Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260046
гр. Севлиево, 23.11.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет и
втори октомври
през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия
Георгиева и в присъствието на
прокурора…… като разгледа
докладваното от съдията БОЖИЛОВА А.Н. Дело № 294 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Производството е по гл. ІІІ, раздел V от ЗАНН – Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба от К.Н.П. ***, против наказателно
постановление (НП) № 100.69/13.07.2020 г., издадено от Кмета на Община
Севлиево, с което за нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а“ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата му е наложена глоба
в размер на 1000,00 лева.
Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не
е извършил нарушението, описано в наказателното постановление, като сочи и процесуални нарушения, допуснати от АНО в
хода на производството.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление.
Административно наказващият орган, чрез процесуалния си представител Адвокатско
дружество „Шопов и Янков“ гр. София, оспорва жалбата с писмено становище до
съда и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следното:
На 27.06.2020 година свидетелят К.И.Д. ***, в присъствието на свидетелите Х.К.К.
и К.Ч., съставил против жалбоподателя К.Н.П. акт за установяване на
административно нарушение № 50 за това, че на 27.06.2020 година в 14:20 часа
при подаден сигнал за извозване на дървесина в местност „Кладев рът“ се установило
извозване на извънгабабритен товар от камион без разрешение за ползване на пътища
общинска собственост. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние
като нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“
и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. След съставянето на акта, същият
бил предявен на П. да се запознае със съдържанието му и да впише своите
възражения срещу отразените в него констатации. Видно от приложения по делото
АУАН жалбоподателят не е посочил възражения. Такива не е депозирал и в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 100.69/13.07.2020г. на кмета на Община Севлиево. В
обстоятелствената част на НП са преповторени фактическите обстоятелства,
описани в АУАН. АНО е счел, че с поведението си К.П. е нарушил чл. 53, ал. 1,
т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата, за което му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв.
Гореизложената фактическа се извлича от съдържанието на АУАН и НП, както и от
заверените преписи на документите, съставени от служители на Община Севлиево по
повод на извършената проверка.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни
изводи:
По делото липсват доказателства за датата на връчване на наказателното
постановление на жалбоподателя, но имайки предвид, че същото е издадено на
13.07.2020 година, а жалбата срещу него е изпратена по пощата на 15.07.2020
година, съдът намира, че същата е подадена в законоустановения 7-дневен срок,
поради което тя се явява процесуално допустима.
НП е издадено от кмета на Община Севлиево, който е оправомощен по силата на
чл. 56, ал. 3, т. 2 от Закона за пътищата.
Административно-наказателната отговорност на К.П. е ангажирана за нарушение
на чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ и чл. 19, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата. Според разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП
с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, се наказват
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал.
5 и чл. 41 или които извършат
или наредят да бъдат извършени следните дейности: …2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“
от ЗП: „За дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства“.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите К.Д.
и Х.К. се установи, че на инкриминираната дата на телефон 112 бил получен
сигнал за извозване на извънгабаритен товар -
дървесина с камион в района на местносттат „Кладев рът“ в землището на
с. Купен, община Севлиево. След получаване на сигнала на мястото отишли двамата
свидетели, посочени по – горе, които констатирали камион /„същият, който и
преди били хващали“/, в който се товарели дърва. Свидетелите поискали от
шофьора на камиона /неизвестен по делото/ да представи разрешително за ползване
на общинския път. Тогава той се обадил ан ръководителя на обекта, от който се
товарели дървата – жалбоподателя К.П., който отишъл на място и казал на
проверяващите: „Няма да закачате шофьора, аз поемам вината“. Тогава свид. Д.
съставил акта за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя,
в който той заяви, че не е посочил каква марка е камиона, нито какви са
неговите габарити, тъй като знаели тези данни от предходни АУАН и НП, съставени
срещу жалбоподателя за извозване на дървесина със същия камион.
Съобразявайки изложените по – горе фактически обстоятелства съдът прави
следните правни изводи: В хода на административно – наказателното производство
са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, които са
ограничили правото на защита на жалбоподателя К.П.. На първо място съставения
АУАН е изцяло незаконосъобразен. В него липсва каквото и да било описание на
нарушението. В него не е посочено мястото на извършване на нарушението, като е
посочено само, че е получен сигнал за извозване на дървесина в местността „Кладев рът“. В землището на кое
село обаче се намира тази местност, така и не става ясно. Това съставлява
съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на НП само на това
основание. Съдът намира, че следва да обърне внимание на наказващия орган, че
правилното, ясно и конкретно посочване на мястото на извършване на нарушението
е един от задължителните реквизити както на АУАН, така и на НП, които правят
едно НП законосъобразно, а същите са необходими и за определяне подсъдността на
делото при евентуална жалба срещу наказателното постановление.
На следващо място деянието не е описано по никакъв начин, който да разкрива
каквито и да било обективни признаци от състава на инкриминираното нарушение. В
АУАН и НП е посочено, че е получен сигнал заз извозване на извънгабаритен товар
от камион без разрешение за ползване на пътища общинска собственост. Както бе
посочено по – горе изпълнителното деяние на вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение се състои в извършване или нареждане да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
В случая от начина на описание на нарушението не става ясно какво действие е
извършил К.П.. В тази връзка следва да се посочи изключително грубото
нарушаване на процесуалните правила, допуснато от актосъставителя и наказващия
орган, което се състои в това, че в съставените от тях актове липсва посочване
на лицето, което е извозвало извънгабаритния товар с камиона, установен на
място, т.е. лицето, което следва да носи административно наказателна
отговорност за това деяние. По начина, по който е описано нарушението, не става
ясно защо се ангажира административно наказателната отговорност точно на
жалбоподателя и какво е отношението му във връзка с извозването на дървесината.
Вярно е, че със свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по АУАН
става ясно, че К.П. е отговарял за сечището, от където са се товарили
дърветата, но това по никакъв начин не е посочено в АУАН и НП.
На следващо място в АУАН и НП не е посочен конкретния път, по който се
твърди, че са се извозвали дърветата, още повече, че и двамата свидетели - очевидци
на деянието заявиха, че са установили товарене на дървени трупи в камиона, а не
неговото движение.
Не е конкретизиран и камиона с неговите марка и параметри, както и не са
посоченин никакви стойности като размери и тежина на товара, за да се прецени
дали същият е извънгабаритен, както се твърди, което пък е съществен елемент от състава на
нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран.
Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът намира, че актосъставителят и
наказващият орган са допуснали груби нарушения на процесуалните правила при
съставяне на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото администвативно наказващият орган следва да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото за адвокатски
хонорар в размер на сумата от 300,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 100.69 от 13.07.2020 година на кмета на
Община Севлиево, с което на К.Н.П., ЕГН:
**********,***, за нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а“ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, е наложено наказание
глоба в размер на 1000,00лв. /хиляда/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, представлявана от кмета д-р И.Т.И., да заплати на К.Н.П.,
ЕГН: **********,***, направените от него разноски по делото за адвокатски
хонорар в размер на сумата от 300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: