Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.02.2020
гр.Плевен 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание
на двадесет и девети януари
през две хиляди и двадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря Петър
Петров и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело
№898
по описа за 2019г.
на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл.258 ГПК.
С решение на Плевенски РС №1463 от
29.07.2019г.,постановено по гр.д. №1673/2019г.по описа на същия съд на основание чл. 448 от ЗК Застрахователно
Акционерно Дружество„***”АД,с Булстат ***, с адрес на управление: България,
област С. /столица/, община Столична, гр.С., р-н ***, ул.*** № 7, ет.5 е
осъдено да заплати на Д.Н.Н., ЕГН **********
сумата от 16701,70лв./след приспадане
на изплатените суми от застраховател и работодател -частичен иск от дължими 28 728,43лв./,
представляваща част от дължимо обезщетение
по т.2 от раздел „Покрити рискове
и размер на обезщетенията”от застрахователна полица № ***/20. 05. 2016г.,за
трайна загуба на трудоспособност в резултат на трудовата злополука, настъпила
на 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска-18.03.2019г. до датата на окончателно изплащане на
застрахователното обезщетение,като за разликата до претендираните 24 000лв.искът
е отхвърлен като неоснователен и недоказан Със същото решение на ПРС на основание
чл.86 ЗЗД ЗАД „***”АД,ЕИК ***, с адрес
на управление: гр.С., община Столична, р-н ***, ул.*** № 7, ет.5 е осъдено да заплати на Д.Н.Н., ЕГН**********
сумата 463,93лв. , представляваща лихва за забава за периода
08.12.2018г.-17.03.2019г./вкл./, върху уважената главница,като за разликата до
претендираните 666,67лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С
решението на ПРС ЗАД „***” АД гр.С.,гор.а.е осъдено да заплати на Д.Н.Н., ЕГН**********, на основание чл.86 от ЗЗД сумата общо
1098,06лв.направени по делото разноски, по компенсация.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от Д.Н.Н.
от гр.Плевен чрез пълномощника му адвокат П.А. от ПАК в отхвърлителната му
част,респ.в частта в която искът по чл.448 КЗ е отхвърлен за разликата над
16 701,70лв.до претендираните 24 000лв.и
в частта,в която искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 463,93лв.до
претендирания размер от 666,67лв.В обжалваната част са изложени доводи,че
решението на ПРС е неправилно и незаконосъобразно.Твърди се,че неправилно ПРС е
приел,че застрахователното обезщетение за трайната загуба на трудоспособност в
резултат на трудовата злополука е в размер на 28 811,78лв.,че дължимият
размер на застрахователното обезщетение е 29 811,78лв.,като в тази насока e посочено,че ВЛ Илиева е
допуснало техническа или математическа грешка в изчисленията си по вариант 2 ,а
именно 16 161 122,88:206бр.лица х 38%. Твърди се,че РС е допуснал и
др. грешка при изчисленията си ,като от общо определеното обезщетение за трайна
загуба на трудоспособност същият веднъж е приспаднал платеното от ответника
обезщетение в размер на 83,35лв.,приемайки,че се дължи обезщетение в размер на
28 728,43лв.,а впоследствие повторно сумата от 83,35лв.е приспадната от размера
на частично предявения иск за 24 000лв,което е недопустимо.Посочено е,че
неправилно РС е приспаднал от дължимото от ответника обезщетение сумата
7214,95лв.,заплатена от работодателя „***“ЕАД на доставчиците на медицински
услуги за материали,медикаменти и др. във вр.с лечението на въззивника,като в
тази насока са изложени подробни съображения, посочена е и практика на ВКС.В
жалбата се твърди,че разпоредбата на чл.200 ал.4 КТ предвижда дължимото от работодателя обезщетение по
чл.200 ал.1 КТ да се намалява с размера на получените суми по сключените
договори за застраховане на работниците и служителите ,но не предвижда хипотеза застрахователното обезщетение по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите да се намалява с платеното от работодателя
обезщетение по чл.200 ал.1 КТ .В заключение въззивникът моли Окръжния съд да
отмени решението на ПРС в обжалваната отхвърлителна част и вместо него да
постанови друго,с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата 7 298,30лв./разликата между уважения иск
по чл.448 КЗ до претендираните 24 000лв.,частичен иск от дължими
28 728,43лв./и на осн. чл.86 ЗЗД сумата
202,74лв.,представляваща разликата между уважения иск до претендираните
666,67лв.В съд.заседание на 29.01.2020г.въззивникът чрез своя пълномощник
адвокат П.А. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съдът да я
уважи.Претендират се и направените по делото разноски за въззивната инстанция
,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемото дружество ЗАД“***“АД гр.С. не е депозирало писмен отговор в
срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съд.заседание на 29. 01.2020г.не се яви представител
на дружеството.От същото чрез юрисконсулт Х. е депозирана молба,с която се
оспорва подадената въззивна жалба,взето е становище,че обжалваното решение на
ПРС е правилно и
обосновано.Претендира се юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК,направено е и възражение за прекомерност на адв.хонорар на въззивника с
искане да бъде намален до минималния
размер.
Окръжният съд като
прецени изложените във въззивната жалба оплаквания ,становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от Д.Н.Н. чрез пълномощника му
адвокат П.А. от ПАК срещу ЗАД“***“АД гр.С. иск с правно основание чл.448 ал.7 КЗ във вр.чл.459 ал.3 КЗ за сумата 24 000лв.-частичен иск от
29 728,41лв.,претендирано
застрахователно обезщетение
поради трайна загуба на трудоспособност
в резултат на трудова злополука,настъпила на 01.12.2016г.,ведно със законна лихва върху
сумата от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.С ИМ е
предявен и иск по чл.86 ЗЗД за сумата 666,67лв.,претендирана лихва за забава
върху главницата от 24 000лв., за периода
от 08.12.2018г.-датата ,следваща отказа на ответника да заплати
обезщетение до завеждане на ИМ 17.03.2019г.
Решението на ПРС в частта,в която исковете частично са уважени, съответно
искът по чл.448 КЗ за сумата 16 701,70лв.,ведно със законна лихва върху нея
от завеждане на ИМ -18.03.2019г.до окончателното й изплащане и искът по
чл.86 ЗЗД за сумата 463,93лв.,не е обжалвано,влязло е в сила и не е предмет на
въззивна проверка в настоящото производство.
Безспорно по делото е,че съгласно трудов договор №7,сключен на 29.05.2015г.ищецът Д.Н. работи по
трудово правоотношение в „***“ЕАД, на длъжност „Ел. монтьор по изпитване
на ел. съоражения“.
Няма спор,че на
20.05.2016г.,между работодателя “***“ ЕАД гр.Плевен и
ответника ЗАД“***“АД гр.С. е сключен договор за групово застраховане,
застраховка „Злополука”, с покрит риск „Трудова злополука”,който договор е обективиран в застрахователна полица №***/20.05.2016г.Съгласно застрахователната полица са застраховани общо 206 лица-
работници и служители в „***“ЕАД, при обща застрахователна
сума 16 161 122,88лв и общ размер на застрахователната премия
6 593,74лв.,за която е договорено да бъде изплатена от работодателя на
четири вноски.По застрахователната полица са покрити следните рискове:1.Смърт на застрахования в резултат на трудова
злополука през срока на договора; 2.Трайна загуба на трудоспособност на
застрахования в резултат на трудова злополука през срока на договора и 3.Временна загуба на трудоспособност на застрахования в резултат на трудова
злополука през срока на договора.Срокът на застраховката е 12 месеца, считано от 25.05.2016г. до 24.05.2017г.
Неразделна част от сключения застрахователен договор са Общите условия на
застраховка „Злополука” на ответното застрахователно дружество.
Безспорно е,че на
01.12.2016г. в 10,40 часа ищецът Д.Н. е
претърпял трудова злополука в цех „***” в „***” ЕАД.С разпореждане на НОИ-ТП Плевен № ***/09.12.2016г. злополуката е приета за трудова злополука по
смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Ищецът е получил изгаряния вследствие на волтова дъга при падането му
върху участък под напрежение,съгласно декларацията за тр.злополука от
работодателя.В разпореждането на НОИ е отразено,че след въздействие на ел.ток
,пострадалият е с обгорен ляв долен крайник и дясна ръка.
Няма спор,че в
резултат на претърпяната трудова злополука ищецът в продължение на 485 дни е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, за периода от 01.12.2016г. до
29.04.2018г.Видно от представената епикриза от „УМБАЛ ***“ЕАД
гр.Плевен-Клиника по хирургия, отделение по пластично-възстановителна
хирургия,непосредствено след трудовата злополука,за периода 01.12.2016г.до
20.01.2017г.ищецът е бил на лечение в болничното заведение.
С ЕР на ТЕЛК
№0780/27.02.2017г./л.55/на ищеца Д.Н. е призната 50 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза –хронична исхемична болест
на сърцето,като в края на мотивите на ТЕЛК е отразено ,че има изгаряне ,което в
момента се лекува в отделение по
пластична хирургия с доказана причинна връзка трудова злополука.В това ЕР на
ТЕЛК не е определен % т.н.р.във вр.с трудовата злополука.С последващо експертно решение на ТЕЛК №*** от 21.05.2018г./л.44/ на ищеца е призната 64 % трайно намалена работоспособност,с
водеща диагноза стар инфаркт на миокарда,за срок от 3 години до 01.05.2021г.,като
е отразено,че трайната загуба на трудоспособност в резултат на
трудовата злополука е 38%. В мотивите на ЕР на ТЕЛК също е посочено,че
се определят 38 % за заболяването с причинна връзка,че е доказана причинна
връзка с разпореждане на НОИ ТП Плевен №1501-14-66/09.12.2016г.Допълнително
изпратеното от ТЕЛК писмо/л.201/,на основание изискана от съда справка
също потвърждава отразеното в ЕР,че на
ищеца е призната 38% т.н.р. в резултат на трудовата злополука.
На 06.12.2016г.от името на ищеца Д.Н. като
застрахован до ответника е подадено уведомление за настъпило застрахователно
събитие , въз основа на което при ЗАД“***“АД е образувана
застрахователна преписка /щета/ № ***.Няма спор,че на
01.06.2017г.ответникът е платил
обезщетение по т.3 от полицата, раздел „Покрити рискове и
размер на обезщетенията”, в размер на 83.35 лева за временна загуба на
трудоспособност, продължила над 121 дни.С молба, вх.№037/21.11.2018г. на
„ОЗК-Застраковане” АД, ищецът е поискал от ответника да му плати обезщетение по т.2 от полицата за установената, съобразно експертното решение на ТЕЛК, трайна загуба на
трудоспособност в резултат на трудовата злополука,възникнала през срока на
договора.С писмо изх.№***/ 07. 12. 2018г.ответното дружество е отговорило, че при определяне на
обезщетението, което е платено, ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ „***” ЕАД №***/21.05.2018г.
не е взето под внимание, тъй като срока на застрахователната полица е със срок
на валидност от 25.05.2016г. до 24.05.2017г.На практика с това писмо ответникът е отказал да плати на
ищеца застрахователно обезщетение по т.2 от полицата за установената трайна загуба на
трудоспособност в резултат на трудовата злополука.
Безспорно от
представените по делото доказателства е установено ,че работодателят на ищеца „***“ЕАД
е изплатил не директно на ищеца,а на трети лица сумата 7214,95лв.с вкл.ДДС за
лечение на ищеца, представляваща стойността на консумативи,лекарства и
др.,които не са поети от здравната каса.На 23.12.2016г.между работодателя „***“
ЕАД и ищеца Д.Н. е сключено споразумение,по силата на което работодателят се е
задължил да заплати вместо ищеца на
УМБАЛ „*** „ЕАД сумата 7 000лв.във вр.с трудовата злополука станала на
01.12.2016г.На това основание директорът на дружеството работодател е уведомил
директора на болничното заведение всички фактури за платени консумативи за
лечението на Д.Н. ,които не са поети от здравната каса да се издават на името
на „***“ЕАД и такива фактури са издадени /л.111-114/.
При така събраните по
делото доказателства и изяснена
фактическа обстановка,Окръжният съд изцяло споделя изводите на ПРС за
основателност на претенцията, в която част решението на ПРС като необжалвано е
влязло в сила.Правилни и законосъобразни са изводите на съда ,че
застрахователят дължи на ищеца застрахователно обезщетение по т.2 от
застрахователната полица за 38 % трайно намалена работоспособност ,в резултат
на трудовата злополука,настъпила на 01.12.2016г.В конкретната хипотеза
застрахователното събитие е именно трудовата злополука,станала на 01.12.
2016г., по време на действие на застрахователния договор,сключен за периода от
25.05.2016г.до 24.05.2017г.Съгласно т.21.2 от Общите условия на застраховка
„Злополука”, са предвидени два начина на застраховане при групови застраховки-
по средносписъчен състав и по приложен
поименен списък на застрахованите лица.Видно от застрахователна полица , същата е по средносписъчен състав.Ищецът Д.Н.
има правата на застраховано лице по сключената от работодателя групова
застраховка.Видно от представеното поименно щатно разписание на „Топлофикация
Плевен“ ЕАД към 01.12.2016г./л.214/е заемал длъжността“Монтьор ***оборудване“ в
цех „***оборудване“и е бил в трудово
правоотношение с дружеството застраховащ.Съгласно
т.55.1 от Общите условия процентът на трайна загуба на трудоспособност се
установява с решение на ТЕЛК, НЕЛК или ЗМК на Застрахователя, но не по-рано от
три месеца и не по-късно от една година от датата на злополуката. В случая ЕР на
ТЕЛК, с което на ищеца е призната 38 % трайно намалена работоспособност,в
резултат на трудовата злополука е издадено на 21.05.2018г., т.е. издадено е
по-късно от една година от датата на злополуката.На това основание ответникът е
отказал да изплати на ищеца дължимото застрахователно обезщетение по т.2 за
трайна загуба на работоспособност,в резултат на трудовата злополука.Този отказ
е незаконосъобразен.
ЕР на ТЕЛК от 21.05.2018г.е издадено
в съответствие с разпоредбата на чл.70, ал.2 от Наредбата за медицинската
експертиза,която предвижда , че когато лицето е било във временна
неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на
инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната
неработоспособност по болничните листове. Ищецът е бил в отпуск, поради
временна неработоспособност в продължение на 495 дни, поради тежките изгаряния
и съществуващата реална опасност за живота му, която е продължила до
29.04.2018г.В ЕР на ТЕЛК за дата на инвалидността е посочена датата
30.04.2018г.,съгласно чл.70 ал.2от НМЕ. В този смисъл неоснователни са
изложените от ответника доводи,че не следва да се вземе предвид решението на
ТЕЛК,тъй като срокът на валидност на полицата е до 24.05.2017г., а същото е
издадено на 21.05.2018г.,тъй като застрахователното събитие-трудовата злополука
безспорно е настъпило на 01.12.2016г. по
време на действие на застрахователния договор, а решението на ТЕЛК е издадено в
съответствие с изискването на чл.70, ал.2 от Наредбата за медицинската
експертиза.Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че трайната
неработоспособност вследствие на злополуката представлявана покрит от застрахователя риск, но застрахователното
събитие е моментът, в който е настъпило увреждането.Въззивната инстанция изцяло
споделя доводите на ПРС, че неработоспособността, била тя временна или трайна,
е настъпила в резултат на трудовата злополука,но
няма характера на застрахователно събитие,а такова е настъпилата трудова злополука,за
която застрахователят дължи обезщетение,съгласно условията на застрахователния
договор.Уговореният срок в чл.55, ал.1 от ОУ е в явно противоречие с разпоредбата на чл.70, ал.2 от Наредбата за
медицинската експертиза,поради което следва да бъдат приложени нормите на подзаконовия НА.
По изложените съображения съдът приема,че на ищеца се дължи застрахователно обезщетение
по т.2 във вр.с чл.55.1 от ОУ в размер на 38 % от застрахователната
сума,какъвто е процента на трайна загуба на работоспособност, вследствие
трудовата злополука,настъпила на 01.12.2016г., установен по надлежния ред с ЕР
на ТЕЛК,в който смисъл са и изводите на ПРС.
За определяне размера на
застрахователното обезщетение е назначена счетоводна експертиза,като ВЛ Теодора
Илиева е дало два варианта за размера на дължимите суми.По първи вариант размерът
на обезщетението е изчислен съгласно чл.8 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“. По този
вариант, застрахователната сума за ищеца е в размер на
70 017,36лв./седемкратният размер на годишната му брутна заплата,съобразно брутната заплата към
м.05.2016г.,когато е сключен застрахователния договор/.По втори вариант е
посочено ,че застрахователната сума за едно лице е в размер на
28 811,78лв., получена като общата
застрахователна сума
16 161 122,88лв.е разделена на застрахованите 206 броя лица и
умножена по 38 %.По вариант втори действително е налице чисто аритметична
грешка в изчисленията на ВЛ,тъй като се получава сумата 29 811,78лв.,а не
28 811,78лв.
Окръжният съд счита,че
следва да се възприеме вариант първи от експертизата,тъй като изрично в
застрахователната полица е договорено,че застрахователната сума за 1 лице е 7
годишни брутни работни заплати.Така договорената в полицата застрахователна
сума за едно лице е в съответствие и с разпоредбата на чл.8 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука“.В ал.1 на чл.8 е
предвидено,че застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна
работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на
сключване на застраховката,а съгласно ал.2
застрахователната сума не може да бъде по-малка от 7 кратния размер на
годишната брутна заплата на съответния работник или служител.По вариант първи
застрахователната сума конкретно за ищеца е в размер на 70 017,36лв.,като
дължимото застрахователно обезщетение е
38 % от тази сума,в размер на 26 606,59лв.,съответстващ на процента
трайно намалена работоспособност,в резултат на трудовата злополука.Няма
законово основание,а и е неуместно общата застрахователна сума по договора 16 161 122,88лв.да се разделя на
броя на всички застраховани 206 лица и
получената сума да се умножава по 38 %,както е по вариант втори от
заключението,тъй като всеки от застрахованите работници и служители има
различно брутно трудово възнаграждение,което предполага и различна застрахователна
сума за всеки отделен работник или служител при настъпване на съответното
застрахователно събитие. Възприетият от ПРС
втори вариант от експертизата не е в съответствие нито с посочената в
застрахователната полица застрахователна сума за едно лице, нито с нормата на
чл.8 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“,тъй като
не отчита конкретната брутна заплата на ищеца към м.май 2016г.,когато е сключен
застрахователния договор и седемкратния размер на годишната му брутна заплата.
В този смисъл
дължимото на ищеца застрахователно обезщетение е в размер на
26 606,59лв.Ответникът е изплатил обезщетение в размер на 83.35 лв.за
временна загуба на трудоспособност, продължила над 121 дни. Съгласно т.62 от
Общите условия на застраховка „Злополука”, ако е извършено плащане за временна
загуба на трудоспособност и застрахованият вследствие на същата злополука
придобие трайна загуба на трудоспособност, застрахователят изплаща определеното
обезщетение за трайна загуба, като
удържа изплатената вече сума за временна загуба на трудоспособност.
Изплатената сума от 83,35лв. следва да се приспадне от размера на
застр.обезщетение,като остава дължима
сума в размер на 26 523,24лв.
Основателни
са изложените в жалбата възражения,че ПРС неправилно е приспаднал от размера на
дължимото застрахователно обезщетение сумата 7 214,95лв.,която сума работодателят „***“ЕАД
е изплатил на трети лица за лечение на ищеца,респ.за мед.изделия и консумативи,
които не се заплащат от здравната каса.ПРС е приел,че с оглед
характера на застрахователния
договор - двустранна, алеаторна сделка, с която работодателят обезпечава своята
гражданска, гаранционно – обезпечителна отговорност по чл.200 от КТ,то следва да
се намалят получените суми като обезщетение във връзка с трудовата злополука.
Посочено е,че по този начин би се спазил
принципа на справедливост за едно увреждане да не се получават два пъти
обезщетения. Принципно тези разсъждения са правилни,но следва да се направи
разграничение между отговорността на
работодателя при трудова злополука на работник ,съгласно чл.200 КТ и
отговорността на застрахователя при сключен от работодателя застрахователен договор.Отговорността
на застрахователя е да изплати уговореното застрахователно обезщетение на
застрахования работник при настъпване на определени застрахователни
събития,като това задължение е до размера на уговорената застрахователна
сума.Отговорността на работодателя по чл.200 КТ за обезщетяване на вредите на
работника от настъпила трудова злополука е пълна и не се ограничава само до
размера на задължителната застраховка “Трудова злополука“,която е сключил със
застрахователя.Нормата на чл.200 КТ вменява на работодателя задължението да възмезди
изцяло настъпилите вреди,в резултат на
трудовата злополука. Сключената от работодателя задължителна
застраховка“Трудова злополука“ не изключва неговата отговорност по чл.200 КТ ,а
само го подпомага при обезщетяване на вредите /решение на ВКС №196 от
17.02.2016г.по т.д. №3034/2014г.,І т.о./ В този смисъл е и разпоредбата на
чл.200 ал.4 КТ, съгласно която от дължимото от работодателя обезщетение следва
да се приспаднат получените суми по сключените договори
за застраховане на работниците и служителите. В конкретната хипотеза е предявен пряк иск на
увредения работник срещу застрахователя и няма законово основание дължимото от
застрахователя обезщетение по договора да се намалява с изплатените от
работодателя суми за лечение на ищеца.Тези суми евентуално могат да бъдат
приспаднати в хипотезата на предявен иск по чл.200 КТ срещу работодателя,но не
и срещу застрахователя.ПРС освен,че неправилно
е приспаднал сумата от 7 214,95лв., погрешно е приспаднал тази сума не от
размера на дължимото застрахователно обезщетение,а от размера на предявения
частичен иск от 24 000лв.
С оглед изложеното
дължимото от застрахователя обезщетение е в размер на 26 523,24лв.,след
приспадане на изплатената сума от 83,35лв.До този размер искът е основателен и
доказан.Същият е предявен като частичен иск за сумата 24 000лв.,до който
размер следва да бъде уважен изцяло,ведно със законна лихва върху сумата
,считано от датата на завеждане на ИМ -18.03.2019г.до окончателното й
изплащане.
Основателна е и претенцията по чл.86 ЗЗД.Ищецът претендира лихва за забава върху сумата от 24 000лв. в размер на 666,67лв.за периода 08. 12. 2018г./датата следваща отказа на ответника да
заплати обезщетение/ до завеждане на ИМ-17.03.2019г./вкл./Съгласно приложените ОУ-стр.17, обезщетението се
заплаща в 15 дневен срок след окомплектоване на документите по щетата.Ищецът е уведомил застрахователя на
21.11.2018г.-/л.45./Ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
процесния период в размер на законната
лихва,която е в размер на 666,67лв.,изчислена с ел.калкулатор.Искът по чл.86 ЗЗД
също следва да бъде уважен изцяло.
По изложените съображения,решението на ПРС
се явява неправилно в отхвърлителната му част.На осн.чл.271 ал.1 ГПК същото
следва да се отмени в частта,в която искът по чл.448 КЗ е отхвърлен за разликата
над 16 701,70лв. до
24 000лв./частичен иск/и в частта,в която искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен
за разликата над 463,93лв.до 666,67лв.В отменената част Окръжният съд следва да
се произнесе по същество в горепосочения смисъл,като уважи исковете изцяло.
При този изход на процеса и на
осн.чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски за двете
инстанции в размер на 2 901лв.Неоснователно е направеното от ответника
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на въззивника.За настоящата
инстанция, същото е в размер на 300лв.и с оглед обжалваемия интерес е дори под
установения минимум в чл.7,ал.2т.3 от Наредбата за мин.размери на адв.
възнаграждения.Решението на ПРС следва да се отмени и в частта за разноските.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА на основание чл.271 ГПК решението на Плевенски
Районен съд,VІІ-ми гр.с.№1463 от 29.07.2019г.,постановено по гр.д.
№1673/2019г.по описа на същия съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В ЧАСТТА,в която е отхвърлен като
неоснователен предявения от Д.Н.Н., ЕГН ********** срещу
ЗАД „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр С. ,район ***, ул.“***“
№ 7, ет.5 иск с правно основание чл.448 КЗ за разликата над 16 701,70лв.до
24 000лв./частичен иск
от 29 728,41лв./
-В ЧАСТТА,в която е отхвърлен като неоснователен предявения от Д.Н.Н.,ЕГН ********** срещу ЗАД „***” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.С. ,район ***,
ул.“***“ № 7, ет.5 иск с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над 463,93лв.до 666,67лв.
-В ЧАСТТА,в която ЗАД „***”АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:гр С. ,район ***, ул.“***“ № 7, ет.5 е осъдено да заплати на Д.Н.Н.,ЕГН
********** деловодни разноски по компенсация в размер на 1098,06лв.
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн.чл.448 ал.7 във вр.чл.459 ал.5 КЗ
ЗАД „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. ,район ***, ул.“***“
№ 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Н.,ЕГН ********** *** със съдебен
адрес за призоваване:адвокат П.А. *** разликата над 16 701,70лв.до
24 000лв./частичен
иск/ или сумата 7298,30лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по т.2 от раздел „Покрити рискове и размер на
обезщетенията”по застрахователна полица № ***/20. 05.2016г.,за 38 % трайна загуба на трудоспособност в резултат на трудова злополука,настъпила на
01.12.2016г.,ведно със законна лихва
върху сумата от датата на предявяване на
иска-18.03.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн.чл.86 ЗЗД ЗАД „***” АД, ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.С. ,район
***, ул.“***“ № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Н., ЕГН ********** *** със съдебен
адрес за призоваване:адвокат П.А. *** разликата над 463,93лв.до 666,67лв. или сумата 202,74лв.
,представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 08.12.2018г.-17.03.2019г.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр С. ,район ***,ул.“***“
№ 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Н.,ЕГН ********** *** със съдебен
адрес за призоваване:адвокат П.А. *** деловодни разноски за двете съдебни
инстанции в размер на 2 901лв..
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: