Р Е Ш Е Н И Е
№ /
24.04.2017 Година гр.
С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
22.03. 2017
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
Д.И.
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д.
№ 170 по описа за 2016 година,
за
да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно
основание по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД.
В исковата
молба ищецът И.Т.И. твърди, че на 07.03.2015 г. около 09,30 часа Г.Т.Н.,***
с лек автомобил марка „М." А 160 с ДК № ***, собственост на Б. Н. ***,
ползван с пълномощно от пострадалия Т. И. ***, който е син на ищеца И.Т.И..
Поводът за пътуването било предстоящото отлитане на Н. за Кралство
Великобритания, за което той имал резервиран самолетен билет. Горепосоченото
МПС се управлявало от Н.. Пострадалият Т. И.И. се возил до него на предната
дясна седалка. Двамата пътували за град С. по стария път между град С.З. и град
Ч., по главен път ІІ-66 от републиканската пътна мрежа, в северната лента за
движение. Времето било облачно, валял сняг. Пътната настилка била мокра. По нея
имало образувани коловози от натрупания сняг. Г.Н. управлявал автомобила със
скорост около 60 км/час. Около 10.20 часа, малко преди разклона за
автомагистрала „Т.", на 88 км на главен път ІІ-66 в посока изток - запад, Н.
управлявал лекия автомобил със скорост около 59 км/час, като с тази скорост
навлязъл в крив участък от пътя - десен завой. В резултат на тази скорост на
движение и недобрите климатични условия, Н. изгубил управлението на автомобила
и след десния завой навлязъл в южната лента за насрещно движение. По същото
време на 88 км по главен път ІІ-66 в посока запад-изток, във въпросната южна
лента за движение се движила колона от 5-6 автомобила. Последният автомобил от
тази колона бил лекотоварен - марка „Фолксваген Транспортер" с ДК № ***,
управляван от А.К.К. от град П.. С него на предната дясна седалка пътувала
пострадалата М.Н.К. - негова съпруга. Те пътували за град С.З.. При навлизането
в южната лента за насрещно движение, между предните десни части на управлявания
от Г.Н. автомобил, описан по-горе, и автомобила, управляван от Кирпиков, настъпил
удар. В резултат на удара пострадали Т. И.И. и М.Н.К.. Те били откарани от
повиканите на местопроизшествието две линейки до ЦСМП град С.З. за да им бъде
оказана медицинска помощ. Синът на ищеца - Т. починал в линейката преди тя да
пристигне в Спешния център. На пострадалата К. била оказана медицинска помощ и
същия ден била транспортирана до УМБАЛ "Св.Г."***, където на
18.03.2015 г. също починала.
От заключението на Съдебномедицинска експертиза на
труп № 57/2015 г. било установено, че причината за смъртта на сина на ищеца - Т.
И.И. е тежка гръдна травма, настъпила в резултат на пътнотранспортното
произшествие, изразяваща се в разкъсване на аортата и дясното предсърдие на
сърцето, набиране на кръв в лява гръдна половина и околосърцевата торбичка с
блокиране на помпената функция на сърцето.
Ищецът твърди, че по гореописаният начин на 07.03.2015
г., на 88 км от главен път ІІ-66 между град С.З. и град Ч. в посока
изток-запад, при управление на лек автомобил марка „М." А 160 с ДК № ***, Г.Т.Н.
нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), а именно: чл.5, ал.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди"; чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, „ На пътно платно
с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне", тъй като Г.Н.
навлязъл в лентата за насрещно движение, без да извършва изпреварване или
заобикаляне; чл.20 „Водачите са длъжни непрекъснато да контролират пътните
превозни средства, които управляват", тъй като Г.Т.Н., като водач отклонил
вниманието си и загубил контрол на управлението над л.а."М.” А160 с ДК№ К
2030ВА; чл.20, ал.2 ЗДвП „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението", тъй като Г.Н. се движил
с технически несъобразена скорост с пътната обстановка при заснежена пътна
настилка, обилен снеговалеж и намалена видимост, като с деянието си по
непредпазливост причинил смъртта на сина на ищеца - Т. И.И. и М.Н.К. -
престъпление по чл. 343, ал.3, предл.2, б „б", предл.1 във връзка с ал.1,
б."в", във връзка с чл.342 ал.1 от НК, във връзка с чл.5, ал.1, т.1,
чл.16 ал.1 т. 1 и чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Посочва, че Окръжен съд С.З., приемайки изцяло така
описаната фактическа обстановка, постановил Присъда № 51 от 08.12.2015г., по
НОХД № 391 по описа на Окръжен съд - гр.С.З. за 2015 година, с която признал
водача Г.Т.Н., с ЕГН: ********** за виновен и на основание чл. чл. 343, ал.3,
предл. 2, б „б", предл.1 във връзка с ал.1, б."в", във връзка с
чл.342 ал.1 от НК, във връзка с чл.5, ал.1, т.1, чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 и
ал.2 от ЗДвП, във връзка с чл.58а, ал.1, във връзка с чл.54 от НК го осъдил на "лишаване
от свобода" за срок от две години и осем месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването
на така наложеното наказание за срок от четири години и осем месеца.
На основание чл.343 от НК лишил подсъдимия Г.Т.Н. с
ЕГН: ********** от право да управлява МПС за срок от две години и осем месеца.
Присъдата влязла в законна сила на 23.12.2015г.
Посочва, че съобразно императивната разпоредба на
чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Т.е. в конкретния случай твърди, че е безспорно установено, че именно Г.Т.Н., с
ЕГН ********** е извършителят на процесното деяние, а също така, че при
неговото извършване е управлявал именно процесния лек автомобил „М." А 160
с ДК № ***, собственост на Б. Н. ***, ползван с пълномощно от пострадалия Т. И.И.,
с който е нарушил правилата на движение-чл.5, ал.1, т.1, чл.16 ал.1 т.1 и чл.20
ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Ищецът излага съображения, че в резултат на
противоправното си деяние, водачът Г.Т.Н. му причинил значителни неимуществени
вреди, изразяващи се в силни душевни болки и страдания, породени от смъртта на
неговия син Т. И.И., който бил най-близкия му човек - единствено дете. Техните
отношения били винаги изключително близки. Привързаността им била много силна и
взаимна. Ищецът разчитал на подкрепата на своя син и я е получавал. Силно
разчитал на нея и тогава, когато ще настъпи неговата старост.
Ищецът посочва, че попада в кръга от лицата,
определени от закона, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП. Претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в неимоверни
болки и страдания, вследствие смъртта на сина му Т. И.И. той оценява на сумата
от 150 000 лв. / сто и петдесет хиляди / лева. Счита, че посочената сума е
съобразена с критериите за справедливост при определяне на обезщетения за
неимуществени вреди, установени от закона и трайната застрахователна практика.
Посочва, че за управлявания от виновния водач Г.Т.Н.,
с ЕГН: **********, лек автомобил марка „М." А 160 с ДК № ***, собственост
на Б. Н. ***, ползван с пълномощно от пострадалия Т. И.И., към датата на ПТП -
07.03.2015 г., е била налице валидно сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" в ЗК"Л.И.” АД гр.С., по застрахователна
полица № 22114002078922 от 11.08.2014 г., издадена със срок на валидност за
периода от 11.08.2014 г. до 11.08.2015 г.
Излага доводи, че в § 22 от Преходните и
Заключителните разпоредби на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., се указва, че
.."за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен
ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс". В
конкретният случай застрахователния договор бил сключен на 11.08.2014 г., т.е.
преди 01.01.2016 г., когато влиза в сила новия КЗ.
Съгласно чл.223, ал.1 от КЗ(отм.), с договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него
имуществени или неимуществени вреди - в случая претенцията касае неимуществени
такива, претърпени при ПТП.
Съгласно чл.267, ал.1, т.1 от КЗ(отм,),
застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност"
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, а съгласно
чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право на пряк иск срещу застрахователя по „Гражданска отговорност".
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
осъди „З.К. „Л.И." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.С.,
, *** да заплати на И.Т.И., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 150 000 лв. / сто и петдесет хиляди лева /,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на неговия син Т.
