Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито
заседание на двадесети и девети януари
две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д.
№ 500 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е
ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника
М.В.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** със съдебен адрес:*** чрез адв. Т.П., срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ
от 14.11.2019 г. по изп.
дело № 20168390400262 по описа на ЧСИ И.М.-Крeг. № 839, с район на
действие СГС, с което е отказал да
прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20168390400262
и присъединеното към него изпълнително дело № 20168390400263, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Сочи се в жалба, че в период от повече от 2 години - от последното
изпълнително действие по делото до настоящия момент, взискателят
не е поискал от ЧСИ предприемането на изпълнителни действия срещу жалбоподателя.
Моли съда да отмени Постановление от 14.11.2019 г. и на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК да се прекрати изпълнителното производство.
В срока по чл. 436 от ГПК
е постъпило възражение от „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от Р.И.М.-Т., в качеството й на управител, чрез
пълномощника си юрисконсулт П.К.. С оглед на настъпилото частно правоприемство,
на основание чл.429, ал. 1 от ГПК дружеството е конституирано, в качеството му
на частен правоприемник, като взискател по изпълнителното дело. Счита жалбата за неоснователна
и като такава моли съда да бъде оставена
без уважение.
Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20168390400262 по
описа на ЧСИ И.М-К., Peг. №
839, с район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по
обжалваните действия.
Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената жалба, намира следното:
Изпълнително дело №
20168390400262 и присъединеното към него изп.дело №
20168390400263 е образувано на
16.05.2016 г. по молби с вх. № 3860/16.05.2016 г.
и 3861/16.05.2016 г. на „А.Б.Б.”
АД, ЕИК *******, чрез пълномощник адв. Д.М.-САК,
и въз основа на Изпълнителен лист от 03.11.2015 г., издаден от Районен съд - гр.Пловдив, ГК,
IV състав, въз основа на Заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК с № 7854/02.11.2015 г. по ч.гр.дело
№ 13947/2015г. по описа
на РС - гр.Пловдив и Изпълнителен лист от 18.11.2015 г., издаден от Районен съд - гр.Пловдив, ГК, V
състав, въз основа на Разпореждане
№ 67828/16.11.2015г. по ч.гр.дело № 13308/2015г. по описа на
РС-гр.Пловдив, срещу солидарните длъжници
по изпълнението: 1) Г.В.Ш., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.Пловдив, 4004, р-н „Южен“,
ж.к. ****, 2) М.С.Ш., ЕГН **********
с постоянен адрес:
гр.Пловдив, р-н „Централен“, ул. „****М.В.К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Пловдив, р-н
„Централен“, ул. „****, за събиране
на следните суми: по изп. дело №
2016839040262 образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.11.2015 г. сума в
размер на 18 651,07 лева - главница по договор за жилищен банков кредит от
02.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 28.10.2015 г. до окончателното плащане,
сумата 3 102,57 лева -
договорна лихва, сумата от 1 312,02 лева - наказателна
лихва, сумата 3 418,06 лева - неустойка, сумата от 1 642,07 лева -
съдебни разноски в заповедното производство, сумата от 823,20 лева - адвокатско възнаграждение по изп. дело, както и изпълнителни такси и
разноски в полза на частния съдебен изпълнител, и по изп. дело №
2016839040263 образувано въз основа на Изпълнителен лист от 18.11.2015 г..
сума в размер на 14 247,43 лева - главница по договор за
потребителски банков кредит
от 03.04.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2015 г. до
окончателното плащане, сумата 2 383,85 лева - просрочена договорна
лихва, сумата 853,15 лева - наказателна лихва, сумата 2 479,51 лева -
неустойка, сумата 1 394,08 лева - съдебни разноски в заповедното
производство, сумата 702,00 лева - адвокатско възнаграждение по изп.дело, както и изпълнителни такси и
разноски в полза на ЧСИ.
На 23.06.2016 г. по делото
са изготвени
покани за доброволно изпълнение до длъжниците, като едновременно с поканите са наложени
запори на трудово възнаграждение, запори на банкови сметки, запори на дружествен дял и възбрана на недвижим имот /листа 41-78 от изп. дело/.
На 20.09.2016 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Миглена Ширтева, което длъжникът получава от „Линеа Трейдинг“ ЕООД.
На 16.05.2018 г. са постъпили молби от взискателя
с вх. № 3276/16.05.2018г. и №
3277/16.05.2018 г. с искане да се извърши проверка за трудови доходи на длъжниците, като се наложи запор на същите.
На основание извършена цесия на
вземане и постъпила молба от „ЕОС М.“ ЕООД с вх. № 1301/26.02.2019 г. за
конституиране като взискател по изп.дело
№ 20168390400262, с разпореждане на ЧСИ от 26.02.2019 г. „ЕОС М.“ ЕООД
е конституиран като взискател по изп.дело
№ 20168390400262 в качеството му на частен правоприемник на „А.Б.Б.“ АД .
На
07.08.2019 г. по делото е постъпила молба от взискателя „ЕОС М.“ ЕООД с вх. № 5482/07.08.2019г. с искане
да се наложи запор на банкови сметки на длъжниците.
На 09.08.2019 г. са
наложени запори на банковите сметки на длъжниците.
По делото са постъпили постъпления от наложените запори на трудови доходи и банкови сметки и от
внесени от длъжниците суми на следните дати:
28.06.2016 г., 01.07.2016г., 29.07.2016 г., 19.08.2016 г., 22.08.2016 г.,
30.08.2016г., 05.10.2016 г., 25.10.2016 г. , 03.11.2016 г., 14.12.2016 г., 05.01.2017 г., 14.02.2017 г., 14.03.2017 г.,
11.04.2017г., 04.05.2017 г., 01.06.2017 г., 11.07.2017 г., 30.10.2017 г.
На 05.12.2019 г. е подадена жалба с вх. № 8301, въз основа на която е образувано настоящото
дело, срещу постановлението за отказ на ЧСИ за прекратяване на принудителното
изпълнение на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
По допустимостта на частната жалба.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу
акт, който по силата на
изричната разпоредба на чл.435, ал.2 ГПК (изм.
ДВ,
бр. 86 от 2017 г.) подлежи на обжалване
с частна жалба.
По основателността на частната
жалба.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА,
предвид следното:
По
силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК (изм.
ДВ,
бр. 86 от 2017 г.), длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето
на трето лице за пазач,
ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по
изпълнението.
В разпоредбата
на чл. 433, ал. 1
от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от
банка, от които се вижда,
че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното
производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя,
последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не
е издадена от него, в противен случай тя се
приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила
съдебен акт бъде отменен актът,
въз основа на който е издаден
изпълнителният лист, или този акт
се признае за подправен; 5. посоченото от
взискателя имущество не може да
бъде продадено и не може да
бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са
заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.
439 или 440 и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
с изключение на делата за издръжка.
В конкретния случай, изпълнителното производство
е образувано на 16.05.2019
г. по молба с вх. № 3860 от „А.Б.Б.” АД, ЕИК *******. С
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
е възложил на ЧСИ правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/13 г., когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител само прогласява в постановлението си вече настъпилото
прекратяване. Към същинските изпълнителни действия са посочени:
насочването на изпълнението чрез запор или възбрана,
присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от
трети задължени лица.
В случая от данните
по изпълнителното дело се установява,
че в рамките на предприетото принудително изпълнение длъжникът периодично е извършвал доброволни плащания по изпълнителното
дело. Всяко доброволно плащане в рамките на изпълнителното
производство прекъсва срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото не може
да се обоснове
извод, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението, за да бъде приложена
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК
молбата на легитимиран по предписания ред взискател е
необходима, но и достатъчна, за да го овласти и
ангажира да предприеме съответните действия. Както е посочено и в ТР № 2/ г. за
разлика от исковото производство изпълнителният процес се основава на множество
относително самостоятелни процедури, всяка от които при реализация на парично притезание е насочена към принудително осребряване на
движими и недвижими вещи или събиране на вземания. В случая постъпилото искане
от страна на взискателя за налагане на запор върху
вземания на жалбоподателя легитимира съдебния изпълнител да предприеме
предписаните от закона действия. Ето защо и от 09.08.2019 г. е започнал да тече нов двугодишен срок, който
понастоящем не е изтекъл. Без значение в тази насока остава резултатът от
предприетото действие. Понеже понастоящем предвиденият от закона срок не е
изтекъл поддържаното в случая основание за прекратяване на производството не е
налице.
С оглед на изложеното
въззивният съд намира, че обжалваното
Постоновление е правилно и следва да бъде потвърдено,
тъй като по отношение на
процесното изпълнително производство не е налице хипотезата на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника М.В.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, със
съдебен адрес:*** чрез адв. Т.П.,
срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 14.11.2019 г. по изп.дело
№ 20168390400262 по описа на ЧСИ И.М-К.,рeг. № 839, с район на
действие СГС с което е отказал да
прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело №20168390400262
и присъединеното към него изпълнително дело № 20168390400263, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.