РЕШЕНИЕ
№ 17850
гр. С, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110116063 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.«Ц Ц» № ..., чрез адв.С.,
със съдебен адрес гр.С, ул.«Л П» № 33, насочен срещу П Р Б, представлявана от главния
прокурор, с адрес гр.С, бул.”В” № 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 22 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение, по което е било образувано н.о.х.д.
№ 10180/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 100 състав, ведно със законната лихва
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 28.04.2023 г.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца на 29.04.2010 г. е образувано досъдебно
производство за различни престъпления, извършени в съучастие. Сочи се, че обвинение му е
повдигнато на 05.10.2011 г., а на 24.02.2012 г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е
образувано н.о.х.д.№ 947/2012 г. по описа на СГС. Според ищеца, последното е прекратено,
като делото е върнато на прокуратурата. Обяснява се, че на 19.01.2017 г. срещу ищеца е
образувано н.о.х.д.№ 10180/2016 г., по което на 16.02.2021 г. е постановена оправдателна
присъда, потвърдена от СГС с решение от 28.04.2023 г.
Излагат се данни, че във връзка с продължителността на процена е извършена
проверка от ИВСС, в протокола от която са описани всички фази на процеса.
Ищецът аргументира становище, че воденото срещу него накзателно производство му
е причинило редица неимуществени вреди, срес които психически проблеми, изразяващи се
в безпричинно безпокойство и напрежение, медицински проблеми, изразяващи се в
завишаване стойностите на кръвното му налягане и пулса.
В същото време незаконното обвинение се е отразило на самооценката и на доброто
име на ищеца в обществото. Твърди се, че ищецът е развалил отноиенията с приятелите си и
близките си роднини, както и е породило напрежение в семейството му, довело до развод.
1
Ищецът оценява вредите, които е изтърпял на 22 000.00 лв., която сума претендира да
му бъде присъдена по настоящето дело.
Ответникът П Р Б оспорва иска като неоснователен. Отбелязва се, че ищецът е завел
и друго дело срещу прокуратурата за обезщетяване на имуществени вреди от 14 000.00 лв.,
претърпени в резултат на същото обвинение. С оглед на това се прави извод за многократно
обезщетяване за едни и същи вреди и за неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на
държавата.
Ответникът се позовава на констатациите на ИВСС при извършената проверка по
искане на ищеца, където е посочено, че забавяне е налице само в съдебната фаза на
наказателния процес, не е и в досъдебната. Излагат се и данни, че ищецът е обезщетен за
допуснатото забавяне, като по споразумение с МП, е получил обезщетение от 6 400 лв.
Обръща се внимение, че в чл.4 от споразумението, М. Г. е декларирал, че след получаване на
сумата, няма да има каквито и да е претенции към МП. При тези данни се изразява
становище и за недопустимост на предявения иск.
На самостоятелно основание ответникът оспорва размера на иска като прекомерен,
вкл. възразява и срещу наличието на причинно-следствена връзка между повдигнатото от
ответника обвинение на ищеца и неговия развод, доколкото последният е по взаимно
съгласие.
С оглед на това се иска предявеният иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Прави се възражение за прекомерност на заплатения и претендиран от ищеца
адвокатски хонорар на пълномощника му.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното към настоящето дело НОХД № 10180/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, ведно с приложеното към него досъдебно производство, е видно, че въз основа
на постъпила на 02.07.2009 г. в СРП жалба от представляващия „Г В“ ЕООД, с
постановление от 29.04.2010 г. е образувано досъдебно производство № 5244/2010 г. срещу
М. Т. Г. за престъпление по чл.220, ал.1 от НК. С постановление от 18.02.0211 г. на прокурор
при СРП, произвоството е частично прекратено и изпратено по компетентност на СГП за
извършени от М. Т. Г. и Н Г С престъпления по чл.212, ал.5 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК. С постановление от 10.03.2011 г. на прокурор от СГП, отделеното
производство е прието за разглеждане и по него е образувана пр.пр.№ 11451/2010 г.
С потановление от 05.10.2011 г. на разследващ пилицай при СДВР, М. Т. Г. е
привлечен като обвиняем по ДП № 5244/2010 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 11451/2010 г. по
описа на СГП, за пристъпление по чл.203, ал.1 вр. чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201, вр. чл.20, ал.2
вр. чл.26, ал.1 вр. чл.316, вр. чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Със същото постановление е
определеня мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв.
Въз основа на направено от водещия разследването прокурор при СГП искане, с
определение от 13.01.2012 г., постановено по ЧНД № 182/2012 г. е допуснато обезпечение на
предвидената в чл.203, ал.2 от НК конфискация, като е наложена възбрана на собствения на
обвиняемия М. Т. Г. недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.С, ул.“Ц Ц“
№..., първи етаж. С оглед на това, на 16.01.2012 г. е издадена обезпечителна заповед.
След приключване на разследването, същото е предявено на М. Т. Г. и на 24.02.2012 г.
е внесен обвинителен акт в СГС срещу него и срещу Н С. Въз основа на него е образувано
2
НОХД № 947/2012 г. по описа на СГС, 8 състав. Г. е обвинен в извършване на престъпление
по чл.203, ал.1 вр. чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.316 вр.
чл.311, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В наказателното производство срещу него е приет за разглеждане /в о.с.з. от
03.04.2012 г./ и граждански иск в размер на 113 245 лв.
По НОХД № 947/2012 г. по описа на СГС, 8 състав, са проведени общо 19 открити
съдебни заседания – на 03.04.2012 г., 14.05.2012 г., 29.06.2012 г., 02.11.2012 г., 05.11.2012 г.,
09.11.2012 г., 12.11.2012 г., 07.12.2012 г., 10.12.2012 г., 12.12.2012 г., 17.12.2012 г., 12.02.2013
г., 15.02.2013 г., 02.04.2013 г., 12.06.2013 г., 01.07.2013 г., 04.07.2013 г., 08.07.2013 г. и
05.11.2013 г. От тях в о.с.з. от 09.11.2012 г. не е даден ход на делото поради постъпил сигнал
за поставено взривно устройство в съдебната палата, и в о.с.з. от 05.11.2013 г. също не е
даден ход на делото поради постъпила молба от защитника на М. Г. – адв.С. от 16.10.2013 г.,
в която са изложени данни и са представени доказателства, че на Г. предстои коремна
операция с продължителен период ан възстановяване. В останалите съдебни заседания с
продължителност през целия работен ден, Г. е присъствал лично, в тях са събирани
доказателства, изслушвани са обяснения на подсъдимите, вкл. и на самия М. Г..
Съдът се е произнесъл и по направено от Г. искане за изменение на мярката му за
неотклонение, като с протоколно определение от 05.11.2012 г. тя е променена в „подписка“.
Въз основа на заповед на зам.председателя на СГС №...9/24.01.2014 г., делото е
преразпределено на друг съдия от СГС, тъй като първоначано определения такъв е с
наложено наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“.
С разпореждане от 21.05.2014 г. на съдия Д С от СГС, 20 състав, НОХД № 947/2012 г.
е прекратено и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения.
След презициране на обвинението срещу М. Т. Г. и Н Г С, на 06.10.2015 г. е внесен
обвинителен акт в СРС, за извършени престъпления по чл.212, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Въз основа на същия е образувано НОХД № 17090/2015 г. по
описа на СРС. С разпореждане от 18.12.2015 г. на съдията –докладчик, производството е
прекратено и върнато на СРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Срещу
така постановения съдебен акт е подаден протест от прокурор при СРП, като с определение
от 13.05.2016 г, постановено по ВНЧД № 2160/2016 г. на СГС, разпореждането на СРС е
потвърдено.
На 08.06.2016 г. СРП е внесн отново обвинителен акт срещу М. Т. Г. и Н Г С, за
извършени престъпления по чл.212, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Въз основа на същия е образувано НОХД № 10180/2016 г. по описа на СРС. С разпореждане
от 09.09.2016 г. на съдията –докладчик, производството е прекратено и върнато на СРП за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения, като по протест на прокурор при СРП,
разпореждането е отменено с определение от 21.11.2016 г., постановено по ВНЧД №
5054/2016 г. по описа на СГС.
С определение от 08.09.2016 г., постановено по НОХД № 10180/2016 г. по описа на
СРС, е оставено без уважение искането на подсъдимия М. Г. за отмяна на наложената
обезпечителна мярка възбрана.
По НОХД № 10180/2016 г. по описа на СРС са проведени общо 31 съдебни заседания
– на 28.02.2017 г., 02.05.2017 г., 22.06.2017 г., 17.10.2017 г., 16.11.2017 г., 25.01.20118 г.,
22.03.2018 г., 17.04.2018 г., 21.05.2018 г., 22.05.2018 г., 07.06.2018 г., 25.06.2018 г., 17.10.2018
г., 18.10.2018 г., 29.11.2018 г., 30.11.2018 г., 11.02.2019 г., 12.02.2019 г., 09.04.2019 г.,
21.05.2019 г., 19.06.2019 г., 01.10.2019 г., 12.11.2019 г., 03.12.2019 г., 11.02.2020 г., 02.06.2020
г., 09.07.2020 г., 29.09.2020 г., 29.10.2020 г., 03.12.2020 г. и 16.02.2021 г. Заседанието на
25.01.2018 г. е отложено поради постъпила молба от защитника на М. Г. – адв.С., в която са
3
изложени данни и са представени доказателства за здравословен проблем на Г., като е
посочено, че той ще може да участва в производството след 20.03.2018 г. В заседанието от
03.12.2020 г. не е даден ход на делото, тъй като Г. и защитника му са били болни от Ковид 19.
Две от насрочените съдебни заседания – на 31.03.2020 г. и на 14.05.2020 г. са отсрочени в
закрито заседание поради наложените органичения по повод пандемията от Ковид 19. В
останалите съдебни заседания, Г. е присъствал лично, в тях са събирани доказателства,
изслушвани са обяснения на подсъдимите, вкл. и на самия М. Г..
С присъда от 16.02.2021 г. СРС е признал подсъдимия М. Т. Г. за невиновен по
повдигнатите му обвинения, като е отменил и допуснатото обезпечение по ДП № 5244/2010
г. по описа на СДВР, наложено с определение от 13.01.2012 г. НЧД № 182/2012 г. по описа на
СГС. Мотивите към присъдата са изготвени и обявени на 12.05.2021 г.
Срещу така постановената присъда е постъпил на 26.02.2021 г. протест от СРП,
допълнен на 31.05.2021 г. По протеста е образувано ВНОХД № 2627/2021 г. по описа на
СГС. Във въззивното производство са проведени 8 съдебни заседания – на 24.09.2021 г.,
24.11.2021 г., 21.01.2022 г., 09.03.2022 г., 15.06.2022 г., 16.09.2022 г., 30.11.2022 г. и 23.01.2023
г. Заседанието от 21.01.2022 г. не е проведоно, тъй като съпроцесникът на Г. – Н С е бил
болен от Ковид 19. В останалите съдебни заседания, Г. е присъствал лично, в тях са събирани
доказателства, изслушвани са обяснения на подсъдимите, вкл. и на самия М. Г..
С решение от 28.04.2023 г., СГС е потвърдил оправдателната присъда на СРС.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ищецът е провел производство по глава 3а от ЗСВ, като е подал заявление пред ИВСС за
обезщетение поради нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен
срок. Същото е приключило със споразумение от 05.02.2024 г., с което ищецът се е съгласил
да бъде обезщетен с 6 400 лв.
Видно от приложената към отговора на исковата молба справка, ищецът не е
осъждан. Същият с решение № 295837/06.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 51727/2019 г. по
описа на СРС, е прекратил гражднаския си брак с П И Г, по взаимно съгласие.
По настоящето дело са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.Д Д Т и П И Г.
Св.Т е приятел на ищеца и твърди, че го познава от 2008-2009 г. Разказва на съда, че за
воденото срещу ищеца дело е разбрал от самия него преди 8-9 г. Обяснява, че Г. е говорил
непрекъснато за наказателното производство, по което е обвиняем. Самият свидетел не е
разбрал в какво обвиняват приятеля му, нито дали и как е приключило делото срещу него.
Св.Т обаче е категоричен, че се е сгигнало до отчуждаване между Г. и приятелите му, като не
може да прецени дали самият ищец се е отдръпнал от тях или те от него. Според Т, след като
приятелите на Г. са разбрали за делото, той се е променил, спрял е да комуникира с тях, а
когато това се е случвало, е говорел само за своите притеснения и за това как се чувства.
Свлидетелят лично е видял Г., че пие лекарства, като от него е разбрал, че има проблеми с
кръвното, с теглото си, което е увеличил значително, изпадал е и в депресия. Отделно от
това, свидетелят е разрбал преди 3-4 години и че Г. се е развел със съпругата си, като му е
известно, че след това той поддържа контакти с децата си. При разпита свидетелят не може
да конкретизира къде, какво и в кой период от познанството му с Г., последният е работил.
Свидетелката П Г е бивша съпруга на ищеца и в показанията си твърди, че е запозната
с обвиненията срещу него. Обяснява, че наказателното производство срещу Г. е започнало
през 2009-2010 г. Свидетелката описва Г. като човек със солидно самочувствие, весел човек,
човек, обграден винаги от приятели, от компания, организиращ събития. След стартиране на
наказателното производство и във времето, в което то е проведено, според Г.а, бившият й
съпруг се е променил – започнал е да се притеснява и да се отчуждава. Отделно от това и
професионалната му репутация е била компроментирана, тъй като обвиненията срещу Г. са
били повдигнати въз основа на сигнал от работодателя му. Според свидетелката, тази
4
информация е станала достояние и на други компании в сферата, в която Г. е работел и по
този начин е уронен престижа му, като е преустановен професионалния контакт с него.
Св.Г.а обяснява, че това е предизвикало депресия у ищеца, започнал е да се затваря,
като това се е отразило на здравословното му състояние – качил е килограми, не е спортувал,
увеличило се е кръвното му налягане, заболял е псориазис, имал е проблеми със съня, както
и на отношенията му с приятелите и семейството.
Промяната у ищеца свидетелката определя като част от причините, довели до развода
им.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът претендира
присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигнато му обвинение за
престъпление, за което е оправдан.
Досежно направените в отговора на исковата молба възражения от страна на П Р Б за
недопустимост на иска поради проведено производство по глава 3а от ЗСВ, приключило със
споразумение от 05.02.2024 г., с което ищецът се е съгласил да бъде обезщетен с 6 400 лв.,
следва да се отбележи, че това производство не е относимо към допустимостта, а
единствено към основателността на предявения иск /в тази насока е решение № 50004 от
17.06.2024 г., постановено гр.д.№ 2092/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК/. Предявяването
пък на претенция за имуществени вреди – цитираното в отговора на исковата молба гр.д.№
6194/2024 г. по описа на СРС, е въпрос също неотносим към допустимостта на настоящия
иск, доколкото двете производства имат различен предмет, макар и ищецът да черпи права
от едни и същи факти.
По основателността на предявения иск, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само
правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления
от общ характер, какъвто орган се явява П Р Б.
В случая, безспорно по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление първоначално по чл.203, ал.1 вр. чл.202,
ал.1, т.1 вр. чл.201 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.316 вр. чл.311, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от
НК, а след прецизиране на обвинението – престъпление по чл.212, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Общата продължителност на наказателното производство
от привличането на Г. като обвиняем до оправдаването му с окончателното решение на СГС
е 11 г. и 6 м. /05.10.2011 г. – 28.04.2023 г./, като спрямо същия е била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ за период от 1 година и 1 месец /05.10.2011 г. – 05.11.2012
г./, която впоследствие е изменена в най-леката такава, а именно „подписка“. За период от 9
г. и 1 м., Г. е търпял и органичения в имуществената си сфера, породени от наложената
обезпечителна мярка „възбрана“ на негов собствен недвижим имот за обезпечение на
предвидената в чл.203, ал.2 от НК конфискация.
Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и поддържано обвинение съдът е
постановил оправдателна присъда, действията по повдигане и поддържане на обвинението
се явяват незаконни. Те са такива след като има оправдателна присъда, дори и на
определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са
били основани на убеждението му за виновност на лицето. В наказателното производство
обвиняемият, съответно подсъдимият, се считат невинни до доказване по несъмнен и
5
безспорен начин на факта на извършване на престъплението, предмет на обвинението и
нямат задължение по закон да ангажират доказателства за невинността си.
Ето защо, следва да се приеме, че са налице основанията за ангажиране
отговорността на ответника за причинени на ищеца вреди във връзка с воденото срещу него
наказателно производство.
При определяне на конкретно претърпените вреди и техния размер, следва да се има
предвид, че законът - чл.52 от ЗЗД, поставя като критерий справедливостта. Според
възприетото в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС този критерий не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. Такива обстоятелства, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, са личността на увредения,
данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното
производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния,
обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването, както и други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания. В същото време, приема се, че във всички случаи на
приложение на чл.52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането.
В случая наказателното производство /в двете му фази/ е приключило в занчителен
период от време, който надхвърля разумния срок със съдържанието, което се влага в това
понятие. Касае се за период от 11 г. и 6 месеца, от които досъдебната фаза е продължила
първоначално 4 месеца и 19 дни, а след това при установени съществени процесуални
нарушения, съдът е връщал 2 пъти делото на прокуратурата за отстраняването им. В
съдебната фаза са проведени значителен на брой съдебни заседания с активното участие на
подсъдимия Г. – ищец в настоящето производство. Не може обаче да не се отчете
обстоятелството, че се касае за значително усложнена фактическа обстановка, със събрани
многобройни писмени доказателства, проведени разпити на множество свидетели,
назначени и изслушани експертизи с обемен и разнопосочен предмет на изследване.
Повдигнатото обвинение е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, доколкото
предвиденото наказание е над 5 години лишаване от свобода. Въпреки това, Г. не е търпял
значително ограничение в лична си сфера, доколкото както се посочи вече, той е бил с мярка
за неотклонение „парична гаранция“ за период от 1 година и 1 месец /05.10.2011 г. –
05.11.2012 г./, която впоследствие е изменена в най-леката такава, а именно „подписка“.
При определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетено чистото съдебно
минало на ищеца, както и конкретно изживените от него неудобства, за които се събраха
доказателства от разпита на св.Т и св.Г.а. Същите в показанията си излагат данни за
възприятия и поведение на ищеца, свързани с емоционалното му състояние, дало отражение
както на психиката му, така и на личните и семейните му отношения. В същото време по
делото се събраха данни и за увреждане здравето на ищеца вследствие повдигнатото му
обвинение. Обвинението безспорно се е отразило и на професионалното развитие на
Герогиев, за което се съдържат конкретни факти в показанията на св.Г.а.
При определяне размера на дължимото се обезщетение следва да бъде съобразена и
практиката на ВКС, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си
признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе
си е вид морално обезщетяване, наред с паричното, но едното не може компенсира другото.
Ето защо при тези данни съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е
15 000.00 лв. Именно този размер съответства на стандарта на живот в страната и
6
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането.
В същото време обаче, следва да се отчете обстоятелството, че ищецът вече се е
съгласил на обезщетение от 6 400 лв. в производството по глава 3а от ЗСВ, за нарушаване на
правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като за тази сума е
сключил спозумение. В свое решение № 50004 от 17.06.2024 г., постановено гр.д.№
2092/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК, ВКС приема, че когато е сключено споразумение
по чл.60е ЗСВ, следва да се намали глобалното обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ с
обезщетението, което е присъдено или платено заради бавно правосъдие, с цел да не се
допусне неоснователно обогатяване. Това е приложимо в случаите, в които твърдението за
"неразумен срок" е включено като основание в исковата молба. Видно от исковата молба, по
която е образувано настоящето производство, на стр.2 са изброени незаконосъобразните
действия на прокуратурата, както и че те са протекли в период от над 13 г. При така
заявеното от ищеца, съдът приема, че той черпи права и от срока на воденото срещу него
наказателно производство, поради което го отчита при определяне на размера на дължимото
обезщетение от 15 000 лв. Нещо повече - именно този факт е водещ при формиране на
приетия за справедлив размер на обезщетението.
Ето защо, на ищеца следва да се присъди сумата от 8600.00 лв., представляваща
разлика между приетия за справедлив размер на общетението от 15 000 лв. и договорената
вече с МП сума от 6 400 лв., върху която като законна последица, се дължи законна лихва от
влизане в сила на оправдателната присъда – 28.04.2023 г., до окончателното плащане на
дължимото.
За разликата до пълния предявен размер от 22 000 лв., искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото, на основание чл.10 от ЗОДОВ, ищецът има право на
разноски, каквото искане е направил своевременно още с исковата молба. От данните по
делото се установи, че ищецът е заплатил 10.00 лв. държавна такса, както и 2400.00 лв.
адвокатско възнаграждение, срещу което е направено възражение за прекомерност от
ответната страна. Последното обаче е неоснователно с оглед цената на ищеца и
предвиденото в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се
присъдят 942.09 лв. от направените от него разходи от общо 2410.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П Р Б, представлявана от Главния прокурор, с адрес гр.С, бул.”В” № , да
заплати на М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.«Ц Ц» № ..., сумата от 8 600.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато
на ищеца незаконно обвинение по ДП № 5244/2010 г. по описа на СДВР, по което е било
образувано н.о.х.д.№ 10180/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 100 състав, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 28.04.2023 г., да
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА П Р Б, представлявана от Главния прокурор, с адрес гр.С, бул.”В” № , да
заплати на М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.«Ц Ц» № ..., сумата от 942.09 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
7
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8