О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1275
06.08.2020 г.,
гр. Пловдив,
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, V – ти състав в
закрито съдебно заседание на шести август, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
МАРИЯ ШИШКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Шишкова частно въззивно гражданско дело № 1513 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл.във вр. с чл.
413, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, представлявана от юрисконсулт Е.Р., заведена с
вх. № 34103/22.06.2020 г. по описа на РС - Пловдив, против Определение № 5247
от 29.05.2020 г., постановено по частно гражданско дело № 3104/2020 г. на РС -
Пловдив, VIII – ти граждански състав, с което е върнато
заявлението на дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, на основание чл. 410, ал. 1, т.1 ГПК, срещу
длъжника Е.Л.Ж., ЕГН ********** за суми
по издадени фактури от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД за
предоставени, посредством открит на името на длъжника Акаунт № **********,
електронни съобщителни услуги чрез обществената електронна съобщителна подвижна
клетъчна мрежа по Договор № 601029469111112015-35286081 от 11.11.2015 г. със срок 24 месеца, за телефонен номер
**********, в размер на 1 033,54 лв.
- главница за периода от 15.02.2016 г. до 15.06.2016г.; както и законната лихва
за забава от датата на завеждане на заявлението – 22.06.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите и направените разноски в размер на 75 лв. –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В частната жалба се излагат подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на определението. Твърди се, че с
прилагането към заявлението на договора, от който произтича процесното вземане,
е изпълнено изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК и не е било необходимо
представянето на доказателства за цедиране на вземането, в какъвто смисъл са
дадените указания от първоинстанционния съд с разпореждане № 19179/26.02.2020
г. В този контекст, се сочи, че едва при депозиране на възражение от длъжника,
заявителят е задължен да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на
съществуването на твърдяното вземане, едва тогава да представи доказателства за
процесуалната си легитимация, с оглед настъпилата промяна на титуляра на
вземането. Тезата се аргументира и с особените характеристики на заповедното
производство – едностранно, факултативно, целящо ускоряване на съдебните
процедури посредством максималното им опростяване.
Оспорва се прилагането на аналогия на нормата на чл.
129, ал. 3 ГПК, с която е мотивирано прекратяването на образуваното заповедно
производство заради неотстраняване на констатираните нередовности в
заявлението. В този аспект се сочи липсата на изрична препращаща норма, както и
на основание за прекратяване на заповедното производство по чл.411, ал. 1 ГПК. Излагат
се съображения за неизпълнение на задължението на съда да се произнесе по
същество, отчитайки констатираните и неотстранени нередовности в заявлението,
както и да даде указания, по реда на чл. 415, ал. 1, т. ГПК.
Прави се искане за отмяна на атакуваното определение №5247/29.05.2020
г. по ч.гр.д. 3104/2020 г. на РС – Пловдив, 8 гр. състав като неправилно и
незаконосъобразно и постановяване на ново, с което въззивният съд да се
произнесе по направеното искане в заявлението по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, в настоящия
състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя в контекста на приложените
към делото доказателства, прие за установено:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е от надлежна страна, в срока по чл. 275 ал. 1 във вр. чл. 413, ал. 2 ГПК срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – и основателна.
С Разпореждане № 19179/26.02.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. 3104/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
първоинстанционният съд е приел, че искането за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист с депозираното Заявление на 25.02.2020 г. в
Районен съд – Пловдив от процесуалния представител на пълномощника на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК – не са представени
заверени преписи от: Рамковия договор за цесия от 22.04.2016 г., Приложение №
1/09.08.2017 г. към него, Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2018 г., Общите условия към
Договор № 601029469111112015-35286081/11.11.2015 г., поради което, позовавайки
се на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК е дал указания за отстраняването им в тридневен
срок от получаване на съобщението. Съобщението и препис от Разпореждането са
надлежно връчени на представител на дружеството – заявител на 11.03.2020 г.
С обжалваното определение от 29.05.2020 г.
съдът е приел, че са налице основанията на чл. 129, ал. 3 ГПК и прекратил
производството по ч.гр.д. 3104/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 8 гр.
с. като е разпоредил да се върне и заявлението по чл. 410 ГПК.
И двата съдебни акта – Разпореждането от
26.02.2020г., с което са дадени указания за отстраняване на нередовности в
заявлението по чл. 410 ГПК и Определението № 5247/29.05.2020 г., с което е
приложена по аналогия нормата на чл. 129, ал. 3 ГПК, са постановени в
противоречие със задължителното тълкуване, дадено в т. 1 и т. 2б на ТР
4/18.06.2014г. по т. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Констатираните от
първоинстанционния съд нередовности в заявлението не попадат в хипотезата на
чл. 425, ал. 2 ГПК и по чл. 73, ал. 3 ГПК, поради което и съдът не е имал
задължение да дава указания за отстраняването им, съгласно задължителното
тълкуване по т. 1 на ТР 4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2012 г. ОСГТК на ВКС. В този
аспект, основателно е и възражението в жалбата за неприложимост на нормата на
чл. 129, ал. 2 ГПК.
Строго формалното заповедно производство,
с което се цели бързина на предоставяната защита, предвижда като единствено
правомощие на съда, по аргумент на чл. 411, ал. 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК - произнасяне
по всички въпроси относно допустимостта и основателността на искането в
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение и изключва
възможността за прекратяване на производството и връщане на заявлението.
Ето защо, въззивната инстанция счита, че обжалваното
определение следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, постановено
в противоречие със задължителната съдебна практика, а делото да се върне на
Районен съд – Пловдив за извършване на съответните процесуални действия, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Определение № 5247 от 29.05.2020 г.,
постановено по частно гражданско дело № 3104/2020 г. на РС - Пловдив, VIII – ти граждански състав, с което на основание чл.
129, ал. 2 ГПК е върнато заявлението на процесуалния представител на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, срещу
длъжника Е.Л.Ж., ЕГН ********** за суми
по издадени фактури от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД за
предоставени, посредством открит на името на длъжника Акаунт № **********,
електронни съобщителни услуги чрез обществената електронна съобщителна подвижна
клетъчна мрежа по Договор № 601029469111112015-35286081 от 11.11.2015 г. със срок 24 месеца, за телефонен номер
**********, в размер на 1 033,54 лв.
- главница за периода от 15.02.2016 г. до 15.06.2016г.; както и законната лихва
за забава от датата на завеждане на заявлението – 22.06.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите и направените разноски в размер на 75 лв. –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за
предприемане на съответните процесуални
действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: