№ 72
гр. Провадия, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20243130200485 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0324-000669/18.11.2024 г., издадено
от Началник група към ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия, с което на И. Д. П., ЕГН
********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300, 00 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
С жалбата и с допълнителна писмена молба се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. В
съпроводителното писмо прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в случай, че се претендира такова.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на
страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.08.2024г. в 18,00 часа в с.А., общ.Д., обл.Варна, на улица без име до
централната част на селото въззивника управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№***
собственост на К. П.Г., ЕГН **********, като МПС не е било регистрирано по надлежни
1
ред. Същото е било със служебно прекратена регистрация ат 03.01.2024г. на основание
писмо с номер 4-Т Д 04 ВА/УВ-13984/29.12.2023г. от с-р ПП-Разград.
Във връзка с констатираното е било образувано ЗМ-2124/2024г. по описа на РУ-
Провадия и същото е било изпратено по компетентност на ВРП ТО Провадия, която с
постановление №14343/21.10.2024г. е отказала да образува наказателно производство.
Наказателното постановление е било издадено съгласно постъпило в РУ-Провадия
постановление №14343/21.10.2024г. за отказа за образуване на досъдебно производство.
За това св.В. Е. В. съставил против въз.П. акт за установяване на нарушение, което
квалифицирал, като такова по чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП. При личното предявяване на акта,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел, че въз. П. на 10.08.2024г. в 18,00 часа в
с.А., общ.Д., обл.Варна, на улица без име до централната част на селото въззивника
управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№*** собственост на К. П.Г., ЕГН **********,
като МПС не е било регистрирано по надлежни ред. Същото е било със служебно
прекратена регистрация ат 03.01.2024г. на основание писмо с номер 4-Т Д 04 ВА/УВ-
13984/29.12.2023г. от с-р ПП-Разград.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на
въз. П. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на
300лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното следствие актосъставителят се е явил, и разпитан изцяло
поддържа констатациите в акта. Съдът изцяло кредитира неговите показания.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата,
събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което
е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 24-0324-000669/18.11.2024. на Началника на група
РУ –Провадия при ОД-МВР-Варна е издадено от компетентен орган - от Началника група
при РУ-Провадия при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз- 8121з- 1632/02.12.2021г.. на
Министъра на вътрешните работи. Копие от същата е приложена по преписката.
Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му, да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че въз. П. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация.
По делото е известно, че след като автомобила е бил закупен от К. П.Г., малко след
това станало ясно, че върху същия е наложен запор, заради неплатени суми.
На 03.02024г. регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена, поради
отнемането в полза на държавата на МПС-то с влязло в сила съдебно решение, но за това
обстоятелство въззивника не бил уведомен и не знаел за прекратената регистрация.
2
Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДП сочи, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В случая, от съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че автомобила
именно поради наложен запор, заради неплатени суми и поради отнемането му м полза на
държавата е бил с прекратена регистрация. Отново от постановлението на ВРП се
установява, че не са били събрани доказателства за това, че въз. П. е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията.
След, като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че въз. П., е уведомен, че
служебно е прекратена регистрацията на автомобила, който е управлявал, то не е изпълнен
фактическият състав на чл.140 ал.1 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване
на регистрацията и съответното уведомяване.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. П.
умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства. По делото не се налице доказателства за това, че
въз. П. виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство, което е било и с
поставени на определените за това места регистрационни табели. Въззивникът не е
санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор и действаща
застраховка „Гражданска отговорност“, за да се изследва обстоятелството дали е знаел или
не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран, за това, че управлява автомобил с
прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила, включващ
задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика. Когато
липсват доказателства собственикът, респективно ползвателя да е уведомен, то тогава
същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение. В този смисъл е и Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.№ 3/2022г., в което е
посочено , че не се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 от ЗДвП административно
наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена без за
това да е уведомен собственикът на превозното средство.
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на ответната
страна следва да бъдат възложени направените от въззивника разноски. Въззивникът
претендира и доказва реално извършени разноски в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответната страна за неговата прекомерност се преценява
като неоснователно, доколкото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в
минимален размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №24-0324-000669/18.11.2024 г., издадено
от Началник група към ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия, с което на И. Д. П., ЕГН
********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300, 00 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
3
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на И. Д. П., ЕГН ********** сумата от 400
лева /четиристотин/, представляващи направени по делото разноски, на основание чл. 63д
ал. 1 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4