И.И., с ЕГН **********,*** З., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 07.03.2015 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноските по делото.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗК “Л.И.” АД, с който на
първо място счита, че исковата молба е нередовна, като излага съображения в
тази връзка. На второ място счита, че предявените искове са допустими, но
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. Освен това оспорва
същите по основание и размер.
Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба,
касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията.
Оспорва наличието на валиден застрахователен договор,
сключен от дружеството - ответник, към момента на настъпване на твърдяното ПТП,
за лек автомобил марка „М.", модел “А 160" с peг. № ***.
Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди,
обосноваващи исковата сума, както и твърденията относно периода, през който са
търпени, като твърди, че неимуществени вреди не са възникнали и не са търпени
през посочения период или ако са възникнали не обосновават размера на исковите
претенции.
Ако съдът приеме, че са настъпили посочените от ищеца
вреди, ответникът оспорва размера на предявения иск за присъждане на парична
сума за обезвреда на неимуществени вреди, като при условие на евентуалност
твърди, че размера на претендираните вреди е прекомерен и съдът следва да
определи размера съобразно принципа на справедливост на основание чл.52 от ЗЗД,
като вземе предвид всички факти, релевантни за определянето им.
Твърди, че починалият е съпричинил вредоносният
резултат, което съпричиняване се изразява в неизползване на обезопасителен
колан като возещ се в лек автомобил. С това си безотговорно поведение, починалият
е нарушил правилата за движение, поради което е съпричинил в изключителна
степен вредоносния резултат.
Доколкото никой не може да черпи права от собственото
си противоправно деяние, моли съда ако приеме, че ищецът е претърпял твърдяните
болки и страдания, при определяне на дължимото обезщетение да го намали, като
приеме, че е налице съществено съпричиняване от страна на починалия за
настъпването на вредоносния резултат.
Оспорва основателността на акцесорния иск за лихва за
забава, предвид аргументите изложени относно главния иск.
Оспорва началния момент, от който се твърди да е
изпаднало в забава ответното дружество, като твърди че не са възникнали
предпоставките, регламентирани в чл.224, ал.1 от Кодекса за застраховането
(отм).
Счита, че предявените искове са изцяло неоснователни,
поради което моли съда да ги отхвърли.
Претендира направените по делото разноски, включително
и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която представя писмо с изх. №
6309/27.07.2016г., с което ответника го уведомява, че му определя
застрахователно обезщетение в размер на 65 000 лева във връзка с негова
претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като
наследник на починалия Т. И.И., вследствие на ПТП на 07.03.2015г.
В проведеното на 22.03.2017г. открито с.з. по делото,
съдът е приел уточнението, направено от процесуалния представител на ответника
и е допълнил доклада си в смисъл, че конституираното трето лице – помагач на
страната на ответника, е бил шофьор на процесния автомобил при ПТП-то и същия
не е застраховано лице по смисъла на чл.257, ал.2 от КЗ.
Третото лице
помагач Г.Т.Н. е редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не
взема становище по предявения иск.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
С влязла в сила Присъда № 51 от 08.12.2015г., по НОХД
№ 391/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр.С.З., съдът е признал водача Г.Т.Н.,
с ЕГН: ********** за виновен и на основание чл. чл. 343, ал. 3, предл.2, б
„б", предл.1 във връзка с ал.1, б."в", във връзка с чл.342 ал.1
от НК, във връзка с чл.5, ал.1, т.1, чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, във връзка с чл.58а, ал.1, във връзка с чл.54 от НК го осъдил на "лишаване
от свобода" за срок от две години и осем месеца. На основание чл.66, ал.1
от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от четири
години и осем месеца. На основание чл.343 от НК лишил подсъдимия Г.Т.Н. с ЕГН: **********
от право да управлява МПС за срок от две години и осем месеца.
От представеното и
прието като доказателство Удостоверение за наследници изх.№ 3211/17.06.2016 г.,
издадено от Община - С.З., е видно, че ищецът
И.Т.И. е законен наследник на починалия Т. И.И. и като такъв попада в кръга от
лицата, определени като лица, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП.
