№ 71
гр. Тетевен, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20224330100692 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „Мъни ппюс Мениджънт“АД срещу С. М.
Д., от ч.в., с правно основание: чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
На 27.04.2021 г. ответникът С. М. Д. е кандидатствал за целеви
потребителски кредит при „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД и в
резултат на което е сключен Индивидуален договор за Потребителски кредит
под № М г. между „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството на
Кредитор и С. М. Д., съответно в качеството му на Потребител.
Въз основа сключения договор за кредит № М г. на потребителя е
отпуснат паричен кредит в размер на 6000 лв. Съгласно договорената цел на
кредита в чл. 7, б. б), сумата по кредита в размер на 4309.82 лв.
Кредиторът е превел по банкови сметки на третите лица-кредитори на
потребителя, така както е посочено в чл. 7, б. б) от договора за кредит за
погасяване на съществуващи задължения на С. М. Д. към „Кредисимо“ ЕАД;
„Сити Кеш“ ООД: „Изи Асет Мениджмънт“ АД; „Кеш Кредит“ ЕАД; „Стик-
кредит“ АД и „Фератум България“ ЕООД, за което са представени представям
6 бр, платежни нареждания за извършен кредитен превод в полза на тези
кредитори. Сумата по кредита по чл. 7, б.в) от договора за кредит в размер на
1690.18 лева за текущи нужди Кредиторът е превел по посочената от
Потребителя банкова сметка сългасно чл. 8 от договора - банкова сметка
видно от представеното платежно нареждане за извършен кредитен превод с
реф. № 000PCWU211181849.
Съгласно чл. 11.4 от договора за кредит общият размер на
задължението, което Потребителят се е задължил да върне за срока на
договора е в размер на 12862.66 лв. при лихвен процент на кредита: 41% /чл.
1
9 от договора/ и ГПР на кредита; 49.59% (чл. 10 от договора), от която обща
сума, на връщане подлежат по пера 6000 лв. размера на предоставения
кредит; сума в размер на 6862.66 - договорена възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 11.6 от договора, Потребителят се задължава да върне
получения паричен кредит /главница/, ведно с договорната възнаградителна
лихва, съобразно посочения в чл. 11.5 от договора погасителен план. Срокът,
за който е предоставен потребителския кредит е 52 месеца, съгласно чл. 6 от
договора, като падежът за плащане на последната месечна погасителна
вноска, съгласно погасителния план по чл. 11.5. от договора е 20.08.2025 г.
Видно от погасителният план към договора първата вноска е на
20.05.2022г., а последната на 20.08.2025г , размерът на главницата плюс
лихва е 248,27 лева месечно , уговорено е дължима част от обезщетение за
забавено изпълнение по чл.18.2,т.8 от договора в размер на 30 лв. месечно.
Страните са уговорили съгласно чл. 19.2 от договора, че при просрочие
на дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора
законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на
просрочието.
Поради допуснатото просрочие по кредита и на основание чл. 19.3, т.1
от договор № М г. към настоящата искова молба ищеца прилага и
Уведомление от кредитора „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД до
длъжника- ответник С. М. Д., ЕГН: **********. с което прави изрично
изявление за предсрочна изискуемост на оставащата главница по кредита в
размер на 5098.11лева , която представлява вноски по погасителния план от
№ 17 до № 52 вкл. с падежи от 20.09.2022 г. до 20.08.2025 г. включително.
Исковата молба е връчена в едно с уведомлението за предсрочна изискуемост
на особения представител на ищеца, като с получаването на преписите от
исковата молба изявлението на банката за обявяване на предсрочна
изискуемост на задълженията по договора за кредит е достигнало до
длъжника, от който момент е настъпила и предсрочната изискуемост, а
именно на дата 08.02.2023г. , в т.с. Решение № 86 /27.10.2020г. по т.д. №2118
по описа за 2019г. Търговска колегия, Първо отделение на ВКС .
Предвид на което ищецът е предявил срещу ответника и осъдителни
искове за изискуемата и неплатена главница в размер на 5 552.44 лева, както и
за сумата в размер на 1283.56 лева (Хиляда двеста осемдесет и три лева и 0.56
ст.), представляваща 7 броя вноски по договорната възнаградителна лихва,
които към настоящия момент са падежирали, но към момента на подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК не са били падежирали - месечните вноски с
падеж съответно на 20.02.2022 г; 20.03.2022г.; 20.04.2022 г; 20.05.2022 г.;
20.06.2022 г.;2.07.2022 г. и 20.08.2022 г , но към датата на подаване на
настоящата искова молба са падежирани . Също така не са заплатени и
вноските по главницата и по договорната лихва от № 10 до № 16 вкл. с
падежи от 10.02.2022 г; 10.03.2022 г.; 10.04.2022 г; 10.05.2022 г.; 10.06.2022 г.;
10.07.2022 г. и 10.08.2022 г . вкл, както следва: като са дължими и следните
суми:454.33 лв.) - представляваща 7 броя незаплатени вноски по главницата
по кредита за периода от 20.02.2022 г. до 20.08.2022 г.; 1283.56 лева
представляваща 7 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна
2
лихва, дължими за периода 20.02.2022 г. до 20.08.2022 г.
По делото е изготвена съдебно икономическа експертиза , приета от
съдът съобразно която размерът на дължимите суми от С. Д. са към датата
заявлението по чл.410 от ГПК -08.04.2022г и към датата на подаване на
исковата молба 12.09.2022г. са както следва : по подаденото заявление по
чл.410 от ГПК2049,42лв , от които главница 403,84лв за 8 бр. вноски от
20.06.2021 до 20.01.2022г., 1582,32лв договорна лихва дължима за периода
20.06.2021г до 20.01.2022г., възнаградителна лихва за периода 1283,56лв с
падеж за периода 20.02.2022г. до 20.08.2022г. По осъдителния иск не е
заплатена сумата от 5552,44лв. Непогасена главница при предстрочна
изискуемост , тъй като на 20.05.2021г е постъпила една вноска от 230,70лв , с
които са заплатени главница 43,53лв , договорна лихва 157,17лв , договорна
неустойка 30лв.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищеца
„Мъни ппюс Мениджънт“АД като кредитор и ответника С. М. Д. като
потребител , в резултат на сключения между тях Договор за потребителски
кредит № М г. на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 6000 лв,
при описаните по-горе параметри .
В случая по отношение на договора за потребителски кредит са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято
цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10 ал. 1 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. В чл. 11 ал 1, т. 1-27 от същия закон са изброени реквизитите,
които следва да съдържа договора, а съгласно чл. 11 ал. 2 от закона, Общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че по-голяма част от императивно определеното
съдържание на договора е налице. Няма изрично изискване да се доказва
представителната власт на физическото лице – служител на ищеца, което е
подписало договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал.
1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
3
последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. За недействителността съдът следи и служебно и ако констатира
такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на
исковете. Следва да се отбележи, че при тази недействителност,
отговорността на кредитополучател не отпада изцяло, тъй като съгласно чл.
23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Според чл.18.2., т.7 потребителят се задължава, в срок от 3 работни дни
след сключване на договора, да предостави на кредитора оригинален
документ, наричан “документ за доходите“, с подпис и печат на издалите го
лица и/или компетентни органи,удостоверяващ пълния размер на
декларираните доходи от страна на потребителя в представеното искане за
потребителски кредит, които са използвани при оценката на
кредитоспособността. Документът за доходите може да представлява
служебна бележка,данъчна декларация с входящ номер, сключен активен
договор или друг документ, но не е ограничен до изброените и се представя
от страна на потребителя в търговския обект на кредитора, в който е сключен
договора за потребителски кредит. Кредиторът има право да откаже
приемането на представения документ за доходите, ако не удостоверява
всички декларирани доходи от потребителя в искането за потребителски
кредит.
Съгласно чл.18.2., т.8 страните се съгласяват, че неизпълнението на
задължението на потребителя по чл.18.2, т.7 ще причини на кредитора вреди,
изразяващи се в извършването на допълнителни разходи, свързани с
обезпечаването на риска от просрочие по погасителните вноски, които
потребителят следва да заплати в договорените размери. Потребителят
декларира, че е предварително уведомен от страна на кредитора и изрично се
съгласява, че неизпълнението на неговото задължение по чл.18.2., т.7 ще
принуди кредитора да обезпечи заплащането на всички дължими погасителни
вноски, чрез заплащането на разходи, свързани с възлагане на обслужване на
всички плащания по този договор на трето физическо или юридическо лице –
изпълнител/инкасатор на задължения/кредитен консултант, което да следи
лично за точното изпълнение на задълженията на потребителя по този
договор, като включително извършва следните фактически и правни
действия: следи за падежите на съответните плащания, провежда телефонни
разговори с потребителя, посещава потребителя в неговия дом или друго
договорено между страните място, с цел събиране на дължимите суми и
последващото им отчитане в офис на кредитора или директно по банкова
сметка на последния, извършва всички други необходими дейности във
връзка с точното изпълнение на задълженията на потребителя по договора.
Потребителят се съгласява, че кредиторът ще извършва допълнителните
разходи поради неговото неизпълнение през целия срок на този договор,
макар и отделни парични вноски да бъдат заплатени лично от страна на
потребителя на определения падеж директно в търговския обект на кредитора
4
или по негова банкова сметка. В случай, че потребителят в определения срок
не изпълни задължението си, посочено в чл.18.2., т.7, същият дължи на
кредитора заплащането на обезщетение в общ размер на 1560 лева, които
потребителят ще заплати на равни части, ведно с дължимите погасителни
вноски по кредита, съгласно погасителния план. И действително,
погасителният план сочи, че ако се дължи такова обезщетение, то ще е в
размер на по 30 лева за всеки месец и прибавено към главницата и лихвата,
прави обща месечна вноска първата от 230 ,89лв , а всички следващи по вече
от по 278,27лева. Районният съд намира, че тази клауза е нищожна, тъй като
за нищожността съдът следи служебно. На първо място, клаузата нарушава
чл.10а, ал.2 ЗПК,според който не може кредиторът да изисква заплащането на
такси и разходи за действия,свързани с усвояване и управление на кредита. В
случая уговореното обезщетение представлява месечна такса и разход за
действия, свързани с управление на кредита. Това е така, видно от
съдържанието на договора. Потребителят е длъжен да представи в 3-дневен
срок на кредитора документ, удостоверяващ доходите му, като ако не спази
това си задължение, ще дължи да заплаща обезщетение, покриващо разходите
на кредитора за дейността на служител, който да се грижи за плащането на
вноските по кредита, като следи за падежите на съответните плащания,
провежда телефонни разговори с потребителя, посещава потребителя в
неговия дом или друго договорено между страните място, с цел събиране на
дължимите суми и последващото им отчитане в офис на кредитора или
директно по банкова сметка на последния. Тези действия на служителя
представляват дейности по управлението на дадения кредит и те са във връзка
с точното изпълнение на задълженията на потребителя по договора. Разходите
на кредитора за дейностите по управление на кредита представляват по
съществото си такси, чието плащане е изрично забранено от чл.10а, ал.2 ЗПК.
Законът не допуска кредиторът да изисква плащане на разходи за
управлението и администрирането на кредита. Ето защо клаузата
противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК и като такава се явява нищожна. Налице
явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, тъй
като сумата по чл.18.2, т.8 е допълнителна сума, която е в размер на почти 1/3
от общата сума на отпуснатия кредит. При кредит от 6000 лева се дължи
обезщетение за непредставянето на бележка за доходите в размер на 1560
лева, която сума е твърде завишена и така е нарушен принципът на
добросъвестност, и на основание чл.26 ЗЗД клаузата е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Всъщност следва да се отбележи, че според
договора документът за доходите се изисква след сключването на договора,
т.е. сумата по кредита вече е била отпусната без да е налице такъв документ,
което води на извод, че този документ не е бил от особена важност за
кредитора при преценката му дали да даде кредит или не. Налагането на
задължение документът за доходите да бъде представен след сключване на
договора очевидно не е с цел преценката доколко лицето е платежоспособно,
щом вече сумата по кредита е била отпусната, а се цели кредитополучителят
да се обвърже да заплаща обезщетение, което по съществото си е вид
договорна възнаградителна лихва, след като според погасителния план следва
5
да се заплаща заедно с вноските всеки месец. Това сочи на нарушение на
добрите нрави, доколкото обезщетението всъщност не покрива вреди, а цели
да обогати допълнително кредитора. Ето защо клаузата е нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Съдът намира, че е налице и хипотезата на чл.143,
ал.2, т.5 ЗЗП, според който неравноправна е клаузата, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая обезщетението е в
размер на 1560 лева, при главница по кредита от 6000 лева, т.е.
обезщетението е 26% от главницата. Този размер е висок и то необосновано
висок, след като обезщетение се дължи за непредставянето на документ за
доход, при положение, че кредитът вече е отпуснат. Обезщетението е за
разходи, които кредиторът би извършил за възлагане на дейности по
управлението на кредита, но ако тези дейности се възложат на негов
служител, то въобще кредиторът не би имал повод да заплаща допълнителни
разходи, след като служителят така или иначе изпълнява трудовите си
задължения срещу заплата. Ето защо съдът счита, че клаузата е
неравноправна и като такава е и нищожна /чл.146 ЗЗП/, доколкото няма данни
тя да е индивидуално уговорена.
Също така Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно, с оглед изискването на чл. 11 ал. 1, т.10
от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е
посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита, като е посочил ,че всички
изчисления на кредита се извършват съгласно законово установената
формула за пресмятане на ГРП посочени в приложение №1 Към чл.19 ал.2 от
ЗПК , като не се включват разходите при неизпълнение на договора . Липсва
обаче яснота относно методиката на формиране на ГПР /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от
49,59%/. Не е ясно какво „първоначално“ изчисление се има предвид, което
предполага и„последващо“ такова. С оглед гореизложеното, съдът счита, че
кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран ГПР по договора,
след като не е посочен алгоритъма, по който е определен и който е
императивно уреден в ЗПК /приложение No 1 към чл. 19 ал. 2/.
Освен това, в ГПР не са включени обезщетенията за неизпълнение по
чл.18.2,т.8 от договора ,което е нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В ЗПК е
посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с чл. 11 от закона
реквизити на договора за кредит, водят до недействителност на същия, като в
закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива.
Ето защо, съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е
6
недействителен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК и
поради това не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. В такъв случай и съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност по кредита, но не дължи договорна лихва или
други разходи по кредита.
Видно от петиума на иска ищецът моли да се постанови решение , с което
на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК , с което да признае за
установено по отношение на ответника С. М. Д., ЕГН: **********, с адрес с.
Чв., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, произтичащо от договор за кредит № М г. в размер на
2049.42 лв. , както следва: 403.84 лв. - представляваща 8 броя незаплатени
вноски по главницата по кредита за периода от 20.06.2021 г. до 20.01.2022
г.;сумата от 1582.32 лв. представляваща 8 броя незаплатени вноски по
договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.06.2021 г. до
20.01.2022 г.; 63.26 лв. - лихва за забава за периода на просрочието от
21.06.2021 г. до 27.01.2022 г. Претендира и законната лихва върху главницата
по кредита, дължима от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
ГПК до окончателното погасяване на задължението. Като тази претенция
следва да се уважи само за главницата , като съдът признае за установено ,че
ответника дължи на ищеца сумата от 403.84 лв. - представляваща 8 броя
незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.06.2021 г. до
20.01.2022 г. , в едно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 11.05.2022г до окончателното изплащане на вземането . На осн.
чл. 23 от ЗПК исковата претенция следва да се отхвърли за сумата от 1582.32
лв. (Хиляда Петстотин осемдесет и два лв. и 32 ст.) представляваща 8 броя
незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за
периода 20.06.2021 г. до 20.01.2022 г.; 63.26 лв. (шестдесет и три лв. и 26 ст.)
- лихва за забава за периода на просрочието от 21.06.2021 г. до 27.01.2022 г.
По отношение на разноските по заповедното производство същите следва
да са в размер на уважената част ,а именно 79,28лв., като до пълния
претендиран размер от 402,34лв отхвърля ,а именно за 330,06лв .
По отношение на осъдителния иск ,същия е основателен и следва да
бъде осъден С. М. Д., да заплати на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД
сумата в общ размер на 5 552.44 лева (Пет хиляди петстотин петдесет и два
лева и 0. ст.), дължима главница по договор за кредит № М г., от която:
сумата 454.33 лв. - представляваща 7 броя незаплатени вноски по главницата
по кредита за периода от 20.02.2022 г. до 20.08.2022 г.; сумата от 5098.11 -
предсрочно изискуема главница , да заплати на „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ АД по договор за кредит № М г. , в едно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
Като на осн. чл.23 от ЗПК исковата претенция следва да се отхвърли за
претендираната сума от сумата в размер на 1283.56 лева (Хиляда двеста
осемдесет и три лева и 0.56 ст.), представляваща 7 броя незаплатени вноски
7
по договорна възнаградителна лиха, дължими за периода 20.02.2022 г. до
20.08.2022 г. Претендира и законната лихва върху главницата по кредита,
дължима от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното
погасяване на задължението.
По отношение на разноските в исковото производство същите следва да се
определят в размер съобразно уважената част от иска , като в исковото
производство са направени следните разноски : 376,21лв ДТ , 300лв за
експертиза , сучата от 1188,54лв за особен представител и адвокатско
възнаграждение в размер на 921,14лв или разноски в общ размер на
2785,89лв , като съразмерно уважената част се равняват на 1867,50 лв, като
до пълния претендиран размер от 2785,89лв отхвърля ,а именно за 918,39лв и
същите следва да се заплатят от ответника .
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание 415, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл.422 от ГПК, по отношение на ответника С. М. Д., ЕГН: **********, с адрес
Ч.В., че същия дължи на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД,ЕИК ххххх
със седалище и адрес на управление ,гххххххх, представлявано от изп.
Директори Р. Д. и А. Й. сумата от 403.84 лв. (Четиристотин и три лв. и 0.84
ст.) - представляваща 8 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за
периода от 20.06.2021 г. до 20.01.2022 г. , в едно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК ,11.05.2022г по
образуваното ч. гр.д. № 378/2022г. на ТРС до окончателното изплащане на
вземането , като отхвърля за сумата от 1582.32 лв. (хиляда петстотин
осемдесет и два лв. и 32 ст.) представляваща 8 броя незаплатени вноски по
договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.06.2021 г. до
20.01.2022 г.; отхвърля за сумата от 63.26 лв. (шестдесет и три лв. и 26 ст.) -
лихва за забава за периода на просрочието от 21.06.2021 г. до 27.01.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. Чл.79 от ЗЗД С. М. Д., ЕГН: **********, с адрес Ч.В.,
да заплати на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД,ЕИК ххххх със
седалище и адрес на управление ,гххххххх, представлявано от изп.
Директори Р. Д. и А. Й. сумата 454.33 лв. (четиристотин петдесет и четири
лева и 0.33 ст.) - представляваща 7 броя незаплатени вноски по главницата по
кредита за периода от 20.02.2022 г. до 20.08.2022 г.; сумата от 5098.11 /пет
хиляди деветдесет и осем лева и 0.11 ст./- предсрочно изискуема главница по
договор за кредит кредит № М г. , в едно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 12.09.2022г.като отхвърля за сума в размер на
1283.56 лева (Хиляда двеста осемдесет и три лева и 0.56 ст.), представляваща
7 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лиха, дължими за
периода 20.02.2022 г. до 20.08.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. Чл.78 ал.1 от ГПК С. М. Д., ЕГН: **********, с адрес
Ч.В., да заплати на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД,ЕИК ххххх със
седалище и адрес на управление ,гххххххх, представлявано от изп.
8
Директори Р. Д. и А. Й. сумата от 1867,50 лв, като до пълния претендиран
размер от 2785,89лв отхвърля ,а именно за 918,39лв разноски по настоящото
дело , както и сумата за разноски от 79,28лв., като до пълния претендиран
размер от 402,34лв отхвърля ,а именно за 330,06лв.разноски по ч.гр.д.
№378/2022г. на ТРС .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9