№ 103
гр. С., 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Андон Г. Миталов
Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря Ив. Ст. М.
в присъствието на прокурора И. Хр. М.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно
административно наказателно дело № 20221800600514 по описа за 2022
година
Производството е по гл. ХХІ- чл.378, ал.5 НПК за въззивен контрол по
отношение на постановено решение на РС К., инициирано с жалба от
обвиняемия Г. Г. чрез неговия защитник –адв. С. П..
По силата на решение № 47 от 23.05.2022г. по НАХД № 391/2021г. на
РС К. съдът е признал обвиняемия Г. Г. Г. - роден на . г. в гр. С., българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи като оператор
на машини във „Ф.“ - гр. С., неосъждан, с настоящ адрес : гр. К., ул. „Ц.“ № 2,
ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 06.03.2019 г. в гр. К.,
ул. „Ц.“ № 2 е държал в себе си, без надлежно разрешително високорискови
наркотични вещества включени в Списък I - „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към
Приложение № 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични към чл. 3 ал. 2 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, както следва : обект № 1 - кокаин, с
1
нетно тегло 0.14 грама, със съдържание на активния наркотично действащ
комопент кокаин 72.04%, на стойност 30.80 лева и обект № 2 - кокаин, нетно
тегло 0.02 грама, на стойност 1.60 лева, на обща стойност от 32.40 лева и
деянието представлява маловажен случай -престъпление по чл. 354а ал. 5, вр.
с ал. 3 т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 от НПК и чл.
78а ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание „ГЛОБА” В РАЗМЕР НА 1 000.00 / хиляда / лева.
На основание чл. 354а, ал.6 от НК, съдът е отнел в полза на държавата
високорисковото наркотично вещество кокаин, с нетно тегло 0.14 грама и
кокаин, нетно тегло 0.02 грама, изпратено на съхранение в Агенция М. ЦМУ
отдел „МРР-НОП“ -гр. С., след което същото да бъде унищожено като вещ,
притежаването на която е забранено от закона
В тежест на обвиняемия Г. Г. Г., ЕГН ********** са възложени
разноските, сторени в двете фази на производството от които: полза на
бюджета на ОДМВР - С. направените в хода на досъдебното производство
разноски в общ размер на 291.14 лева и по сметка на РС - К. 230.00 / двеста и
тридесет / лева - възнаграждения за вещи лица, както и 5.00 / пет / лева такса,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
В жалбата си защитата излага оплаквания за необоснованост на
фактическите изводи – липса на съответствието им с доказателствата,
неправилно приложение на материалния закон, като е прието, че деянието,
осъществено от Г. се характеризира с достатъчна степен на обществена
опасност, за да бъде определено като инкриминирано такова, както и с
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- на досъдебното
производство, като разследването е продължило извън установените по НПК
срокове, като не е поискано и предоставено разрешение за удължаване на
срока по надлежния ред, с.т. на съдебното производство, изразяващи се в
неправилна преценка и едностранчив подход към доказателствата и
нарушаване на правилата за изграждане на вътрешно убеждение. Защитата
оспорва показанията на полицейските служители Г. и Д., разпитани като
свидетели по делото, налице е достатъчно оскъден доказателствен материал
да бъде осъден предадения на съд обв. Г. Г.. Оспорва се още заключението на
СФХЕ, относно методиката на изследване, вида на наркотичното вещество и
активния наркотичен компонент. Съдът е игнорирал и оставил без
2
разглеждане и обсъждане, доказателствата, които са във вреда на
обвинителната теза , а именно – пок.св. Ц. Ц. – колега на обвиняемия към
онзи момент, от които се установява, че обвиняемият е бил принудително
отведен от работното си място, което не подкрепя изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на постановеното решение,
поради недоказаност на обвинението, а с.т. за постановяване от въззивната
инстанция друго решение, по силата на което да бъде признат за невиновен и
оправдан подсъдимият Г. по повдигнатото против него обвинение,
алтернативно- да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на
съда, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
рефлектиращи върху правото на защита на привлеченото към отговорност
лице.
Атакуващите присъдата не са заявили доказателствени искания.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа искането си за отмяна,
базиращf се на конкретните- по-горе изложени оплаквания, доводите и
аргументите, които го обосновават.
Към това становище изцяло и безрезервно се присъединява
привлеченото към отговорност лице, като подкрепя напълно доводите на
защитника.
Становището на представителя на СОП е в полза на потвърждаване на
решението на РС К. изцяло.
В последната си дума обвиняемият моли за справедливо решение,
заявява, че не чувства вина по отношение на повдигнатото против него
обвинение.
Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания, като осъществи
цялостен самостоятелен контрол по отношение на обжалваното решение по
чл.314, ал.1 НПК, в съответствие със събраните доказателства и приложимия
закон, прие за установено следното:
Анализът на доказателствените източници обосновава фактическа
обстановка, близка, но не съвсем идентична с възприетата от РС К., а именно:
Обвиняемият Г. Г. Г., ЕГН ********** е българин и български
гражданин. Роден е на . г. в гр. С., живущ в гр. К., ул. „Ц.“ № 2, постоянен
3
адрес : гр. С., ул. „..“, №. Същият е неженен, със средно образование, работи
като оператор на машини във „Ф.“ - гр. С. и е неосъждан.
На 06.03.2019 г. свид. Г. Г. и Б. Д., служители на РУ - К., около 15.00
часа получили разпореждане за принудително довеждане на обвиняемия Г. Г.
от местоработата му в дружеството с ограничена отговорност „М. А.“, с
адрес на регистрация и извършване на дейността гр. К., ул. „Д.“, №, до дома
му в гр. К., ул. „Ц.“ № 2, предвид необходимостта от провеждане на
претърсване и изземване в жилището на посочения по-горе адрес на
местоживеене и обезпечаване на присъствието на лицето, съгласно
изискванията на НПК за редовност на процесуално-следственото действие.
Претърсването било разпоредено с оглед постъпил сигнал, че обвиняемият
държи и съхранява в дома си наркотични вещества.В изпълнение на това
разпореждане служителите на РУ отвели обв. Г. от местоработата му, за което
той попълнил Уведомление за отсъствие от работа за времето от 15 до 17 ч.
на 6.03.2019г. и го депозирал пред работодателя си. Двамата полицейски
служители- св. Д. и Г. транспортирали обв. Г. до адреса му на местоживеене
на ул. „Ц.“ №2а. Непосредствено при пристигане на мястото, установили, че
обвиняемият Г. Г. държи в себе си два броя хартиени сгъвки с бяло
прахообразно вещество. С оглед установеното полицейските служители
отвели и задържали обвиняемият Г. в РУ - К. и там същият доброволно
предал намиращите се в него два броя хартиени сгъвки е бяло прахообразно
вещество на свид. Б. Д., за което бил съставен протокол за доброволно
предаване.
По отношение на предаденото бяло прахообразно вещество е бил
извършен оглед на веществени доказателства и при направения полеви
наркотест същото реагирало на Кокаин.
Според заключението на назначената физикохимическа експертиза
представеният обект № 1 за изследване е доказано наличие на Кокаин с нето
тегло 0.14 грама, с определено съдържание 72.04 процента. В изследвания
обект № 2 е доказано наличие на Кокаин е нето тегло 0.02 грама, за който
поради малкото количество не е определено процентното съдържание.
Същият е бил изразходван за извършените анализи.
Стойността на процесното наркотично вещество, според заключението
на изготвената съдебно оценителна експертиза е в размер на 32.40 / тридесет
4
и два лева и четиридесет стотинки / лева.
Иззетите наркотични вещества спадат към групата на високорисковите
наркотични вещества, съгласно Списък 1 - „растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични към чл. 3 ал. 2 т. 1 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите.
Изложените по- горе фактически изводи се установяват въз основа на
преценката- ведно с доказателствата, които е взел под внимание първият съд и
още- гласни доказателства - пок.св. Г. и Ц. в съдебно заседание пред РС- К.,
обясненията на обв. Г. Г.- дадени в хода на въззивното съдебно следствие и
писмено доказателство- уведомление за отсъствие на работник от 6.03.2019г.,
попълнено и подписано от обвиняемия.
Настоящият въззивен съд констатира по- безсъмнен начин, че по-
различните фактически изводи не обосновават и не налагат различни
материално-правни такива от формираните от предходната инстанция за
извършване на престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, пр.2, б.“а“ НК.
В допълнение към аргументите на РС К. настоящата инстанция счита,
че квалификацията „маловажен случай“ по смисъла на ал.5 се обосновава
наред с установеното количество и стойността на наркотичните вещества, но
и от гледна точка на обществената опасност на личността на обвиняемото
лице- касае се за млад човек, с много добри характеристични данни, с
постоянна трудова заетост, като не на последно място –същият е оказал
съдействие за разкриване на престъплението, като е съобщил и е предал
доброволно намиращите се в него наркотични вещества, съответстващи на
забранената от закона субстанция „кокаин“.
При цялостната проверка на обжалваното решение въззивният съд
констатира съвсем неоправдано забавяне по досъдебното производство, което
е в грубо нарушение на принципа по чл. 22 НПК, повеляващ разглеждането и
приключването на наказателните производства да се осъществява в разумен
срок. По този начин са нарушени драстично и правата на личността на обв. Г.,
с оглед принципното положение от гледна точка на правата на всяко
привлечено към наказателна отговорност лице, да получи максимално бърз
5
отговор по повдигнатото против него обвинение с окончателен съдебен акт.
Настоящото дело не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Разследването на същото по досъдебното производство се е ограничило до
изготвяне на два броя експертизи и разпит на двамата свидетели –
полицейски служители –Д. и Г., които са разкрили извършването на деянието,
поради това са били разпитани още на инкриминираната дата -6.03.2019г.
При това положение за настоящия въззивен състав е необяснимо и
неоправдано забавяне по разследването по ДП, което е продължило повече от
2 години и шест месеца, като е приключило с внасяне в РС К. на предложение
за освобождаване от наказателна отговорност против привлеченото към
отговорност лице едва на 17.12.2021г. По делото са поискани и разрешени
удължаване на процесуалните срокове за разследване по ДП 15 пъти, като
през това време е осъществявано явно процесуално бездействие от страна на
разследващите органи и наблюдаващия прокурор.
При тези данни, мнозинството от съдебния състав, счита, че следва да
бъде ревизирано решението на РС К. в частта му относно
индивидуализацията на наложеното наказание глоба, като констатира, че
същата е неправилно наложена в максималния размер, предвиден в
специалната част – разпоредбата на чл.354а,ал.5 НК -1000 лева.
Неоправданото забавяне по разследването по ДП съставлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което е изключително по своя характер, в
особено съществена степен засягащо правата на личността и същото следва
да бъде взето под внимание при индивидуализацията на административно
наказателната отговорност по чл.78а НК.
Според мнозинството на съдебния състав, внимателния прочит на ал.5
на чл.78а НК, създава единствено забранта, определеното наказание по
административно наказателната отговорност по чл.78а НК да не надвишава по
размер глобата, определена в специалната норма на закона, в случай, че
попада под действието на тази хипотеза- в настоящия случай на чл.354а,ал.5
НК. В зависимост от тази разпоредба, мнозинството от състава приема, че не
съществува законова забрана да бъде определена глоба в по-малък размер,
щом в специалната разпоредба съществува такова наказание. В случай, че
законодателят е имал предвид забрана за налагане на по-леко наказание от
предвиденото по чл.78а,ал.1 НК, такава забрана би била прогласена изрично,
както е в нормата на ал.5 на чл.78а НК. Не на последно място- такова едно
6
схоластично разбиране, в редица случаи, сред които е и настоящия, би
изключило изначално индивидуализирането на отговорността, независимо от
наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, влияещи на същата –
определяйки константно наказание глоба в размер на 1000 лева. Вън от
всякакво съмнение, волята на законодателя не би могла да бъде в този
смисъл.Основен принцип в наказателното правораздаване е, че наказателната
/а и- административно наказателната като по-лека по степен от първата/ е
индивидуална- налага се на извършителя за негово лично противоправно
поведение- действия или бездействия и следва да бъде съответна по размер на
характера и тежестта на деянието и на обществената опасност на дееца-
извършителя. Обстоятелството, че се касае за по-лека по степен отговорност
– административно наказателна, заместваща наказателната, не освобождава
съда като решаващ орган, от задължението да индивидуализира същата, в
съответствие с всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и да се
вземат под внимание многобройни или изключителни такива,
характеризиращи спецификата на конкретния случай и личността на дееца,
които не обосновават квалификацията „маловажен случай“ и изобщо не
влияят и не биха могли да бъдат взети под внимание при определяне на
правната квалификация на същото.
Поради изложеното, предвид установеното изключително
обстоятелство, смекчаващо отговорността на привлеченото към отговорност
лице – обв. Г. Г., съдът счита, че следва да се индивидуализира отговорността
при смекчаващи обстоятелства, като бъде определена глоба под минималния
размер по чл.78а НК, но в рамките на предвиденото наказание 100 -1000 лева
по чл.354а,ал.5 НК, а именно – в размер на 500 лева, вместо определената от
РС К.- 1000 лева.
При цялостният контрол над обжалваното решение, съдът не намери
основания за отменяването му и други основания за неговото изменяване.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.378 ,ал.5, вр. чл. 334,
т.3,вр.чл.337т.1 НПК съдът
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯВА решение № 47/23.05.2022г., постановено по АНД №
391/2021г. по описа на РС К., в частта досежно индивидуализацията на
административно- наказателната отговорност, като НАМАЛЯВА размера
на наказанието ГЛОБА от 1000 на 500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8