№ 68
гр. Велико Търново, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. Анг. М.
като разгледа докладваното от Диана Василева Наказателно дело за
възобновяване № 20244000600088 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искане на осъденото лице М. Б. У.,
направено чрез пълномощника му адвокат Ц. Т., за възобновяване на внохд
№400/2023г. по описа на Окръжен съд- Ловеч, на основание чл.422 ,ал.1, т.5
във вр.с чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.
В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, в искането се излагат доводи, че както районния
съд, така и ОС-Ловеч, са приели за доказана употребата на наркотично
вещество- канабис въз основа на заключение на ТХК за изследвана проба от
урина и протокола от проверката с техническо средство. Сочи се, че
съдилищата са игнорирали разпоредбата на чл.23, ал.1, изр.2 от Наредба №1
от 19.07.2017г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, която категорично
определя, че на изследване подлежат пробите от кръв и урина, но употребата
на наркотици се доказва само чрез резултата от кръвната проба, който в
случая е бил отрицателен. Това сочело на липсата на обективен признак от
състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
1
В искането се сочи, че не ставала ясна и разбираема волята на съда да
постанови осъдителна присъда и подсъдимият да разбере защо е бил осъден
по повдигнатото му обвинение, при положение, че отсъства обективния
признак от състава на това престъпление.Това сочело на допуснато
процесуално нарушение, което се равнявало на липса на мотиви и реливирало
основанието по чл.348, ал.3 т.2 от НПК за отмяна на решението и връщане на
делото за разглеждане от друг състав на съда.
На следващо място се сочи, че решението на ОС- Ловеч противоречи
на решение на АС-Велико Търново, с което е било възобновено
наказателното производство и делото е върнато за ново разглеждане.
Противоречи и на разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК, съгласно която
употребата на наркотици се установява по надлежния ред. Противно на това,
окръжният съд, е приел, че употребата може да се установи „с всички
доказателствени средства“. Решението се явявало и неправилно, тъй като
Наредба №1/2017г. е приложена само по отношение пробата от урина, но не и
по отношение на кръвната проба. Неправилно съдът е приел и че
субективният елемент и обществената опасност на деянието не са от
значение.
В искането се навежда и довод за явна несправедливост на наложеното
наказание, тъй като не били отчетени смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Направено е искане да се отмени решение №104 от 04.12.2023г. по
внохд № 400 по описа на ОС-Ловеч и потвърдената с него присъда на РС-
Тетевен, след което в рамките на фактическите положения по влязлата в сила
присъда, на основание чл.425, ал.1, т.2 от НКП във вр.с чл.24, ал.1, т.1 НПК
М. У. да бъде оправдан по предявеното му обвинение, тъй като действието му
не представлява престъпление. Направено е и алтернативно искане за отмяна
на решението на ЛОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа подаденото
искане за възобновяване по изложените в него съображения и моли да бъде
уважено. В допълнение сочи, че при постановяване на решението ЛОС не е
изпълнил, дадените с решение на ВТАС указания.
Осъденото лице М. У. поддържа искането за възобновяване на
2
наказателното производство. Заявява, че не е управлявал товарния автомобил
след употреба на наркотици.
В правото си на последна дума осъденото лице моли да му бъде
отменена присъдата.
Представителят на Великотърновска апелативна прокуратура оспорва
искането. Предлага същото да се остави без уважение, като изразява
мотивирано становище за това.
Настоящият състав на АС- Велико Търново, след като обсъди
основанията, изложени в искането на осъденото лице, взе предвид
становището на прокурора и след проверка на данните по внохд № 400 по
описа за 2023г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдена присъда по
нохд № 24 по описа за 2022г. на РС-Тетевен, в рамките на правомощията си,
намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство на
осъденото лице М. Б. У. е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт,
попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Искането е направено от правоимащо лице и в установения срок по чл.421,
ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, съдът намира искането за основателно, по
следните съображения:
С присъда № 1 от 28.02.2023г., постановена по нохд № 24/2022г. по
описа на РС- Тетевен, подсъдимият М. Б. У. е признат за виновен в това, че на
21.06.2021г., около 15.10ч. на първокласен път 1-4, километър 8+800 в посока
гр.София е управлявал МПС- товарен автомобил „Ситруен Берлинго“ с ДКН
ЕВ 61 ****, след употреба на наркотично вещество-
тетрахидрокарабинол,установено с химикотоксилогична експертиза, поради
което и на основание чл.343б, ал.3 във вр.с чл.54 от НК е осъден на една
година лишаване от свобода и глоба от петстотин лева, като на основание
чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е
отложено за срок от три години.
По жалба на подсъдимия М. У. срещу постановената присъда е
образувано внохд № 120/2023г. по описа на ОС- Ловеч. С решение № 41 от
06.06.2023г., постановено по внохд №120/2023г. по описа на ЛОС е
потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
3
По искане на осъденото лице, подадено чрез защитника му адв. Т., за
възобновяване на наказателното производство по делото, е образувано ндв №
245 по описа за 2023г. на ВТАС. С решение №113 от 10.10.2023г.,
постановено по делото, е възобновено внохд №120/2023г. на ЛОС, като е
отменено постановеното по него решение и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.
След връщане на делото е образувано внохд № 400 по описа за 2023г. на
Ловешки окръжен съд. С решение № 104 от 04.12.2023г. въззивният съд е
потвърдил изцяло присъдата на РС- Тетевен. Решението на въззивната
инстанция е влязло в сила на 04.12.2023г. и не е проверявано по касационен
ред. На същата дата е влязла в сила и потвърдената с решението присъда на
районния съд.
В производството по възобновяване на проверка подлежи въззивния
съдебен акт, след като е бил предизвикан въззивен контрол на
първоинстанционния въз основа на жалба на някоя от страните в процеса.
Възприетата от въззивния съдебен състав фактическа обстановка е
тъждествена с тази, възприета от първоинстанционния съд. Прието е, че на
21.06.2021г. М. У. е управлявал товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с
рег. № ЕВ 61 ****, като е бил спрян за проверка от свидетелите К. и Г.-
полицейски служители. При извършената му проверка бил тестван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство- Дрегер драг тест
5000 028, което е отчело положителен резултат за наркотично вещество-
канабис. Подсъдимият У. не е приел показанията на техническото средство. С
оглед на това му е съставен и връчен талон за медицинско изследване. У. е
посетил ЦСНМП-Ябланица, като е придружен от полицейските служители. В
медицинското заведение, в присъствието на медицинско лице са му взети
проби от кръв и урина, като е съставен протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества и/ или техните аналози. При последващо експертно анализиране на
взетите проби се установило, че в представената кръвна проба няма
присъствие на наркотични вещества, докато в тази от урината се потвърждава
наличие на специфичен метаболит „карбокси- ТНС“ биомаркер, доказващ
употребата на наркотично вещество тетрахидроканабинол, съдържащо се в
марихуана, канабис и др.
4
Както първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция са
приели, че деянието на подсъдимия- управление на МПС след употреба на
наркотично вещество- тетрахидрокарабинол се установява от извършените
изследвания на пробата урина, от химикотоксилогичната експертиза и
заключението на комплексната химикотоксологична и медицинска
експертиза.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на съдебния
акт въззивната инстанция е допуснала нарушение на материалния закон.
В мотивите си съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на
защитата на подсъдимия, че съгласно разпоредбата на чл.23 от Наредба
№1/19.07.2017г. следва да се вземе предвид само резултата от кръвната
проба, който в случая е отрицателен за употреба на наркотици. Съдът е
изложил съображения, че установяването на употребата на наркотични
вещества при обвинение по чл.343б , ал.3 от НК може да се основава на
всички допустими от НПК доказателства.
Действително в съдебната практика по приложението на чл.343б, ал.3
от НПК, в редакцията му, действала към момента на постановяване на
присъдата по наказателното дело, се приема, че нормата не е бланкетна,
поради което не е необходимо обективните признаци на престъпния състав да
се попълват с норми от други закони или подзаконови нормативни актове.
При тази редакция на законовата норма не се е изисквал специален ред за
установяване употребата на наркотични вещества, като доказването на
обстоятелството, че деецът управлява МПС след употребата на такива, може
да се извърши с всички допустими доказателствени средства. Когато обаче
отсъстват други доказателствени източници, установяващи употребата на
наркотични вещества, освен тези събрани по реда на Наредба №1/2017г.
доказването на този обективен признак от състава на престъплението по
чл.343б, ал.3 от НК следва да се прави по регламента, въведен в тази наредба.
Нормата на чл.343б, ал.3 от НК е изменена с ДВ бр.67/04.08.2023г.,
като съгласно новата й редакция употребата на наркотичните вещества или
техните аналози следва да е установено по надлежния ред. Това е редът по
Наредба №1/19.07.2017г. за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Решението, предмет на настоящото производство е постановено от
5
въззивния съд, след като с решение на ВТАС е било възобновено предходното
въззивно производство, отменено решението по него и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на ЛОС. При новото разглеждане съдът се
произнася по невлязла в сила присъда. Въззивният съд не е отчел това
обстоятелство и не е съобразил нормата на чл.2, ал.2 от НК, съгласно която
ако до влизане в сила на присъдата последват различни закони, прилага се
законът, който е най- благоприятен за дееца. Безспорно нормата на чл.343б,
ал.3 от НК в сегашната й редакция, е по- благоприятна за подсъдимия, като
употребата на наркотични вещества при управлението на товарния автомобил
следва да е установено по надлежния ред.
За да постанови съдебния си акт въззивният съд се е позовал на първо
място на резултата на техническото средство, както и заключението на
комплексната експертиза, дала отговор на въпроса на какво може да се
дължи отчетения положителен резултат за наличие на наркотично вещество,
установено с полевия тест. Съдът се е позовал на източници, чието
съдържание не рефлектира пряко върху предмета на доказване по делото.
Съгласно чл.3а т.2 от Наредба №1/19.07.2017г. установяването на употреба на
наркотични вещества се извършва с медицинско и химико- токсилогично
лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на теста. При
такава ситуация, каквато е налице и в настоящия случай, меродавни са
резултатите от химико- токсилогичното изследване, а не тези от теста.
На следващо място съдът се е позовал на заключенията на съдебните
експертизи, установяващи наличието на наркотично вещество в иззетата за
изследване проба от урина от подсъдимия, като е приел за ирелевантно
обстоятелството, че кръвната проба на подсъдимия за употреба на наркотици
е отрицателна. По този начин съдът недопустимо е игнорирал нормата на
чл.23, ал.1 от Наредба №1/2017г., сочеща, че на изследване подлежат
пробите от кръв и урина, но употребата на наркотици се доказва чрез
резултата от кръвната проба. Следователно и доколкото по нормативен ред е
призната по- висока степен на достоверност на резултата от кръвното
изследване спрямо пробата урина, не може да се сподели приетото от страна
на въззивния съд, че по безспорен начин са доказани елементите на
изпълнителното деяние, а именно управление на МПС след употреба на
наркотични вещества.
6
Освен данните от теста с техническо средство и резултата от
изследването на урината, по делото не е налице нито едно гласно, писмено
или веществено доказателство подсъдимият да е употребил марихуана преди
да предприеме управлението на МПС, като негативният резултат от
надлежното, според чл.23 от Наредба №1/2017г., експертно изследване на
иззетата от него кръвна проба, кореспондира с последователно отричаната от
подсъдимия употреба на наркотични вещества преди управлението на
товарния автомобил.
Въззивният съд не е отчел и данните по комплексната експертиза,
относно различният период от време, необходимо за разпад на наркотичното
вещество в проба от урина и кръв. Доколкото вещите лица са посочили, че
наркотичното вещество може да се установи в урината в един по- дълъг
период от време от последната употреба, в зависимост от различи фактори, то
това прави оспоримо обвинението и от субективна страна, предвид, че
субективно съставомерно поведение по чл.343б, ал.3 от НК може да е налице
само при пряк умисъл, а в темперално отношение и при липса на други
доказателства в подкрепа на обвинението, посоченият период не установява
по безспорен начин съзнателно поведение на дееца по смисъла на посочената
норма.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че с
осъждането на М. У. по повдигнатото му обвинението по чл.343б, ал.3 от НК,
съдът неправилно е приложил закона. Не е установено по несъмнен начин с
предвидените от закона средства и по предвидения надлежен ред, той да е
предприел управлението на МПС след като е употребил наркотично вещество
- тетрахидрокарабинол, което само да може да обоснове от обективна и
субективна страна наличието на елементите на посоченото престъпление.
При тези фактически данни, при влязлата в сила присъда, направеното
искане за възобновяване на наказателното производство следва да бъде
уважено. Затова настоящата инстанция в съответствие с правомощията си по
чл.425, ал.1, т.2 във вр.с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, намери, че следва да бъде
отменено въззивното решение и потвърдената с него присъда и подсъдимият
М. У. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение
по чл.343б, ал.3 от НК.
По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.2 във вр.с
7
чл.24, ал.1, т.1 от НПК Великотърновски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение №104 от 04.12.2023г.,
постановено по внохд №400/2023г. на Ловешки окръжен съд, с което е
потвърдена присъда № 1 от 28.02.2023г., постановена по нохд № 24/2022г. по
описа на РС- Тетевен.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Б. У. с ЕГН **********, от гр.Габрово, за
невинен в това на 21.06.2021г., около 15.10ч. на първокласен път 1-4,
километър 8+800 в посока гр.София да е управлявал МПС- товарен автомобил
м. „Ситруен Берлинго“ с ДКН ЕВ 61 ****, след употреба на наркотично
вещество–тетрахидрокарабинол,установенос химикотоксилогична експертиза
и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.343б, ал.3 от НК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8