Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 22.12.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2354 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, вр. чл. 45 от ЗЗД от Г.Й.М. против ЧСИ В* М*, рег. № 833 с
район на действие РОС.
След
частично връщане на исковата молба като недопустима, са останали за разглеждане
следните претенции по пункт пет, седем и осем от исковата молба:
-да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 805.90 лева, представляваща разликата между реалната пазарна цена
на недвижим имот нива с площ 3,285 дка в с. Е* Й* и продажната такава при
извършена публична продан от ЧСИ по изп.д. №
262/2017 год. Ищецът счита, че е неправилно продаден имотът му, като вместо
реалната пазарна цена 2433.90 лева, определена от оценител, бил продаден от ЧСИ
на цена 1628.00 лева, с което му е нанесена щета.
-да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 161.28 лева, представляваща допълнително начислени разноски по изп.д. № 157/2018 год. Ищецът е пояснил в
допълнителната искова молба, че се касае за две задължения- за 77.00 лева и за
84 лева, за които е получил съобщение от ЧСИ, но без да бъде посочено за какви
точно разноски се касае и които счита, че не дължи. Ищецът е заплатил
недължимо, според него, сумите 77 лева с вносна бележка № 4007/25.07.2018 год.
и 20.00 лева с вносна бележка № 3827/29.06.2018 год., като остатъкът в размер
на 64.28 лева прихваща с надвнесената сума 106.36 лева по изп.д.
№ 374/2017 год.
-да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 84.00 лева, които неправомерно изтеглил от банковата му сметка в
ЮРОБАНК АД, при положение, че по изп.д. № 0887/2016
год. му изпратил съобщение, че дължи 800.00 лева. Ищецът счита, че тъй като не
е бил уведомен за задължение в такъв размер, не дължи цялата изтеглена сума
884.00 лева, а само 800.00 лева, като сумата 84.00 лева е платил недължимо.
В указания срок ответникът е
подал отговор, оспорва исковете, няма доказателствени
искания.
По делото е привлечено трето
лице- помагач на страната на ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. С*, община С*, район К* с*, бул. Ч*в* №
51Д, представлявано от М* С* М*- Г*.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че ищецът е бил
длъжник по три изпълнителни дела на частен съдебен изпълнител В* М*д район на
действие РОС- изп.д. № 262/2017 год., изп.д. № 157/2018 год. и изп.д.
№ 0887/2016 год.
Изпълнително
дело № 262/2017 год. е образувано за принудително изпълнение на вземанията на взискателя Е* Й.М. в размер на 369.48 лева, представляващи
непогасен остатък по изпълнителен лист № 80 от 11.03.2015 год., издаден въз
основа на Решение № 40/17.04.2014 год.по гр.д. № 936/2014 год. по описа на
Районен съд Б* и Решение № 492/08.10.2014 год. по в.гр.д. № 609/2014 год. по
описа на Окръжен съд Русе. По искане на взискателя е
насочено върху притежавания от длъжника недвижим имот- нива с площ 3,285 дка,
шеста категория, в местността М*, имот № 049061 по плана за земеразделяне на с.
Е*Й*, обл. Р*, при граници и съседи: имот № 049060-
нива на В* М*З*, имот № 049204 – полски път на Община Б*, имот № 049203- полски
път на Община Б*, имот № 049059- нива на Б* Ц* Г*.
Уведомлението
за образуваното изпълнително дело е връчено на длъжника на 06.04.2017 год. при
отказ. В него е посочено, че на 09.05.2017 год. ще бъде извършен опис на възбранения имот. Протокол за опис на недвижим имот №
2095/09.05.2017 год. е подписан от длъжника (л. 43 от изп.д.).
Данъчната
оценка на имота е 186.30 лева (л. 54 от изп.д.).
Пазарната
оценка на имота според назначения от ЧСИ оценител е 1970.00 лева (л. 57 от изп.д.).
С
протокол № 2427/23.05.2017 год. е насрочена публична продан от 12.06.2017 год.
до 17:00 часа на 12.07.2017 год., като първоначалната цена е 1478.00 лева (чл.
485, ал. 4 от ГПК- 80 на сто от стойността на имота). Обявлението е връчено на
длъжника на 25.05.2017 год. Той не е оспорил оценката на вещото лице. С
протокол за обяваване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач е обявен Р* И* С*,
който е предложил цена 7000.00 лева (л. 102- 104 от изп.д.).
Предложената цена не е внесена в
указания срок- 20.07.2017 год., поради което с протокол от 21.07.2017 год. за
купувач е обявен П* К* П*, който е дал второто по големина предложение за
сумата 1628.00 лева. С Постановление за възлагане на недвижим имот №
3752/10.08.2017 год. същият е възложен на купувача. Г.Й.М. е отказал да получи
постановлението.
В
настоящото производство е допусната съдебно- техническа и ценова експертиза,
вещото лице по която е оценило имота на 2227.80 лева към момента на
осъществяване на публичната продан- май- юли 2017 год. Тази оценка е по- висока
от дадената в изпълнителното производство с 257.80 лева, респективно 80 % от
цената е 1782.24 лева.
Ищецът
не е оспорил оценката в изпълнителното производство. Нормата на чл. 485, ал. 2
от ГПК дава възможност да бъде посочено от него вещо лице, което да даде втора
оценка (или повече) и ако тя е различна, да се определи средно аритметична цена
между всички оценки. Разноските по експертизата обаче са за сметка на длъжника.
В
случая се касае за действие на трето лице, различно от ЧСИ. Той е назначил вещо
лице, имащо специални знания по оценка на недвижими имоти. Заключението относно
цената на имота и заключението на вещото лице по приетата в настоящото исково
производство не
се различават в изключителна степен.
Въведеното
от ищеца, че продадения на публична продан имот е продаден на цена, по- ниска
от пазарната им стойност и това е незаконосъобразно, е неоснователно. Имотът е
продаден на цена, която е малко по- висока от началната цена, на която е обявена
публичната продан и не е резултат на нарушения в организирането и провеждането
на процедурите по чл. 483 и следващите от ГПК - такива не се твърдят от ищеца и
не са въведени като основание на претенцията му. Следователно действията на ЧСИ
биха могли да бъдат приети за незаконни, ако базата, на която са постигнати -
началната цена на публичната продан, е формирана в нарушение на законоустановени изисквания. Следва да се има предвид, че
пазарната стойност на една вещ не е абсолютна, нормативно определена величина,
както и, че експертът в настоящото производство е дал оценката си въз основа на
доказателствата по делото, без да има лични възприятия от имота в момента, към
който ги оценява /2017 год./. При отчитане на това, несъществените различия
между пазарната стойност на имота, възприета от съдебния изпълнител и посочена
от експерта в настоящото производство, не могат да обосноват извод за незаконно
формирана начална цена на публичната продан и на тази база за незаконност на
цените, на които реално е продаден имота. Следва да се посочи още и това, че
поначало в цитираните законови разпоредби е заложена реалната възможност при
принудително изпълнение едно имущество да бъде продадено на цена под пазарната
му стойност - ако не се наддаде достатъчно високо над началната цена, която
винаги е по- ниска от пазарната стойност на имуществото. Именно това е
осъществено в настоящия случай и то не е незаконно.
Страните
спорят и относно дължимостта на сумата 161.28 лева,
представляваща допълнително начислени разноски по изп.д.
№ 157/2018 год. Ищецът е заплатил недължимо, според него, сумите 77 лева с
вносна бележка № 4007/25.07.2018 год. и 20.00 лева с вносна бележка №
3827/29.06.2018 год., като остатъкът в размер на 64.28 лева прихваща с
надвнесената сума 106.36 лева по изп.д. № 374/2017
год.
Вещото
лице по приетата съдебно- икономическа експертиза е дало заключение, че допълнително
на 11.06.2018 г. са начислени разноски/такси по Тарифа за таксите и разноските към
ЗЧСИ на обща стойност 84.00 лева за присъединяване на ИД към ИД 262/2017 г. по молба
на взискателя от 11.06.2018 г. Начислените на
11.06.2018 г. разноски за присъединяване към делото са следните:
-
24.00 лева- по т. 5 от тарифата за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или
негов служител на покана, призовка, препис на жалба, уведомление, платени от взискателя на 11.06.2018 г.
-
60.00 лева- по т. 11 от тарифата за присъединяване на взискател,
платени от взискателя на 11.06.2018 г.
Вещото
лице също така е установило, че претендираната сума 77.98
лева (а не 77.28 лева) е непогасен остатък от дълг към 20.02.2019 г., като той
е посочен в Уведомление изх. № 5084/20.02.2019 г. и включва:
-69.63
лева- разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат В.В.,
-8.35
лева- такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, начислена
на 28.02.2018 г.
Поради
изложеното и приетото от вещото лице, съдът намира този иск за неоснователен.
По
претенцията на ищеца да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 84.00 лева, които
неправомерно изтеглил от банковата му сметка в ЮРОБАНК АД, съдът намира
следното: ищецът заявява, че ответникът му изпратил съобщение по изп.д. № 0887/2016 год., че дължи 800.00 лева. Ищецът
счита, че тъй като не е бил уведомен за задължение в такъв размер, не дължи
цялата изтеглена сума 884.00 лева, а само 800.00 лева, като сумата 84.00 лева е
платил недължимо.
Вещото
лице по приетата съдебно- икономическа експертиза е дало заключение, че в Покана
за доброволно изпълнение изх. № 52020/05.10.2016 г. са посочени разноски в размер
на 150.00 лева, които включват:
-
60.00 лв. - такса по т.2 от тарифата за цялостно проучване на имущественото състояние
на длъжника, платена от взискателя на 05.10.2016 г.;
-
24.00 лева- такса по т.1. от тарифата за образуване на изпълнително дело, платена
от взискателя на 05.10.2016 г.;
- 6.00
лева- такса по т. З от тарифата за извършване на справка за длъжника и неговото
имущество, платена от взискателя на 05.10.2016 г.
-
24.00 лева- такса по т.5 от тарифата за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител на покана/призовка, платена от взискателя на
05.10.2016 г.;
-
36.00 лева- частично от такса по т. 26 от тарифата за изпълнение на парично вземане/такса
върху събраната сума/.
Общо
начислените разноски към 06.10.2016 г. са в размер на 234.00 лв., които включват
описаните по- горе разноски в размер на 150.00 лева плюс 84.00 лева, които са,
както следва:
-
42.00 лв. - остатъка от таксата по т.26 за изпълнение на парично вземане/такса върху
събраната сума/ и
-
24.00 лева- такса по т. 5 от тарифата за изготвяне и връчване от съдебен изпълнител
на покана/призовка, платена от взискателя на
06.10.2016 г.;
-18.00
лева- такса по т. 9 от тарифата за налагане на запор без извършване на опис, платена
от взискателя на 06.10.2016 г.
При
това положение съдът намира, че и този иск е неоснователен. Всяка от събраните
суми е законосъобразно определена и платена от длъжника в изпълнителното
производство- ищец в настоящото.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ
частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил
при изпълнение на своята дейност. Според чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За ответника М* по силата тези разпоредби не
е възникнало задължение да обезщети ищеца за имуществени вреди, тъй като той не
е претърпял такива.
Не е
виновно извършено от съдебния изпълнител определянето под действителната
пазарна стойност на стойността в изпълнителното производство и на началната
цена за публичната продан на недвижимия имот. Съдебният изпълнител не е експерт
и няма специални знания за стойността на имуществата. Поради това и разпоредбата
на чл. 485, ал. 1 от ГПК му дава възможност да ползва вещо лице за определяне
стойността на имотите. И отново поради липсата на специални знания съдебният
изпълнител не би могъл да знае доколко едно иначе аргументирано и обосновано
заключение на лицензиран оценител е точно и достоверно. Ето защо не е виновно
действието на съдебния изпълнител, с което определя стойността на подлежащото
на принудително изпълнение имущество въз основа на заключение на вещо лице,
което е невярно.
Неоснователно
е възражението на ответника, че този иск е недопустим, тъй като между същите
страни на същото основание има влязло в сила решение. С решението по гр.д. №
7041/2017 год. по описа на РРС е отхвърлен предявения от Г.Й.М. против ЧСИ В* М*
с рег. № 833 в регистъра на КЧСИ с район на действие РОС иск за заплащане на
имуществени вреди в размер на 3320.00 лева, представляващи стойността на продадения
негов имот- нива,
находяща се в землището на с. Е* Й*, общ.
И*, обл. Р*,
местността М*, имот № 049061 по плана за земеразделяне, с площ 3,285 дка, ведно със законната лихва от предявяването на
иска до окончателното изплащане на обезщетението за вреди. Ищецът е претендирал
вредите с твърдение, че въпреки, че
внесъл 30 на сто от дълга
в размер на 320.00 лева и заявил,
че ще изплаща
остатъка ежемесечно по 10 %, помолил
изпълнението да бъде спряно. В нарушение на закона
ответникът не спрял изпълнението и продал нивата му
за сумата 1628.00 лева, въпреки че
по негово мнение тя струвала
много повече- 3320.00 лева. Иначе казано, предмет на гр.д. № 7041/2017 год. са
незаконосъобразни действия на ЧСИ, но не свързани с оценката и продажбата на
имота, а с извършването на публична продан въпреки внасянето на 30 % от размера
на дълга и извършването на публичната продан въпреки това. По делото е
установено, че Г.М. не е искал разсрочване на задължението и не е поел
ангажимент за заплащане на 10 % месечно до пълното погасяване. Липсва и
произнасяне на ЧСИ, тъй като не е бил сезиран с такова искане. Поради това
искът му е отхвърлен.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника сторените от него разноски.
Страните са заявили претенции за разноски, ответникът е представил списък съобразно чл. 80
от ГПК. Процесуалният представител на ответника претендира
адвокатско възнаграждеие в размер на по 300.00 лева
за всеки иск на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗА или общо 900.00 лева.
Съдът намира това искане за частично неоснователно.
Според Решение от 23.11.2017 г. на Съда на ЕС, постановено
по съединени дела C-427/16 и C-428/16 е прието,
че националната ни правна уредба,
според която адвокатът и неговият клиент не могат,
под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката, да договорят
възнаграждение в по- нисък от минималния
размер, определен с наредбата, приета Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по- нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията
в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, пар.1 ДФЕС, като задача на националните
съдилища е да проверят дали с оглед на конкретните
условия за прилагането й, такава правна уредба действително
отговаря на легитимни цели и дали така наложените
ограничения се свеждат до това,
което е необходимо, за да се
осигури изпълнението на тези легитимни
цели.
В
т. 45 от мотивите на решението на
СЕС при дефиниране на критериите, при които определяните
от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения биха били справедливи и обосновани и определени при зачитане на
общия интерес, изрично се препраща
към решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г., III о.
В това решение на ВАС се приема,
че минималните размери на адвокатските
възнаграждения биха били справедливи и обосновани, ако цената на адвокатския
труд представлява кумулативно изражение на два критерия
– обема и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес. Сочи се, че в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г., вместо
съчетаното прилагане на тези два
критерия единственият, ползван за оценката
на труда, критерий е този за величината на
материалния интерес. Посочено е също, че правото на
самоуправляващата се адвокатска общност да определи сама
цената на своя труд, при
което нивата на минималните възнаграждения получават нормативна сила, следва да се балансира с обществения интерес така че, от
една страна, високоотговорният труд на адвоката да
не бъде подценен
и поставен в зависимост от пазарни механизми,
а от друга, неоправдано високата му стойност да
не препятства достъпа на гражданите
и юридическите лица до квалифицирана правна помощ или
да бъде средство
за икономически натиск при воденето
на делата на едната над
другата страна, което влияе негативно
върху законността.
Следователно, след постановяването на посоченото по- горе решение на
СЕС и предвид предимството
на първичното общностно право – чл.101,
пар.1 от ДФЕС пред националното ни законодателство и на основание чл. 633 от ГПК, разпоредбата на чл. 78, ал.5 от
ГПК в частта, предвиждаща минимален размер, под който намаляване
на прекомерното адвокатско възнаграждение не може да
бъде извършено („…но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата“),
не следва да бъде прилагана.
По всяко дело националният съд, наред с величината
на защитавания интерес, ще следва
да извърши преценка на правната
и фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван
от определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер. Единственото ограничение тук ще бъде
свързано с преследваната от наредбата цел,
чиято легитимност настоящият съдебен състав безспорно признава и която се подчертава и в цитираните решенията на СЕС и ВАС, а именно да се гарантира,
че високоотговорният труд на адвоката
няма да бъде
подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми,
което би имало за свой
(отрицателен) резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.
В
конкретния случай материалният интерес по делото е изключително нисък – общо 1051.18 лева
(805.90 лева по първия иск, 161.28 лева по втория и 84.00 лева по третия или
общо 3 обективно
съединени иска). По всеки от
исковете предвиденият минимален размер на адвокатското възнаграждение е
300.00 лева или ако се прилагат
правилата в наредбата, възнаграждението на адвоката би следвало
да бъде 900.00 лева, т.е. малко по- малко от сбора на претенциите.
На следващо място
самото исково производство също не се отличава с особена правна и фактическа
сложност. Първоначалната преценка и отделянето на допустимите от недопустимите
искове, е извършена от съда. Поради това съдът намира, че справедливият размер на адвокатското
възнаграждение за производството е 400.00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Й.М., ЕГН **********, адрес: *** против ЧСИ В* М*,
рег. № 833 с район на действие РОС, съдебен адрес:*** чрез адвокат В.В. искове, както следва:
-да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 805.90 лева, представляваща разликата между реалната пазарна цена
на недвижим имот нива с площ 3,285 дка в с. Е* Й* и продажната такава при
извършена публична продан от ЧСИ по изп.д. №
262/2017 год.;
-да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 161.28 лева, представляваща допълнително начислени разноски по изп.д. № 157/2018 год. и
-да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 84.00 лева, които неправомерно изтеглил от банковата му сметка в
ЮРОБАНК АД по изп.д. № 0887/2016 год.
ОСЪЖДА
Г.Й.М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на адвокат В.В. сумата 400.00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: