РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Враца, 03.08.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 06.07.2021г. /шести
юли две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 114 по описа на АдмС – Враца за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.Ц.Д. ***,
против РЕШЕНИЕ № 260014/21.10.2020 г., постановено по АНД № 518 по описа на
Районен съд – Бяла Слатина за 2019 г., с което е потвърдено НП № 17-0248-000240/29.03.2017
г., издадено от Началник група към ОДМВР
– Враца, РУ – Бяла Слатина.
В касационната жалба са изложени твърдения за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на оспореното решение. Изложени
са аргументи, че въззивният съд не е обсъдил допуснатите в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения, в резултат на които е било ограничено
правото му на защита. Иска се отмяна на решението от настоящата инстанция и
постановяване на друго, с което да бъде
отменено изцяло наказателното постановление. Ответникът по касация, РУ – Бяла
Слатина, редовно призован не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по касационната жалба.
Участващият в касационното
производство прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност
на жалбата, а оспореното решение намира за валидно, допустимо и постановено при
правилно приложение на материалния закон, като моли да бъде оставено в сила.
В настоящото производство не са представени
нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и след
извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК, против валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на касационна проверка е Решение №
260014/21.10.2020 г., постановено по АНД № 518/2019г. на РС
– Бяла Слатина, с което е потвърдено НП № 17-0248-000240/29.03.2017 г., издадено
от Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Бяла Слатина. Със същото на касатора са наложени административни наказания „глоба“ - по
т. 1 в размер на 200 лева на основание чл.179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение
по чл. 20, ал. 2 ЗДвП; по т. 2 в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 ЗДвП за нарушение
по чл. 174, ал. 3 и по т. 3 в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал.1,
т.1, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР са му отнети 12 к.т.
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 18.03.2017 г., около 15.20 ч. в общ. Бяла
Слатина на път трети клас № 134 – км 5+000 с посока с.Попица
към гр.Бяла Слатина е управлявал лек автомобил „Форд Галакси“ с рег.№ ***,
собственост на „ПИ ЕЛ БГ“ ЕООД гр.София, като при движение с несъобразена
скорост губи контрол над МПС и се блъска последователно в две дървета в дясно
по посока на движението си, с което реализира ПТП с материални щети. При
проверка от пристигналите на място полицейски служители водачът отказал да бъде
изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0016 за употреба на алкохол и му е издаден
талон за медицинско изследване №0079952. Установено е още, че водачът не носил
и съответно при проверката не е представил контролен талон към СУМПС.
За да постанови този резултат въззивният съд
е приел, че НП е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му
правомощия, в предписаната от закона форма и в установения срок, като в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на оспорения санкционен акт. Нарушенията,
за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора са
надлежно индивидуализирани, с изчерпателно описана фактическа обстановка,
обоснована с приетите писмени и гласни доказателства, при правилно посочване на
нарушените законови разпоредби и съответните санкционни норми, като наложените
наказания са с фиксиран в закона размер.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
Съдът е обсъдил събраните по делото
доказателства и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата
обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. От
правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за доказаност на
визираните в НП административни нарушения на посочените правни основания. В
тази връзка доводите в касационната жалба, че НП е издадено при съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон не се подкрепят от
доказателствата по делото и се явяват напълно неоснователни. За неизпълнение на
императивно заложеното изискване в чл.20, ал.2 ЗДвП, водачът на МПС да избере
скорост на движение, съобразена с отрицателното въздействие на всички онези фактори,
които усложняват конкретната пътна обстановка, за да може да спре пред всяка
предвидима опасност на пътя и предотврати настъпването на ПТП, правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на касатора на основание чл.179, ал.2 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, водач на МПС, който поради движение с
несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба
в размер 200 лв.
За съставомерността
на административното нарушение по чл.174, ал. 3 ЗДвП е достатъчен фактът на
отказ от страна на водача за извършване на проверка и по двата начина посочени
в Наредба № 1 от 28.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техните аналози и обстоятелството дали лицето е
употребило алкохол или не е без правно значение. От друга страна посочването и на двете
осъществени форми на съставомерното изпълнително деяние по чл.174, ал.3 ЗДвП, за което са представени доказателства, не е
нито вътрешно противоречие при формулировката на обвинението, нито неяснота за
какво деяние е санкционирано лицето, още по-малко има за последица невъзможност
да се установи основанието за налагане на административно наказание и не е
нарушено правото на защита в каквато насока за възраженията в касационната
жалба.
Не носенето на контролен талон към СУМПС
правилно е подведено под санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП предвиждаща глоба от 10 лева.
Предвид обстоятелството, че наложените
административни наказания са фиксирани в закона по вид, размер и
продължителност, правилно въззивният съд не е обсъждал въпроса за
индивидуализацията им.
По безспорен начин са установени по делото
правнорелевантните факти и обстоятелства, на базата на които са направени и
изводите на съда. Бранейки се предимно с бланкетни доводи за процесуална
незаконосъобразност, нито пред въззивната инстанция, нито пред касационната
инстанция жалбоподателят е посочил и представил каквито и да било доказателства,
които да опровергават отразените в АУАН факти и обстоятелства. След като
презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена в производството пред
съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито
са установени от полицейските органи в хода на административнонаказателното
производство. Така е преценил и районният съд, за да стигне до единствения
правилен и законосъобразен извод, че касаторът е извършил вменените му с НП
административни нарушения от обективна и субективна страна. Въз основа правилно
установените факти и обстоятелства са направени напълно законосъобразни правни
изводи относно правната квалификация на отделните нарушения и приложимите
санкционни норми. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи
води до обоснованост на постановеното и обжалвано в настоящото производство
решение на РС – Бяла Слатина. Това, че касаторът изразява
недоволство от издаденото НП и счита същото за незаконосъобразно, настоящият касационен състав счита за израз
на правото му на защита, а не релевантен към случая факт.
По тези съображения и след извършена служебна
проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност,
недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната
жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор
и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение
следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
От страните в настоящото производство не са
претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал.2 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260014/21.10.2020 г., постановено по АНД № 518 по описа на Районен съд – Бяла
Слатина за 2019 г., с което е потвърдено НП № 17-0248-000240/29.03.2017 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Бяла Слатина.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.