РЕШЕНИЕ
№
09.04.2021 г., гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на единадесети
март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря
Донка Табакова, като
разгледа докладваното от съдия Пенчева гр. д. № 1363 по описа за 2019 г. на
Районен съд Велинград, за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са обективно и
субективно евентуално съединени установителен иск с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
93, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че А.Г.Ц. и Р.Г.Ц. дължат солидарно на Е.А.С. сумата от
3 200 лв., представляваща двойния размер на задатък,
по сключен на 05.05.2019 г. неформален договор за
изработка на мебели, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № № 882/2019г. по описа на Районен съд Велинград, ведно с
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до съда-22.08.2019г., до
окончателното плащане и осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3 и чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата 1 600 лева – получена от ответниците по договор за изработка,
развален поради виновното му неизпълнение и мораторна
лихва за периода от 22.08.2019г., до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 05.05.2019г. между страните, в гр. София, бил сключен устен
договор за изработка на мебели. По силата на него се задължила да заплати
възнаграждение в размер 3 200 лева на ответниците, които следвало да изработят и
монтират в жилището й в гр. София на ул.
*******, мебели за входно антре от материал ПДЧ и МДФ, цвят бяло антично, ТВ
шкаф и бюфет - материал ПДЧ и МДФ, цвят бяло антично, по индивидуален проект,
изготвен от нея и предаден им на 05.05.2019г. Към
така изготвения проект, чрез приложението "Viber", ищцата изпратила снимков материал, с който точно се визуализирала
поръчката. На същата дата-05.05.2019г., в изпълнение на задълженията си по
договора, предала в брой на ответниците сумата от 1600 лева, представляваща задатък по сключения договор, за което не й бил издаден приходен/разходен документ (разписка
или фактура).
Страните се уговорили поръчаните
мебели да бъдат изработени и монтирани на 05.07.2019г. На уговорената дата
ответниците не изпълнили задължението си. След тази дата преустановили контакти
с ищцата.
След като повече от месец С.-Д.
не успяла да установи контакт с тях, на 06.08.2019г., уведомила със съобщение,
изпратено по „viber“, ответника А.Ц.,
че им предоставя срок от два дни, в който да заявят краен срок за изработка и
монтаж на мебелите, предмет на сключения договор, като в противен случай ще
счита договора за развален. Тъй като отново от тяхна страна не последвал
отговор, на 22.08.2019г., подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, за заплащане на дадения задатък
в двоен размер, ведно с лихва за забава от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по реда на чл. 410 ГПК.
Въз основа на заявлението било
образувано ч. гр. д. № 882/2019г. по описа на Районен съд Велинград, по което била
издадена Заповед за изпълнение № 453/29.08.2019г. С оглед подаденото възражение
за С.-Д. се пораждал правен интерес да предяви установителен
иск за вземането си.
В условията на евентуалност,
претендира да бъдат осъдени ответниците солидарно, да върнат сумата в размер на
1 600 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.08.2019г.- датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното й изплащане, получена от тях на отпаднало основание - развален
устен договор за изработка, сключен между страните на 05.05.2019г.
Претендира сторените в исковото и
заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от
ответниците не е постъпил отговор.
Предявеният установителен
иск е процесуално допустим.
По настоящото дело е приобщено ч.
гр. д. № 882/2019 г. по описа на РС Велинград, от което е видно, че в полза на ищцата
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 453/29.08.2019г. по
реда на чл. 410 ГПК срещу А.Г.Ц. и Р.Г.Ц. за сумите, предмет на установителния иск. Заповедта е връчена лично на длъжника А.Г.Ц.
на 26.09.2019г. и след подадено от него възражение на 30.09.2021г., че не е
сключвал с ищцата договор за изработка на мебели и не е вземал капаро от нея, с
разпореждане от 07.11.2019г. на РС Велинград на Соилова-Д.
е указано да предяви установителен иск за вземането
по издадената заповед за изпълнение против този длъжник.
На
Р.Г.Ц. заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 04.02.2020г. В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК /ред. ДВ бр. 100/2019г./ не постъпило възражение.
Заповедният съд е указал да се предяви иск против длъжника с разпореждане от
12.03.2020г., като е приел, че е налице хипотезата на чл. 415, ал., т. 2 ГПК.