В случая, наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 07.03.2015 г., по
силата на което ответникът по делото, е поел задължение да обезщети увредените
при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от
представената по делото застрахователна полица № 22114002078922 на ЗК “Л.И.” АД с валидност от 11.08.2014 г. –
11.08.2015 г.
По
делото е назначена и изслушана комплексната съдебно–медицинска и авто-техническа
експертиза.
В експертизата се посочва, че
произшествието е възникнало на 07.03.2015г. около 09:30ч. на път II -66, км 88, между гр. С.З. и гр.Ч.. Времето е било при
снеговалеж, на дневна светлина. На пътя е имало образувана снежна покривка от
мокър сняг с дебелина 4-15см, имало е образувани коловози 10 - 18 см. в двете
ленти на платното за движение, било е хлъзгаво. Лек автомобил „М. А160" с
рег. № ***, управляван от Г.Т.Н., се е движил в посока запад - към гр.Ч.. На
посочения километър, пътят има хоризонтална крива /завой/, който за водача Н. е
десен. Водачът загубва управление над автомобила и навлиза в лентата за
насрещно движение. В същото време по нея, в обратна посока се е движил т. а.
„Фолксваген Транспортер". Лекият автомобил е навлязъл косо в лентата за
насрещно движение, под ъгъл приблизително 22°. Водачът на т. а. в момента преди
удара е завил волана в ляво и
автомобилът в момента на удара е бил с надлъжната си ос под ъгъл 8° спрямо оста
на пътя. Настъпва удар между двете превозни средства, като мястото му
проектирано върху платното за движение е в лентата за движение в посока към гр.
С.З., т.е. в лентата за движение на т. а."Фолксваген. Лекият автомобил „М."
със своята предна челна дясна част се е ударил в предната челна дясна част на
т.а."Фолксваген". Ударът се класифицира като челен-кос. Директрисата
на ударния импулс минава в дясно от масовия център и за двата автомобила. В
следствие на това, след удара л.а."М." се завърта по часовата стрелка
спрямо вертикална ос и едновременно с това се придвижва наляво спрямо
първоначалната си посока и излиза южно от платното за движение, като се
установява в канавката. Товарният автомобил „Фолксваген" също се завърта
по часовниковата стрелка спрямо вертикална ос и се придвижва наляво спрямо
първоначалната си посока и се установява в лентата за насрещно движение с
предна част на юг - югоизток.
Посочва се, че в резултат на
удара за л.а."М." са настъпили значителни пластични деформации. Вертикалният
пояс на торпедото на купето е деформиран назад, в резултат на което
разстоянието между предните седалки и арматурното табло е намалено. Предна
дясна колонка е деформирана навътре, таванът над мястото на предна дясна
седалка е потънал навътре към пространството на купето. Предна дясна врата е
силно деформирана, а подвижното стъкло е счупено.
Вещите лица посочват, че процесният
лек автомобил, марка „М. А160" с рег. № ***, е оборудван с триточкови
инерционни раменно-бедрени обезопасителни колани на четирите места. Мястото за
пътника в средата на задната седалка е оборудвано с двуточков бедрен
обезопасителен колан. Автомобилът има две въздушни възглавници за водача и
пътника на предна дясна седалка. Тези възглавници сработват при челен удар.
В експертизата е посочено, че
обезопасителните колани служат да фиксират тялото към седалката с цел
намаляване уврежданията на тялото при удар в елементите от обзавеждането на
купето. Тяхната ефективност е най-голяма при челен удар и преобръщане на
автомобила. При странични удари ефективността им е силно ограничена.
Сочи се, че въздушните
възглавници монтирани във волана и арматурното табло пред пътника на предна
дясна седалка, са предназначени да предпазват тялото на водача от удар в
кормилната колона и челното стъкло, а тялото на пътника от удар в таблото и
челното стъкло. Тяхната ефективност е максимална в комбинация с
обезопасителните колани при челен удар. При странични удари са неефективни и не
сработват. За осигуряване на безопасност при странични удари, се монтират друг
вид въздушни възглавници.
Посочено е, че при челен - кос
удар, ефективността на обезопасителния колан и описаната въздушна възглавница е
близка до максималната, като следва да се има предвид, че тези средства не
могат да гарантират абсолютна безопасност.
Експертите дават заключение,
че Т. И. е пътувал на предна дясна седалка. Тялото му в момента на удара се е
намирало в положение седнал на седалката с лице напред.
Посочват, че данни за
положението на тялото на починалия след удара и установяването на автомобила в
покой, има в материалите по НОХД № 391/2015г. по описа на ОС-С.З., което дело
не е приложено. Към настоящето дело са приложени копия на снимки, направени на
мястото на ПТП, включително и такива отразяващи състоянието на вътрешността на
купето на л.а."М.". Анализа на тези фото-материали дават основание на
вещите лица да се направи извод, че най-вероятно тялото на Т. И., след
установяване на автомобила в покой, е било разположено на предна дясна седалка.
Една от причините за това негово положение е използваният обезопасителен колан.
Категорични данни за това се намират в Телеграма №109 на РУП - Ч. до ОД на МВР-С.З.: .....Ползвани са обезопасителни колани с
изключение на Керпикова...... и в Докладна записка от С. С., мл. автоконтрольор
при РУП-Ч., относно посетено автопроизшествие: .....Ползвани са обезопасителни колани с изключение на К. .....
В експертизата се посочва, че
преместванията на различните части от тялото на пострадалия са различни по
посока за времето на удара. В този смисъл да се говори за траектория на
движение на тялото от физико-механична гледна точка е неправилно. В конкретния
случай тялото на пострадалия е било придържано от обезопасителния колан към
седалката, но без да е фиксирано в абсолютно неподвижно положение. В началния
момент на удара се е получило минимално политане на торса напред до момента на
фиксиране на инерционния механизъм, след това задържане на тялото. Най-голямо
преместване, на този етап от удара, е получила главата и шията. Отварянето на
въздушната възглавница е поело/облекчило част от натоварването, което е
изпитвало преди това тялото от поясната област нагоре. В конкретния случай, в
резултат на деформациите, носещите елементи на въздушната възглавница са се
придвижвали назад, към тялото на пътника, което има известен негативен ефект
/притискане/. Краката на пострадалия са се свили и повдигнали и са се ударили в
долната част на арматурното табло. За времето на въртенето на автомобила,
раменният пояс и главата са се удряли последователно в деформираната вече
предна дясна колонка, предна дясна врата, средната колонка и в облегалката на
седалката. В същото време въздушната възглавница вече е била изпуснала
налягането на изпълващия я газ.
Вещите лица дават заключение,
че главата е контактувала с въздушната възглавница и след спадането й със
стъклото на предна дясна врата, от счупването на което са раните и охлузванията
в дясната слепоочна област. Гръдният кош е контактувал с предпазния колан и
въздушната възглавница по време на активирането й и след спадането й с предната
дясна врата, като при тези последователни контакти, той е бил подложен на
натиск и са получени контузиите на белите дробове, разкъсването на сърцето и
разкъсването на аортата. Раменният пояс е контактувал с предпазния колан,
изпълващата се с въздух въздушна възглавница и след спадането й, с
деформираната вече предна дясна колонка, предна дясна врата, средната колонка и
в облегалката на седалката. Краката на пострадалия са контактували с дясната
част на арматурното табло.
Сочат, че в случай, че
пострадалият не е използвал обезопасителен колан и не е сработила въздушната
възглавница, тялото му би полетяло напред, с отделяне от седалката. Главата би
се ударила в челното стъкло или тавана на купето, от което да се получи тежка
черепномозъчна травма. При последващото въртене на автомобила и едновременното
му преместване, има голяма вероятност тялото да изпадне от автомобила през
счупеното странично стъкло на предна дясна врата.
Вещите лица посочват, че разглеждат
този вариант само теоретично. Както са посочили, в материалите по делото има
категорични данни, че пострадалият е пътувал с поставен обезопасителен колан.
При аутопсията не е установена черепномозъчна травма, а само охлузвания и
повърхностни малки рани в дясното слепоочие. На приложените копия на снимки се
вижда, че въздушните възглавници на процесния автомобил са сработили по време
на ПТП.
Сочат, че тялото на
пострадалия не е осъществило движението описано по-горе, като този въпрос е
разгледан само теоретично. Пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан
към момента на настъпване на ПТП.
В експертизата се посочва, че
уврежданията, причинили смъртта на наследодателя на ищеца са разкъсване на сърцето
и разкъсване на аортата, като същите са получени по механизма на силно
притискане на гръдния кош в посока отпред назад, повече в дясно. Това
притискане е от действието на предпазния колан, въздушната възглавница, чиито
носещи части, заедно с бордното табло са изместени назад към седалката, както и
от предна дясна врата.
Сочи се, че налице е
анатомична особеност на организма на пострадалия, характерна за младата възраст
- костната структура на гръдната клетка е по- еластична при притискане, поради
което не са настъпили счупвания на ребра, въпреки деформацията. При тази
деформация на гръдната клетка се е получило притискане на сърцето и аортата,
които са изпълнени с кръв. Кръвта като всички останали течности не може да се
свие и намали обема си, поради което е настъпило разкъсване на сърцето и
аортата.
Вещите лица посочват, че като
се вземе предвид установената динамика и механизъм на ПТП, скоростта на
движение на лекия автомобил, траекторията на движение на тялото на починалия И.
при поставен предпазен колан и констатираните травматични увреждания при
аутопсията, от техническа и медицинска гледна точка е възможно телесните
увреждания, причинили смъртта на И., да се получат при настъпване на процесното
ПТП, ако починалият И. е бил с поставен предпазен колан.
По
делото са изслушани показанията на свидетелите
С.С.П. и С. Д. Т..
Свидетелката С.С.П.,
първа братовчедка на ищеца заявява, че с него поддържат близки отношения от деца.
Отношенията между ищеца и сина му били много близки. Т. бил едно дете, то било
всичко за него. Т. бил прекрасно дете, много се грижел за родителите си, и
много им помагал. В момента нещата за И. били много трагични. Връзката им била
много силна и дълбока и двамата разчитали един на друг и си помагали. И. му
помагал във всяко едно отношение, както всеки родител се грижи за децата си. И.
разчитал на него, тъй като всеки родител знае, че идва момент, в който ще
разчита на децата си. Починалият Т. живеел с майка си и баща си. Според
свидетелката И. нямало да излезе никога от шока, тъй като загубата му се отразила
много зле. Отслабнал, затворил се в себе си и се сринал. Свидетелката заявява,
че ищеца не можел да спи месеци, стигнало се до там да го води по лекари. В
момента майката на Т. живеела и работи в гр.П.. Те живеели заедно, до смъртта
на Т. семейството било цяло. След това се разделили.
Свидетелят С. Д. Т., който е племенник на ищеца и е израснал заедно с починалия Т., заявява, че отношенията
между него и баща му били такива, че вуйчо му можел да ходи със стари дрехи, но
се стараел Т. да има всичко. Когато Т. кажел на баща си “тате, дай да направим това и това” и се случвали
нещата. Двамата живеели заедно с майка му, до момента на трагедията. Т. тогава
учел и помагал на баща си на село, в селскостопанската работа. Смъртта на Т. се
отразила много зле на ищеца. Ищецът преустановил да си ходи на село, затворил
се в себе си. Свидетелят заявява, че ищецът е разчитал много
на сина си, като единствено дете, основно от неговите идеи се водел и винаги
бил съгласен с него. Разчитал на него за в бъдеще, имали планове. Според
свидетеля ищецът не би могъл да се възстанови от смъртта на сина си.
При така установеното от фактическа
страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В случая, наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 07.03.2015 г., по
силата на което ответникът по делото, е поел задължение да обезщети увредените
при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от
представената по делото застрахователна полица № 22114002078922 на ЗК “Л.И.” АД
с валидност от 11.08.2014 г. – 11.08.2015 г.
По делото безспорно също така се установява,
че смъртта на сина на ищеца – Т. И.И., се намира в пряка и непосредствена
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил – Г.Т.Н., което е установено с влязлата в сила Присъда
№ 51/08.12.2015 г., постановена по НОХД № 391/2015 г. по описа на Окръжен съд -
гр.С.З., която според чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за
неимуществени вреди е доказан по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В случая, съдът взе предвид, изключително близките
отношенията между ищеца и сина му, които са живели в едно домакинство, с който са
имали изключително близки отношения. Внезапната и
преждевременна загуба на сина е довела до изключителен срив в психиката и физическото
здраве на ищеца. Видно от показанията на
разпитаните свидетели привързаността им е била много силна и взаимна, между тях
са съществували отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката
между родител и дете, силна духовна близост и уважение. Внезапната смърт на сина на ищеца е лишила завинаги баща
му от неговата обич и морална и материална опора. Смъртта на дете на всякаква
възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който родител може да
преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия
психически товар. Преминаването през мъката на родителя е много дълго, трудно и
болезнено, но съобразявайки горните критерии съдът определи размера на
обезщетението от 150 000 лв. за
ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия Т. И.И., поради неизползване на
обезопасителен колан. В заключението на комплексната
съдебно–медицинска и авто-техническа експертиза е посочено, че пострадалият Т. И.И. е използвал предпазен
колан при настъпване на процесното ПТП.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответното дружество, че виновният
водач Г.Т.Н. не е ползвал лекия автомобил на законно основание.
Обект на застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите,
съгласно нормата на чл. 257, ал. 1 КЗ
/отм./, е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лице имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Застраховани лица
по смисъла на цитираната норма са собственикът на моторното превозно средство,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законово основание - чл. 257, ал. 2 КЗ
/отм./. От цитираните разпореди и тълкувайки понятието "законно
основание" във връзка с разпоредбата на чл. 267, ал. 2, т.
1 КЗ /отм./, следва извода,
че застраховано лице е освен собственика на автомобила, но и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство, което не е изрично или мълчаливо
упълномощено за това, стига да не е придобило владението на МПС чрез кражба,
грабеж или престъпление по чл. 346 НК.
По делото не се установява, че виновният водач Г.Т.Н. противоправно е установил
владение или ползване на процесния лек автомобил, поради което се ползва от
застрахователната закрила по застрахователна полица № 22114002078922 на ЗК “Л.И.”
АД с валидност от 11.08.2014 г. – 11.08.2015 г.
Не са налице
доказателства за твърдените от ответника обстоятелства, че към момента на
възникване на произшествието водачът Г.Н. се е намирал под въздействие на употреба
на алкохол и/или наркотични вещества и виновно се е отклонил от провелка за
алкохол, наркотично вещество или негов аналог, както и че е управлявал МПС без
свидетелство за управление на МПС от съответната категория, поради което тези
възражения също са неоснователни.
При прекия иск, с който увреденият
претендира обезщетение направо от застрахователя /какъвто е настоящия случай/
лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат съгласно общото
правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на
увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на
чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ /отм./. В практиката на ВКС, обективирана в решение №
45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д.
№475/08г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет
принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи по
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу
застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ по застраховка “Гражданска
отговорност”.
Ищецът е направил искане
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лева,
което видно от договора за правна защита и съдействие е изплатено еднократно в
брой. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба №
1/-9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 4 530 лева. Съдът като
взе предвид фактическата и правна сложност на делото намира, че заплатеното
възнаграждение от 7000 лева не е прекомерно по размер и не следва да бъде
намаляно.
На основание чл. 78 ал.
1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 7 000 лв., представляваща направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.6
от ГПК ответникът следва да заплати сумата от 6 000 лв. представляваща дължима държавна такса по сметка на С.
окръжен съд.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.
„Л.И." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., *** да
заплати на И.Т.И., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 150 000 лв.
(сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и
страдания от смъртта на неговия син Т. И.И., с ЕГН **********,*** ., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.03.2015г. - датата на увреждането,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „З.К. „Л.И." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., *** да заплати на И.Т.И., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер в размер на 7 000 лв., представляваща направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „З.К. „Л.И." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., *** да заплати сумата от 6 000 лв. представляваща дължима държавна такса по сметка на С.
окръжен съд.
Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач на страна на ответника Г.Т.Н. с ЕГН **********, с адрес:
***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: