№ 19606
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110107445 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ............ срещу П. В.
М..
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за
преиздаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит от 10.10.2018 г., в изпълнение на който
ищецът е предоставил на ответника кредитна карта с кредитен лимит 1 500
лв. за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и теглене на
пари в брой от терминално устройство ATM (банкомат) или ПОС.
Твърди, че съгласно договора за всички операции, извършени с картата,
отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен
период до 45 дни, през който не се начислява уговорената фиксираната
годишна лихва в размер на 19% на годишна база при условие, че до датата на
падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички
отчетени разходи през съответния отчетен период. Отчетен период е всеки
период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на всеки
календарен месец до последно число на същия календарен месец. След
изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и е
бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1
от Общите условия или бил е задължен да погасява минималната погасителна
вноска, съгласно буква и) на т.1.1 от Общите условия/ и т. 6 от Договора/,
освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер
на разходите си.
Минималната погасителна вноска е сумата, която титулярят по картата
1
е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5 % от размера на
главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния
период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и
комисиони. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
минималната погасителна вноска, титулярят на картата има задължение да
заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната
погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа
лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна
лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта /т. 7.2 от
Договора, т. 11.1 от ОУ/.
Твърди, че има вземания към ответника, както следва:
за сумата 1 505, 10 лв., представляваща главница съгласно т.2 и т.5 от
договора, както и т.10.1 от Раздел Х от Общите условия на ищеца;
за сумата 234, 83 лв., представляваща неустойка за периода 18.09.2021
г. – 31.05.2022 г. съгласно т.7 и т.8 от договора и т.11.1 от Раздел Х от
Общите условия на ищеца,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 06.07.2022 г. по
ч.гр.д. № 28847/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника П. В. М. чрез назначения особен представител адв. П., с който
оспорва исковете. Счита, че по неясен начин са формулирани клаузите на:
т. 18, т. 1.2 от Общите условия – „издателя отказва да продължи срока
на овърдрафта без да сочи мотиви за това“;
т. 4 1.2 – „издателя си запазва правото да откаже издаването на карта
без да посочва причини за това“;
т. 7.1 – към датата на подписване на настоящия договор, годишната
наказателна лихва е в размера на редовната лихва по т. 7 от Договора /т.е.
19%/ плюс наказателна надбавка в размер на 6/шест/пункта – какво
представлява конкретният пункт по силата на договора;
т. 21 – относно организацията на игри и томболи и др. титулярят може
да се откаже от участие като изпратят искане за отказ от участие, като според
особения представител - участието в игри, томболи, програми е
задължително.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 31.05.2022 г. заявителят ............ е отправил искане за
2
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника П. В. М. за
сумата 1 505, 10 лв., представляваща главница съгласно т.2 и т.5 от договора,
както и т.10.1 от Раздел Х от Общите условия на ищеца, и сумата 234, 83 лв.,
представляваща неустойка за периода 18.09.2021 г. – 31.05.2022 г. съгласно
т.7 и т.8 от договора и т.11.1 от Раздел Х от Общите условия на ищеца.
С разпореждане на съда от 06.07.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, като в полза на заявителя е присъдена и държавна
такса в размер на 34, 80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
По делото е представен договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен
лимит от 20.02.2017 г., по силата на който издателят ............ предоставя на
титуляря правото да ползва кредитен лимит до 1 500 лв.
Представен е и договор за преиздаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от
10.10.2018 г., по силата на който издателят ............ предоставя на титуляря
правото да ползва кредитен лимит до 1 500 лв.
По силата на договора издателят прехвърля салдото, налично по
партидата (разполагаемият кредитен лимит), съгласно Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
Кредитен лимит(овърдрафт) с клиентски номер 1020013392157 и предоставя
на Титуляря правото да ползва Кредитен лимит (овърдрафт) в размер до 1500
(хиляда и петстотин) лева, с преиздадената кредитна карта. Кредитният лимит
може да бъде усвояван с използване на всяка от издадените по искане на
Титуляря карти и при условията и реда, предвидени в Общите условия на
Дайнърс клуб България АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти DINERS CLUB (чл.2 от договора).
Титулярят погасява натрупаното преди преиздаването на кредитната
карта салдо (изразходван кредитен лимит) по начин и в срокове, уговорени с
издателя, които с настоящия договор не се променят (чл.2.1 от договора.)
Титулярят се задължава да погасява усвоената част от Кредитния лимит
(овърдрафт) в сроковете и по начина, уговорени в договора и Общите условия
на издателя (чл.5 от договора).
Съгласно чл.10.1 от Общите условия на ............ за издаване и ползване
на револвиращи международни кредитни карти DINERS CLUB, титулярят се
задължава всеки месец до датата на падежа или на първия следващ работен
ден, ако падежът е в неработен ден, да погасява минималната погасителна
вноска, посочена в извлечението на всяка карта.
3
При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
задълженията по Карта, при условията на т.6, титулярят заплаща на издателя
върху непогасените суми фиксирана годишна лихва в размер на 19% (чл.7 от
договора).
По делото са представени месечни извлечения по кредитната карта.
Установи се от заключението на ССЕ по делото, че ответникът е
усвоявал многократно суми от предоставения му кредитен лимит по
процесната карта, извършил е погасявания в общ размер на 10 105, 45 лв.,
като към момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК е бил налице
непогасен остатък в размер на 1 501, 10 лв. главница, неплатена членска такса
от 4 лв., неплатена договорна лихва от 155, 48 лв. за периода 01.10.2021 г. –
31.05.2022 г., неплатена неустойка в размер на 79, 37 лв. за периода
01.10.2021 г. – 31.05.2022 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД.
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит,
попадащ в легалната дефиниция по чл.9 ЗПК, а именно - договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са
потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е
сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като
съдържа всички необходими реквизити.
Процесният договор попада в приложното поле на ЗПК, поради което
следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на
чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1
от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор, като в случая
4
същите са спазени. Съдът намира за неоснователни възраженията във връзка
с посочените в отговора на исковата молба клаузи от договора и Общите
условия.
Установи се по делото, че по силата на договор за преиздаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
кредитен лимит от 10.10.2018 г., ищецът е предоставил на ответника кредитна
карта с кредитен лимит 1 500 лв. за извършване на безналични плащания на
стоки и услуги и теглене на пари в брой от терминално устройство ATM
(банкомат) или ПОС.
Установи се от заключението на ССЕ, че ответникът е усвоявал
многократно суми от предоставения му кредитен лимит по процесната карта,
извършил е погасявания в общ размер на 10 105, 45 лв., като към момента на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК е бил налице непогасен остатък в
размер на 1 501, 10 лв. главница, неплатена членска такса от 4 лв., неплатена
договорна лихва от 155, 48 лв. за периода 01.10.2021 г. – 31.05.2022 г.,
неплатена неустойка в размер на 79, 37 лв. за периода 01.10.2021 г. –
31.05.2022 г.
С оглед изложеното исковете следва да се уважат за сумата 1 501, 10 лв.
главница и 79, 37 лв. неустойка за периода 01.10.2021 г. – 31.05.2022 г.
Констатират се от заключението на ССЕ вземане за договорна лихва в
размер на 155, 48 лв., както и вземане за членска такса в размер на 4 лв.,
каквито обаче не се претендират в настоящото производство, съответно – не
са предмет на същото.
С оглед изхода на спора искът за главницата следва да се уважи до
размера на сумата 1 501, 10 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 1 505, 10 лв., а искът за неустойка – да се уважи за сумата
79, 37 лв. и да се отхвърли за разликата до 234, 83 лв. и за периода 18.09.2021
г. – 30.09.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 77, 03 лв. разноски за заповедното и
сумата от 803, 71 лв. разноски за исковото производство, съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски по чл.78, ла.3 ГПК съобразно
отхвърлената част от исковете, но доколкото такива не се претендират, нито
се установява да се извършени, разноски не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. В. М., ЕГН ********** дължи
на ............, ЕИК .........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.240,
5
ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД,
сумата 1 501, 10 лв., представляваща главница съгласно т.2 и т.5 от
договора, както и т.10.1 от Раздел Х от Общите условия на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 31.05.2022 г. до
окончателното изплащане, както и
сумата 79, 37 лв., представляваща неустойка за периода 01.10.2021 г. –
31.05.2022 г. съгласно т.7 и т.8 от договора и т.11.1 от Раздел Х от Общите
условия на ищеца,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 06.07.2022 г. по
ч.гр.д. № 28847/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 1 501, 10 лв. до пълния
предявен размер от 1 505, 10 лв., а иска за неустойката – за сумата над 79, 37
лв. до пълния предявен размер от 234, 83 лв. и за периода 18.09.2021 г. –
30.09.2021 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН ********** да заплати на ............, ЕИК ..........,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 77, 03 лв. разноски за заповедното и
сумата от 803, 71 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6