Препис от разпореждането не е връчван на заявителката, тъй като след указанията
на заповедния съд в Разпореждане от 07.112019г. по ч. гр. д. 882/2019г. на РС
Велинград, връчено й на 28.11.2019, на 30.12.2019г.
е предявила иск против двамата длъжници. Макар
преждевременно предявен, искът против Р.Г.Ц. е процесуално допустим, доколкото
до приключване на съдебното дирене в исковото производство са се сбъднали
условията за предявяването му, а именно връчване на заявлението по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и констатация на заповедния съд, че са налице хипотезата на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК /ред. ДВ бр. 100/2019г./, обективирани
в разпореждане от 12.03.2020г. по ч.гр. д. 882/2019г.
Налице
е и идентичност на претендираното в
заповедното и в исковото производство вземане по основание и размер.
Съдът като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита следното от фактическа и правна
страна:
За успешното провеждане на иска с
правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД ищцата следва в условията на пълно и главно
доказване да установи в процеса, че между нея и ответниците е възникнало
валидно облигационно отношение, в което е включена действителна акцесорна клауза, по силата на която ищцата е предала на
ответниците твърдяната и уговорена сума под формата на задатък,
както и, че като изправна страна по договора е упражнила правото си да се
откаже от него поради неизпълнение от страна на ответниците по причина, за
която те отговарят.
От показанията на свидетеля С.К.Е. се
установява, че между ищцата и ответниците са водени преговори за изработка и
монтаж на мебели в дома й в гр. София и такъв е сключен на 05.05.2019г. На тази дата А.Ц. и Р.Ц. са пристигнали в жилището
на С.-Д., взели са мерки на помещенията, където ще бъдат монтирани мебелите и
са поискали за изработването и монтирането им сумата от 3 200 лв., а ищцата
им е предоставила скици на мебелите, ведно с половината от цената-1 600 лв.
На същата дата е уговорено, че срокът на изпълнение на договора е 05.07.2019г., на която дата мебелите е
следвало да бъдат монтирани. От показанията на разпитания свидетел се
установява също, че страните са се договорили,
че дадената парична сума ще служи като задатък
и ако ответниците на изпълнят задълженията си и ищцата се откаже от договора,
ще я дължат в двоен размер.
В правната доктрина и в съдебната
практика няма спор, че договорът за изработка е неформален, консенсуален
договор и писмената форма не е условие за неговата действителност, а само форма
за доказване. Същият се счита сключен в
момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени
елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да
изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието
на договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването му,
тъй като дори да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД - с покана. Поради това
съгласието за сключване на договор за изработка не предпоставя
насрещни писмени волеизявления на възложителя и изпълнителя относно насрещните престации. Не съществува пречка условията на договора да
бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно предложение до
възложителя, и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното
предложение от възложителя. Приемането може да бъде направено изрично с
адресиране на нарочно устно или писмено волеизявление до изпълнителя, че
възложителят е съгласен напълно с предложената за изпълнение работа и с нейната
цена. В тази хипотеза, по аргумент от чл. 14, ал. 1 ЗЗД, договорът ще се смята за сключен в момента, в
който волеизявлението на възложителя достигне у предложителя. Възможно е
приемането да се осъществи и с конклудентни действия
на изпълнителя като например предприемане
на действия по измерване на помещения, определяне на срок за завършване на
работите, предоставяне на материали или на техническа документация, необходима
за извършване на работите, предварително заплащане на част или на цялото
възнаграждение, посочено от изпълнителя.
В случая, на 05.05.2019г. между ищцата и ответниците и постигнато изрично
съгласие за сключване на договор за изработка и монтаж на мебели на стойност
3 200 лв., със срок на изпълнение 05.07.2019г. Е.С.-Д. е отправила устно
предложение за сключването му до ответниците, като е уточнила вида и
индивидуалните признаци на вещите, които иска да бъдат изработени, а
ответниците са приели предложението, като са извършили съответните измервания и
са определили стойността на матиралите и разходите за труд, които да се
заплатят, с която ищцата се е съгласила.
Извършените от страните действия
са от естество, с което манифестират ясната воля на изпълнителите да се
обвържат с договор за изработка при предложените от възложителя условия. Предложението
на ищцата съдържа достатъчна конкретизация на видовете и количествата работи,
които изпълнителите да изпълнят. Уточнен е и размерът на възнаграждението,
което да получат за извършването им, кога същото следва да бъде платено, а
предаването на сумата от 1 600 лв. от страна на ищцата потвърждава
сключването на договора
Предвид че стойността на договора е под
5 000 лв., сключването му подлежи на доказване с гласни доказателствени
средства.
Ето защо съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение от сключен на 05.05.2019г. в гр. София
договор за изработка и монтаж на мебели, по силата на който ответниците са се
задължили да изработят мебели за входно антре-шкаф за обувки и палта, ТВ шкаф,
модулна секция, по индивидуален проект, изготвен от С.-Д. и да ги монтират в
жилището й в гр. София, ул. *******на 05.07.2019г., а последната се е задължила
да им заплати възнаграждение в размер на 3 200 лв., като в деня на
сключване на договора ищцата е дала на авансово половината от тази сума.
Свободата на договаряне,
установена с правилото на чл. 9 ЗЗД, предпоставя
правото на страните по един двустранен договор, да уговорят специални правила
относно отказа от договора по смисъла на чл. 93, ал.2 ЗЗД /освобождаване на
страните от облигационната обвързаност по договора, чрез развалянето му поради
неизпълнение/, респ. за отговорността на неизправната страна. Съществуването на
уговорка за задатък се установява чрез тълкуване на
договора. Ако договорът съдържа клаузи, чрез които страните придават на
авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна
функции, чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение, то
предадената сума има качеството на задатък. Законът
не забранява по един двустранен договор функциите на задатъка
да бъдат придадени и на авансово платените суми. В този случай капарото би
представлявало част от възнаграждението или цената и ще подлежи на приспадане
при изпълнението, като при неизпълнение - ще се задържи или върне в уговорения
от страните размер, а при липса на изрична уговорка - в предвидения в чл. 93,
ал. 2 ЗЗД двоен размер.
Необходимо и достатъчно е в съглашението да са
включени изрични уговорки, според които страните придават на опредЕ.престация /вкл. и на авансова
сума за част от цената/ значението на задатък– 1./-
да се стимулират те да изпълнят точно задълженията си, за да не изгубят
даденото ли да бъдат принудени да върнат полученото в двоен размер и 2./-
изправната страна да може да задържи получения или да иска връщане в двоен
размер на дадения задатък, след като се откаже от
договора. Така предадената сума, вкл. и като авансово платена сума за част от
продажната цена, има качеството на задатък/ в този смисъл
Решение № 106/16.07.2018 г. по гр. д. №
4088/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 12/23.05.2018 г. по гр. д. №
834/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 64/10.09.2012 г. по т. д. №
193/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 71/09.07.2010 г. по т. д. № 726/2009 г.
на ВКС, І т. о. /
По делото, от показанията на
свидетеля Е. се установи, че авансово
платената при сключването на договора сума е дадена като задатък.
Според показанията му възложителката изрично е
заявила пред изпълнителите, че дава сумата от 1 600 лв. като задатък и че при неизпълнение договора, следва да й се
върне в двоен размер, а с приемането й изпълнителите са изразили конклудентно съгласие с тази клауза от договора.
Задатъкът, като акцесорно съглашение между страните по договор, предоставя
на изправната страна право в определени, конкретно договорени хипотези, при
конкретно договорно неизпълнение на насрещната страна, да развали договора /да
се откаже от него/, без да спазва реда по чл. 87 ЗЗД и като получи престация в размер на договорения задатък,
без да е нужно да доказва вреди от договорното неизпълнение. По своята правна
същност задатъкът представлява един по-опростен от
предвидения в чл. 87, ал. 1 ЗЗД способ за извънсъдебно, едностранно
прекратяване на договора. Уговореният задатък
предоставя това право на изправната страна –чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Уговорката за задатък освобождава изправната страна от необходимостта да
спазва реда по чл. 87 от ЗЗД, като
кредиторът не следва да дава допълнителен срок за изпълнение с
предупреждението, че при неизпълнение и в този допълнителен срок ще смята
договора за развален.
Възможно е задатъкът
да е уговорен като обезпечение на кое да е договорно задължение на насрещната
страна или само на част или на конкретно договорно задължение. Изправната
страна по договора може да се възползва от договорната клауза за задатък за конкретно договореното неизпълнение на
неизправната насрещна страна, по отношение на което се разпростират
обезпечителната и обезщетителната функции на задатъка.
В процесния
случай уговорката между страните е задатъкът да
обезпечава изпълнението на основното задължение на ответниците да изработят и
монтират мебелите в дома на ищцата на уговорената дата 05.07.2019г.
За да има право на договорения задатък, ищцата следва да установи в процеса освен
виновното неизпълнение на договорните задължения на насрещната страна и своето
качество на изправна страна по облигационното правоотношение.
В случая, изправността й е доказана от
събраните гласни доказателства. Ищцата е изпълнила точно задълженията си по договора-конкретизирала
е вида на подлежащите на изработване вещи, материала, от който следва да бъдат
направени, допуснала е изпълнителите да извършат необходимите измервания,
предала им е изготвени чертежи на мебелите, което е сторила на 05.05.2019г., в присъствието на свидетеля Е.. Платила е част
от договорената цена.
Възложителите обаче не са
изпълнили задължението си. На договорената дата-05.07.2019г. не са монтирали
поръчаните мебели, което се установи отново от показанията на свидетеля Е.. Не
се твърди и не се сочат доказателства от тяхна страна за настъпила обективна невъзможност
за изпълнението му, нито че се то дължи на причини, за които възложителката отговаря. Именно това неизпълнение е
причината и поражда правото на С.-Д. да
се откаже от договора по облекчения ред на чл. 93 ЗЗД и да се възползва от
договорната клауза за плащане на задатък в двойния
размер на престираната при сключването на договора
сума от 1 600 лв.
Ищцата
е упражнила надлежно потестативното си право. Неизпълнението
от длъжниците за изработка и монтаж на мебели в
крайния срок за завършване, е обусловило пълно виновно неизпълнение, което е породило
преобразуващото право на другата страна да се откаже от договора. В случая обаче,
това е сторила не с отправяне на предупреждение по вайбър
до ответника А.Ц., а с предявяване на исковата претенцията, обективирана
в подадената на 19.12.2019г. срещу ответниците искова молба, с петитума на която са претендират последиците от развалянето. От представената
от ищцата разпечатка на електронна комуникация, не може да се направи
категоричен и несъмнен извод, че адресат на изявлението е именно единият от
ответниците, нито че волеизявлението за отказ от договора изхожда от ищцата,
поради което неоснователни са твърденията й, че е реализирала правото си да се
откаже от договора на 06.08.2019г. по този ред.
Договорът се счита развален с предявяване на исковата молба, тъй като длъжниците не са изпълнили в хода на производството по
делото до изтичане на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Предвид
че се касае обаче за предявен установителен иск за
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, следва да се съобрази и
чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно който
искът се счита предявен от момента на подаване за заявлението за издаване за
заповед за изпълнение, ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В случая, съдът счита, че предвидения в
закона едномесечен срок за предявяване на иск по отношение на двамата ответници е спазен. Преждевременното му завеждане по
отношение на ответника Р.Ц. не налага друг извод, доколкото, както се посочи
по-горе до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, са се осъществили
предвидените в чл. 415 ГПК условия. Ето съдът намира, че договорът следва да се
счита развален на 22.08.2019г.-датата на подаване на заявлението пред
заповедния съд.
Развалянето на договора с исковата молба е
реализирано, предвид че до приключвано на делото пред настоящата инстанция
ответниците не ангажираха доказателства за изпълнение на задължението си по него.
С оглед изложеното, настоящият
състав на Районен съд Велинград приема, че са налице предпоставките за
уважаване на иска по чл. 93, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 200 лева.
По отношение на претендираната
солидарна отговорност на ответниците:
Солидарност между двама или
повече длъжници възниква само когато е уговорена
между страните или в посочените от закона случаи - например при отговорност за
вреди, произлезли и от каквито и да са вещи /когато солидарно отговарят
собственикът и лицето, под чийто надзор те /чл. 50 от ЗЗД/, при
увреждане, причинено от неколцина / чл. 53 от ЗЗД/, при встъпване на трето лице
като съдлъжник в определено задължение по съглашение
с кредитора или с длъжника / чл. 101 от ЗЗД/, при поръчителството /чл. 141 от ЗЗД/, при дадена в заем вещ на няколко лица /чл.
244, ал. 4 от ЗЗД/, когато
няколко лица са се задължили да извършат общо една работа /чл. 261, ал. 3 от ЗЗД/. Субсидиарно правилата за солидарността намират
приложение при неделимите задължения /чл. 128 от ЗЗД/.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗЗД неделимост на
задължението е налице, когато дължимото е неделимо - било по своята природа,
било поради намерението на договарящите. Неделимостта като характеристика на
задължението се състои в това, че предметът на задължението не може да бъде
предаден на части, а само изцяло. В случая поетите от ответниците задължения
/за изработка и монтаж на мебелите/ не е неделимо по своето естество. Следва да
се прецени обаче дали намерението на договарящите е било да предвидят
неделимост на задълженията като допълнителна гаранция и по-специално дали от
характера и съдържанието на сключения договор и от цялостната фактическа
обстановка по случая, не следва подобно намерение на договарящите. Определящи
са смисълът на поетите задължения и начинът, по който те са формулирани от
страните. В случая не се установи уговорка, съгласно която някое от
задълженията да е персонифицирано, да е конкретизирано до определено лице от изпълнителите,
така че останалите да са изключени в поемането му. В тази хипотеза - съгласно чл.
261, ал. 3 от ЗЗД отговорността на задължилите се лица е солидарна. Касае се до определен в
закона случай на солидарна отговорност по смисъла на чл. 121, ал. 1 ЗЗД,
съобразно който е и постигната между страните договореност. Следователно
изводът, който се налага е, че продавачите са поели общо - всяко едно от
описаните в договора задължения, всеки един от тях дължи едни и същи престации и купувачът може да иска изпълнението от всеки
един заедно или поотделно. Съответно - при неизпълнение на някое от поетите
задължения, по тяхна вина - всеки един отговаря заедно или поотделно. Тази
солидарна отговорност обхваща и задължението им за заплащане на обезщетение за
вреди, възникнали от неизпълнение на задължение да изработят и монтират процесните вещи, включително и на задължението за връщане
на получения при сключване на договор за изработка задатък,
който се дължи след отказ, поради виновно неизпълнение на задълженията им по
договора.
В този смисъл посочените като изпълнители лица следва да
отговарят солидарно за дължимия от тях задатък.
Предвид уважаването на иска за установяване на
задължението на ответниците за заплащане на дадената от ищцата като задатък сума от 1 600 лв. в двоен размер, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, основателна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-22.08.2019г., от когато се счита предявен
иска, до окончателното плащане на вземането.
Поради уважаване на установителния, съдът не следва да се произнася по
предявения евентуален осъдителен.
Съобразно
изхода на спора на ищцата следва да се заплатят сторените в исковото производството
разноски в размер от 64,00 лв./шестдесет и четири лева/. Искането им е заявено
своевременно- с исковата молба и се представени доказателства, че същите са
заплатени, видно от приложеното по делото- л. 8 по делото платежно нареждане.
По
отношение на искането за присъждане на разноски в заповедното производство в
размер от общо 664,00 лв., съдът счита същото за неоснователно. Съгласно
указанията в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.
дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, правомощието на съда в исковото производство да
разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение, предпоставя надлежно заявено искане за присъждане на
разноските в заповедното производство в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Недопустимо
е ищецът в исковия процес да поиска за първи път присъждане на разноски за
заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението. В
случая обаче в подаденото от ищцата заявление не се съдържа искане за
присъждане на разноски в заповедното производство, нито в заповедта за
изпълнение има произнасяне в такъв смисъл По тези съображения, съдът намира, че
на ищцата не се дължат и не следа да се присъждат разноски по ч. гр.
Д.882/2019г. по описа на РС Велинград.
По
изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във 93,ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.Г.Ц., ЕГН: ********** и Р.Г.Ц., ЕГН: **********
***, дължат солидарно на Е.А.С.-Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 3 200 лв. /три хиляди и двеста лева./, представляваща
двойния размер на платен задатък от 1 600 лв. по
договор за изработка от 05.05.2019г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 882/2019 г. на Районен съд Велинград,
ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение-22.08.2019г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.Г.Ц., ЕГН: ********** и Р.Г.Ц., ЕГН: **********
*** да заплатят на Е.А.С.-Д., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 64,00 лв. /шестдесет и четири лева/ разноски в исковото
производство.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Е. А.С.-Д., ЕГН: **********, с
адрес *** против А.Г.Ц., ЕГН: ********** и Р.Г.Ц., ЕГН: ********** ***, за
заплащане на разноски по ч.гр. д. 882/2019г. на РС Велинград в размер на общо
664,00 лв. /шестстотин шестдесет и четири лева/.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева