№ 1292
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110215226 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № НЯСС-14/14.01.2022 г., издадено от
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН) на държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“
е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 190а, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за
водите (ЗВ), изразяващо се в това, че в срок до 30.11.2020 г. не е изпълнил
даденото му с констативен протокол № 05-01-25/23.09.2020 г. на Главна
дирекция „Надзор на язовирни стени и съоръжения към тях“, а именно да
представи в ДАМТН геодезическо заснемане на язовир „Господиново“,
находящ се в землището на гр. Бяла (височината на стената, откоси,
характерни коти, съоръжения).
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице държавно предприятие „Управление и стопанисване
на язовири“, с която са иска неговата отмяна като незаконосъобразно. Твърди
се, че АУАН е съставен след изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1
ЗАНН, доколкото след изтичане на срока за изпълнение на предписанието не
1
е извършена проверка, а такава е осъществена едва на 19.05.2021 г. В този
смисъл е посочено, че по силата на чл. 190, ал. 4, т. 1 ЗВ контролните органи е
следвало да установят дали предписанието е изпълнено или не. На следващо
място е изложено, че НП е издадено след изтичане на предвидения в
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН 6-месечен давностен срок, доколкото
същото не е издадено на посочената в него дата. Твърди се и, че
констативният протокол от 23.09.2020 г., с който е дадено процесното
предписание, е съставен от некомпетентно лице, доколкото не е подписан от
председателя на ДАМТН. С оглед на това е изложено, че даденото
предписание не е било задължително за жалбоподателя, доколкото е дадено
от некомпетентно лице. Релевирани са доводи, че в АУАН и НП не е описано
нарушението и обстоятелствата при извършването му. Твърди се, че
извършеното деяние представлява маловажен случай, поради което
наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С
оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно, като присъди направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство страните не се явяват и не изпращат
свои процесуални представители.
В представено писмено становище от процесуален представител на
наказващия орган са изложени подробни съображения относно
неоснователността на подадената жалба и релевираните със същата
съображения, като от съда се иска да потвърди атакуваното НП, като присъди
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
С акт № 9896 за публична държавна собственост правото на управление на
2
язовир „Господиново“, находящ се в землището на гр. Бяла, община Бяла,
било възложено на държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“, което упражнявало правото на собственост и отговаряло за
стопанисване на язовира.
На 09.09.2020 г. служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях“ към ДАМТН извършили проверка на
техническото и експлоатационно състояние на язовир „Господиново“.
Резултатите от проверката били обобщени в Констативен протокол № 05-01-
25/23.09.2020 г., с който били дадени и конкретни предписания на държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, като в т. 3 от същия
било обективирано следното предписание: „Да се представи в ДАМТН
геодезическо заснемане на язовира (височина на стената, откоси, характерни
коти, съоръжения)“ със срок на изпълнение на предписанието до 30.11.2020 г.
Констативният протокол и дадените с него предписания не били обжалвани,
поради което влезли в сила.
В указания срок до 30.11.2020 г. държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ не представило в ДАМТН геодезическо заснемане
на язовира (височина на стената, откоси, характерни коти, съоръжения).
На 19.05.2021 г. св. Н. и Д. Я-К извършили последваща проверка на язовир
„Господиново“, в хода на която констатирали, че държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“ не е изпълнило даденото му под т. 3
в Констативен протокол № 05-01-25/23.09.2020 г. предписание. Резултатите
от извършената проверка били отразени в Констативен протокол № 05-01-
37/20.05.2021 г.
С оглед на гореизложеното, св. Н. съставила АУАН № 05-155/19.07.2021 г.
срещу държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ за
извършени три административни нарушения по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, едното от
които касаещо неизпълнение на предписание под т. 3 от Констативен
протокол № 05-01-25/23.09.2020 г.
Въз основа на съставения АУАН председателят на ДАМТН издал
наказателно постановление № НЯСС-14/14.01.2022 г., с което за описаното в
АУАН административно нарушение на държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ била наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева.
3
Наказателното постановление било връчено на представител на
санкционираното лице на 18.02.2022 г., който в законоустановения 14-дневен
срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка свое установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелката Н.; акт № 9896 за публична държавна
собственост; констативен протокол № 05-01-37/20.05.2021 г.; констативен
протокол № 05-01-25/23.09.2020 г.; заверено копие от регистър на издадени
НП от ГД „НЯСС“ към ДАМТН; Заповед № А-276/18.05.2021 г., Заповед №
А-237/08.06.2020 г. и Заповед № А-533/24.09.2020 г., всички издадени от
председателя на ДАМТН.
Съдът счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно
доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката Н., която е участвала при извършване на
проверката на място. Същата е категорична, че на 19.05.2021 г. е извършена
последваща проверка на язовир „Господиново“, при което е констатирано, че
не са изпълнени предписания, дадени с констативен протокол № 05-01-
25/23.09.2020 г., вкл. и това по т. 3 – „Да се представи в ДАМТН геодезическо
заснемане на язовира (височина на стената, откоси, характерни коти,
съоръжения)“ със срок на изпълнение на предписанието до 30.11.2020 г.
Между страните по делото липсва спор относно този факт, доколкото
жалбоподателят не отрича, че не е изпълнил предписанието.
Показанията на св. И. кореспондират и с приобщените по делото писмени
доказателства, а именно констативен протокол № 05-01-25/23.09.2020 г., от
който е видно съдържанието на процесното предписание и срокът му на
изпълнение, и констативен протокол № 05-01-37/20.05.2021 г., с който са
обобщени резултатите от извършената проверка, вкл. е установено
неизпълнение на процесното предписание. Следва да се посочи, че
показанията на св. И. не следва да се кредитират единствено в частта им, в
която заявява, че последващата проверка е била на 29.05.2021 г., доколкото от
констативен протокол № 05-01-37/20.05.2021 г. е видно, че същата е била
извършена на 19.05.2021 г. В този смисъл очевидно е налице объркване у
4
свидетелката с оглед точната дата на извършване на проверката, което е
обяснимо с оглед естеството й на работа и изминалия период от време от
случая до даване на нейните показания. Независимо от това, св. И. е
категорична, че след изтичане на срока за изпълнение на процесното
предписание на 30.11.2020 г. не е извършвана друга проверка за установяване
на изпълнението му, извън процесната такава от 19.05.2021 г. Освен това, св.
И. потвърди в хода на съдебното следствие всички факти и обстоятелства в
предявения й АУАН, вкл. и относно датата на извършване на последващата
проверка.
Съдът кредитира изцяло и останалите приети от съда по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства, като относими към предмета на доказване по
делото съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира за установено от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 11, вр. чл. 190, ал. 4, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 4 ЗВ
АУАН се съставят от председателя на ДАМТН или оправомощени от него
длъжностни лица. В този смисъл актосъставителят Н. И. има право да състави
процесния АУАН по силата на посочената разпоредба и приложената по
делото Заповед № А-276/18.05.2021 г., издадена от председателя на ДАМТН,
с която е изрично оправомощена да състави АУАН при извършване на
процесната проверка. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 12
ЗВ председателят на ДАМТН е оправомощен да издава наказателни
постановления за съставените по реда на чл. 200, ал. 11 ЗВ АУАН, поради
което атакуваното НП е издадено от компетентен орган. Спазени са и
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и
издаване на НП, като последните съдържат всички изискуеми реквизити
съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на
5
обжалваното НП, изразяващо се в съставяне на АУАН и издаване на НП след
законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Неоснователно е
възражението, че нарушителят е открит на 01.12.2020 г., а именно денят след
изтичане на срока за изпълнение на предписанието. В случая нарушението и
нарушителят са били установени при извършване на последващата контролна
проверка на 19.05.2021 г., когато е установено неизпълнение на дадените с
констативен протокол № 05-01-25/23.09.2020 г. предписания. Следва да се
отбележи, че в случая със Заповед № А-276/18.05.2021 г. на председателя на
ДАМТН е възложено извършване на последваща проверка, като именно в
резултат на същата и съобразно делегираните им правомощия по чл. 190, ал. 4
ЗВ, длъжностните лица от ГД „НЯСС“ към ДАМТН са имали обективна
възможност да установят извършеното нарушение. С оглед на това от
19.05.2021 г. е започнал да тече 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за
съставяне на процедсния АУАН, като същият е съставен в законоустановения
срок на 19.07.2021 г. Следва да се отбележи, че в този смисъл е и
константната съдебна практика, вкл. и Решение № 1398 от 02.11.2022 г. по
КАНД № 1749/2022 г. по описа на АдмС-Варна, II-ри състав, което касае
процесния случай, макар и свързан с неизпълнение на други предписания,
дадени с констативен протокол № 05-01-25/23.09.2020 г.
НП също е съставено в законоустановения 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3
ЗАНН, а именно на 14.01.2022 г. Видно от приложеното по делото заверено
копие от регистър на издадените НП от ГД „НЯСС“ към ДАМТН, процесното
НП № НЯСС-14/14.01.2022 г. е издадено именно на посочената в него дата,
поради което са неоснователни релевираните възражения за антидатирането
му.
Неоснователно е и възражението, че в АУАН и НП не е описано
нарушението и обстоятелствата при извършването му, доколкото
недвусмислено и в пълнота в двата акта са описани всички факти, касаещи
наличието на съставомерни признаци от вмененото на жалбоподателя
административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 ЗВ – посочено е съдържанието
на процесното предписание, с кой констативен протокол и от коя дата е
дадено, срокът му на изпълнение, както и че е налице неизпълнение на
същото от страна на жалбоподателя, доколкото последният нито е представил
процесната документация в ДАМТН, нито я е съхранявал на място по време
6
на извършване на проверката.
При извършената проверка за правилното приложение на материалния
закон съдът счита, че държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ е осъществило състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 190а, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗВ.
Съгласно посочената разпоредба собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал.
1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ. По делото по безспорен начин се установи,
че с констативен протокол № 05-01-25/23.09.2020 г. на служители от ДАМТН
е дадено задължително за изпълнение предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, а
именно „Да се представи в ДАМТН геодезическо заснемане на язовира
(височина на стената, откоси, характерни коти, съоръжения)“ със срок на
изпълнение до 30.11.2020 г. По несъмнен начин се установи, че в посочения
срок, вкл. и към момента на последващата проверка на 19.05.2021 г., това
предписание не е било изпълнено. Същевременно, съгласно разпоредбите на
чл. 139а, ал. 6 и чл. 139д ЗВ държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ упражнява правата на собственик на язовир
„Господиново“, доколкото управлението и стопанисването му е възложено с
Акт № 9896 за публична държавна собственост.
Съдът намира за неоснователно възражението, че констативен протокол №
05-01-25/23.09.2020 г. не е бил издаден от компетентно длъжностно лице,
поради което и процесното предписание не е било задължително за
жалбоподателя. Видно от приетата по делото Заповед № А-237/08.06.2020 г.
на председателя на ДАМТН, последният на основание чл. 190, ал. 4, вр. ал. чл.
190а, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗВ е оправомощил длъжностни лица, сред
които и Явор Димитров, издал процесния констативен протокол от 23.09.2020
г., да извършват контролни проверки в това число и на основание чл. 190а, ал.
1, т. 3 ЗВ да дава задължителни предписания на собствениците на язовирни
стени и да определя срок за изпълнението им. С оглед на представената
заповед е видно, че констативният протокол от 23.09.2020 г. е издаден от
надлежно оправомощено длъжностно лице, поради което и същият не се
явява нищожен, като е породил своите правни последици. Доколкото
жалбоподателят не е обжалвал предписанието, същото е влязло в сила и е
било задължително за изпълнение. Като не е изпълнил в срок до 30.11.2020 г.
7
процесното предписание, държавно предприятие „Управление и стопанисване
на язовири“ е осъществило вмененото му административно нарушение по чл.
190а, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗВ.
Предвид обстоятелството, че юридическите лица, каквото е държавното
предприятие-жалбоподател носят обективна, безвиновна отговорност, е
безпредметно да се обсъжда субективната съставомерност на извършеното
административно нарушение.
За така извършеното административно нарушение законодателят е
предвидил в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ налагане на „глоба“ или
„имуществена санкция“ в размер от 1000 до 20 000 лева. В настоящия случай
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в предвидения
минимален размер от 1000 лева. Предвид принципа „reforamtio in pejus“ е
безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, доколкото положението на жалбоподателя не може да се
влоши само по подадена от него жалба. С оглед на изложеното, съдът счита,
че атакуваното НП е законосъобразно и в санкционната си част.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид по смисъла на разпоредбата на §
1, ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН, поради което не представлява маловажен случай.
Доколкото извършеното административно нарушение е такова от формален
характер, е ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не
вредни последици от същото. От друга страна, посоченото предписание е
пряко свързано с изпълнение на една от основните цели на Закона за водите
по смисъла на чл. 2 от същия с оглед гарантиране на живота и здравето на
населението чрез извършване на контрол за техническото състояние и
безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.
Отделно от това следва да се посочи, че и към настоящия момент няма данни
да е изпълнено процесното предписание, дори и след указания срок. С оглед
на това правилно административнонаказващият орган не е приложил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно
нарушение не представлява маловажен случай.
Обобщавайки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
процесната жалба се явява неоснователна, поради което атакуваното НП
8
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на ДАМТН следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да
се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-14/14.01.2022 г.,
издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 190а, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от
Закона за водите.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София,
у. "" №, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата страна по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9