Р Е Ш Е Н И Е
№
02.02.2024 година, гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- Шумен в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
Председател: Бистра Бойн
при
секретаря И.Велчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 279 по
описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във
вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, образувано по жалба на А.А.Х. ***, депозирана срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
23-0819-001301/16.10.2023г. на полицейски инспектор към ОД на МВР, сектор ПП
Варна, с която е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса
за отговорността на жалбоподателя на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП. Моли се за
отмяна на Заповедта, като незаконосъобразна. Представят се доказателства за
липса на наркотични вещества в кръвта- изследвания направени по негова инициатива
и се прави доказателствено искане за изискване на експертиза, направена по
талона за изследване издаден от органите на ОД на МВР, след установяване на
нарушението.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
За ответната страна- Полицейски
инспектор към сектор Пътна полиция при ОД на МВР– Варна, в първо съдебно
заседание се явява юриск.Г., редовно упълномощен, който моли жалбата да бъде
отхвърлена. Депозира писмено становище на 25.01.2024г., в което излага
аргументи, че административният орган действа в условията на обвързана
компетентност при прилагане на ПАМ, поради което в случая не е относим
резултатът от химично-токсикологичното изследване. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност по отношение на претенцията за разноски на жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на
чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища на страните, прие за установено следното:
На 14.10.2023г. около 05.00 часа, след проверка, извършена в гр.Варна на бул.“Варненчик“,
актосъставителят Димитър Димитров- младши автоконтрольор при сектор ПП при ОД
на МВР Варна, в присъствие на свидетели, съставил АУАН № 1110172/23г. на
жалбоподателя А.Х., който като водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц
220 ЦДИ“ рег. № Н4130КВ, управлявал МПС. В акта е посочено, че водачът
управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като пробата
била извършена с техническо средство Дрегер Drag test 5000 с фабричен номер АRPH 0042. Резултатът от теста е представен в заверено
ксерокопие от ответната страна и приложен по делото, като същия е под № 256 от
14.10.2023г. с посочен номер на тестово устройство, съвпадащ с този в акта и е
положителен за бензодиазепини. Бил издаден Протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични вещества рег.№ 869р-32338/14.10.2023г., приложен по
делото.
На водача бил издаден талон за медицинско
изследване № 0155459, връчен в 05,35ч на същата дата, като в него и посочено,
че водачът е отведен във ВМА Варна за изследване. Видно от изисканата книга за
регистрация, пробата е била взета своевременно от д-р К. във ВМА Варна в
06:20ч. Същата е била предмет на изследване на назначена по досъдебно
производство № 429/2023г. при ОД на МВР- Варна съдебно-химическа експертиза,
чиито резултати са също приложени по делото.
Било иззето свидетелство за
правоуправление на водача № *********, свидетелство за регистрация на МПС, както
и двете регистрационни табели на автомобила. Актосъставителят квалифицирал
извършеното административно нарушение, като такова по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП. АУАН бил подписан без възражения от нарушителя. По делото е приложена
Мотивирана резолюция № 23-0819-М000496 на Началник група при ОД на МВР- Варна,
с която е прекратено образуваното административно-наказателно производство по
издадения АУАН, на осн.чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН, понеже нарушението представлява
престъпление от общ характер по чл.343б ал.3 от НК, за което е било образувано
досъдебно производство.
По отношение на установеното деяние, на
жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка. Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-001301/16.10.2023г.
на полицейски инспектор към ОД на МВР, сектор ПП Варна, упълномощен със Заповед
№ 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР Варна, въз основа на
съставения АУАН, относно установената употреба на наркотични вещества, на
оспорващия била наложена ПАМ на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП- временно отнемане
на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя, но не повече
от 18 месеца.
Заповедта е връчена лично на А.Х. на 16.10.2023г., видно от
отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата му е подадена в срока за
обжалване чрез административния орган на 23.10.2023г.
По делото е представена цялата преписка
по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на Министър на вътрешните работи, с която са определени лицата осъществяващи
контролна дейност по ЗДвП и Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД
на МВР Варна, с която в т.1.8 са оправомощени служители на длъжност „полицейски
инспектор“ при сектор ПП при ОДМВР- Варна да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“ от ЗДвП.
От страна на жалбоподателя е приложено изследване
за токсикохимичен анализ на кръв от 16.10.2023г., с дадена проба по собствено
желание от лаборатория „Статус“- гр.Варна, в който е посочено, че не се
откриват наркотични вещества.
По делото е приложен Протокол за
извършена токсикохимична експертиза № 23/ТЛ-257, извършена от МИ-МВР, видно от
заключението на която, при направен анализ не се установява наличие на наркотични
вещества в пробите на А.Х. на кръв и урина, дадени в деня на установяване на
нарушението- 14.10.2023г. по Талон за изследване, издаден от контролните
органи.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149
ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните
съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
23-0819-001301/16.10.2023г. на полицейски инспектор към ОД на МВР, сектор ПП
Варна, с която е разпоредено временно отнемане на СУМПС за нарушение на чл.5
ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП. Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на
всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В
случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган, в писмена
форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й и
заповедта съдържа необходимите реквизити, съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
Заповедта е мотивирана, като в същата са посочени, както правни, така и
фактически основания за издаването ѝ. Относно съответствието на
оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл.171
т.1 б.“б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач на, който управлява моторно превозно
средство след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози– за срок от 6 месеца до една година.
Нормата съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид– временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление
на МПС от лице, което е употребило наркотични вещества. След като са установени
данни за употребени наркотични вещества е налице хипотезата на чл.171 т.1 б“б“
от ЗДвП, като административният орган е имал задължение да издаде заповед за
прилагане на предвидената в закона принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация, т.е. преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма.
За да приложи процесната принудителна
мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че собственикът на
автомобила в качеството на водач, на посочените в оспорената заповед дата и място,
е извършил нарушение, като управлявал МПС, след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установено с техническо средство. Установените от
административния орган фактически основания се подкрепят от приложените по
делото писмени доказателства- резултат от полеви тест, но по делото са налице
нови факти, а именно липса на употреба на наркотични вещества от водача. Констатациите
в Акта за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на
чл.189 ал. 2 от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената
сила на АУАН в настоящия казус е оборена по надлежния ред със заключение на
приета токсикохимична експертиза.
По аргумент за противното от чл.6 ал.9 от
Наредба № 1/17г., резултатът за употреба на наркотични вещества следва да се
установи от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само в случай на
отказ на водача да подпише и получи талона за медицинско изследване и при
неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване, се вземат
предвид показанията на техническото средство. В този смисъл е практиката на
ВАС- Определение
№ 11432 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10222/2021 г., VII о. и др. При това положение, в настоящото производство,
с приоритет следва да бъде ценен резултата от токсикохимичната експертиза, поради
което съдът намира за безспорно установено, че липсва материално правно
основание за прилагане на процесната по делото ПАМ по отношение на оспорващия водач.
Предвид изложеното, в рамките на
извършения контрол от чл.168 ал. 1 АПК, се налага извод, че жалбата е
основателна, а оспорената заповед, като материално незаконосъобразна, следва да
бъде отменена.
По отношение на разноските, съдът
установи, че жалбоподателят е направил искане за присъждане на съдебни разноски
при условията на чл.143 ал.1 АПК по представен списък на разноските в размер на
1210.00лв, от които 1200.00лв., представляващи адвокатско възнаграждение с ДДС,
платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024г. и
10.00лв. държавна такса. От ответната страна е направено възражение за
прекомерност на разноските, което съдът намира за основателно, предвид липсата
на фактическа и правна сложност на делото и факта, че процесуалният
представител на жалбоподателя не се е явил в проведените две открити съдебни
заседания. В настоящия казус следва да бъде приложено Решение на СЕС от
25.01.2024г. по дело C‑438/22г./ ECLI:EU:C:2024:71 с предмет
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, съгласно което
националната уредба на адвокатските възнаграждения противоречи на чл.101,
параграф 1 ДФЕС, във вр. с член 4 § 3 ДЕС и на основание чл.78 ал.5 от ГПК да
бъде намален размерът на дължимото от ответната страна, съобразно изхода на
спора, адвокатско възнаграждение на 600.00лв. с ДДС и тази сума, ведно с
внесената държавна такса да бъде присъдена на жалбоподателя.
Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.А.Х.
с ЕГН: ********** *** Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 23-0819-001301/16.10.2023г. на полицейски инспектор към ОД на
МВР, сектор ПП Варна, с която е разпоредено временно отнемане на СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя на осн.чл.171 т.1 б.“б“
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Варна, да заплати на А.А.Х. с ЕГН: **********
***, сумата 610.00лв. /шестотин и десет/ лева, представляваща
деловодни разноски- адвокатско възнаграждение и държавна такса по настоящото
производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на осн.чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Съдия: