№ 282
гр. Бяла Слатина, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20241410100685 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. Я. В., ЕГН
**********, с адрес: гр.Бяла Слатина, ул. „Тодор Каблешков“№75, срещу „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Триадица, бул. „Витоша“ №89Б.
Ищецът твърди, че на 27.02.2023 г. около 06:45 ч. на път II- 13 км. 5.000 /гр.Бяла
Слатина – с.Борован/ е настъпило ПТП, като лек автомобил „Мазда“, модел „6“ с рег. № ВР
4148 ВТ, управляван от Е.Ц.К., движейки се със скорост, която не му позволявала да спре
при възникнала опасност на пътя, за да избегне удар в движещ се пред него автомобил, е
предприел маневра „завиване на дясно“, навлязъл в лентата за насрещно движение и се
блъснал в лявата част на движещият се в неговата пътна лента лек автомобил марка
„Шкода“, модел „Фабия“ с рег.№В 59-45 РК, управляван от ищеца, при който удар лекият
автомобил „Шкода“ се завъртял и настъпило ПТП.
В исковата молба се посочва, че ПТП е документирано с Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица рег.№248р-5589/27.03.2023 г. Срещу виновния за процесното ПТП
водач на лек автомобил, марка „Мазда“, модел „6“ с рег.№ВР4148ВТ е образувано ДП
№114/2023 г. по описа на РУ – Бяла Слатина.
Поддържа се, че водачът на лекия автомобил „Мазда 6“ с рег. № ВР 4148 ВТ Емил
Костов попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от сключената задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“- полица № BG/06/122001430621 при „ДЗИ – Общо
застраховане“АД, валидна от 27.02.2022 г. до 28.02.2023 г..
С постановление за прекратяване на НП от 20.12.2023 г. е прекратено наказателното
производство по ДП №55-СЛ/2023 г. по описа на Военно – окръжна прокуратура гр.София
на основание чл.343, ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.24, ал.1, т.9 от НПК.
Твърди се, че е спазено изискването на чл.380 ал.1 от КЗ, като е подадена претенция
за извънсъдебно плащане на обезщетението. Образувана е ликвидационна преписка по щета,
с което застрахователното дружество-ответник е признало факта, че към датата на
1
настъпване на застрахователното събитие е налице валидно застрахователно
правоотношение във връзка със сключен договор за „Гражданска отговорност“ по
отношение на лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ ВР 4148 ВТ.
Сочи се, че ищецът е депозирал до ответника претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди с посочване на банкова
сметка съгласно изискванията на чл.380 ал.1 от КЗ. Ответното дружество е завело щета
№43082132301205. Съставен е опис- заключение по щетите на МПС – то, където са описани
частите, които следва да бъдат подменени и ремонтирани.
Поради тези и останалите изложени в исковата молба съображения ищеца моли да
бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати, като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение за имуществени вреди
по повод настъпилото ПТП в размер на 4 000,00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.02.2023 г. – датата на деликта, до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски. Посочена е банкова сметка на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск. Не оспорват наличието на валиден към 05.11.2021 г. договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица №BG/06/122001430621, сключен в „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД, относно лек автомобил марка „Мазда 6 “ с рег.№ВР 4148 ВТ.
Предявеният иск се оспорва по размер, като се твърди, че е завишен и не отговаря на
средната пазарна цена за възстановяване на действително причинените вреди по лек
автомобил „Шкода“, модел „Фабия“, с рег.№В 5945 РК. Изтъква се, че размера е
неоснователно завишен и не е съобразен с действителното необходимо количество труд и
със средните пазарни цени за определяне на часова ставка за труд.
Твърди се, че автомобилът е произведен през 2002 г. и за него се следва право на
възстановяване в официален сервиз, а обезщетение определено по пазарни цени.
Оспорват иска за присъждане на законна лихва като акцесорен на главния, като
неоснователността на главния води до неоснователността на акцесорния. Претендират се и
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за
заплащане на сума в размер на 4000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, във връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.02.2023 г. /датата на деликта/ до
окончателното им изплащане.
По предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД:
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран
в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на
2
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя – ответник за заплащане, като предвиденият тримесечен
срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият
съдебен състав намира предявения иск за допустим.
За основателността на преките искове в тежест на ищеца е да докаже възникването на
следните материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му
е причинил имуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования; 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника – застраховател.
Настъпилото ПТП се установява от приложения по делото протокол за оглед на
пътнотранспортно произшествие, както и от изслушването на вещото лице по допуснатата
съдебно – автотехническа експертиза, където същия заяви, че основната причина за
настъпване на ПТП-то е записана в експертизата - авто-техническата, която е правена
предварително. Основната причина за настъпване на ПТП-то е навлизане на лек автомобил
„Мазда“ в лентата за насрещно движение с цел да избегне удар от насрещно движещ се
неустановен автомобил, при което лекия автомобил „Мазда“ 6 се сблъсква с лекия
автомобил „Шкода“, който се движи в своята лента за движение. Ударът се случва с
предните десни части на двата автомобила. Съдът кредитира изложеното от вещото лице,
като съответстващо на останалия събран по делото доказателствен материал, като обективно
и компетентно изготвено.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 562/09.08.2024 г., приет
за окончателен без възражения от страните в открито съдебно заседание на 23.10.2024 г.,
съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелството, че към процесната дата реализиралият пътното-транспортно
произшествие лек автомобил марка „Мазда 6” с рег. № ВР4148ВТ е бил застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, като процесното ПТП е настъпило в
срока на застрахователно покритие на договора.
В подкрепа на твърденията, че са претърпени имуществени вреди, като за определяне
на техния размер е изслушана в проведеното на 23.10.2024 г. заседание съдебно –
автотехническа експертиза. Изслушаното и прието по делото заключение по съдебно-
автотехническа експертиза, което се кредитира от съда, като дадено от лице, притежаващо
нужните познания и опит в областта, дало в пълнота и обосновано отговор на всички
поставени въпроси, което заключение не е оспорено от страните. Вещото лице е заключило,
че действителната стойност на увреденото МПС е възможно да бъде определено в
специализиран сервиз, където се извършва разглобяване и дефектоване състоянието на
отделните части и се извършвал ремонт или смяна с нови на увредените части. Посочва се,
че по време на разглобяването се откривали и увреждания, които не можело да бъдат
установени с визуален оглед на щетите.
Поддържа, се че в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег.№248р-
5989/27.03.2023 г. /л.4 от делото/ са документирани щетите по ППС, а именно: Шкода-
предно стъкло, деформация на тавана и преден капак, предна броня, преден десен калник,
подкалник, два броя фарове, макверсон, на предна дясна гума, дясна врата и сранично
3
огледало и 2 бр. аербега. Нанесените щети върху автомобила се намират в причинно –
следствена връзка с процесното ПТП.
За определяне стойността на щетите на лекия автомобил „Шкода Фабия“с рег.
№ВР5945РК при станалото ПТП вещото лице е използвало Сборник „Сервизни
нормовремена за ремонт, техническо обслужване, демонтажно-монтажни, тенекеджийски,
бояджийски и други операции на леки и лекотоварни автомобили и мотоциклети“ на
Гаранционния фонд за задължително застраховане.
Съгласно средната пазарна стойност на лекия автомобил „Шкода Фабия“с рег.
№ВР5945РК в състоянието към момента на ПТП – 27.02.2023 г. е определен от вещото лице
на 2972 лв.
Пазарната стойност определена от вещото лице като щета на лекия автомобил
„Шкода Фабия“ с рег.№ВР5945РК е в общ размер на 2280,20 лв.
В проведеното съдебно заседание пълномощника на ищеца е направил на основание
чл.214, ал.1, изр.1 от ГПК, искане за допускане изменение в размера на предявения иск, като
същият да се счита предявен в размер на 2972,00 лв., съобразно заключението на вещото
лице. С протоколно определение съдът е допуснал искането изменение на иска.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото се доказа, че са претърпени от
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увредени части на процесния автомобил, които
увредени части са остойностени от вещото лице в размер на 2280,20 лв.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. Тъй като тези имуществени
вреди са закономерна, естествена, необходима последица от противоправното поведение на
делинквента, настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия
състав, пораждащ деликтната отговорност на водача на лек автомобил марка „Марка”, модел
„6” с peг. № ВР 4148ВТ – Е.Ц.К., са осъществени в обективната действителност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя. Установява се и че
гражданската отговорност на виновния водач е предмет на сключена с ответника
задължителна застраховка с покритие към момента на ПТП. Поради това ответникът е
пасивно материалноправно легитимиран пред ищеца по отношение на претендирания
размер на доказаните вреди.
При горните мотиви съдът приема, че предявените искове за имуществени вреди са
основателни до размера на 2280,20 лв., съобразно приетото по делото заключение, до пълния
претендиран размер в размер на 2972 лв., съдът отхвърля като недоказан и неоснователен.
Видно от заключението, автомобила не е повреден изцяло, а има частични повреди,
изразяващи се в повредено предно стъкло, деформация на тавана и преден капак, предна
броня, преден десен калник, подкалник, два броя фарове, макверсон, на предна дясна гума,
дясна врата и сранично огледало и 2 бр. аербега. Ето защо, съда намира, че следва да уважи
предявения иск до размера на щетата, а именно 2280,20 лв., а за горницата над тази сума до
предявения размер да бъде отхвърлен като недоказан.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря
делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
4
застрахователното събитие или 2) на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ. Съгласно правната норма,
уредена в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
забава, дължими от делинквента, поради което по силата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят
дължи законната лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното
обезщетение, включваща и лихвата за забава на делинквента, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ (не повече от 3 месеца от предявяване на т. нар. застрахователна
претенция по чл. 380 КЗ).
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
случая ищецът чрез пълномощника си е заявил писмената си претенция пред
застрахователя, поради което застрахователят дължи законната лихва върху обезщетенията
от тези дати. От тези дати ответното дружество отговаря за причинените на пострадалия
имуществени вреди поради неизпълнение в темпорално отношение на извъндоговорното
задължение на застрахования-делинквент за заплащане заместващо обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди (т.е. в застрахователното обезщетение е
включена лихвата за забава на делинквента по смисъла на чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно,
предявените искове за лихва за забава са основателни за заявените в исковата молба периоди
следва да бъдат уважени в пълен размер.
От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за забава) се
дължи от делинквента на основание чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор; след
уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения, съотв.
от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата) на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят покрива спрямо
увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ при
липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената
си забава. / В този смисъл решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I
т. о., ТК/.
Не е налице спор, а и се установява от представените по делото доказателства, че
ищецът е отправил застрахователна претенция до застрахователя на 20.04.2023 г. Съдът
приема, че законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди се дължи, считано от
27.02.2023 г., поради което от тази дата искът се явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът своевременно е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение за
предоставено на ищеца процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в
който случай размерът на възнаграждението се определя от съда по правилата на НМРАВ.
Съобразно размера на уважената част от исковете, дължимото възнаграждение, което следва
да се присъди на процесуалния представител – адв. Ж. Димова, възлиза на 528 лв.
Възнаграждение за исковете в минимален размер се явява достатъчно с оглед правната и
фактическа сложност на делото и броя на проведените открити съдебни заседания, поради
5
което възнаграждение в по-малък от минималния размер не се явява съответно на тези
обстоятелства, а в по-голям размер би било злоупотреба с право.
С определение № 343/20.05.2024 г. ищецът е освободен от държавна такса и разноски
по делото. По тази причина и с оглед текстът на чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК: ********* следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Бяла Слатина държавната такса –
91,21 лева съобразно размера на уважената част от иска.
Ответникът своевременно е претендирал разноски в размер на 400,00 лева - депозит за
възнаграждение за вещо лице по САТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
367,80 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Ответната страна има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК "В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт“. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25 от
НЗПП присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 69,66 лв., определена по
съразмерност. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените разноски в производството съобразно отхвърлената част от иска, а
именно в размер на 348,30 лв. – представляващи внесен депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 вр. с чл. 45 от ЗЗДВ във вр. с чл.86 от ЗЗД от КЗ,
ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ №89Б, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Я. В., ЕГН
**********, с адрес: гр.Бяла Слатина, ул. „Тодор Каблешков“№75 като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение за имуществени вреди по повод
настъпилото ПТП в размер на 2280,20 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.02.2023 г. – датата на деликта, до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за имуществени вреди за разликата над присъдения
до пълния предявен размер от 2972 лева;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 36, ал. 2, изр. ІІ
ЗАдв., ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ №89Б, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ж. Д.
Димова, АК-Хасково, със съдебен адрес гр.Велико Търново, ул. „Васил Левски“№3, ет.1
съобразно размера на уважената част от исковете сумата от 367,81 лева - възнаграждение за
адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за осъществено в настоящото производство
процесуално представителство на ищеца Г. Я. В., ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 Г. Я. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. „Витоша“ №89Б, сумата от 348,30 лева - разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение и заплатен депозит за вещо лице съобразно размера на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“
№89Б, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Бяла
6
Слатина сумата от 91,21 лева – направени в настоящото производство разноски за държавна
такса, съобразно уважената част от иска.
ПОСОЧВА на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка на Г. Я. В., ЕГН
**********, по която могат да му бъдат заплатени присъдените суми: IBAN:
BG***************, при Банка ДСК АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
7