РЕШЕНИЕ№ 260109
гр. Кюстендил, 17.05.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
участие на секретаря Мая Стойнева, като разгледа докладваното съдия Савова в. гр.
дело №46 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Г.Л.Г.,
ЕГН **********, с адрес:г***, чрез адв.В.П. ***, обжалва Решение №260282/17.12.2020
г. постановено по гр.д.№1049 /2020г. на Районен съд – Кюстендил, в частта, с
която предявеният от Б.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, иск е уважен за
сумата над 500.00 лева до присъдените 1500.00 лева, в частта, с която е
присъдена законната лихва върху тази разлика, считано от 12.11.2017г. до
окончателното изплащане, както и в частта, с която на ищцата са присъдени
разноски в размер на 300 лева.
Решението,
в указаната част, с която е присъдена главницата, се приема за неправилно,
поради нарушение на материалния закон и конкретно чл.52 от ЗЗД и поради
необоснованост. Счита се, че определеният размер на обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди, в нарушение принципа на справедливостта, е
необосновано завишен. Приема се, че присъденият размер обезщетение не
съответства на вида и естеството на претърпените неимуществени вреди, на техния
интензитет, както и на периода от време, през който ищцата ги е търпяла. По
изложените съображения се поддържа искане за изменение на решението в
обжалваните части, като бъде намален размерът на присъденото обезщетение до
сумата от 500 лева, да бъде присъдена законната лихва върху така намаления
размер и съответно да се ревизира решението и в частта относно присъдените
разноски.
Насрещната
страна, чрез упълномощения представител адв. А.Т., е депозирала отговор по
въззивната жалба, чрез който се оспорва нейната основателност. Поддържа се, че
при постановяване на решението районният съд правилно е определил размера на
присъденото на ищцата обезщетение, прилагайки принципа на справедливост по
чл.52 ЗЗД и обсъждайки всички относими доказателства. Приема решението за
мотивирано и обосновано, оспорвайки доводите на въззивника в тази насока.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена
в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
При
констатираната допустимост на жалбата съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и съответно
допустимо в атакуваната част.
Разгледана
по същество, същата жалба съдът намира за неоснователна поради следното:
Видно
от приложено копие от Присъда №
19/27.03.2019 г. по НОХД 1204/2018 г. на КРС, влязла в сила на 12.04.2019 г.,въззивникът
бил признат за виновен в извършването на
деяние, съставляващо престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 във вр с чл.
130, ал.1 НК,а именно : че на *** г. в пиано бар „***“, находящ се в гр. ****,
бул. „****“ № *** по хулигански подбуди и чрез нанасяне на удари с ръце и крака
причинил на въззиваемата Х. лека телесна повреда, изразяваща се в мекотъканни
контузии (кръвонасядания и отоци) по главата и лицето, кръвоизлив в десен
максиларен синус, кръвонасядания по двата горни и левия долен крайници, които
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.На осн. чл. 78а
от НК Г. бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лв.
В
хода на производството пред районния съд е прието е заключение на съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от д-р В. Н., на база което се установява, че
гореописаните увреждания, получени от
пострадалата, са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в лекостепенно и
бързопреходно нарушаване на физиологичните функции на носа и на храненето,
както и болка и страдание. Възстановителният период вещото лице определя на
15-20 дни, а понастоящем лицето е възстановено напълно физически.Наред с това,
са събрани и гласни доказателства, като от показанията на свид. Е. З. се
установява, че освен физическите наранявания, ищцата претърпяла и негативни
психически изживявания , изпитвайки обида и унижение от случая, който се разиграл
на публично място и станал достояние на детето й. Вследствие на инцидента, прекъснала
контактите с близки и познати, отказвала да излиза от къщи.
Съобразявайки
изложеното, окръжният съд намира следното от правна страна:
По
същество , първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че е
налице деликт , осъществен от въззивника– съществува кумулативна даденост на
всички предпоставки – противоправно деяние, извършено виновно и в резултат на него ищцата е
претърпяла неимуществени вреди; тези вреди се изразяват в болки и
страдания от физическо и морално естество и следва да бъдат
обезщетени,т.е.искът е основателен , тъй като са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволено увреждане.
Влязлата
в сила присъда съгласно разпоредбата
на
чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.Силата на пресъдено нещо на
присъдата във връзка с гражданския процес се изразява в нейното установително
действие – чл. 413, ал. 2 от НПК, според който влезлите в сила присъди са
задължителни за гражданския съд по посочените по-горе въпроси /извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието/.
С
оглед на установената фактическа обстановка по делото, както се посочи, е
безспорно , че е осъществен общият състав на непозволеното увреждане, визиран в
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, и са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответницата.Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се
предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
Установено
е , че в резултат на извършеното от
въззивника деяние са настъпили
процесните увреждания у
пострадалата , причинили на същата неимуществени вреди. Причинната връзка също
е налице – вредите са непосредствена последица от непозволеното увреждане,
причинено от ответника по иска – в този смисъл съществуващата причинна връзка между виновното поведение на
въззивника и получения вредоносен
резултат е пряка. При наличието на тази причинна връзка, въззивникът дължи
обезщетение на въззиваемата за
претърпените неимуществени вреди- налице са всички елементи на състава,
пораждащ права за увредения срещу прекия причинител на неимуществено увреждане.
За
определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на въззивницата
неимуществени вреди е приложима
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост, който
не е абстрактен, а се извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина на
извършването на увреждането, причинените болки и страдания и др.
Макар деянието, извършено от ответника по иска
/сега въззивник/ да е причинило болки и
страдания на ищцата за относително
непродължителен период (видно от съдебно-медицинската експертиза – за срок от
около три седмици е настъпило пълно възстановяване от телесните увреждания) , достигнало
се е до разстройство на здравето й за този период,макар и неопасно за живота,
като същевременно извън увреждане от физическо естество, деянието е
причинило значителен душевен дискомфорт у пострадалата – предвид времето,
мястото и възприелите го лица.
Ето
защо, въззивният съд счита,че в нужната степен са отчетени видът и естеството на претърпените вреди ,
начинът и моментът на причиняването им,
и настоящата инстанция също намира за справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, определения размер на обезщетение, който би репарирал най-адекватно вредите, които е претърпяла ищцата.
Относно
претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва – при
неизпълнение на парично задължение, дължимо от ответната страна, същата дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата и тъй като вредите
произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането и
покана за изпълнение не е необходима съгл.чл.84 ал.4 ЗЗД. С изискуемостта на
задължението да поправи вредите, причинени чрез непозволено увреждане,
длъжникът изпада в забава, а тази
изискуемост настъпва със самото увреждане. Претенцията по чл.86 ЗЗД е акцесорна
и е в зависимост от изхода на главния иск.
На
основание чл.78 ал.1и ал.3 от ГПК, правилно районният съд е определил по
компенсация разноските– съобразно размера на уважената , респ.отхвърлената част
от иска, както и доказателства за направени такива .
С
оглед изхода на спора в настоящата
инстанция на въззиваемата се дължат и сторените, респ.претендирани разноски, в
размер на 300лв.адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260282/17.12.2020 г. постановено по гр.д.№1049 /2020г. на Районен съд
– Кюстендил, в частта, в която Г.Л.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати на Б.Б.Х., ЕГН **********, адрес: ***,
обезщетение за размера над 500лв.до присъдения размер на 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева), за причинените на ищцата болки и страдания, които са пряка и
непосредствена последица от престъплението, за което ответникът е бил осъден с
влязла в сила Присъда № 19 по НОХД № 1204/2018г. по описа на КРС, ведно със
законната лихва, считано от 12.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата,
както и разноски по компенсация в размер на 300лв.
В
останалата си част посоченото решение по гр.дело№ 1049 /2020г.на КнРС е влязло
в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА
Г.Л.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати
на Б.Б.Х., ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на 300,00 лв.
(триста лева) деловодни разноски за въззивната инстанция.
Настоящото решение не подлежи на обжалване съгласно
чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.