – редовна лихва, начислена
за периода от 07.10.2013 год. до 04.03.2014г., 3 567,68 лева – наказателна
лихва, начислена за периода от 07.10.2013 год. до 02.07.2014 год., ведно
със законната лихва от 03.07.2014 год. до окончателното плащане, за които
е издадена Заповед № 6682/04.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№10401/2014г. на РС - Пловдив.
Правният
интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед на постъпилите на 26.11.2014г.
възражения от „Е.“ЕООД, Г.Е.К., И.В.К. и Я.Б.Я. по чл.414 от ГПК за недължимост
на претендираните суми, депозирани по ч.гр.д. №10401/2014г. на РС - Пловдив.
Ищецът твърди,
че сумите – предмет на издадената
заповед за изпълнение - представляват негови вземания, произтичащи от договор
за овърдрафт №*** от 20.05.2008г., изменен с Анекс №1 от 31.05.2010г. и Анекс
№2 от 15.03.2011г., сключен между него в качеството му на кредитодател и ответника „Е.” ООД като
кредитополучател, а останалите ответници – физически лица са се
задължили да отговарят солидарно за изпълнението на задълженията на главния длъжник „Е.“ ООД. Твърди, че на
дружеството е отпуснат и е усвоен изцяло от него кредит в размер на 110 000
лева с краен срок на погасяване 31.05.2011 г. Твърди, че кредитополучателят,
респ. солидарните длъжници са се задължили с цитирания договор за заплащане на
годишна лихва в размер стойността на банковия ресурс в лева, увеличен с три
пункта надбавка годишно, платима ежемесечно, в последния работен ден на месеца.
Твърди, че съгласно чл. 4.6 от договора, при забава в плащането на дължими по
договора суми ответниците дължат и неустойка - наказателна лихва за
забава в размер на стойност на банковия ресурс, увеличен с 16 пункта надбавка
върху усвоената и непогасена главница за времето на забавата до окончателното
издължаване на забавените вноски. Твърди, че условията на договора са изменяни
с подписване на два анекса. Така с Анекс № 1/31.05.2010 г. е променен крайният
падеж на 05.06.2011 год., а падежната дата на дължимата редовна лихва е
уговорена на пето число на съответния месец. С Анекс № 2 / 15.03.2011 г.
страните приемат, че към момента на сключването му размерът на вземанията на Банката
е 109091.39 лева, от които редовна главница - 82 500 лева, просрочена главница
в размер на 26 229.32 лева и лихва в размер на 362.07 лева. Уговорен е нов
краен срок за погасяване до 05.03.2014г. Предвидено е кредитополучателят да ползва
шестмесечен гратисен период, през който не дължи плащане на вноски по
главницата, а само по лихвата. Уговорено е вземанията на банката за редовна и
просрочена главница да подлежат на погасяване чрез 18 месечни вноски, всяка
една от по 2000 лв., считано от 05.10.2011 год. до 05.03.2013г. год., чрез 11
равни месечни вноски, всяка от които от по 6000 лв., платими в периода от
05.04.2013 год. до 05.02.2014 год. и една последна изравнителна вноска в размер
на 6 729,32 лв., платима на 05.03.2014 год.
Посочва, че е изпълнил
договорните си задължения като е предоставил уговорения овърдрафтен
кредит, а кредитополучателят я е усвоил. Твърди, че кредитополучателят и
солидарните длъжници не заплатили дължимите на падежа погасителни вноски по
главница и лихви, касателно падежните дати от м. 10.2013 год. до м. 03.2014 г. Твърди,
че на 05.03.2014 год. е настъпила крайната падежна дата, поради което всички
задължения по кредита се явяват изискуеми.
В подкрепа на твърденията си банката
е представила писмени доказателства - посочените от нея договори и анекси, справки
за движение по разплащателна сметка, платежни нареждания, банкови извлечения. Ангажирал
е и съдебно счетоводна експертиза.
Ответниците
са подали отговор на исковата молба. С него се изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Прави се едно общо и неконкретизирано възражение за
нищожност „на всички фактически и правни
основания”. Прави се възражение за нищожност на клаузите за лихва и неустойка
/наказателна лихва/, поради тяхната неравноправност по смисъла на чл.143 ал.1
от ЗЗП. Възражението за нищожност се отнася до клаузите на чл. 4.1 и чл. 4.6.
на договора от 26.05.2008 год., както и на чл. 4 от Анекс № 1 и чл. 6 на Анекс
№ 2.
Считат, че е недопустимо искане за присъждане на законна
лихва, считано от 03.07.2014 год., както върху главницата, така и върху договорната
лихва.
Твърдят, че преди предявяване на исковата молба са
извършени погасявания на дълга чрез плащания: на сумата 30 000 лева, извършено
на 02.09.2014г. и на сумата 2726.09 лева – извършено на 05.02.2015 г., поради
което считат, че претендираните вземания са неоснователни. Считат също, че след
изтичане на срока на договора банката няма право да претендира наказателна
лихва по чл. 4.6, тъй като след тази дата облигационната връзка между страните
била прекратена. Правят възражение за погасяване на претенциите по давност.
С допълнителната искова молба ищецът изразява становище за неоснователност
на направените възражения за нищожност на посочените клаузи от договора за
овърдрафт и анексите към него. Счита, че плащанията по кредита, извършени след депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК, не са относими към спора. Не споделя твърдението за наличие на
неравноправни клаузи в договора и анексите. Оспорват се възраженията за давност
и останалите наведени доводи в отговора.
С допълнителния отговор ответниците поддържат вече направените с
първоначалния отговор възражения и доводи.
Въз основа на представените доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност се установява, че между страните е налице твърдяното в исковата молба правоотношение.
На 20.05.2008г. между „Р.“АД като кредитодател, „Е.“ ООД като
кредитополучател и ответниците Г.К., И.К. и Я.Я. – последните трима като
солидарни длъжници е сключен договор за овърдрафтен кредит в размер до
110 000 лева, изменен с две допълнителни споразумения. Не се спори, че
сумата е изцяло усвоена от дружеството. Това се установява и от заключението на
вещото лице Р.по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Няма спор по
делото, че подписаните договор за овърдрафт №*** от 20.05.2008г., изменен с
Анекс №1 от 31.05.2010г. и Анекс №2 от 15.03.2011г носят подписа на
кредитополучателя и физическите лица – солидарни длъжници. Съгласно чл. 8.1. от договора съдлъжниците – физически лица са се задължили
неотменимо и безусловно да изплатят всички задължения на кредитополучателя към
банката, включващи която и да е част от дължимите плащания по договора и
последващо сключените анекси към него, включващи главница, лихва, наказателна
лихва, разноски, като носят солидарна отговорност с кредитополучателя при
условията на чл. 121 и сл. ЗЗД пред банката до окончателното им погасяване. с Анекс № 1/31.05.2010 г. е променен
крайният падеж на 05.06.2011 год., а падежната дата на дължимата редовна лихва
е уговорена на пето число на съответния месец. С Анекс № 2 / 15.03.2011 г.
страните приемат, че към момента на сключването му размерът на вземанията на
Банката е 109091.39 лева, от които редовна главница - 82 500 лева, просрочена
главница в размер на 26 229.32 лева и лихва в размер на 362.07 лева.
Уговорен е нов краен срок за погасяване до 05.03.2014г. Предвидено е
кредитополучателят да ползва шестмесечен гратисен период, през който не дължи
плащане на вноски по главницата, а само по лихвата. Уговорено е вземанията на
банката за редовна и просрочена главница да подлежат на погасяване чрез 18
месечни вноски, всяка една от по 2000 лв., считано от 05.10.2011 год. до
05.03.2013г. год., чрез 11 равни месечни вноски, всяка от които от по 6000 лв.,
платими в периода от 05.04.2013 год. до 05.02.2014 год. и една последна
изравнителна вноска в размер на 6 729,32 лв., платима на 05.03.2014 г.
