№ 1929
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
в присъствието на прокурора Д. Ж. К.
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20211100113226 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът В.Т. твърди, че с присъда от 16.11.2018г. по НОХД № 3817/17г. на СпНС,
бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 ял.2
т.1 вр ал.1 НК и чл.354а ал.1 пр.4 и пр.5 от НК. Посочва, че по време на воденото досъдебно
производство е бил задържан под стража за срок от 6 м. в ареста на НСлС, през което време
здравословното му физическо и психическо състояние се влошило. Дори и след промяната
на мярката за неотклонение на „домашен арест“ здравословното му състояние не се
подобрило. Посочва, че заради наложените му мерки за неотклонение загубил работата си,
останал без препитание и средства, не можел да си намери работа, за да издържа себе си и
семейството си. Посочва, че наказателното производство срещу него продължило 11 г. – от
15.04.2009г. до 30.06.2020г. През това време, освен влошеното здравословно състояние,
ищецът страдал, чувствал се разочарован, било опетнено името му, бил съсипан живота му.
Предявява иск срещу ответника за заплащане на обезщетение за търпените от
неимуществени вреди в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът
оспорва твърденията, изложени в исковата молба, като посочва, че липсват доказателства в
подкрепа на същите. Оспорва твърдението на ищеца за търпени неимуществени вреди, както
и причинно следствената връзка между заявените вреди и повдигнатото обвинение. Оспорва
твърдението на ищеца, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство е
останал без работа, че се е влошило здравословното му състояние, че се е ползвал с добро
име сред близки и познати и съответно че то е било засегнато от обвинението. Оспорва
твърдението, че наказателното производство е протекло извън разумните срокове. Оспорва
датата, на която се твърди, че оправдателната присъда е влязла в сила. Посочва, че ищецът
вече е получил обезщетение за неимуществени вреди по същото наказателно производство
/за вреди от задържането му/ по гр.д.№ 3076/12г. на СГС. Моли съда да отхвърли иска.
Алтернативно, оспорва размера на предявения иск като завишен, несъответен на практиката
1
на ЕСПЧ и на националните съдилища, както и на икономическите условия в страната.
Счита, че оправдателната присъда предоставя морално обезщетение и компенсира до
известна степен негативните последици от незаконното обвинение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:
От приложеното НОХД № 3817/2017г. на СпНС се установява, че на 15.04.2009г. по
ДП № 832/2009г. на 7 РУ-СДВР, пр.пр.№ 2761/09г. на СРП ищецът е привлечен като
обвиняем за извършване на престъпление по чл.321 ал.3 алт.2 т.1 вр. ал.1 от НК като
ръководител на организирана престъпна група създадена с цел разпространение на
наркотици. С привличането му не е взета мярка за неотклонение. В същия ден, с
постановление от 15.04.2009г. на прокурор при СГП, ищецът, в качеството му на обвиняем,
е задържан за срок от 72ч., считано от същия ден, 10.00ч. , когато му е повдигнато
обвинението. С определение от 18.04.2009г. по ЧНД № 1622/2009г. на СГС съдът е взел
мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдено с определение от 28.04.2009г.
по ВНЧД № 164/2009г. на САС. С определение от 08.10.2009г. по НЧХД № 4166/2009г. на
СГС, мярката му за неотклонение е била изменена в „домашен арест“. С определение от
22.12.2009г. по ч.н.д.№ 5522/2009г. на СГС, потвърдено с определение от 29.12.2009г. по
ВНЧД № 462/2009г. на САС съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение
на взетата му мярка за неотклонение „домашен арест“. С постановление от 21.04.2010г. на
прокурор при СГП мярката за неотклонение на ищеца е изменена в парична гаранция в
размер на 5000лв. Същата не е внесена и по отношение на ищеца е продължила да действа
мярката за неотклонение „домашен арест“. С определение от 29.07.2010г. по ВНЧД №
281/2010г. на САС мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000лв. е
отменена и на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“, поради изтичане на срока
по чл.63 от НПК. По време на досъдебното производство ищецът е бил разпитван три пъти,
всеки път непосредствено след привличането му като обвиняем /обвинението срещу него е
било прецизирано три пъти/.
На 07.10.2011г. СГП е внесла в СГС обвинителен акт срещу ищеца. По образуваното
НОХД № 4688/2011г. СГС е провел три съдебни заседания – на 14.11.2011г., на 29.11.2011г.
и на 16.01.2012г. С определение от 16.01.2012г. в съдебно заседание СГС е прекратил
производството по делото и го е изпратил на Специализирания наказателен съд, с оглед
измененията в НПК и създаването на специализираните съдилища. След повдигната по
делото препирня за подсъдност , ВКС е приел, с определение от 28.03.2012г. по н.д.№
525/12г., ІІІ н.о., че компетентен да разгледа делото е СпНС. С определение от 11.04.2012г.
по НОХД № 442/12г. СпНС е прекратил производството по делото и е върнал делото на
досъдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Досъдебното производство е било наблюдавано от Специализираната прокуратура и
разследвано от ГДБОП. Ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 8.05.2013г.
В същия ден е разпитан. Няма данни по досъдебното производство да са извършвани други
процесуални действия освен прецизиране на обвиненията на осемте обвиняеми лица, между
които и ищеца. Впоследствие, единият от обвиняемите е починал.
На 10.02.2017г. Специализираната прокуратура е внесла в Специализирания
наказателен съд обвинителен акт срещу ищеца и 6 други подсъдими, като по отношение на
ищеца обвинението е по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК. По образуваното НОХД № 167/2017г.
съдът е провел съдебни заседания, на които ищецът се е явил лично - на 23.03.2017г. на
25.04.2017г., на 5.06.2017г. не е даван ход, а в заседанието на 5.09.2017г. съдът е одобрил
споразумение между прокуратурата и двама от подсъдимите. След одобряване на
споразумението, съдията-докладчик се е отвел от разглеждане на делото и е бил определен
нов докладчик. По образуваното ново НОХД № 167/17г. на СпНС е провел 1 с.з. на
22.11.2017г., на което ищецът се е явил лично. С разпореждане от 7.12.2017г. съдът е
прекратил производството по делото и го е върнал на СпП за отстраняване на допусната
очевидна фактическа грешка в обвинителния акт.
На 15.12.2017г. Специализираната прокуратура е внесла в СпНС обвинителен акт
срещу ищеца и още четирима подсъдими. Срещу ищеца е повдигнато и поддържано
2
обвинение по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК за това, че на неустановена дата на м.януари
2008г. до 14.04.2009г. в гр.София е ръководил организирана престъпна група от 8 лица,
създадена с користна цел – държане с цел разпространение на високо рискови наркотични
вещества – амфетамин, марихуана и хероин. За това престъпление е предвидено наказание
л.св. повече от 3 г. По образуваното НОХД № 3817/17г. съдът е провел 10 съдебни
заседания в периода 15.03.2018г. – 16.11.2018г., на които ищецът се е явявал лично. На две
от с.з. не е даден ход. В 8 съдебни заседания съдът е провел съдебно следствие и в
последното заседание, на 16.11.2018г. е обявил присъдата си, с която е оправдал ищеца Т., и
е отменил взетата по отношение на него мярка за неотклонение „подписка“. Оправдани са
били и останалите двама подсъдими. Прокуратурата е подала протест само досежно
оправдателната присъда на един от тези двама подсъдими, а именно на Т.С.С.. По
отношение на оправдателната присъда на ищеца прокуратурата не е подала протест.
По протеста на прокуратурата е образувано ВНОХД № 60/2019г. на Апелативен
СпНС. Проведени са съдебно заседания, съответно на 15.04.2019г. , на 12.06.2019г., на
13.09.2019г., на 28.10.2019г., на които ищецът се е явявал лично. С присъда от 28.10.2019г.
АСпНС е отменил присъдата по отношение на подсъдимия С. и го е признал за виновен
частично по повдигнатото му обвинение. По жалба на подс.С. делото е разгледано от ВКС.
С решение от 30.06.2020г. по к.н.д.№ 255/20г. на ВКС, ІІ н.о. присъдата на АСнНС е
оставена в сила.
По време на воденото срещу ищеца наказателно производство той е подал иск по
чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБългария с искане да му бъде присъдено
обезщетение в размер на 26 000лв. за причинени вреди от незаконен арест за периода
15.04.2010г. – 29.07.2010г. В исковата молба ищецът е въвел оплаквания , че по време на
задържането му под стража в ареста на НСлС здравословното му физическо и психическо
състояние се е влошило, развил артериална хипертония, невротично разстройство тип
генерализирана тревожност. Посочил е, че е преживял психически срив след като не бил
освободен след изтичане на законоустановения срок по чл.63 ал.5 от НПК. Изпаднал в
същото тежко психическо състояние, в което се намирал в следствения арест, започнали
болките в сърдечната област, задушаване, изтръпване на крайниците, изпотяване, мрачни
мисли и тревожност. По образуваното гр.д.№ 3076/12г. СГС е назначил и изслушал две
съдебни експертизи. Съдебно медицинската експертиза, изготвена от лекар травматолог е
установила, че в момента на образуване на наказателното производство срещу ищеца
същият е бил в състояние след отзвучали травматични увреди от преди 2 г. и е бил в
нормално телесно здраве за възрастта си. По време на изтърпяване на мярката за
неотклонение , на 27.05.2009г. в МИ на МВР е констатирано артериално налягане 160/90,
приложена е терапия и лицето е стабилизирано. През 2010г. няма данни за влошено телесно
състояние. При изслушване на експертизата в съдебно заседание на 20.05.2013г. нито
ищеца, нито неговия защитник са възразили по приемането й. Съдебно медицинската
експертиза, изготвена от две вещи лица – лекар психиатър и психолог е установила, че към
момента на изготвяне на заключението по отношение на ищеца не са установени клинични
данни за психотично разстройство /психоза/. По време на престоя на ищеца в ареста е
възникнала невротична симптоматика, диагностично преценена като генерализирана
тревожност. По време на домашния арест е започнало компенсиране на симптомите, а след
удължаване на срока на домашния арест от 18.04.2010г. до 29.07.2010г. симптомите са
обостряни. След освобождаването му от мярката домашен арест, симптоматиката е
отзвучала, ищецът е спрял медикаментозната терапия и не е имал оплаквания. Вещите лица
са приели, че въз основа на анамнезната информация може да се приеме, че
интензифицирането на невротичната симптоматика за периода 18.04.2010г.29.07.2010г. е в
причинно следствена връзка с удължаване срока на мярката за неотклонение „домашен
арест“. Посочено е, също, че от м.ноември 2012г. ищецът е започнал амбулаторно лечение
под контрола на психиатри от ЦПЗ „Проф. Никола Ш.“, което продължавало и до момента
/момента на изслушване на вещите лица на 2.05.2013г./. На ищеца е поставена диагностично
психиатрична оценка „Генерализирана тревожност“. При изслушване на тази експертиза
въпроси не са поставени от страните, нито са постъпили възражения по приемането й. С
3
решение от 19.06.2013г. СГС е осъдил П.НА Р.Б. да заплати на ищеца сумата от 3000лв.,
представляваща обезщетение за търпени от него неимуществени вреди от незаконен арест за
времето от 15.04.2010г. – 29.07.2010г. по ДП № 832/09г. на 7 РПУ СДВР, пр.пр.№ 2761/09г.
на СГП, ведно със законната лихва от 29.07.2010г. до окончателното изплащане. В мотивите
на решението съдът е обсъдил и приел заключенията и по двете съдебно медицински
експертизи. Решението е потвърдено и от САС по гр.д.№ 3372/2013г. В решението си от
30.12.2013г. САС е приравнил мярката за неотклонение „домашен арест“ на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ и е приел, че за периода 19.04.2010г. – 29.07.2010г.
ищецът е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ без законово основание.
САС е посочил, че търпяната без основание мярка за неотклонение „домашен арест“ е
причинила на ищеца значителни по степен душевни страдания и неудобства и е довела до
промяна в личностното му поведение, като се е обостряла невротичната симптоматика,
която е била възникнала по време на престоя му в следствения арест и е била компенсирана
за периода, през който ищеца е търпял законно наложената му мярка „домашен арест“.
Апелативният съд е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
размер на 3000лв. за 3 месеца незаконно задържане е справедливо. С определение №
938/16.07.2014г. по гр.д.№ 2204/14г. на ВКС, ІІІ г.о. въззивното решение не е допуснато до
касационно обжалване.
След приключване на наказателното производство пред ВКС, на 12.11.2020г.
ищецът е подал заявление пред Инспектората на Висшия съдебен съвет с оплакване за бавно
и неефективно правораздаване по НОХД № 3817/17г. на СпНС и искане за заплащане на
обезщетение в размер на 10 000лв. по реда на глава ІІІ а от ЗСВ. Заместник - министърът на
правосъдието /оправомощен от министъра на правосъдието/ постановил отказ за присъждане
на обезщетение, тъй като 6 месечния срок от влизане в сила на присъдата по отношение на
ищеца е бил изтекъл преди подаване на заявлението. Отказът на зам.-министъра е бил
обжалван пред административните съдилища, който са го потвърдили. Определението на
ВАС по адм.дело № 10789/21г. , VІ о. е постановено на 18.11.2021г. , когато като
окончателно, е влязло в сила.
По делото са представени писмени доказателства, видно от които ищецът е заемал
длъжността началник служба в „Б.Т.Е.“ ЕООД от 8.02.2008г. , а от 17.12.2010г. е заемал
длъжността член на борда на директорите на Х.Х. АД София, като за времето от
назначаването до 30.11.2012г. същият не е представял болничен лист. Същевременно в
представената лична амбулаторна карта е посочено, че ищецът е бил временно
нетрудоспособен от 14.11.2012г. до 24.01.2013г., за който период са му издавани болнични
листи. За периода от 15.02.2013г. до 16.03.2013г. ищецът е бил отново в състояние на
временна нетрудоспособност, за който период му е издаден болничен лист. Такъв му е
издаден и за периода 26.03.2013г. – 24.04.2013г. Като основание за издаване на болничните
листове лекуващият лекар психиатър при ЦПЗ „Проф. Никола Ш.“ е посочвал, че ищецът е
напрегнат, тревожен, оплаква се от панически атаки със сърцебиене, задушаване, изтръпване
на ръцете, схващане на тялото, топка в корема, краткотраен и неспокоен сън. На ищеца е
предписано медикаментозно лечение през целия период на временната нетрудоспособност.
Във връзка с оспорване твърдението на ищеца, че е загубил работата си в „Х.Х.“ АД
София заради здравословното си състояние, ответникът е представил депозирано в СГС
искане от „Х.Х.“ АД София от 9.04.2013г. за откриване на производство по несъстоятелност.
Видно от представената от ответника справка ищецът е бил в трудово
правоотношение с „Б.Т.Е.“ ЕООД за периода 8.02.2008г. – 1.05.2009г. Бил е в трудово
правоотношение с „Х.Х.“ АД в периода 16.12.2010г. 9.03.2012г. След това е бил за 5 дни в
трудово правоотношение през м.август 2012г. През 2013г. е работил в периода 30.06.2013г.
– 6.09.2013г. през 2014г. е започнал работа на 4.12. до 23.02.2017г. След това е постъпил на
работа на 27.03.2017г. и е работил до 1.04.2017г. Следва ново трудово правоотношение за
периода 5.07.2017г. до 16.08.2017г. През 2018г. е бил на работа за 2 месеца – от 4.07.2018г.
до 13.09.2018г. През 2019г. също е работил 2 месеца – от 16.07.2019г. до 19.09.2019г. През
2020г. отново е работил само 2 месеца – от 3.07.2020г. до 1.09.2020г. През 2021г. няма данни
4
за трудово правоотношение. През 2022г. е започнал работа на 1.04., като няма данни да е
прекратено това трудово правоотношение. Ищецът твърди, че прекратеното трудово
правоотношение с „Б.Т.Е.“ ЕООД и с „Х.Х.“ АД е в пряка причинно следствена връзка с
воденото срещу него незаконно наказателно производство. Във връзка с прекратяването на
останалите трудови правоотношения, ищецът не твърди причинени вреди от наказателното
производство.
Във връзка с твърдените неимуществени вреди, съдът допусна събирането на гласни
доказателства.
Разпитаната св.Г.Д., бивша съпруга на ищеца, с когото имат едно дете, установява,
че преди да бъде арестуван, ищецът е работил в сервиза на баща си, който се занимавал с
поправка на автомобили и продажба на авточасти. След като му били отменени мерките за
неотклонение ищецът трудно си намерил работа. Със съдействие успял да си намери работа
в хлебопекарна , но не могъл да работи. Смъртта на бащата му през 2011г. се отразила на
ищеца зле и той бил на лечение в психиатрична клиника Ш.. От лечението състоянието му
се подобрило. Но докато бил задържан в ареста и под домашен арест, свидетелката посочва,
че състоянието на ищеца се влошило, той изпадал в кризи, имал задух от силен стрес, тялото
му започвало да вибрира, не можел да си намери работа. Приятелите му се отдръпнали,
репутацията му пострадала. Според свидетелката всичко било на психична основа, ищецът
отслабнал много, получавал паник атаки. Заради това състояние на ищеца, двамата със
свидетелката се разделили. Ищецът повече не можал да издържа семейството си.
Прекратили брака си през 2018г.
Св.А.Т., сестра на ищеца, установява, че след ареста брат й бил много отслабнал,
имал проблеми с кръвното. Преди ареста брат й бил здрав, спортувал, имал семейство и
дете. След отмяната на мярката за неотклонение брат й трудно си намерил работа и не
можал да се задържи поради здравословни проблеми и заради психичното си състояние.
Получавал паник атаки, не бил адекватен, не можел да издържа семейството си. Посочва, че
брат й има три деца, като преди брака с първата свидетелка, имал и предходен брак, от
който имал едно дете. След развода със свидетелката му се родило и трето дете от връзка с
друга жена.
Съдът кредитира показанията на свидетелите доколкото същите се подкрепят от
събраните писмени доказателства. И двете свидетелки са близки на ищеца и заинтересовани
от изхода на делото, поради което техните показания следва да се ценят с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК. Показанията на св.Д. изцяло се подкрепят от събраните
писмени доказателства, поради което съдът изцяло ги кредитира. Показанията на св.Т. също
се подкрепят от събраните писмени доказателства, с изключение на показанията й досежно
здравословното състояние на ищеца преди ареста. От събраните писмени доказателства –
приложените други дела, се установява, че 2 г. преди задържането ищецът е претърпял ПТП.
Заради телесни увреждания му е била извършена оперативна интервенция на единия долен
крайник с поставяне на винтове, и в ареста той е имал оплаквания от болки в този крайник.
Съдът не приема, че св.Т. е недобросъвестна в нейните показания, а че показанията й за
здравословното състояние на брат й касаят период значителен преди ареста му през 2009г.
Поради това съдът не изключва показанията на св.Т. от съвкупната преценка на
доказателствения материал, но не приема, че преди ареста ищецът е бил абсолютно здрав и
спортувал. Здравословното състояние на ищеца преди ареста и по време на ареста е
изяснено по гр.д.№ 3076/12г. и не следва да бъде пререшавано. Както гр.д.№ 3076/12г., така
и настоящото дело, касаят вреди от едно и също водено срещу ищеца наказателно
производство, като по гр.д.№ 3076/12г. на СГС е претендирано и присъдено обезщетение от
вреди за незаконен арест, а по настоящото дело се претендира глобално обезщетение за
вреди. Страните и по гр.д.№ 3076/12г. на СГС и по настоящото дело са едни и същи, като
никоя от страните не е имала възражения по приемане на експертизите по гр.д.№ 3076/12г.
Настоящият съд изцяло възприема това, което съдът по гр.д.№ 3076/12г. е приел досежно
физическото и психическото състояние на ищеца преди и по време на мерките за
неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ и установената причинно
5
следствена връзка между влошеното психическо състояние на ищеца и воденото срещу него
наказателно производство.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, съединен с акцесорен иск
по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
На обезщетение от Държавата подлежат тези вреди, които са пряка и непосредствена
последица от воденото наказателно производство.
При незаконно обвинение Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ чрез своя
процесуален субституент П.НА Р.Б.. Тази отговорност се извежда от възложените на
прокуратурата в Конституцията правомощия по осъществяването на ръководство и надзор
върху разследването, вкл. внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение, повдигане
на обвинение, събиране на доказателства, съставяне на обвинителен акт за предаване на
обвиняемия на съд, доказване на обвинението в съда.
Фактът, че ищецът е предявил заявление по реда на глава „трета а“ от ЗСВ чрез
ИВСС до министъра на правосъдието не го лишава от правото му на иск по реда на чл.2 ал.1
т.3 от ГПК да търси вреди от незаконното обвинение. В Решение № 42/01.07.2019г. по гр.д.
№ 1914/18г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че дори и да е определено обезщетение по реда на ЗСВ
от министъра на правосъдието, увреденото лице може да претендира обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното обвинение и от нарушено право по чл.6 пар.1 от
ЕКПЧ по приключилото наказателно производство. В този случай съдът квалифицира иска
по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и определя вредите от двете правонарушения глобално, като
съобрази кои вреди вече са репарирани по реда на ЗСВ. Настоящият съдия - докладчик
възприема това разрешение, като е запознат с наличието на противоречива съдебна практика
по въпроса дали при предявени няколко иска по реда на ЗОДОВ съдът следва да определи
едно глобално обезщетение или да определи отделно обезщетение по всеки от предявените
искове. Тази противоречива практика е изложено детайлно в определение №3/10.01.2022г.
по гр.д.№ 2783/2021г. на ВКС, ІV г.о. До произнасянето на ВКС по образуваното по този
въпрос тълкувателно дело № 1/2022 г. на ОСГК, настоящият съдия докладчик следва да
реши делото съобразно закона, събраните доказателства и своето вътрешно убеждение
досежно преценката на фактите и приложимото право. Фактът , че на ищеца е отказано
обезщетение по реда на глава ІІІа от ЗСВ поради пропуснат срок, не го лишава от правото да
получи обезщетение за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
му в разумен срок съгласно чл. 6 пар.1 от ЕКПЧ. В производството по чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ ще му бъде определено едно глобално обезщетение, вкл. и като се съобрази
продължителността на наказателното производство и дали същото е приключило в разумен
срок съобразно изискването на чл.6 пар.1 от ЕКПЧ. Всъщност няма пречка ищецът да
предяви в хода на наказателното производство иск по чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ, след
приключване на наказателното производство да предяви иск по чл.2б от ЗОДОВ и заедно с
него или извън него да предяви и иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Така са възможни няколко
хипотези. В случай, че е определено обезщетение за незаконен арест, а впоследствие и
обезщетение за нарушаване правото да се разгледа делото в разумен срок, съдът който
определя обезщетението за незаконно обвинение ще съобрази предходните две обезщетения
и ще определи крайно и глобално обезщетение, като след определянето му въпросът за друг
вид обезщетение по реда на ЗОДОВ във връзка с воденото наказателно производство не би
следвало да може да се постави. В случай, че е определено обезщетение за незаконен арест и
6
ищецът предявява след приключване на наказателното производство при условията на
обективно съединяване иск по чл.2б и иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, съдът следва да
определи едно глобално обезщетение и по двете правонарушения спрямо ищеца, като
съобрази размера присъдено вече обезщетение. В случай, че след определяне на глобалното
обезщетение по иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ищецът предяви иск по чл.2б от ЗОДОВ,
същият би бил вече недопустим, тъй като ищецът е получил обезщетение за забавено
правосъдие по реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
В настоящия случай ищецът е получил обезщетение за незаконен арест, на
основание чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ, за периода 15.04.2010г. – 29.07.2010г. Присъденият
размер съдът ще съобрази при определяне на глобалния размер обезщетение, дължимо на
ищеца за воденото срещу него наказателно производство като съобрази цялостното
негативно отражение на незаконното обвинение в неимуществената сфера на незаконно
обвинения и общовалидната значимост, които засегнатите неимуществени блага имат за
всяко човешко същество /така и отново в Решение №42/1.07.2019г. по гр.д. № 1914 по описа
за 2018 г., ВКС, ІІІг.о./. В случая срещу ищеца е водено наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда. В този случай той следва да бъде обезщетен за
нанесените вреди от незаконно поддържаното срещу него обвинение по реда на чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ, освен ако не е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ. В случая липсват
доказателства ищецът да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат или да го е
предизвикал. Обстоятелството, че на ищеца е отказано обезщетение за разглеждане на
делото в разумен срок, не го лишава от възможността да претендира в производството по
чл.2 ал.1 т.3 от ГПК , при определяне на глобалното обезщетение за вреди, и вреди от
продължителността на наказателното производство.
Обстоятелствата, които са от значение за размера на обезщетението при незаконно
обвинение са: вида и продължителността на повдигнатото обвинение , вида и
продължителността на наложените мерки за неотклонение и вида и броя на извършените
процесуално-следствени действия, претърпените болки и страдания извън обичайните /ако
са въведени в исковата молба/. В този см. и решение № 144/11.10.2017г. по гр.д.№ 534/17г.
на ВКС, ІІІ г.о.
В съдебната практика няма спор, че началото на производството се определя от
датата на първоначалния акт на съответния компетентен орган, в който се съдържа
твърдение за извършено от лицето престъпление, с който се засяга положението на
обвиняемия. Крайната датата е тази, на която лицето е уведомено за прекратяване на
предприетите срещу него правни действия.
Наказателното дело срещу ищеца е започнало на 15.04.2009г., когато е привлечен
като обвиняем и е приключило с влизане в сила на присъдата, с която той е признат за
невиновен. Между страните няма спор за датата, на която ищецът е привлечен като
обвиняем. Спори се кога е влязла в сила оправдателната за ищеца присъда. Ищецът е бил
оправдан от първоинстанционния съд, прокуратурата не е протестирала оправдателната
присъда по отношение на ищеца, но е протестирала оправдателната присъда по отношение
на друг подсъдим, по отношение на когото обвинението е за деяние, извършено в съучастие
с ищеца. На въпроса кога влиза в сила присъда/решение, когато с тях са осъдени или
оправдани няколко подсъдими, за няколко деяния и съдебният акт е обжалван или
протестиран частично - само по отношение на част от дейците и/или на част от деянията,
ВКС се е произнесъл с ТР № 5/21.05.2018г. по т.д.№ 5/2017г. на ОСНК. Съгласно т.4 на
същото, в хипотезата, в която оправдаването на едно подсъдимо лице не е протестирано от
прокурора или обжалвано от частния обвинител, съдебният акт следва да се приеме за влязъл
в сила с влизане в сила на акта на въззивната инстанция, а не към момента на изтичане на
срока на обжалване на първоинстанционния акт. Оправдателната присъда по отношение на
ищеца е влязла в сила 15 дни след обявяване на присъдата на АСпНС, когато е изтекъл
срока за ищеца да подаде жалба срещу нея, или на 12.11.2019г. Твърдението на ищеца, че
оправдателната присъда по отношение на него е влязла в сила на 30.06.2020г., когато ВКС е
постановил окончателното решение по делото, противоречи на задължителното разрешение
7
по т.4 на посоченото тълкувателно дело. Наказателното производство срещу ищеца е
приключило с приключване на въззивното производство, поради това той не е бил призован
от ВКС и не е участвал в развилото се касационно производство. Само този факт за него
следва да е бил ясна индиция, че за него наказателното производство е приключило.
Наказателното производство на досъдебна и на съдебна фаза е продължило от
15.04.2009г. до 12.11.2019г. или 10г., 6м. и 28 дни. Ищецът е бил задържан за 72ч. до
изправянето му пред съда, който му е взел най-тежката мярка за неотклонение задържане
под стража. Ищецът е бил задържан под стража за периода 15.04.2009г. – 8.10.2009г., след
което мярката му за неотклонение е изменена на „домашен арест“ за периода 8.10.2009г. –
29.07.2010г. След тази дата до приключване на наказателното производство ищецът е бил с
най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Или за 1г. и 3 м. ищецът е бил с най-тежката
мярка за неотклонение, а в следващите 9г. и 3м. – с най-леката мярка за неотклонение. За
трите месеца надхвърлящи едногодишния законоустановен максимален срок на
продължителност на мярката за неотклонение задържане под стража по чл.63 ал.4 НПК
/редакция ДВ, бр. 86 от 2005г./ и приравнената към нея /като последици/ мярка за
неотклонение домашен арест, ищецът е бил надлежно обезщетен от съд. Повдигнато му е
било обвинение за тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от 3г. Предприетите срещу ищеца процесуални действия не са
били интензивни с оглед на взетата най-тежка мярка за неотклонение и факта, че само
четири пъти е бил разпитван от органите на разследването, всеки път при предявяване на
ново обвинение /прецезиране на обвинението/. Наказателното производство спрямо ищеца е
продължило 10г., 6м. и 28 дни , което е извън разумния срок. Въпреки, че обвиняемите
отначало са били осем лица, делото не е било от фактическа или правна сложност. Не е
изисквало назначаването на множество тежки експертизи, или международно правна помощ,
или разпит на множество свидетели. Касаело се е за дейност на организирана престъпна
група, действала на територията на града с цел разпространението на наркотични вещества.
В случая ключово е било да се извърши анализ на водени телефонни разговори, на
изготвени СРС и разпит на няколко свидетели. Установяването на тези обстоятелства е
продължило твърде дълго и неоправдано на фазата на досъдебното производство. Докато е
бил задържан в ареста, ищецът не е бил разпитан. Мудността на разследващите органи е
била констатирана няколко пъти от съда, при решаване на мерките за неотклонение, но
въпреки това прокуратурата не е взела мерки за по-голяма експедитивност. От преписката е
видно, че е имало период, в който разследващият полицай, на когото делото е било
разпределено, не е извършил нито едно процесуално-следствено действие за период от 9
месеца, което е принудило наблюдаващия прокурор да възложи делото на друг разследващ
полицай. Надзорът е следвало да бъде упражнен по-ефективно и по-рано. Няма нито правно,
нито фактическо основание за прекомерното забавяне на досъдебното производство. До
внасяне на първия обвинителен акт срещу ищеца в съда, производството се е движело бавно
и мудно, но към него момент , през 2011г., може да се приеме, че е било приключило в
разумен срок. По повод създаването на специализирания съд и спорът кой съд – общия
наказателен съд или специализирания съд следва да разгледа делото, следва ново
неоправдано забавяне, вече на съдебна фаза. Новото законодателство е създало трудности
по прилагането му, които обаче от гледна точка на правото на ищеца делото му да се гледа в
разумен срок, не могат да бъдат оправдани. След връщане на делото от СпНС на
досъдебното производство през 2012г. следват нови 5г. на действия по разследване, като
през това време ищецът е бил разпитан само веднъж, през 2013г. когато му е повдигнато
прецезирано обвинение. След внасяне на нов обвинителен акт в СпНС през 2017г. делото се
е развило в разумен срок и за ищеца е приключило в рамките на 2 години за две съдебни
инстанции. Първоинстанционният СпНС в рамките на 8 месеца е провел 11 съдебни
заседания. С оглед на изложеното, съдът приема, че е налице неоправдано забавяне от 6
години на наказателното производство /5г. на досъдебното и 1г. на съдебното
производство/, за което ищецът следва да бъде обезвъзмезден.
Към момента, когато е започнало наказателното производство ищецът е бил на 35г.,
имал е едно дете, работел е в „Б.Т.Е.“ ЕООД, бил е неосъждан. По време на задържането в
8
ареста по наложената му мярка за неотклонение, трудовото правоотношение на ищеца с
„Б.Т.Е.“ ЕООД е прекратено. Ето защо съдът приема, че ищецът е загубил работата си
заради наложената му мярка за неотклонение, която с оглед на оправдателната присъда, е
незаконна. За времето на най-тежката мярка за неотклонение от 1г. и 3 м. ищецът е бил
лишен от възможността да работи, да получава доходи, да осигурява грижа и издръжка на
семейството си.
Установи се от свидетелските показания, че воденото срещу ищеца наказателно
производство му се е отразило негативно. По време на ареста, ищецът загубил тегло. По
време на престоя си в ареста ищецът е имал оплаквания за изтръпване на крайниците, липса
на въздух, стягане в сърдечната област, силно сърцебиене, повишено артериално налягане,
непълноценен сън, вътрешно напрежение и тревожност. 33 пъти е подавал оплаквания за
здравословни проблеми докато е бил в ареста. Във връзка с решаване на въпросите за
изменение на взетата му мярка за неотклонение, съдът по НЧД № 4166/2009г. на СГС е
назначил диагностична психиатрична експертиза, която в изготвена в ареста, и която е
установила, че при ищеца е налице невротично разстройство тип генерализирана
тревожност. По време на ареста ищецът е лекуван по повод на повишено артериално
налягане в СБАЛЛС на Затвора София за периода 13.07.2009г. – 20.07.2009г.
Здравословното му състояние в ареста е стабилизирано. Изслушаната и приета от съда по
гр.д.№3076/12г. на СГС съдебна психиатрична психологична експертиза потвърждава, че по
време на престоя на ищеца в следствия арест при него възниква невротична симптоматика –
генерализирана тревожност, която не е била търпяна преди задържането под стража. За
периода на домашния арест от 8.10.2010г. до 18.04.2010г. симптомите са компенсирани, но
са се обостряли за периода от 18.04.2010г. до 29.07.2010г. по време на незаконния арест.
След промяната на мярката за неотклонение в подписка, симптоматиката при ищеца е
отшумяла. 2г. по-късно се е върнала, което е наложило амбулаторно лечение под контрола
на психиатри от ЦПЗ „Проф. Ш.“ и прием на медикаменти. Св.Д. също установява, че по
време на домашния арест ищецът е бил нервен, изпадал в кризи. След като бил освободен
той не можел да си намери работа, не можел да се грижи за семейството си и затова
прекратили брака си. Св.Т. установява, че ищецът трудно си намирал работа и заради
психичното си състояние трудно се задържал на работа – получавал паник - атаки и бил
неадекватен.
Въз основа на така изложеното съдът приема, че заради воденото срещу него
незаконно наказателно производство ищецът е получил /отключил/ невротично
разстройство, което е било овладявано с медикаменти. Налице е било и влошаване на
физическото му здраве заради повишено кръвно налягане, което също е било овладяно при
лечение. Установи се, че по време на престоя на ищеца в ареста за него са полагани редовни
медицински грижи от затворническата администрация и състоянието му е било
стабилизирано. В периода 18.04.2010г. до 29.07.2010г. по време на незаконния арест /в дома
му/ е налице влошаване на невротичното разстройство, което след тази дата /когато ищецът
вече е могъл свободно да излиза от дома си и да възстанови социалния си живот/
психичното му състояние се е стабилизирало. За периода 18.04.2010г. до 29.07.2010г.
ищецът е получил обезщетение за причинените му вреди. Поради което обезщетение му се
дължи за влошеното здравословно състояние както физическо, така и психическо по време
на престоя на ищеца в ареста - 3 месеца. По време на домашния арест здравословното
състояние на ищеца е било стабилизирано.
Съдът не приема за доказано твърдението на ищеца, че той е загубил работата си в
„Х.Х.“ АД заради невротичното си разстройство. Договорът му с дружеството е прекратен
на 9.03.2012г. , а ищецът се е обърнал за медицинска помощ към психиатър през м.11.2012г.
Установява се, че това дружество е било във финансови затруднения и е било изпаднало в
неплатежоспособност, поради което е предявило искано до съда да бъде обявено в
несъстоятелност. Житейски и логически по-вероятно е оставането на ищеца без работа и
доходи да е довело до обостряне на невротичното му разстройство. Ищецът твърди, че е бил
уволнен от това дружество поради нетрудоспособност. Това не се подкрепя от
9
доказателствата по делото. Дружеството е удостоверило, че ищецът не е представял
болничен лист докато е бил на работа. Болничните листи на ищеца за временна
нетрудоспособност са били издавани 8 м. след прекратяване на трудовото му
правоотношение с „Х.Х.“ АД.
Съгласно задължителната съдебна практика всяко лице, срещу когото е образувано
наказателно производство търпи вреди – емоционални, психически и имуществени, но
вредите, които са специфични и които са в повече от нормално претърпяното следва да
бъдат установени.
Съдът приема, че ищецът е търпял неимуществени вреди от воденото срещу него
наказателно производство. Установи се нарушаване правото на ищеца да се разгледа делото
в разумен срок като необоснованото забавяне е 6г., установи се загуба на работа и
невъзможност за препитание за 1г. и 3 м., установи се влошено здравословно физическо и
психическо състояние по време на мярката за неотклонение задържане под стража и по
време на незаконния арест, установен от гражданския съд по гр.д.№ 3076/12г. на СГС.
Влошеното здравословно психично състояние на ищеца предполага продължително лечение,
но подлежи на стабилизиране. Ищецът е бил подложен на ограниченията да се явява пред
съда по време на съдебното следствие, търпял е стрес и притеснение за своята съдба и за
бъдещето си, и тази на близките си, загубил е приятели, дискредитирал се е в обществото.
В този случай на ищеца следва да се определи обезщетение за търпените вреди.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили
или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане.
Неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва
да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. При определяне на
дължимото справедливо обезщетение съдът следва да съобрази икономическата конюнктура
в страната и практиката на съдилищата по подобен вид дела. Обезщетението за
неимуществени вреди съдът определя по справедливост /чл.52 от ЗЗД/.
Досежно икономическата конюнктура в страната следва да се посочи, че
минималната работна заплата в страната през 2009г. е била 240лв., а през 2019г. - 560лв.
Преценявайки изложеното и съобразявайки насоките, дадени в ППВС №4/68г. и
критериите на чл.52 от ЗЗД, вкл. и съобразявайки вече присъденото на ищеца обезщетение
за незаконен арест, съдът приема, че сумата от 15 000лв. е справедлив еквивалент за
търпените от ищеца неимуществени вреди. До размера на първоначално предявения размер
от 200 000лв. иска за неимуществени вреди следва да се отхвърли.
Подходът на съда, при определяне на обезщетение за незаконен арест по гр.д.№
3076/12г. на СГС – по 1000лв. обезщетение на месец незаконен арест, е неприложим по
настоящото дело. Въпреки, че ищецът е бил задържан за 12 м. / освен трите месеца за които
вече е обезщетен/, това задържане, към момента на извършването му, е било законно, и
предвидимо като срок – максималния срок на задържане под стража е определен в чл.63 ал.4
от НПК на 1 година. Нарушението на държавата при установения по гр.д.№ 3076/12г. на
СГС незаконен арест е изключително сериозно нарушение на закона, което при ищеца е
довело до тежко обостряне на психичното му здраве, поради което му е присъдено
сравнително високо обезщетение. Следва да се има предвид, че въпреки че по последици
мярката за неотклонение „домашен арест“ и мярката за неотклонение „задържане под
стража“ , са приравнени, досежно условията , при които двете мерки се търпят, е налице
разлика. Различните условия все пак причиняват различни вреди на задържаните. Първите
3м. ищецът е бил задържан в следствения арест на бул.“Г.М. Димитров“, чийто условия са
признати за лоши и в разрез с международните стандарти /за това виж и пилотното решение
„Нешков и др. срещу България“ на Европейския съд по правата на човека/. Именно през
10
тези 3м. ищецът е отключил психотично разстройство След промяната на мярката за
неотклонение „задържане под стража“, ищецът е търпял мярката за неотклонение „домашен
арест“ в продължение на 9м. в дома на родителите си, в позната домашна обстановка, в
присъствието на семейството си, през което време симптоматиката е отшумяла. Това налага
различен критерий при определяне обезщетение от вредите, причинени от търпенето на
двете по вид мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.
Ищецът претендира законната лихва за забава върху присъдената сумата от
приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда на
30.06.2020г. до окончателното изплащане. Съобразено със задължителните постановки на
ТР№3 / 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г., ОСГК , ВКС, т.4, законната лихва се дължи от
влизане в сила на оправдателната присъда, което за ищеца е станало на 12.11.2019г. Тъй
като се претендира лихва за забава от 30.06.2020г., с оглед на диспозитивното начало, на
ищеца следва да се присъди лихва за забава така както е поискано.
По разноските:
Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Възстановяват се
действително сторените разноски.
Ищецът претендира на процесуалния му представител да се заплати възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗАдв, тъй като защитникът му е осъществил процесуално
представителство и защита безплатно. Ответникът не възразява по това искане.
Съдът приема, че в полза на ищеца следва да присъдят разходите за държавна такса
за предявения иск в размер на 10лв. На основание чл.38 от ЗАдв, на адв. И.Н. И.,
процесуален представител на ищеца в това производство, се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 980лв., съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните
размери адвокатски възнаграждения
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на В.А. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр.София, ж.к.“*******, на основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лв., ведно със законната лихва от
30.06.2020г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно повдигнато обвинение и
неоснователно водено наказателно производство, по което е оправдан с присъда по НОХД
№ 3817/2017г. на Специализиран наказателен съд, както и сумата 10лв. разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
за разликата между уважения размер от 15 000лв. и предявения размер от 200 000лв., ведно с
лихвата за забава.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на адв. И.Н. И., САК, на основание чл.38 от Закона
за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 980лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11