Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр.Кюстендил, 04.02.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия
Стойчева КАНД № 282 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
М.И.С. – Б.
*** е подала касационна жалба срещу решение
№ 264 от 08.10.2020г. на Районен
съд - Кюстендил по АНД № 20201520201095/2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-1139-000654/02.07.2020г. на началника
на сектор ПП към ОД на МВР – Кюстендил. Релевирани са касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на материалния закон се обосновава с
доводи за недоказаност на административните нарушения и конкретно на мястото на извършването им. Прави
се искане за отмяна на решението и на
наказателното постановление.
Ответникът
по касация - Сектор “Пътна полиция” към ОД
на МВР - Кюстендил, не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211,ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-1139-000654/02.07.2020г.
на началника на
сектор ПП към ОД на МВР – Кюстендил, с което на жалбоподателката са наложени три административни наказания “глоба”, съответно в размер на 50лв. на осн. чл.183, ал.4, т.7
вр. с чл.137а , ал.1 от ЗДвП ; в размер
на 50лв. осн. чл.183, ал.4, т.6 вр. с чл.104а
от ЗДвП и в размер на 10лв. на осн. чл.183, ал.1, т.1 вр. с
чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката
е ангажирана за това, че на 21.06.2020г.
около 14,20 часа управлява собствения си
лек автомобил в гр. Кюстендил, по ул. “Овощарска” при кръстовището с ул. “Банска”
в посока към ул. “Цар Осовободител” без да е поставила обезопасителен колан, с
какъвто е оборудван автомобила; по време
на управлението на МПС, използва мобилен
телефон и не носи контролен талон към СУМПС.
За нарушенията, в момента на установяването им от
контролните органи, е съставен АУАН №
106672/21.06.2020г., който е връчен на
нарушителката и последната е вписала възражения при предявяване на акта, както
и впоследствие на 23.06.2020г. пред АНО.
В производството пред РС са разпитани както полицейските служители С. и
С., които са очевидци на деянията и при разпита си потвърждават констатациите в
АУАН и в НП, като точно и конкретно излагат релевантните за спора фактически
обстоятелства, вкл. относно мястото на установяване на нарушенията.
При изложените фактически
обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по
съображения за законосъобразност. Приема се, че административните нарушения са доказани, а от процесуална страна
– че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Правните изводи по съществото на спора са
обосновани с показанията на разпитаните полицейски служители, които са
преценени като обективни, последователни и логични.
Касационната инстанция, при служебната проверка на оспорения съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните
изводи:
Въззивното
решение е правилно. Правните изводи на районния съд са съобразени с
доказателствата по делото и приложимите правни норми. Въззивният съд е събрал и коментирал
относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и
аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право
и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Атакуваният съдебен акт е
постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Поддържаните от касатора отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, са неоснователни.
Обосновани от доказателствата и правилни с оглед приложимия закон са решаващите мотиви на
районния съд за законосъобразност на НП. Както правилно е приела въззивната
инстанция, в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, вкл. при описание на нарушенията и мястото на извършването им. Срещу
последното са възраженията в касационната жалба, в която се сочи, че в гр.
Кюстендил няма улица „Банска“. Действително,
задължителен елемент от съдържанието на АУАН и на НП е описанието на
съставомерното деяние, вкл. датата и
мястото на извършването му /арг. чл.42,
ал.1, т. 3 и чл.57, т.5 от ЗАНН/.
В случая решаващият съд е приел, че мястото на
извършване на административните нарушения е ясно описано, с което е обезпечено правото
на защита на нарушителя, а и във връзка със същото са събрани гласни доказателствени средства. Така формираните
изводи са обосновани и правилни, а доводите на касатора в обратен смисъл са
неоснователни. Както в акта, така и в
наказателното постановление, ясно е визирано местоизвършването на деянията, а именно: в гр. Кюстендил, по ул. “Овощарска”
при кръстовището с ул. “Банска” в посока към
ул. “Цар Осовободител”. За процесното
кръстовище данни се съдържат и в
показанията на контролните органи, които уточняват улиците, образуващи същото. В тази връзка дали коректно е посоченото
в АУАН и НП наименование на една от улиците, е без значение за установяване мястото на нарушенията, доколкото другите улици, формиращи
кръстовището са ясни, както и пътния участък, вкл. посоката на
движение на автомобила. Горните данни в
достатъчна степен конкретизират мястото на деянията, както правилно е констатирала въззивната инстанция.
Правните изводи в оспореното
решение по съществото на спора са
обосновани и законосъобразни. Съставомерните деяния са безспорно установени от
събраните доказателствени средства. Проверката им, по правилата на чл.107, ал.3 от НПК, сочи по категоричен начин на извършени нарушения на правилата
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП за използване на обезопасителен колан; на забраната по чл.104а от ЗДвП за употреба на мобилен телефон при
управление на МПС без устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете, както и на задължението
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП за носене на контролния талон към СУМПС. Налице
са основанията по чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП, съотв.
по чл.183, ал.4, т.6 и по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за ангажиране на
административнонаказателната отговорност
на водача на автомобила и издаденото
наказателно постановление е законосъобразно. Като го е потвърдил, районният съд
е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 264 от 08.10.2020г. на Районен съд
– Кюстендил, постановено по АНД №
20201520201095/2020г.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.