Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 25.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение,
13-ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 3545 по описа за 2018 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.31,ал.2 ЗС.
Ищците Л.Н.Ж., Д.Г.Н., С.С.Н., Р.С.Н. и М.Н.П. твърдят в исковата молба, че по наследствено правоприемство са съсобственици
на имот находящ се в гр.София, ул. „*********,
представляващ поземлен имот с пл. №1884 в
гр.София, кв.2, м. Жилищен квартал „Славия“, възстановен с Решение
по ахд. № 679/1994г. на СГС, III А , като въз основа
него кметът на Столична община е издал Заповед № РД 57-173/16.03.2000 г. за отписване на имота от актовите книги за
общинска собственост, както и че на 15.03.2000 г. е издадено удостоверение за
деактуването му .
Твърдят, че
независимо от гореизложеното ответника оспорвал собствеността и отказвал, в
продължителен период от време, да им предаде владението,което било направено
едва на 28.06.2015 г. ,след като вече по гр.д. № 12273/2012г. на СГС,
IVA състав, е влязло в сила на 12.12.2014 г. решение по иск с основание чл.108 ЗС.
Твърдят , че за
периода от
10.02.2014 г. до 28.07.2015 г. ответното
дружество е владяло без основание и е отдавало под наем имота на трето лице за
сумата от 1500 лева на месец, без да им заплаща обезщетение за ползването на
имота.
След смъртта на един от ищците- Д.Г.Н.,правоприемство е
възникнало по отношение на ищците С.С.Н., Р.С.Н. и удостоверение за наследници
изх.
№ УГ01-5688 от 17.07.2017 г.
При гореизложеното ищците молят съда да уважи предявените искове и да осъди
ответника да им заплати обезщетение
за лишаването им от ползване на имота без
основание, както следва: поотделно на Л.Н.Ж. и на
М.Н.П. - сума от по 25 091.25
лева или по 1427.25
лева ежемесечно.
Поотделно на С.С.Н. и Р.С.Н.
сума в от по 16 727.33 лева, или по 951.50
лева ежемесечно и общо на С.С.Н. и Р.С.Н. - сума в размер на 16 727. 33 лева, в качеството им на наследници и правоприемници на починалата в процеса Д.Г.Н..
Претендират разноски.
В срока за отговор ответното дружество “С.А.“ ЕАД оспорва предявените искове по основание и размер. Не спори , че
ищците са съсобственици на процесния имот, както и че същите са били въведени
във владение на 28.07.2015 г., а и също че имота е бил ползван от „С.А.“ ЕАД,
както и че е бил отдаван под наем на трето лице. Твърдят че съгласно чл.31,
ал.2 ЗС, е следвало да им бъде изпратена покана за заплащане на обезщетение от
страна на ищците, а такава е изпратена едва на 20.04.2016 г.
Моли да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и да
му бъдат присъдени разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, събраните в производството доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени
нотариален акт № 36 дело № 289/1925 г. за доброволна делба на недвижим имот,
решение от 09.11.1998 г. а.х.д № 679/1994 г. на СГС,III A отделение, удостоверение № ОИ 09-00-12/15.03.2000 г. от които се установява , че на лицата Л.Н.Ж.,
М.Н.П. и С. Станков Н. е възстановена собствеността върху част
от имот пл.№2б, кв.240, полигон 6, по плана на София, м. Земляне, и част от
имот пл.№ 2, кв.240, пол. 6 по плана на' София, м.Земляне.
Неразделна част от решението е
скица, която
обаче не е представена пред съда.
С решение №2359 по гр.д.12273 от 2012 г. на СГС „С.А.“ ЕАД е осъден да предаде на Л.Н.Ж., Д.Г.Н.,С.С.Н., Р.С.Н. и М.Н.П. част
от имот пл.№ 2, кв.240, пол. 6 по плана на' София, м.Земляне,като в мотивите е посочено,че този имот попада попада в УПИ ІІІ-за
автостопанство, кв.2, местността „Славия” по плана на София, съгласно сега
действащия регулационен план, одобрен през 2001 г.
Представен е протокол за въвод във владение от 28.07.2015
г., по изп.д.№
871/2015 г. на ЧСИ Р.М.е, видно че владението на част от имот
пл.№ 2, кв.240, пол. 6 по плана на' София, м.Земляне им е възстановено на 28.07.2015 г.
От представената молба на л.16 се установява че ответното дружество е било
поканено 20.04.2016 г. да заплати претендираната сума именно 1500 лева месечно
за периода от 20.01.2011 г. до 28.07.2015 г., общо в размер на 81 000 лева.
От представения споразумителен протокол на л.30 и договор за наем от
01.08.2013 г. на л.31, се установява че ответникът е предоставил “Открита
неохраняема гаражна площ от 600 кв.м. в АП “Земляне” на трето лице – „Е.“ ООД, за ползване срещу
заплащане на месечен наем в размер от 1310 лева без ДДС, с продължителност на
договора от 3 години. Същия е прекратен на
14.08.2015 г.
От приемо-предавателния протокол приет на 01.08.2013 г. във връзка със
сключения договор за наем се установява че обекта на договора представлява
обособена асфалтирана площадка с ненарушена цялост от 600 кв.м., намираща
се в северно-западния край на АП
„Земляне“ и ще служи за паркиране и престой на МПС на наемателя.
Видно от заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза е че
средната коригирана стойност за наем на имота е 2.15 лева за кв.м., а за
процесния период от 10.02.2014 г. до 28.08.2015 г. изчислената коригирана
пазарна стойност е 25 259,03 лева.
Предвид
така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Според
настоящия състав предявените от ищците искове следва да бъдат квалифициране
като такива по чл.32,ал.2 ЗС.Основанията за тази квалификация са следните:
Ищците
се твърдят в исковата молба,че по наследство са съсобственици на имот находящ се в гр.София, ул. „*********,
представляващ поземлен имот с пл. №1884 в
гр.София, кв.2, м. Жилищен квартал „Славия“. Твърдят че собствеността върху
имота е възстановена от съда през 1994 год.,а впоследствие имота е деактуван и
отписан като общинска частна собственост.
От приложената по делото на л.15 скица на имота от
16.02.2016 год. и от заключението на експертизата се установява,че поземлен
имот с пл. №1884 в гр.София, кв.2, м. Жилищен квартал „Славия“ е с площ от 3791
кв.м.,но с оглед решенията на СГС/за възстановяване на собствеността и за признаване
на собствеността и предаване на владението става въпрос не за целия поземлен
имот,а за част от него. По делото няма доказателства каква част от имота е
възстановена на наследодателите на ищците,но за правната квалификация това не е
важно,тъй като е установено,че е налице съсобственост на ищците с ответника и претенцията
за обезщетение на неползващите съсобственици спрямо ползващия цялата вещ такъв
е с основание чл.31,ал.2 ЗС.
Този иск е много сходен с иска по чл.59 ЗЗД, доколкото и
той е предназначен да се противопоставя на неоснователно обогатяване, но със
спецификата, когато това се случва между съсобственици по отношение на обща
вещ.
Предвид правната квалификация на исковете и доказателствата по делото съдът намира,че
исковете са неоснователни.
На първо място са представени доказателства за материална
легитимация само на ищците Л.Н.Ж. и М.Н.П.-решението по а.х.д № 679/1994 г. на СГС,III A. Починалата Д.Г.Н.,С.С.Н., и Р.С.Н. не фигурират
в документ удостоверяващ,че са собственици на някакво основание на части от
процесния имот-решението на СГС № 2359 по гр.д.12273 от 2012 г. не съдържа установителен
диспозитив,а само осъдителен и не може да се приеме,че е категорично
доказателство за собствеността на тези ищци.
Действително по дефиниция ревандикационния иск, съответно
решението по него, следва да включва и установителен елемент/диспозитив, но
факта,че такъв липсва в цитирания съдебен акт е пречка за настоящия състав да
признае собственически права на Д.Г.Н.,С.С.Н., и Р.С.Н..
На второ място ищците не са установили размера на правата
си-факт е, че и по двете съдебни
решения,а и по заповедта за отписването от актовите книги се говори изрично за
част от имот
пл.№ 2, кв.240, пол. 6 по плана на' София, м.Земляне. В исковата молба ищците претендират права за целия имот,като очевидно
тази претенция не е основателна,но на практика не може да се установи и размера
на правата им по решенията на СГС.И в двете решения квадратурите на тези части
от възстановените , съответно ревандикираните имоти не са посочени,а само
границите на въпросните части по скица изготвена от СТЕ.
На
трето място всички искове са неоснователни на самостоятелното основание,че липсва
изрична покана до ползващия съсобственик/ответника по делото/,от неползващите
такива-ищците. Когато общата вещ се
използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Претендира се обезщетение за периода от 10.02.2014 г. до 28.07.2015 г.,а е факт,че
ищците са поискали ответника да им плаща обезщетение едва на 20.04.2016 год.
Предвид изложените по-горе съображения следва да се
приеме, че вземането на ищците за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за времето от 10.02.2014 г. до 28.07.2015 г. по
отношение на част от имот пл.№ 2, кв.240, пол.
6 по плана на' София, м.Земляне не е доказано, поради което предявените искове са
неоснователни изцяло и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и чл.78, ал.1 от ГПК ищците следва да заплатят на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 300 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
искове с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за парично обезщетение за ползване на част от
имот
пл.№ 2, кв.240, пол. 6 по плана на' София, м.Земляне за периода от 10.02.2014 г.
до 28.07.2015 г. предявени от Л.Н.Ж.,
ЕГН **********, М.Н.П., ЕГН ********** за суми от по 25 091.25 лева и от С.С.Н., ЕГН ********** и Р.С.Н., ЕГН ********** за суми от по 16 727. 33 лева и
за последните двама в качеството
им на наследници и правоприемници на починалата
в процеса Д.Г.Н. за сума в общ размер от 16 727. 33 лева против “С.А.“ ЕАД ******* като неоснователни.
ОСЪЖДА
Л.Н.Ж., С.С.Н., Р.С.Н. и М.Н.П. да заплатят на “С.А.“ ЕАД разноски по делото в общ размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: