РЕШЕНИЕ
№ 2972
гр. Пловдив, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330114743 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на СП. АТ. К., ЕГН
**********, против Г. Е. Т., ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация
чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
В исковата молба, ищецът твърди, че на 05.03.2021 г., от една страна, като к.,
сключил с ответника Г. Е. Т., действащ чрез пълномощника си Ж.Й.Г., ЕГН **********,
съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. № **** на НК, с район на действие ПРС,
от друга страна – като продавач, предварителен договор за покупко – продажба на МПС, а
именно: лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе См“, с рег. № **** рама № *****, двигател
№ *****, цвят – черен. По силата на предварителния договор, ответникът в качеството му
на продавач се задължил да му прехвърли правото на собственост върху описаното по-горе
МПС за сумата от 4000 лева, платима, както следва: сумата от 3800 лева, платима в деня на
подписване на предварителния договор, а именно: 05.03.2021 г., като капаро, а остатъкът от
продажната цена в размер на 200 лева, платим при сключване на окончателния договор за
покупко-продажба на 01.09.2021 г. в нотариалната кантора на ****, с район на действие
ПРС.
Ищецът твърди, че на 05.03.2021 г. заплатил на пълномощника на продавача сумата
от 3800 лева, в брой, преди подписване на предварителния договор за покупко-продажба на
процесното МПС, като в същия ден му било предадено и владението върху автомобила,
съгласно приемо-предавателен протокол от 05.03.2021 г., чрез фактическото предаване на
ключовете на автомобила, свидетелство за регистрация на МПС и застраховка „Гражданска
отговорност“.
Твърди още, че на 01.09.2021 г., ищецът и пълномощникът на продавача се явили
пред кантората на ******, с район на действие ПРС, като пълномощникът на п. – ответник
му заявил, че последният не й е предоставил нотариално заверена декларация по чл. 264, ал.
2 ДОПК и нотариално заверена декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД, поради което не е
1
възможно да сключат окончателен договор за покупко-продажба на автомобила. Ищецът
имал готовност да заплати остатъкът от продажната цена в размер на 200 лева, но
пълномощникът на продавача отказал да го получи.
Твърди се, че след 05.03.2021 г. неколкократно е молил пълномощника на продавача
да сключат окончателен договор за покупко – продажба на МПС-то, но все още не е
разполагал с необходимите нотариално заверени декларации.
Предвид изложеното, искането е да се обяви предварителния договор за
окончателен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
излага съображения за недопустимост на предявения иск.
По отношение на допустимостта на предявения иск, счита, че са налице
предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като била образувана прокурорска преписка
№ 12334/2021 г. по описа на РП – Пловдив, по която липсвал краен прокурорски акт,
инициирана по жалба на Г. Е. Т., предхождаща настоящото гр. дело и отнасяща се до
противоправно поведение на Ж.Й.Г..
По същество, счита, че предявеният иск е неоснователен.
Оспорва истинността на представените документи – Предварителен договор за
покупко-продажба на МПС от 05.03.2021 г., Приемо – предавателен протокол от 05.03.2021
г., като възразява, че същите са изготвени с оглед нуждите на настоящото производство.
Оспорва фактическото плащане на сумата от 3800 лева под формата на капаро, в деня на
сключения предварителен договор.
На следващо място твърди, че Г.Т. е придобил процесния автомобил през м. януари
2020 г., през време на брака си с А. Р. Т., сключен на ***** г. Във тази връзка сочи, че към
датата на изготвяне на нотариалната заверка на пълномощно с рег. № 797/17.01.2020 г. А.
Т.а е била постоянно пребиваща в Г., а пълномощника Ж.Й.Г. – родств. на Т.и е била наясно
с режима на СИО по отношение на ползвания от нея автомобил „Хюндай Санта Фе СМ“, с
рег. № **** както и с обстоятелството, че има делегирани пълномощия да се разпорежда с
автомобила само от единия съсобственик на същия, както и, че без съгласието на Т.а
прехвърлителната сделка не може да бъде осъществена. Затова счита, че предявения иск по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неоснователен, тъй като процесният автомобил е в режим на СИО.
Освен това заявява, че ответникът, макар и да е делегирал на 17.01.2020 г.
пълномощия на Ж. Г. да се разпорежда и да ползва автомобила, разбрал за изготвения
Предварителен договор за неговата покупко-продажба, едва с получаване на препис от
исковата молба по настоящото гр.д.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е допустим.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за недопустимост на
производството е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът спира производството, когато
при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи изходът на гражданския спор.
В конкретния случай, съдът намира, че не са налице предпоставките за спиране по чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради следното:
2
Производството по гражданско дело се спира, когато твърдените престъпни
обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в
наказателно производство в съдебна фаза - чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският
съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства - чл. 229, ал. 1, т.
5 ГПК.
Следователно, гражданският съд спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК само при висящо наказателно преследване в съдебна фаза, за каквото не са
представени доказателства, нито се твърди, че срещу Ж. Г. е внесен обвинителен акт. Освен
това ответникът не излага и обстоятелства в какво се състои противоправното поведение на
Ж. Г..
Не са налице и предпоставки за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК, в който случай съдът спира производството при разкрити в хода на процеса престъпни
обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на гражданскоправния спор и
сезира прокуратурата за евентуално започване на наказателно преследване.
По същество:
За успешното провеждане на предявеният иск, ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на процесното МПС,
сключването на предварителен договор за продажба, съдържащ индивидуализация на
процесното МПС и уговорена цена за прехвърлянето, както и нейното плащане.
От приетия като писмено доказателство документ /л.6-8 /се установява, че на
05.03.2021 г. между Г. Е. Т., действащ, чрез пълномощника си Ж.Й.Г. - като продавач, и СП.
АТ. К. – като к., е подписан Предварителен договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство относно продажбата на лек автомобил, марка „Хюндай Санта Фе СМ“, с
рег. № **** рама № *****, двигател №*****, цвят черен, за сумата от 4000 лева. В договора
е отразено, че к.ът на 15.03.2021 г. – при подписване на предварителния договор, е заплатил
изцяло и в брой сумата от 3800 лева, представляваща капаро, който договор служи и като
разписка за изплащането, а остатъкът от продажната цена в размер на 200 лева е платим на
01.09.2021 г. – при сключване на окончателния договор за покупко-продажба на описаното
МПС при *****, с район на действие: гр. Пловдив, с посочен адрес на нотариалната му
кантора. В договора е отразено още, че продавачът е предал владението върху описаното
МПС при подписване на предварителния договор, чрез фактическото предаване на
ключовете, малкия талон и договорът за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Посочено е още, че страните се задължават да сключат окончателен договор за
покупко – продажба на МПС – предмет на договора, с нотариална заверка на подписите, на
01.09.2021 г. от 10.00 ч. при ****, с район на действие на ПРС, с посочен адрес на
нотариалната кантора.
От приетата по делото Разписка № ****/18.04.2022 г. /л.40/, се установява, че ищецът
Г. Е. Т. и заплатил на С. А. К., чрез „Изи Пей“, на 18.04.2022 г., сумата от 200 лева, с
посочено основание: „доплащане за покупка на автомобил рег. № ****.
По делото като писмено доказателство е приет Приемо-предавателен протокол /л.9/,
за предаването от продавача Г. Е. Т., чрез пълномощника си Ж. Г., на к.а С. А. К., на
ключове, малък талон и застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил, марка
„Хюндай Санта Фе СМ“, с рег. № **** рама № ****, двигател №****, цвят черен.
По делото е прието и Свидетелство за регистрация – Част І на процесния лек
автомобил, марка „Хюндай Санта Фе СМ“, с рег. № **** рама № ****, двигател №***, цвят
черен, в който като собственик е отразен Г. Е. Т.. /л.10/.
Като писмено доказателство е прието и Пълномощно от Г. Е. Т., с което
3
упълномощава Ж.Й.Г. /л.11-12/, да стопанисва и управлява: лек автомобил, марка „Хюндай
Санта Фе СМ“, с рег. № **** рама № ****, двигател №****, цвят черен; да го представлява
пред КАТ във връзка с експлоатацията и стопанисването на МПС – то, вкл. да го пред Н.,
физически и юридически лица в страната и чужбина, като от негово име се разпорежда
(продава, заменя, дарява), както намери за добре и при каквато цена и условия уговори
описаното МПС, както и да получава продажната цена в брой или по посочена от него
банкова сметка, вкл. и да договаря при условията на чл. 38 ЗЗД, или с лица, които също
представлява. Пълномощното е с нотариално удостоверен подпис, с рег. № **** на НК.
По делото като писмено доказателство е прието и Удостоверение за сключен
граждански брак /л.41/, между Г. Е. Т. и А. Р. Т., сключен на **** г.
До настоящия момент ответникът не е прехвърлил правото на собственост върху
процесното МПС на ищеца.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. Ж.Й.Г.
/по искане на ищеца/ и А. Р. Т. /по искане на ответника/.
Св. Ж.Й.Г. /с. на ответника/ твърди, че процесния автомобил е бил придобит на нейна
фирма в резултат на дълги години работа, като същият бил изплащан от фирмата. Бил е
собственост на фирма „ЖИСТ“ ООД, на която тя е била у.. Сочи, че автомобилът е бил
продаден от „ЖИСТ“ ООД на Г.Т., на 10.01.2020 г. Твърди още, че е получила пълномощно
от Г.Т. да разполага с колата, както намери за добре, да го представлява пред институциите,
в това число и да извърши продажба на колата. Сочи, че на 05.03.2021 г., с предварителен
договор продала колата - като пълномощник на Г.Т., на С. А. К., като имало задължение за
прехвърляне на колата на 01.09. при Н. С. Й.. Тъй като Г.Т. не й предоставил необходимите
данни на лични карти и декларации по чл. 260 или чл. 261, че нямат задължения, не могла да
осъществи прехвърлянето на С. А. К., а освен това и Г.Т. не се явил на сделката.
Свидетелката твърди още, че във връзка с този автомобил, месец септември 2021 г. я
повикали за самоуправство върху автомобила, че не го е предала на Г.Т., получила и
телефонно обаждане от тях, че или трябва да предаде автомобила или да им даде 10 000
лева, за да й го прехвърлят, изнудвали я за тази сума. Свидетелската твърди още, че продала
автомобила на Г.Т., тъй като А. Т. я накарала, тъй като били близки хора. Твърди, че
последната била в това време в Г., като й обещала, че като се върне ще прехвърлят
автомобила на св. Ж. Г.. Това била една фиктивна сделка. Свидетелката сочи също, че в
момента не поддържа отношения с Г. и А. Т., защото децата им са пред развод и това
рефлектира върху свидетелката. Твърди още, че е с. в „ЖИСТ“ ООД, както и . и п. бил и
Ст.П. Т., който на **** г. починал и свидетелката останала единствено у. на фирмата.
Заявява, че е имала намерение да си прехвърли МПС - то отново на себе си, което й било
обещано. Затова и Г.Т. й направил пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което
свидетелката ползвала колата. Твърди още, че не е знаела със сигурност, че е семеен, защото
жена му от 20 години живеела в Г., като не е знаела какво е семейното му положение.
Твърди още, че когато правили уговорката по предварителния договор, уточнили тези неща.
А. Т. й казала, че ще й изпрати пълномощно от Г., с което свидетелката да може лесно и
безпрепятствено да прехвърли колата. След известно време й казала, че тя ще се връща след
половин година и лично ще й прехвърли колата. Когато си дошла, започнала да усуква
нещата - казвала, че е болна. И в един момент, когато говорила с Г.Т. по телефона, той й
казал, че няма проблем да се прехвърли колата, казал й, че на другия ден не е на работа,
почива и свидетелката да уреди нещата при Н., да отиде да ги завери и да прехвърли колата.
Свидетелката сочи, че когато на другия ден се обадила да се прехвърля колата, А. Т.а
грабнала телефонната слушалка и й казала, че не е съгласна и ако не й даде свидетелката 10
000 лева, нямало да прехвърлят колата. Свидетелката поддържа, че й е било обещано, че А.
Т. ще й изпрати от . пълномощно, трябвало да получи Декларация или лично да дойде А. Т.
до 01.09., тъй като на 01.09 сделката трябвало да бъде пред Н. Сочи, че А. Т. е била
4
известена лично по телефона от свидетелката, когато последната й се обадила за
пълномощното, което е станало, около половин година след продажбата на колата от
дружеството на Г.Т.. Свидетелката сочи, че идеята била да си я прехвърли на себе си или ако
намери к., направо да я прехвърли на него, евентуално на С.К..
Св. А. Т. /с. на ответника/ твърди, че с ответника Г.Т. са семейни от 76-та г., както и,
че Ж. Г. знаела, че имат б.. Свидетелката обяснява, че нейният с. е женен за д. на Ж. Гр. от
2014 г. – сватове са с Ж.. Твърди, че от 2001 г. до 2021 г. била в чужбина – в Г., където дори
Ж. й била ходила през 2019 г. на гости. Не поддържали много чести контакти, тъй като тя не
била в Б.. За семейното й положение - никога не си били говорили по този въпрос. Заявява,
че не знае дали през януари 2020 г. е продала Ж. на мъжа й процесното МПС. Твърди, че не
е била известена кога мъжът й е купил от нея колата. Била в Г., откъдето се прибрала месец
септември 2020 г., след това била на посещение при сина й в А. - заминала юли 2021 г. и се
прибрала на 05.09.2021 г. Твърди, че след месец март 2021 г., Ж. не й се е обаждала да иска
нейно съгласие за продажба на колата, че тя възнамерява да продава колата, нито й е
казвала. Сочи, че разбрала, че колата е купена от с.ът й, след като се прибрала окончателно
от Г. – месец септември 2020 г. Твърди, че по принцип с.ът й не й говори за такива неща,
като в разговор разбрала, че той е купил кола и потърсила да я види, и тогава се оказало, че
колата не е при тях, не е вкъщи. Тъй като имала много задължения, които трябвало да
изпълни, в един момент си поискала собствеността. Казала на с.а й, че колата трябва да е
вкъщи. Сочи, че с.ът й обяснил, че я е оставил за ползване на госпожа Ж., докато си намери
друг автомобил. Твърди още, че тъй като отношенията им с Ж. се влошили, свидетелката
пожелала да си вземе имуществото и с мъжа й взели решение просто да си оттегли
пълномощното, което той й е дал, за което свидетелката не знаела. За сключения
предварителен договор разбрала, когато му връчили препис от исковата молба. Сочи, че не
познавам ищеца, не го е виждала и не е разговаряла с него. Ж. не им била казала, че има
такъв договор. Твърди, че живее заедно с Г.Т., в едно домакинство. Заявява, че ако е знаела
за тази сделка, в никой случай не би се съгласила да се продаде колата. Твърди, че никой не
е обсъждал с нея параметрите на такъв договор. Свидетелката твърди още, че мъжът й
работи в охранителна фирма, като пазач, като заплатата му е достатъчно над минимума.
Сочи, че мъжът й си продал имоти и парите си били негови, като тя в неговите имуществени
неща не се меси. Заявява, че не знае как и от кого е купил колата, тъй като физически не е
присъствала, не била известена от с.а й, че ще купува кола. Той обикновено си купувал
стари коли, които карал известно време и ако решил, си купувал друга. Случвало й се да се
прибере от Г. и той да е с нова кола. След като вече разбрала, че е купил кола, той й
споделил, че е купил от Ж.. Не знаела за каква сума я е закупил, тъй като финансите им били
отделни.
При така установеното от фактическа страна, се правят следните изводи:
Предявеният иск, подлежащ на разглеждане е с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД –
това е право на иск за изправната страна по предварителен договор за обявяването му за
окончателен такъв. Когато за окончателния договор се изисква нотариална форма или
нотариално заверена форма, то предварителният договор следва да е сключен в писмена
форма. Той трябва и да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния
договор. Предпоставките за уважаване на този иск са ищецът да е изправна страна по
договора, а продавачът да е собственик на МПС - то, предмет на договора, към датата на
съдебното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/,
при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета
с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани
мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³, включително когато регистрацията на
съответното превозно средство е прекратена, подписите на страните трябва да бъдат
5
нотариално заверени. Изречение първо не се прилага за:
1. излезлите от употреба превозни средства;
2. моторните превозни средства, за които приобретателят е в чужбина и за които
няма последваща регистрация за движение в страната;
3. моторните превозни средства с прекратена регистрация на основание тотална
щета и за които няма последваща регистрация за движение от нов приобретател в страната.
Следователно, съгласно цитираната норма на чл. 144, ал. 2 ЗДвП, за прехвърлянето на
собствеността на процесния автомобил, се изисква подписите на страните да бъдат
нотариално заверени. В конкретния случай, от представените по делото писмени
доказателства, не се установява да са налице някои от изключенията, предвидени в чл. 144,
ал. 2, изр. второ ЗДвП.
От представения по делото предварителен договор между страните, се установява, че
те са постигнали съгласие за сключване на договор за покупко-продажба на МПС, като
продавачът се е съгласил да прехвърли собствеността си върху МПС – то, а продавачът – да
му заплати цена за същия. Страните са се съгласили и относно датата на сключване на
сделката – 01.09.2021 г. Предварителният договор е сключен в писмена форма, която е
задължителна в случаите, в които за окончателния договор формата за действителност е
нотариална заверена форма, какъвто е настоящия случай.
С оглед изложеното, са налице предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД – спазена е
формата и са постигнати договорки относно съществените елементи на договора за
продажба /чл. 183 ЗЗД – съгласие за прехвърляне на собствеността върху вещ срещу
насрещно задължение за заплащане на договорена цена/.
Следващият съществен елемент от условията, необходими за сключване на
окончателен договор е установяване на факта дали прехвърлителят е собственик на вещта и
дали може да се разпорежда с нея.
По настоящото дело, се установи, че ответникът – продавач Г. Е.. Т. има сключен
граждански брак на ***** г. с А. Р. Т.а. По делото няма данни да е сключен брачен договор,
поради което следва да се приеме, че важи законовия режим на общност между съпрузите.
В конкретния случай, данни за съгласие от с.ата А. Т.а за упълномощаване от нея за
извършване на разпоредителна сделка с процесното МПС – няма. Напротив, същата се
противопоставя на сключения от с.а й предварителен договор за покупко-продажба на
процесното МПС.
Съгласно чл. 24, ал. 1 Семейния кодекс СК/, съпрузите имат равни права върху
общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с
дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност. Според ал. 4 на
същата разпоредба, при разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ,
извършено от единия с., е оспоримо. Другият с. може да оспори по исков ред
разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от
извършването му. Съгласно ал. 5 – при разпореждане с вещно право върху обща движима
вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия с. без участието на другия, третото лице
придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва
6
съгласие на другия с.. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при
разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите,
се прилага ал. 4.
Относно въпроса за действието на предварителния договор, сключен от един от
съпрузите, без участието на другия, с недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска
имуществена общност, практиката на ВКС /Решение № 87 от 12.6.2020 г. по гр. дело №
4051/19 г. на ВКС, ІV ГО/ приема, че предварителният договор не е акт на разпореждане с
право на собственост. Правото на собственост върху имота преминава от патримониума на
продавача в патримониума на к.а, едва при сключването на окончателния договор, респ. от
момента на влизане в сила на решението, с което предварителният договор бива обявен за
окончателен. В този момент настъпва транслативния ефект на разпоредителната сделка, т.е.
осъществява се разпореждането с вещ, съпружеска имуществена общност, по смисъла на чл.
24, ал. 4 СК.
По отношение на предварителния договор, съгласието на другия с. представлява
задължително условие за сключване на окончателния договор по съдебен ред, като същото
следва да бъде дадено изрично и то в изискуемата от закона форма за действителност,
предвидена за самия предварителен договор. Съдът не разполага с правомощието да обяви
за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, съпружеска
имуществена общност, сключен само от единия с., предоставяйки на другия с. възможността
да оспори извършеното разпореждане в срока по чл. 24, ал. 4 СК. /В този смисъл е трайната
практика на ВКС – Решение № 91 от 15.09.2020 г. по гр.д. № 4040/2019 г. на ВКС, ІV ГО,
Решение № 196 от 8.4.2009 г. по гр. дело № 6367/2007 г. на ВКС, ІІ ГО, Решение № 896 от
24.9.1994 г. по гр. дело № 2049/92 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 1415/13.1.2009 г. на ВКС по
гр. дело № 6526/2007 г. на ВКС, І ГО, Решение № 503/17.11.2009 г. по гр. дело № 1679/2008
г. на ВКС, ІІ ГО, Решение № 1789/31.10.2001 г. по гр. дело № 2006/200 на ВКС, І ГО.
Всички тези решения изрично приемат, че за да бъде уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е
необходимо съгласието на с.а на обещателя по предварителния договор, което следва да
бъде дадено до момента на постановяване на заместващото окончателния договор съдебно
решение във формата, в която е сключен предварителния договор.
Следователно по отношение на възникналите между страните договорни отношения,
съдът не разполага с правомощието да обяви за окончателен предварителен договор за
продажба на МПС, придобит в режим на съпружеска общност, сключен само от единия с..
Макар, предварителен договор, с предмет разпореждане с обща вещ на съпрузите да е
действителен, доколкото представлява само обещание за продажба, той няма транслативно
действие, тъй като не прехвърля собственост. Предварителният договор, обаче, не може да
бъде приравнен на окончателния. Неучаствалият с. няма как да предяви отменителен иск по
отношение на предварителен договор, тъй като до сключване на окончателния договор
липсва разпореждане и подобен иск би бил лишен от правен интерес, а целта на иска по чл.
24, ал. 4 СК е да защити интересите на неучаствалия в сделката с..
За сключване на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът следи за наличието
на определени предпоставки, които следва да са изискуеми към момента на постановяване
7
на решението. Една от тях е изпълнението на задължителното условие да бъде дадено
изрично и то в изискуемата от закона форма за действителност, предвидена за самия
предварителен договор съгласие на с.а - съсобственик, следователно разпореждането е
недопустимо.
Ето защо предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят направените по делото разноски. Направено е искане, като са представени
доказателства за направени разноски в настоящото производство в общ размер на 600 лева –
заплатен адвокатски хонорар, които следва да му се присъдят изцяло в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. К., ЕГН **********, против Г. Е.. Т., ЕГН
**********, иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на
предварителен договор от 05.03.2021 г., сключен между С. А. К. – като к. и Г. Е.. Т.,
действащ чрез пълномощника си Ж.Й.Г., ЕГН **********, съгласно нотариално заверено
пълномощно с рег. № **** на НК, с район на действие ПРС – като продавач, за покупко-
продажба на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе См“, с
рег. № **** рама № *****, двигател № *****, цвят – черен, за сумата от 4000 лева.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН **********, да заплати на Г. Е.. Т., ЕГН ********** сумата
от 600 лева /шестстотин лева/- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
8