Решение по дело №95/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение № 354 от 17.12.2023 г. постановено по АНД № 20231630200955 на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 26-0000835 от 10.07.2023 г., издадено от Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ - Враца в частта, с която на П.В.П., ЕГН * на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв., за нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г.

Касационният жалбоподател П.В.П. ***, чрез адв. Л.С. с адрес ***, обжалва посоченото решение в частта, в която PC – Монтана е потвърдил Наказателно постановление № 26-0000835 от 10.07.2023г на Директор на РД „АА“ – Враца за наложено наказание глоба в размер на 2000,00 лв. по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, като счита същото за неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалните и процесуални правила. По същество твърди, че при определяне на наложената санкцията наказващият орган не се е съобразил с фактическите обстоятелства, водещи и до неправилно квалифициране на нарушението. Счита, че деянието, извършено от касатора, не попада в хипотезата на чл. 93 от ЗАвПр, тъй като в случая и при проверката, и пред съда водачът е представил трудов договор и длъжностна характеристика, както и заповед за превоз. Според касатора деянието е съставомерно по чл. 105 от ЗАвПр във вр. чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на МТ. Сочи, че видно от представените доказателства за регистрация на МПС, водачът е управлявал чуждо МПС, по силата на трудово правоотношение и не извършва собствен превоз. Моли касационната инстанция да отмени решение № 354 от 17.12.2023 г. по АНД № 955 по описа на PC – Монтана в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 26-0000835 от 10.07.2023 г. на Директор на РД „АА“ – Враца за наложено наказание - глоба в размер на 2000,00 лв. по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован не се явява, не се явява и пълномощника му адв. Л.С..

Ответникът по касационната жалба Директор РД „Автомобилна администрация” – Враца, в отговор по жалбата, заявява, че я намира за неоснователна. Счита за правилни и законосъобразни мотивите на районни съд, обективирани в Решение № 354/17.12.2023 г. Моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случаи че същият надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери па адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не се представлява.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното нарушение в обжалваната част е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.

С касационната жалба не са представени писмени доказателства.

За да постанови решение си в обжалваната част, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 23.06.2023 г., на главен път Е-79, км. 92+000, по маршрута от гр. Димово към гр. Монтана, П.В.П. управлявал МПС марка „Мерцедес“, модел „814“ с peг. № В*** от кат. N2, като извършвал превоз на товари за собствена сметка (вар), на територията на Република България по маршрут гр. Димово - гр. Монтана. Жалбоподателят бил спрян за проверка от инспектори на РД „АА“ Враца. Проверяващите установили, че П. извършва превоз за собствена сметка на товари - а именно вар, на територията на Република България. Водачът П.П. при поискване не представил заповед от едноличния търговец или управляващия ЮЛ, за чиято сметка се извършва превоза, в която заповед да са посочени датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. П. обяснил, че извършва превоз за собствена сметка, но само за фирмата. За така констатираното нарушение му е съставен АУАН № 00119/23.06.2022 г. за нарушения на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н- 8/27.06.2008 г. Въз основа на него е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 26-0000835/10.07.2023 г. от Директора на Регионална Дирекция „АА“.

В хода на производството е установено, че собственик на процесното МПС е дружеството работодател на П.В.П. - „ЮБМ ГРУП“ ООД. Въззивната инстанция е събрала и гласни доказателства, които е кредитирала на фона на представените писмени такива.

В хода на съдебното следствие е изискана и представена справка вх. № 9877/29.09.2023 г. по описа на PC – Монтана, съгласно която РД „АА“ – Враца не е подавано уведомление в отделите на ИА „АА“ от дружеството - работодател на П. - „ЮБМ Груп“ ООД за извършване на превоз за собствена сметка, от което да е видно за чия сметка се извършва превоза.

За да потвърди НП в частта, с която на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв., за нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г., въззивният съд е приел, че е осъществен състав на визираното нарушение. Районният съд намира, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно и правилно при спазване изискванията на ЗАНН, като АНО е наложил административно наказание в размер предвиден в чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

При тази фактическа обстановка настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния съд, че в случая правилно е намерила приложение административнонаказателната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

Съгласно § 1, т. 4, буква а) от ДР на ЗАвП, "превоз за собствена сметка" е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.

Съгласно чл. 9 от Наредба № Н-8/2008 г., "превоз на товари за собствена сметка" е превоз на товари без заплащане и формиране на печалба, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети въз основа на договор за лизинг или за наем пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или предоставени на разположение съгласно договор, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.

Безспорно в случая са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства относно осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. при извършване на превози на товари за собствена сметка, водачът не представя при поискване от контролните органи заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза.

Към момента на проверката водачът не е представил издадена такава заповед. В хода на проведеното съдебно следствие са представени писмени доказателства – разрешение за собствен превоз, трудов договор и заповед №112 от 23.06.2023г. от търговското дружество - работодател „ЮБМ ГРУП“ ООД, приети като доказателства по делото в о.с.з. от 17.11.2023г. Приетите писмени доказателства не са били оспорени от ответника, като са кредитирани от въззивния съд „… П. е извършвал превоз без съответната заповед на търговеца или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза - „ЮБМ ГРУП“ ООД…“. Именно тези фактически установявания от първоинстанционния съд, както правилно е посочена и в жалбата на касатора водят до приложението на санкционната разпоредба на чл.105, ал.3 от ЗАвПр, а не въведената такава в НП по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

В производството по реда на раздел пети на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението в който смисъл е и Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021 по тълкувателно дело № 1/2020 на ОСС на ВАС I и II колегия.

С оглед на така установеното, касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено в оспорената част, а делото върнато за разглеждането му от друг състав на същия съд, който следва да се произнесе по законосъобразността на издаденото и обжалвано Наказателно постановление№ 26-0000835 от 10.07.2023 г., издадено от Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ - Враца в частта, с която на П.В.П., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., за нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, като допусне, призове и разпита поисканите от административно наказващия орган свидетели, след което да извърши преценка на събраните доказателства досежно правилното приложение на санкционната разпоредба по ЗАвПр.

При този изход на спора разноски по настоящото дело не следва да се присъждат, като въпросът за разноските следва да бъде решен при новото произнасяне по съществото на спора.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 354 от 17.12.2023 г. постановено по АНД № 20231630200955 на Районен съд – Монтана, в ЧАСТТА с която е потвърдено Наказателно постановление № 26-0000835 от 10.07.2023 г., издадено от Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ - Враца с което на П.В.П. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв., за нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Районен съд Монтана, при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.