№ 4097
гр. Варна, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело №
20253110106453 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Д. Ф. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „***********“ № ***********
срещу „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***********
Предявени е осъдителен иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ за
осъждане на „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***********да заплати на Д. Ф. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. „***********“ № *********** сума в размер на
15326.40 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение, след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор №
***********г. работил при ответника на длъжност „***********“, при пълно
работно време с 8-часов работен ден. Съгласно последно, подписано
допълнително споразумение № ****/09.12.2023 г. към трудов договор №
*********** г. уговореното основно трудово възнаграждение било в размер на
2060 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит 24% в размер на 494.40 лева.
Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, считано от
09.03.2025г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, по взаимно съгласие на
страните, като към този момент ищецът вече бил придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО на 26.09.2024г.
С разпореждане на НОИ-Варна му била отпусната лична пенсия за
1
осигурителен стаж и възраст от 26.09.2024г. на основание чл.68, ал.1 и 2 от
КСО по заявление, подадено на 18.10.2024 г. и навършена възраст 64 г. и 7
месеца.
При прекратяване на трудовото правоотношение ищецът имал право на
обезщетение, съгласно чл. 222, ал. 3, от КТ в размер на шест брутни трудови
възнаграждения. Брутното му трудово възнаграждение възлизало на сбора от
основното му трудово възнаграждение и допълнителните такива в размерите,
посочени по-горе, а именно - на 2554.40 лв.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него се твърди, че предявения иск е допустими, но неоснователен.
Не оспорва, че ищецът има право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ
в размер на 6 брутни работни заплати.
Не оспорва, че брутната работна заплата на ищеца за последния пълен
отработен календарен месец била в размер на 2554,40 лева.
Заявява, че на 30.06.2025г. ответникът превел на ищеца сума в размер
на 15326,40 лева, което прави иска неоснователен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищеца
процесуалния представител на ищеца моли да се постанови решение при
признание на иска, предвид направеното плащане на претендираната от ищеца
сума, от ответника в хода на процеса като не поддържа претенцията си за
заплащане на законна лихва от завеждане на делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител заявява, че делото
следва да се прекрати поради направеното плащане на претендираните суми в
хода на процеса от ответника и отпадналия правен интерес на ищеца от водене
на делото.
Моли на ищеца да не се присъждат разноски, тъй кат ответника не бил
станал причина за завеждане на делото, тъй като и двете страни при
прекратяване на трудовото правоотношение били пропуснали да направят
проверка относно дължимостта на трудовото обезщетение по чл.222, ал.3 от
КТ.
Съдът приема за установено следното:
Предявени е осъдителен иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ за
осъждане на „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***********да заплати на Д. Ф. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. „***********“ № *********** сума в размер на
15326.40 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение, след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. Ответната страна, е направила
2
изрично изявление за признание на предявените искове в отговора на исковата
молба и е заплатила претендираната от ищеца сума. Ищецът е поискал съдът
да се произнесе с решение при признание на иска и е заявил, че са му
заплатени претендираните суми. Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от
ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
Съдът е съобщил на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото
и правната квалификация на предявения иск, като те не са възразили.
Съобразно нормата на чл.235, ал.3 ГПК съдът при постановяване на
решението по делото следва да вземе предвид фактите, настъпили след
подаване на исковата молба, които са от значение за спорното право. Предвид
заплащането на процесното вземане на 30.06.2025г. предявения иск следва да
бъде отхвърлен.
С оглед на гореизложеното, признанието на иска, направеното плащане
от ответната страна на дължимата сума и събраните по делото писмени
доказателства - допълнително споразумение № ****/09.12.2023 г. към Трудов
договор № *********** г., Трудова книжка – 1-3, 8-13 стр., Удостоверение от
ТД на НАП Варна – Справка актуално състояние на всички трудови договори
за Д. Ф. М., Разпореждане № **********/13.03.2025 г. на Териториално
поделение на НОИ – Варна, платежно нареждане от 30.06.2025 г. за банков
превод на 15 326,40 лв, съдът намира, че предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение
при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага
мотиви относно признатите права.
Правният интерес е процесуална предпоставка за допустимост на
установителните искове, но не и на осъдителните. Поради това направеното в
хода на процеса плащане от ответника на процесното вземане обосновава
неоснователност на предявения иск, а не неговата недопустимост.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати държавна такса по предявения иск по сметка на ВРС в размер на 613
лева.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лева.
Ответникът с поведението си по незаплащане в срок на дължимото
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е дал повод за завеждане на настоящото
дело, съответно за заплащането разноски от ищеца и му ги дължи.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Предвид цената на предявения иск, извършената работа от процесуалния
представител на ищеца по делото, което не се отличава с фактическа и правна
сложност, заплащането на претендираната сума в хода на процеса и участието
на процесуалния представител на ищеца в проведеното по делото открито
3
съдебно заседание на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на 1200 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ за
осъждане на „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***********да заплати на Д. Ф. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. „***********“ № *********** сума в размер на
15326.40 лева, представляваща, обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение, след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
ОСЪЖДА „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ***********да заплати на Д. Ф. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „***********“ № *********** сторените
разноски по делото в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ***********да заплати по сметка на РС Варна
държавна такса по делото в размер на 613 лева, на основание чл.78, ал.6 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4