№ 105
гр. Ямбол, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330102339 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от
Кооперация „ЗК П.“ против ЗП Д. Т. Д., с която се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
В исковата молба и уточнението се твърди, че през стопанска 2020-2021 год.
ищцовата кооперация е обработвала на регистрирани правни основания земеделски
земи, находящи се в масив №18 в землището на с. П. с площ 114 дка. В сроковете по
чл. 37в ЗСПЗЗ, ищецът подал заявление за участие с имотите в посочения масив в
доброволно споразумение. В началото на стопанската 2021-2022 год. , т.е. на 01.10. не
била издадена заповед на директора на ОДЗ за разпределение ползването на масивите в
с. П., нито доброволно, нито служебно разпределение. Предвид спецификата на
дейността ищецът предприел редица агротехнически мероприятия , изразяващи се в
подготовка на почвата и засяване, подробно описани в молба от 28.10.2022 год. Със
заповед от 29.11.2021 год. било извършено служебно разпределение на масивите, като
процесните имоти попаднали при ответницата. След този момент ищецът влязъл във
връзка с ответницата в опит да уредят доброволно отношенията си , като предложил
засетите от него имоти да му бъдат предоставени.След отказ предложил да му бъде
заплатена стойността на извършените дейности по обработка и засяване. На 07.12.2021
год. на място била извършена проверка от комисията от Община С., която
констатирала, че имотите са засети с пшеница, която е във фаза на развитие – братене.
На 14.12.2021 год. от страна на ищеца била издадена фактура за исковата
сума,изпратена на ответницата и получена на 31.12.2021 год., но плащане не
последвало. В последствие със заповед от 16.12.2021 год. било одобрено доброволно
споразумение по силата, на което в процесните имоти отново била настанена
ответницата. Последната използвала засетите имоти и събрала реколтата от тях.
Предвид изложеното ищецът счита, че е претърпял загуби и обеднял за сметка на
1
ответницата.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска. Действително, по силата на
заповеди да директора на ОДЗ – Ямбол на ответницата в качеството на земеделски
производител били предоставени процесните 15 имота с обща площ обаче 106, 233
дка. Не се оспорва и, че през предходните стопански години процесните имоти били
обработвани от ищеца. Оспорва останалите изложени в исковата молба обстоятелства.
Страните имали договорка ответницата да предостави на ищеца ползването на площи
в масив 24,а той да я компенсира с ползването на площи в масив 18, като именно след
тази договорка ищецът засял площите в масив 24 , а по негови твърдения и в 18.
Действително ответницата констатирала, че площите са засети, но не знаела от кого.
Действията по засяването се явявали неправомерни и самоуправни. Оспорва се и
размера на претенцията, в частност стойността на процедурите, която била над
средната за страната, вкл. необходимостта от извършването им.
Иска се отхвърляне на претенцията, респ. присъждане на обезщетение в по
малък размер по изложени съображения.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител,
който поддържа иска.
Ответницата чрез упълномощен адвокат моли за отхвърляне на претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. В предвидения в чл. 414 ГПК срок
длъжникът е депозирал възражения против заповедта за изпълнение, поради което и в
едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск
по чл. 422 ГПК.
Към исковата молба ищецът е представил копие от фактура № *** год. за сумата
от 10 944 лв., с издател ищеца и получател ответницата с посочени услуги – дискуване,
обезпаразитяване на семена, сеитба, валиране, тор, торене.
Представен е и Констативен протокол от 07.12.2021 год. на постоянно
действаща комисия при Община С., видно от който по повод подадено заявление от
председателя на ищцовата кооперация, Комисията е посетила описани имоти в масив
№ 18 в землището на с. П., които се посочва, че през предходната стопанска година са
били разпределени на ЗК „П.“, като към датата на посещението посевът от пшеница се
намира във фаза братене. Фактурата е получена от ответницата на 31.12.2021 год.
Със заповед № *** год. , на осн. чл. 37в,ал.4 ЗСПЗЗ на Директора на ОДЗ са
разпределени масивите за ползване на земеделски земи за стопанската 2021/2022 год. в
землището на с.П.. Със заповед № *** год. на Директора на ОДЗ е одобрено сключено
доброволно споразумение за разпределяне масивите за ползване на земеделски земи за
стопанската 2021/2022 год. за землището на с. П..
Ищецът е представил още фактури за закупувани през 2021 год. препарати,
торове, гориво за ИТ и трактори.
Прието са още анкетни формуляри за използвани земеделски земи подадени от
ответницата за стопанските 2021/2022 год., в който фигурират и процесните имоти и
2020/2021 години.
2
Представени са и заверени копия от анкетни карти и формуляри на ЗК П. за
обработваните площи в с. П. за стопанската 2021-2022 год., видно от които за същата
стопанска година ищцовата кооперация е заявила за ползване част от имот №***, ***
хектара и №***,*** хектара.
С писмо вх. № *** год. ДФЗ е представило в табличен вид информация относно
кадастралните имоти декларирани през кампании 2019, 2020, 2021 год., видно от които
през посочените стопански години процесните земеделски земи са заявени от ЗК „П.“,
както са били засети последователно със слънчоглед, мека пшеница и рапица.
По искане на страните по делото е назначена и прието заключението на
комплексна САСЕ, вещите лица по която посочват, че по данни от Анкетни формуляри
площта на процесните имоти е 106, 233 дка.Благоприятния момент за сеитба на
пшеница в района на с. П. е 1- 20 октомври. Растението е взискателно към обработка
на почва преди сеитба, като при определяне на подходящ начин на обработка се вземат
предвид предшественикът , условията на отглеждане, почвения тип. Описано е какво
представлява фазата на братене на пшеницата. При извършена справка в
счетоводството на ищеца е установено, че фактура от 14.12.2021 год. е надлежно
осчетоводена, включена е в Дневник на продажбите за данъчен период м. 12.2021 год.
Във връзка със закупените и вложени от кооперацията препарати и суровини при
обработката на процесните имоти са представени подробно описани фактури. По
данни от счетоводните регистри на ищеца направените разходи за обработка на
процесните земи са в размер на 10 395, 64 лв. без ДДС. Определена е средната
стойност на посочените в процесната фактура дейности по обработка и засяване, както
и вложен труд на база счетоводните записвания за обработвани от ищеца през същия
период имоти в същото землище.Посочва се какъв е броя на необходимите дискувания
,за да се подготви почвата за сеитба на пшеница- две, три и повече, както и че торенето
е най- ефективния метод за увеличаване на добивите, както и че торенето е
целесъобразно , предвид предшестващата рапица , която извлича най- много
хранителни вещества от почвата. Описана е подробно средната стойност на
извършваните обработки.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Н. посочва, че работи в ищцовата кооперация от 2000 год.
като счетоводител. Знае за имотите предмет на делото, предната година ги били засели
с рапица. Общата им площ била 114 дка.За процесната стопанска година, за да се
стигне до доброволно споразумение решили да отстъпят имотите на Д. Т.. Фирмата
така ги вписала в споразумението, при условие че Т. си плати разноските, за което
изготвилия споразумението се опитал да сътрудничи като занесъл фактурата, но те
отказали. И двете споразумения били сключени след като кооперацията била засяла
площите, още през м. октомври. Имали такава практика, който работите имотите
предходната година да ги работи и следващата, а ако се наложи нещо да се отстъпи си
заплащат разходите. Свидетелят Г. движел нещата на Д. Т..Тя ползвала имотите, а
кооперацията ги засяла с пшеница.Първо имало дискуване, понякога се налагали 3- 4,
дискуване, сеитба, торене, валиране, които били извършени на процесните земи. После
реколтата от пшеница я събрала Д.. Разходите обаче не се заплатили, въпреки че имало
разговори. Дейностите били извършени през периода октомври – декември.
Практиката била да се правят устни договорки между земеделските производители за
първоначално разпределение на площите за есенните култури.Свидетелката твърди, че
е присъствала на всички събирания във връзка със споразуменията.Не е наясно с
договорки между председателя на кооперацията и ЗП. Твърди, че Х. Г. настоявал да
3
получат процесните декари. Всичко, което било записано във фактурата го били
извършили. В перо сеитба не била включена цената на семената, а само горивото и
обработката на земята.На тези разходи се начислявало ДДС. Били длъжни да начислят
ДДС, защото били регистрирани по ДДС.
Св. Г. – зет на Д. Т. посочва, че последната му е възложила да упражнява
функции по обработване на земите й като ЗП. Имала наследствени площи , които
обработвала лично. Свидетелят твърди, че предходната стопанска година и 10 преди
това обработвал земи в масив 24.Имали устна договорка кой къде ще работи, не чакали
споразумението . Още на първото събрание през м. септември се разбрали кой къде ще
работи.Стигнали до споразумението да работи в масив 18. Така го направил в проекта
и оторизираното лице З. Й.. Когато отишъл да огледа масива видял, че те работят в
масив 24 старото му място. Според свидетеля ЗПК „П.“ и „***“ са абсолютно същия
земеделски производител. Първата половина на м. септември масив 18 не бил
обработен.След два дни видял, че си стои необработено. След време видял, че мястото
в масив 18 е обработено по някакъв начин, по негова преценка само дискувано. Това
било 15-20 октомври. След 20 – ти октомври отишъл да засее в масив 34 и видял, че в
масив 18 вече е поникнало. Не е видял кой е извършвал обработките, но се
поинтересувал и разбрал, че Й. ги е засял.Според свидетеля по устна договорка това
място оставало за него. Отредило се на Т. и при служебното и при доброволното
споразумение. Съществувала практика след като няма разместване всеки
производител на следващата година да работи същите площи, които е работил
предишната. Достъп до масив 18 свидетелят придобил още в момента, в който се
договорили. Можел да извърши някаква обработка, но като видял, че някой го е
направил , харесало му засятото и си тръгнал. На пролет го наторил и напръскал, а
после го ожънал. Не е присъствал на договорки да бъде заплащано ако някой е засял
масива и после по споразумението се падне на друг.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а на ответника основанията за недължимост на сумата. Предвид
твърденията на ищецът, че е претърпял имуществени вреди , т.е. обеднял с исковата
сума за сметка на ответницата, то в негова тежест е да установи, че е сторил разходи за
обработка и засяване на процесните земеделски земи в землището на с. П., масив 18, в
претендирания размер, че същите са ползвани от ответницата на осн. споразумение по
чл. 37 в ЗСПЗЗ, че е обеднял с исковата сума, а ответницата се е обогатила за негова
сметка и без основание за това.
Страните не спорят, че за стопанката 2021/2022 год. процесните земеделски земи
са ползвани от ответницата по силата на споразумение по чл. 37 в ЗСПЗЗ. Не спорят и,
че ответницата не е извършила необходимата предсеитбена обработка на земята , вкл.
не е засяла същата с пшеница. Спорно е дали ищцовата кооперация е сторила разходи
и какви по обработката и засяването на земята, какъв е действителния размер на
площите , дължим ли е ДДС върху описаните в процесната фактура услуги.
4
За да бъде уважен искът следва да бъде налице увеличение на имуществото на
едно лице са сметка на имуществото на друго лице; да бъде установено, че
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същи факт
или от обща група факти. При това неоснователно обогатилият се за сметка на другиго
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването.
С Решение № 97 от 01.08.2014 г. по гр. д. № 1250/2011 г. на Върховен
касационен съд и др. е прието, че фактическият състав на неоснователното обогатяване
по чл. 59 ЗЗД е изпълнен и когато обогатяването на получателя се изразява в
спестяване на разходи за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице. Тази
позиция се застъпва и в по-старата съдебна практика, като според ППВС №
1/28.05.1979 г. обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно
лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице.
Според съда от съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се установява, че процесните земи са били обработени
предсеитбено, вкл. засети с пшеница от ищцовата кооперация. Според съда в тази
насока са и показанията на св. Г., който посочва, че се е поинтересувал кой е засял
земите и разбрал, че това е Й., като за свидетеля е налице тъждество между ЗК“П.“ и
юридическото лице „***“, което споменава в показанията си.
Действително ищецът е обработвал земята, засял култури и създал реколта върху
земя, която не е имал право да ползва. Според съда основание за ползване на земята не
може да бъде твърдяната устна договорка между земеделските производители в
района, още повече, че е налице разминаване на показанията на свидетелите в тази
насока. Независимо от това се установява, че ищецът е направил разходи за
създаването на реколта от пшеница, която ответницата е прибрала, факт, който не се
оспорва с отговора на исковата молба и се потвърждава от показанията на св. Г.. В този
смисъл спестяването на разходите е налице и фактът на извършване на арго-
теническите мероприятия без основание, не е от значение за предявения по делото иск,
при липсата на насрещни претенции от каквото и да било естество. Ответник с
прибирането на реколтата се е обогатила неоснователно от разходите на ищеца за
обработката и засяването на нивите. Налице е неправомерно разместване на блага,
което произтича от общ факт.
По отношение размера на претенцията:
На първо място съдът приема, че не се доказа общата площ на процесните
земеделски земи да е 114 дка. Според приетата експертиза, представени анкетни
формуляри и вземайки предвид факта, че ищцовата кооперация за стопанската 2021-
2022 год. е декларирала за ползване част от имоти с номера *** и ***, намира че
действителната площ е 106, 233 дка.В случая ищецът посочва да е сторил разходи в
размер на 10 944 лв., според счетоводните записвания при проверка в кооперацията
вещото лице е констатирало вписани разходи в размер на 10 395, 64 лв. без ДДС, а
отново според експертизата средната стойност на извършените обработки за 106, 233
дка. би била в размер на общо 10 843, 84 лв. Вещото лице агроном е категорично, че
посочените от ищеца мероприятия са минимално необходимите за подготвяне на
почвата, вкл. за засяване на реколтата, както и ,че в нито една от посочените суми не е
включена цена на семена за пшеница /такава претенция няма и в ИМ/. Ето защо съдът
счита, че сумата , която ответницата е спестила във връзка с обработване и засяване на
земята е тази посочена в експертизата или 10 843, 84 лв. За горницата до пълния
предявен размер от 10 944 лв. искът е неоснователен.
5
Сумата следва да бъде присъдена в едно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
По разноските:
Съгласно ТР на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В
този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в заповедното производство в намален размер – 514,15 лв. С оглед уважаване
на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер на 959, 93 лв.
– заплатена държавна такса, депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78,ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски , съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 11, 56 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за вещи лица.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗП Д. Т. Д., ЕИК ***, че дължи
на ЗК «П.», ЕИК *** следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: 10 843, 84 лв. – главница, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.06.2022 г. до
окончателното изплащане, като претенцията за главница за разликата от 10 843, 84 лв.
до пълния предявен размер от 10 944 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗП Д. Т. Д., ЕИК *** да заплати на ЗК «П.», ЕИК *** – разноски в
заповедното производство в размер на 514, 15 лв. и разноски за настоящото
производство в размер на 959, 93 лв.
ОСЪЖДА ЗК «П.», ЕИК *** да заплати на ЗП Д. Т. Д., ЕИК *** разноски за
настоящото производство в размер на 11, 56 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6