Видно от заключението на вещото лице Т.Р.по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза изискуемостта на кредита е осчетоводена на 05.03.2014 г.,
когато според сключения Анекс №2 следва да бъде платена последната изравнителна
вноска. Установява се, че към посочената дата има неплатени просрочени
задължения по няколко вноски със следните падежни дати: 07.10.2013 год.;
05.11.2013 год.; 05.12.2013 год., 06.01.2014 год. и 05.02.2014 год. Същите са
посочени и в извлечението от сметка, представено в заповедното производство. Касае
се за просрочени задължения в следните размери: 25 996,77 лв. - просрочени
главници; 700,76 лв. -просрочени редовни лихви и 1 620,54 лв. - наказателни
лихви върху просрочени главници. От заключението се установява, че към датата
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение главницата е
в размер на 32 726,09 лева, просрочените
лихви - 751,27 лева, а начислената наказателна лихва - 3 567,68 лева.
Установява се също, че след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, но преди
подаване на иска по чл.422 от ГПК за погасяване на задълженията по договора за
овърдрафт и анексите към него са извършени две плащания – на сумата 30 000 лева
на 02.09.2014 год. и на сумата 2726,09 лв. - на 05.02.2015 год. Тези плащания
се признават от ищеца в хода на производството.
Налице е подписване на договора и анексите,
усвояване на предоставената сума, извършени частични погашения, извършени
плащания след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – които могат да се
разглеждат и като признание за дълга. При това положение се установява валидна облигационна връзка между страните, възникнала по сила на договора от 26.05.2008 г.,тази връзка притежава всички характеристики на търговска сделка, уредена в гл.
29-та, раздел III от Търговския закон - чл.430 от ТЗ - договор за банков кредит
- формален, консенсуален, възмезден, двустранен договор.
По този
договор банката – кредитодател безспорно се определя като търговец по смисъла
на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, доколкото се явява юридическо ли;це, предоставящо
финансови услуги. Предмет на договора е именно финансова услуга по
смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. Спорен
е въпроса дали физическите лица – солидарни длъжници по договора за овърдрафт и
анексите към него са потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, за да се
приеме, че в отношенията между страните могат да намерят приложение закрилните
норми за защита на лицето, имащо качеството на потребител в ЗЗП, отнасящи
се до неравноправни клаузи.
Според настоящата инстанция физическите лица – солидарни
длъжници по договора за овърдрафт и анексите към него не са потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. И тримата солидарни длъжници са съдружници в
дружеството – кредитополучател като Г.К. е и негов управител. Видно от молбата
от 02.06.2008г. иска се да бъде разрешено усвояването на сумата от 110 000
лева за текущи нужди на „Е.“ ООД. Следователно договорът се сключва за цели,
които са изцяло в рамките на техния бизнес. При тълкуването на договора за
овърдрафт и документите, съставени във връзка със сключването му и по повод
усвояване на сумата, настоящият състав намира, че преобладаващата цел на
сделката не е потребителска, а търговска. Съгласно пар.13 т.1 от ЗЗП "Потребител"
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая ползваната финансова услуга е предназначена
изцяло за търговската дейност на кредитополучателя и на солидарните длъжници –
съдружници в същото, действащи за успеха на дружествените дела.
Дори и да се приеме, че физическите лица – солидарни
длъжници имат качеството „потребители“ по смисъла на §13, т.1 от ДР
на ЗЗП, то твърденията им за
неравноправност на клаузите на чл. 4.1 и чл. 4.6. на договора от 26.05.2008 год.,
както и на чл. 4 от Анекс № 1 и чл. 6 на Анекс № 2, са неоснователни.
Съгласно общият принцип, съдържащ се в разпоредбата на
чл.143 ЗЗП, в договор, сключен с потребител,
неравноправни са клаузите в негова вреда, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Макар че ответниците не са могли да
мотивират нито едно конкретно нарушение, визирано от разпоредбата на чл.143 от
ЗЗП, очевидно заявявайки нищожност и неравноправност на цитираните клаузи от договора и анексите,
отнасящи се до формиране на лихвата, може да се приеме, че се касае за клаузи,
позволяващи на търговеца да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание – чл.143, т.10 ЗЗП.
Изключението
от горното правило, отнасящо се до договорите, с които се предоставят финансови
услуги, се съдържа в чл.144
ал.2 ЗЗП. Съгласно чл.144, ал.2 т.1 ЗЗП доставчикът на финансови услуги си
запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие
лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на
всички други разходи, свързани с финансовите услуги при условие, че е поел
задължение да уведоми за промяната другата страна по договора в 7-дневен срок и
другата страна по договора да има правото незабавно да прекрати договора. Друго
условие, което е приложимо само при безсрочните договори, е поемането на
задължение от търговеца в тридневен срок да информира потребителя за промените
и потребителят да има правото да прекрати договора - чл.144, ал.2 т.2 ЗЗП.
От атакуваните като
неравноправни клаузи на договора и анексите се установява, че за ползвания
овърдрафт от страна на кредитополучателя е поето задължение за заплащане на
годишна лихва в размер на стойността на банковия ресурс за BGN, увеличена с три
пункта надбавка. В договора страните са изяснили и какво разбират под понятието
стойност на банковия ресурс - чл. 4.1 от договора съдържа дефиниция на това
понятие. Това е лихвения процент по междубанковите депозити за съответния период
и валута по котировка „предлага” плюс законоустановените разходи на банката, в
т.ч. за поддържане на задължителните минимални резерви и свързаните с Фонда за
гарантиране на влоговете, изчисляван периодично от отдел „Ликвидност и
инвестиции” при банката. Предвидено е, че дължимата лихва се изчислява
ежемесечно и се плаща в последния работен ден на всеки месец за реалния брой
дни за използване на всяка сума от овърдрафта. В чл. 4.6. е предвидено, че при
забава в плащането на дължими по договора суми, кредитополучателят дължи на
банката наказателна лихва за забава в размер на стойността на банковия ресурс
плюс 16 пункта надбавка върху усвоената и непогасена главница за времето на
забавата до окончателното плащане на забавените вноски.
Видно от заключението
на вещото лице към момента на сключването на договора стойността на банковия ресурс е бил в размер на 6,25 %, достигнал е
достигнал до 8 % през м. 10.2008 год. и е останал непроменен до м. 05.2010 год.
Това се дължи на повишеното ниво на лихвите по междубанковите депозити,
измерени чрез лихвите на междубанковия пазар - 12-месечен Софибор и надбавка за
законови разходи /Минимални задължителни резерви и Фонд за гарантиране на
влоговете/. Индексът бележи значително повишение, поради възходящото развитие
на лихвите на финансовите пазари за лева. В таблиците към заключението е
проследено изменението на стойността на
банковия ресурс, определена според новите показатели, дефинирани в Анекс № 1. Посочено е изменението,
касаещо конкретното правоотношение за периода от м. 06.2010 год. до м. 04.2014
год. От тези таблици към заключението е видно, че стойността на банковия ресурс е паднала от 8 % до 7,5 % през м.
12.2010год., до 6,65 % през м. 09.2012 год. и до 5,85 през м. април 2014 год.
Според вещото лице промените в лихвата се дължат на промените на стойността на банковия ресурс за лева на банката. Прилаганият
окончателен лихвен процент към кредита е бил 10,5 % след 05.04.2011 год. /7,5 %
СБР плюс три пункта/; 9,65 % след 05.10.2012 год. /СБР от 6,65 % плюс надбавка
от три пункта/, респ. наказателната лихва след окончателния падеж е 22,65 %,
формирана на база СБР от 6,65 % плюс надбавка от 16 пункта, съответстваща на
договореното в договора за овърдрафт и анексите.
На сайта на Банката е публикувана
Методология за определяне на референтния лихвен процент /стойността
на банковия ресурс в лева -
СБР/- частта от заключението на стр.149 - 150 от делото/. Съгласно възприетата
от Банката методология СБР за лева се изчислява посредством формула,
представляваща сбор от три основни компонента – разходи за първичен депозитен
ресурс, разходи за вторичен ресурс и допълнителни разходи. Всички те поотделно
са дефинирани, посочено е какво включват и как се изчисляват. На сайта са
отразени и Правилата за преглед и промяна на СБР.
Съгласно чл.4.3 от договора и реципрочните
клаузи в двата анекса актуалния размер на СБР /стойността на банковия ресурс/
за лева се оповестява на официалната електронна страница и в офисите на
Банката, а при поискване - банката предоставя писмена справка за изменението на
СБР. Следователно в договора и анексите е дефинирано понятието „стойност на
банковия ресурс“. Предвидени са неговите компоненти. Съгласно условията на
чл.4.3. от договора и анексите на сайта на Банката е публикувана
Методология за определяне на референтния лихвен процент /стойността на банковия
ресурс в лева - СБР/. Тя
съдържа посочване на формула, за начина, по който се формира този референтен
лихвен процент. Следователно е налице математически
алгоритъм, по който трайно може да се определя СБР. Съществува механизъм, който ясно разписва начина за
определяне на тази стойност, а това означава, че Банката не може произволно да
променя размера на лихвата по кредита.
Ето защо, клаузите на чл. 4.1 и чл. 4.6. на договора от 26.05.2008 год., както и на
чл. 4 от Анекс № 1 и чл. 6 на Анекс № 2, не са неравноправна по
смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП. Възражението на ответниците и настоящи жалбоподатели се явява неоснователно.
В отговора е направено твърдение, че
ответниците са платили на Банката – кредитор сума в размер, превишаващ два пъти
стойността на отпуснатия кредит. Това твърдение не се подкрепя от събраните
доказателства и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза. То би могло да се приеме евентуално за
възражение за неравноправност на клаузите, регламентиращи заплащане на лихва
при неизпълнение на задължения по договора, т.е че се касае за неравноправност
по см. На чл.143 т.5 от ЗЗП. Съгласно цитираната
разпоредба неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение
на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съгласно практиката на СЕС /решение от
14.03.2013 г. по дело с-415/2011-пар.74/ при преценка на прекомерността съдът
следва да изследва националните правни норми, които следва да се приложат за
правоотношенията между страните при липса на уговорка в това отношение в
съответния договор или в различните сключени с потребители договори от този
вид, и от друга страна - размера на определената лихва за забава спрямо този на
законната лихва, за да се провери дали с определената лихва за забава може да
се гарантира осъществяването на целите, преследвани с нея в съответната
държава-членка, както и дали тя надхвърля необходимото за постигането на тези
цели. На тази база уговорената наказателна лихва при забава на месечната
погасителна вноска не се явява необосновано висока. Не надвишава регламентираната с подзаконови нормативни актове законна лихва
върху просрочени парични задължения по смисъла на чл.86 от ЗЗД и чл.309а, ал.1
от ТЗ, възлизаща на 10 пункта над
основния лихвен процент. Следователно не е прекомерно уговорена. Тъй като не се
установява прекомерност при определянето на лихвен процент за забава в горния
случай, възраженията на ответниците за нищожност на посочените клаузи на чл. 4.1 и чл. 4.6. на договора от
26.05.2008 год., както и на чл. 4 от Анекс № 1 и чл. 6 на Анекс № 2, като неравноправни на основание
чл.143 т.5 от ЗЗП, са неоснователни.
Вземанията на Банката не са погасени по
давност. Тя е започнала да тече от настъпването на окончателния падеж, уговорен с
Анекс №2 - 05.03.2014 год. На 03.07.2014 г., с подаването на заявлението по
чл.417 от ГПК и предявяването на иска по чл.422 от ГПК, тя е прекъсната. Само
по себе си подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение не прекъсва давността, но поради предявяването на иска по
чл. 422 ГПК в едномесечния срок след постъпило възражение от страна на длъжника
по чл. 415, ал. 1 ГПК, искът се счита предявен от подаването на заявлението.
Безспорно периодът от 05.03.2014 г. до 03.07.2014 г. не са изтекли нито пет,
нито три години. Ето защо възражението за изтекла давност за вземанията на
Банката е неоснователно.
С отменителното решение на ВКС е
изразено отношение за законосъобразното приложение на разпоредбата на чл.76
ал.2 от ЗЗД относно това каква част от дълга главница и лихви са погасени с
извършените два плащания след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, но преди предявяване на исковата молба, както и относно това, че
при отчитане на действителните размери на задълженията, релевантни са
разноските за издаване на изпълнителния лист, но не и тези по висящия исков
процес. Ето защо по въпроса кои задължения са погасени чрез извършените две
плащания, настоящата инстанция споделя и препраща към вече изразените мотиви от първоинстанционния
съд.
След предявяване на иска – с
платежно нареждане от 20.09.2017г. ответницата И.К. е внесла сумата
12 491.46 лева по сметка на Банката – ищец за погасяване на задълженията
по договора и двата анекса. С платежно нареждане от 25.10.2017г. са внесени и
4337.98 лева – за разноските в изпълнителното производство и същото е
прекратено по отношение на ответниците – физически лица. Това се установява от
издаденото Удостоверение от ЧСИ Т.Л..
Съгласно т.13 от Тълкувателно
решение от 18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС - Според приетите
отговори по т. 9 и т.11. от тълкувателното решение в производството по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът взема предвид факти, относими към
погасяване на задължението, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
В случая вземането е погасено
именно чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Към датата на предявяване на
исковата молба вземането съществува и е в размера, установен от
първоинстанционния съд - ответниците „Е.“ЕООД, Г.Е.К., И.В.К. и Я.Б.Я. дължат
солидарно на Банката сумата 7 198.65 лева – главница по договор за
овърдрафт №*** от 20.05.2008г., изменен с Анекс №1 от 31.05.2010г. и Анекс №2
от 15.03.2011г., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2014г. до
окончателното и плащане. След издаване на изпълнителния лист то не е погасено
чрез никакъв друг способ - прихващане,
даване вместо изпълнение, опрощаване, а по реда на принудителното изпълнение. А това
принудително изпълнение е образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден
въз основа на заявлението по чл.417 от ГПК.
Доколкото чрез иска
по чл.422 от ГПК съществуването на вземането се установява към минал момент и
той е датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, следва да се признае такова съществуване. В противен случай
длъжникът би могъл да претендира издаване на обратен изпълнителен лист за
реализираното вземане, което би било недопустимо.
Ето защо предявеният
установителен иск за признаване за установено по предявения от „Р./.“ ЕАД
положителен установителен иск, че към датата на исковата молба ответниците „Е.“ЕООД,
Г.Е.К., И.В.К. и Я.Б.Я. дължат солидарно на Банката сумата 7 198.65 лева –
главница по договор за овърдрафт №*** от 20.05.2008г., изменен с Анекс №1 от
31.05.2010г. и Анекс №2 от 15.03.2011г., ведно със законната лихва, считано от
03.07.2014г. до окончателното и плащане, за което вземане в полза на кредитора
е издадена Заповед № 6682/04.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№10401/2014г. на РС - Пловдив, се явява основателен и като такъв същият следва
да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на
„Р./.“ ЕАД следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивния съд в размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №219 от 14.05.2016г., постановено по търг.дело №118/2015г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е признато за установено, че „Р./.“
ЕАД има вземане против ответниците „Е.“ЕООД, Г.Е.К., И.В.К. и Я.Б.Я. и
последните дължат солидарно на Банката сумата 7 198.65 лева – главница по
договор за овърдрафт №*** от 20.05.2008г., изменен с Анекс №1 от 31.05.2010г. и
Анекс №2 от 15.03.2011г., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2014г. до
окончателното и плащане, за което вземане в полза на кредитора е издадена
Заповед № 6682/04.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №10401/2014г. на РС -
Пловдив.
ОСЪЖДА Я.Б.Я.
***, И.В.К. ***, Г.Е.К. *** и „Е.е.2.“ ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление:*** солидарно да заплатят на „Р./.“ ЕАД ***, Е. сумата 300 лева –
разноски в производството пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.