№ 3988
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110158846
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
ЗДР. ЦВ. В. и ЦВ. Г. В. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за периода
май 2018 г. – април 2020 г. на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че ответниците не са
заплатили и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали
в забава. Ето защо претендира следните суми: 771,53 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 70954,
27,80 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода септември 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от
14.10.2021 г. до погасяване на задълженията, 114,53 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2019 г. – 04.10.2021 г. и 5,80 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г. – 04.10.2020 г. От ЗДР. ЦВ. В. претендира ¾ от
горните суми, а от ЦВ. Г. В. – 1/4 от тях.
Ответниците оспорват наличието на облигационно правоотношение, вкл. и качеството
1
си на собственици на процесния имот, оспорват дължимостта на такса за дялово
разпределение. Оспорват да са изпаднали в забава. Правят възражение за погасяване на
вземанията по давност. Молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски.
Третото лице помагач не взема становище по допустимостта и основателността на
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. От представения от Столична община договор за продажба на
държавен недвижим имот се установява, че през 1986 г. Г. Н. В. е придобил правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот. Предвид липсата на възражения, че
имотът е придобит по време на брака /вкл. с оглед изявлението на адвоката на
ответниците, направено в откритото съдено заседание/, както и че съпругата ЗДР. ЦВ.
В. е собственик на ¾ ид.ч., съдът намира, че имотът е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност. Установява се от служебно изготвената справка в НБД
„Население“, че Г. Н. В. е починал на 16.11.2014 г., като е оставил за свои наследници по
закон ответниците - дете и преживяла съпруга, които наследяват при равни дялове /чл. 5, ал.
1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН/, доколкото не се твърди и установява да са се отказали от
наследството. Следователно след смъртта на Г. Н. В. правото на собственост върху
процесния имот е преминало върху ответниците при квоти ¾ за преживялата съпруга /1/4 по
наследство и 2/4 от прекратена СИО/ и 1/4 за дъщерята. Не се твърди и установява наличие
на разпоредителни сделки, поради което и съдът намира, че в процесния период
ответниците са били собственици на процесния имот при посочените дялове. Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си, поради което и всеки от ответниците отговаря за
съответна на притежаваната част от задълженията за доставена в имота топлинна енергия.
2
Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение
между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за
доказване на исковете по основание. Съдържанието на този договор е уредено в
представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответниците дори и без
да са ги приели изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и
доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на
ответниците е от значение единствено към доказването на размера на исковете.
С определението от 07.12.2021 г. за безспорни са обявени обстоятелствата, че в
периода май 2018 г. – април 2020 г. процесният имот е бил топлоснабден, че в имота в
процесния период е ищецът е доставил топлинна енергия, чието количество е било
измерено коректно и чиято цена възлиза на 771,53 лева. Ето защо и на основание чл. 153
ГПК съдът намира осъществяването на тези факти за доказано. Следва да се даде отговор на
въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За
отговор на този въпрос съдът отчита своевременно направеното възражение за погасяване
на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 14.10.2021 г.,
като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 07.8.2018 г., са
погасени по давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задължението
за периода от 01.5.2018 г. – 31.5.2018 г. е погасено по давност, тъй като е станало изискуемо
на 15.7.2018 г., като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване
на исковата молба, вкл. при съобразяване спирането на давността. Вземането за м. юни 2018
г. е станало изискуемо на 14.8.2018 г., като погасителната давност е изтекла на 21.10.2021 г.,
3
при съобразяване спирането на срока.
Противно на изложеното от ищеца издаването на общата фактура за 2019 г. не
променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на
общата фактура /31.7.2019 г./, респ. от изтичане на 45-дневен срок от периода, за който е
начислена ТЕ /чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г./. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ
от 2016 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период,
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От
изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна
енергия остава същият, посочен по-горе, като въз основа на общата фактура, отчитаща
резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период
задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за
потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия
през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите
за дялово разпределение.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на
доставена топлинна енергия за периода юни 2018 г. – април 2020 г. както и вземането за
доплащане по общата фактура за 2019 г. От общо дължимата сума в размер на 771,53 лева
следва да бъде извадена прогнозно насилената цена на ТЕ за май 2018 г. в размер на 15,91
лева. Задължението за непогасения по давност период възлиза на 755,62 лева, от които ЗДР.
ЦВ. В. дължи 566,72 лева, а ЦВ. Г. В. - 188,90 лева. Ответниците не доказаха погасяване,
поради което исковете следва да бъдат уважени за посочените суми и за периода юни 2018 г.
– април 2020 г., а за разликите до пълните предявени размери и за периода 01.5.2018 г. –
31.5.2018 г. – отхвърлени.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността
на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и
изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
*** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените и
документи за отчет и изравнителните сметки третото лице помагач е извършило услугата,
като няма данни работата да не е приета, поради което потребителите следва да заплатят на
ищеца дължимото възнаграждение в размер на 27,80 лева, от които ЗДР. ЦВ. В. дължи
20,85 лева, а ЦВ. Г. В. – 6,95 лева. Вземанията за септември 2018 г. са станали изискуеми
01.10.2018 г., поради което и погасителната давност за тях, при отчитане на спирането, не е
4
изтекла към момента на подаване на исковата молба.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответниците не дължат обезщетение за забава в плащането на
главницата за цена на потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата за непогасения по давност период са приложими
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР/.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал.
3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл.
33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за 2019 г. и ОФ за
2020 г. е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо,
при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил до ответниците. Исковете за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
5
част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт. Намалени съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват
разноски в размер на 184,14 лева, /като следва да се има предвид, че платената държавна
такса по исковете по чл. 86 ЗЗД е изцяло недължима, тъй като тези искове са изцяло
неоснователни, а таксата по иска за цена на ТЕ е намалена съобразно отхвърлената част от
този иск/. От тази сума ответникът ЗДР. ЦВ. В. дължи 138,11 лева, а ЦВ. Г. В. – 46,03 лева
На адвокатите на ответниците следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ в
размерна на по 44,44 лева за всеки ответник.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗДР. ЦВ. В. , ЕГН ********** да заплати на ***, ЕИК ********* на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 566,72 лева, представляваща ¾ от
цена на доставена топлинна енергия в периода 01.6.2018 г. – 30.4.2020 г. в имот с аб. №
70954, както сума за доплащане по обща фактура № **********/31.7.2019 г., и сумата 20,85
лева, представляваща ¾ от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение
за периода 01.9.2018 г. – 30.4.2020 г., заедно със законната лихва от 14.10.2021 г. до
погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 138,11 лева,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 578,64 лева и за периода 01.5.2018 г. – 31.5.2018 г.,
както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 85,89 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2019 г. – 04.10.2021 г. и 4,35 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г. – 04.10.2020 г.
ОСЪЖДА ЦВ. Г. В., ЕГН ********** да заплати на ***, ЕИК ********* на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 188,90 лева, представляваща ¼ от цена на
доставена топлинна енергия в периода 01.6.2018 г. – 30.4.2020 г. в имот с аб. № 70954,
както сума за доплащане по обща фактура № **********/31.7.2019 г., и сумата 6,95 лева,
представляваща ¼ от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 01.9.2018 г. – 30.4.2020 г., заедно със законната лихва от 14.10.2021 г. до
погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 46,03 лева,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за
6
разликата до пълния предявен размер от 192,88 лева и за периода 01.5.2018 г. – 31.5.2018 г.,
както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 28,63 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2019 г. – 04.10.2021 г. и 1,45 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г. – 04.10.2020 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ********* да заплати на адвокат Н.К., САК, Л. № ********** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 44,44 лева, представляваща възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника ЗДР. ЦВ. В..
ОСЪЖДА ***, ЕИК ********* да заплати на адвокат С.К. К., САК, на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. сумата 44,44 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ЦВ. Г. В..
Решението е постановено при участието в процеса на ***, като трето лице помагач на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7