Решение по дело №125/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Н.Н.А. ***, против заповед № РД-02-11-2147/11.05.2021 г. на кмета на община Видин, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж „Метален павилион”, представляващ сграда с идентификатор 10971.501.149.1, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 10971.501.149 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Видин, с административен адрес: гр. Видин, ул.”Княз Борис I” № 54.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът кмет на община Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Иска се присъждане на съдебни разноски.

Административен съд Видин, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: административното производство е инициирано с решение № 25, взето с протокол № 3/27.02.2018 г. на ОбС-Видин, за отчуждаване и последващо премахване на сграда с идентификатор 10971.501.149.1 по КК на гр. Видин, находяща се в ПИ с идентификатор 10971.501.149, който е частна общинска собственост, съгласно АОС № 3873/09.02.2018 г.

В изпълнение на взетото решение на общинския съвет била образувана процедура, която завършила със заповед № РД-02-11-176/19.02.2019 г. на кмета на община Видин, с която било разпоредено на тогавашния собственик В.А.К.да премахне строеж „Метален павилион”, представляващ сграда с идентификатор 10971.501.149.1, изградена в ПИ с идентификатор 10971.501.149 по КК на гр. Видин, частна общинска собственост. Тази заповед била атакувана по съдебен ред и отменена с решение № 173/16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 208/2019 г. по описа на Административен съд Видин. Така постановеното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила на 03.01.2020 г.

Впоследствие след връщане на преписката в община Видин кметът на общината издал заповед № РД-02-11-672/07.07.2020 г., с която разпоредил на работна група, състояща се от трима членове, да извърши проверка на процесния строеж и да състави констативен акт по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, за законност на строежа, както и за наличие или липса на строителни книжа на сградата.

В съставения констативен акт № 21/04.08.2020 г. назначената от ответника комисия приела, че проверяваният обект представлява метален павилион със застроена площ от 80 кв.м., с размери 10,00/8,00 м. и височина 2,80 м. при кота стреха, изграден изцяло с метална конструкция – външни метални колони, върху които са заварени метални рамки, на които са монтирани ограждащи плоскости. Покривната конструкция е изпълнена от 6 броя метални ферми, лягащи върху тях метални столици, към които е прикрепена вълнообразна поцинкована ламарина. Описва се подробно лошото и занемарено състояние на сградата. Същата е определена като строеж пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”в” от ЗУТ, за изграждането на който се изисква разрешение за строеж, съгласно нормата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Извършено е обследване за търпимост, като е прието, че обектът не е търпим. Като момент на изграждане се приема 1974 г. Посочва се, че павилионът е нанесен в плана на гр. Видин от 1976 г., като попада в два вида територия: предвидена за озеленяване и за средноетажно жилищно строителство, като дворищнорегулационната линия разделя павилиона на две части. В същия план не се намира ПЗ, с който обектът да е придобил статут на сграда, поради което е прието, че не е бил допустим по този ПУП ПР на гр. Видин.

По ПУП ПЗ на града, приет през 1981 г. павилионът не е нанесен. Същият попада в два вида територия: за озеленяване и за прилежаща площ към бъдещо застрояване. Отново се приема, че не е бил допустим по този план.

Пред 1991 г. е приет действащия ЗРП на гр. Видин, в който процесната сграда не е нанесена. Попада в северната част на УПИ XI „за паметник на културата”, както и в южната част на терен, предвиден за озеленяване, като северната регулационна линия на УПИ XI „за паметник на културата” пресича павилиона по диагонал. Прието е, че след изменението на ЗРП със заповед № 152/31.07.1997 г. павилионът попада частично в терен, предвиден за улица и частично в терен, предвиден за озеленяване, поради което не е допустим и по сега действащия ПУП ЗРП.

В КА се сочи още, че през 2000 г. със заповед № РД-02-14-1817/11.10.2000 е одобрен КП на квартал „Кале” в гр. Видин, като в ПИ № 222 са нанесени обект, представляващ павилион със застроена площ от 79 кв.м., паянтов обект със ЗП 35 кв.м. и навес с площ от 93 кв.м.

По КК на града, одобрена със заповед № РД-18-5/28.01.2008 г. на изп. директор на АГКК, павилион с идентификатор 10971.501.149.1 е отразен със ЗП от 82 кв.м.

Съгласно акт за държавна собственост № 1257/02.12.1993 г. посочен павилион с площ от 50 км.м. и посочена година на изграждане 1974 г. В приложеното към преписката допълнение към АДС е посочен павилион с площ от 70 кв.м.

Констатира се, че при проверката не са намерени документи относно построяването на обекта, измененията в неговата площ, както и проекти, от които да се установи по безспорен начин идентичността на обекта на процесната заповед и актувания павилион с АДС № 1257/02.12.1993 г.

В резултат на приетата от комисията фактическа обстановка се прави извод, че не са спазени изискванията на чл.224 от ППЗТСУ в редакцията му от 07.08.1973 г., съгласно който строежи на държавата, кооперации, обществени организации и граждани се извършват въз основа на разрешение, издадено от органите на народните съвети, респективно липсата на надлежно издадено разрешение за строеж прави изграждането му недопустимо по действалите към момента на изграждането му разпоредби, а строежът е изграден без да е предвиден и в противоречие с предвижданията на ПУП, действали от 1974 г. до настоящия момент.

Към момента на проверката строежът е бил собственост на Виолета Ангелова Каменова, съгласно приложения нотариален акт № 132, том VIII, рег.№ 8794, дело № 996/15.11.2004 г. на нотариус № 028 с район на действие РС-Видин и на нейния съпруг Красимир Христов Каменов, в режим на СИО.

В хода на производството павилионът е закупен от жалбоподателя Н.Н.А., с нотариален акт № 120, том I, рег.№ 1227, дело № 108/15.09.2020 г. на нотариус № 488 с район на действие РС-Видин.

Същият е бил запознат с изготвените в хода на производството констативни актове с номера 21/04.08.2020 г., 22/04.08.2020 г. и 23/04.08.2020 г., със съобщение от 22.10.2020 г., което е получено от адресата на 26.10.2020 г. След запознаване с констатациите собственикът депозирал в община Видин възражение вх.№ ТР-02-04-129/4/29.10.2020 г., с което заявил, че тъй като въпросния павилион е работил като питейно заведение „Крали Марко”, следва да е притежавал надлежно издадени строителни книжа и разрешение за строеж, които са съхранявани от инвеститора СО „Булгарплод” София и СО „Булгарплод” Видин. В резултат на изложеното от собственика били изискани описаните във възражението документи, с писмо изх.№ ТР-02-04-129/6/12.01.2021 г. В отговор Н.Н.А. депозирал молба вх.№ ТР-02-04-129/7/21.01.2021 г., с която уведомил административния орган, че тези документи следва да се съхраняват в архивите на община Видин, поради което не може да ги приложи.

Към преписката е приложен констативен акт № 21/04.08.2020 г., съгласно който след извършена проверка в архива на община Видин не е установено наличие на разрешение на строеж за строителство на метален павилион в комплекс „Калето” на гр. Видин, с инвеститор „Вида плод” ЕООД, гр. Видин или „Вида плод” АД.

Във връзка с дадените указания от Административен съд Видин, административният орган възложил изработването на конструктивно становище от инж. Ваня Петрова Петрова, с предмет „Представлява ли строеж „Метален павилион” – сграда с идентификатор 10971.501.149.1 по КК на гр. Видин, находящ се в ПИ с идентификатор 10971.501.149, урегулиран в УПИ XI „За паметник на културата” и в УПИ без номер „За озеленяване”, с административен адрес: гр. Видин, ул.”Княз Борис I” № 54, преместваем обект по смисъла на §.5, т.80 от ДР на ЗУТ”. По поставения въпрос е дадено заключение, че обектът не представлява преместваем обект по смисъла на цитираната разпоредба. Изследвано е състоянието на конструкцията на сградата и е прието, че същата не отговаря на основните изисквания към строежите, регламентирани с чл.169, ал.1, т.104 от ЗУТ.

Конструктивното становище е предявено на собственика, на 23.03.2021 г., който не е направил възражения по констатациите в него.

По делото била назначена, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че не е налице идентичност на процесния строеж и павилиона, отразен в акт за държавна собственост № 1257/1993 г., като разликата в квадратурите (50, 70 и 82 кв.м.) не може да се приеме за техническа грешка. Вещото лице установява още, че сграда с идентификатор 10971.501.149.1 по КК на гр. Видин не е била допустима както по изискванията към момента на построяването й, така и по сега действащия строителни правила и норми.

По делото като свидетел е изслушано лицето Цецко Любенов И., който установява, че познава процесния имот, който според него е построен преди 24.05.1970 г., тъй като тогава е бил абитуриент и си спомня, че към този момент сградата вече е съществувала.

Процесната заповед е издадена на 11.05.2021 г. и на 20.05.2021 г. е била връчена на жалбоподателя, поради това съдът приема, че жалбата, депозирана на 02.06.2021 г., е в срок.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В процесния казус спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон и конкретно относно търпимостта на процесния строеж.

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. В случая, заповедта е издадена от заместник кмет на община Видин, нарочно упълномощен да издава актове от категорията на процесния със заповед № РД-02-11-1275/26.-11.2019 г. на кмета на общината, която е приложена към преписката.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът приема за безспорно, че разпоредената за премахване постройка представлява строеж по смисъла на §.5, т.38 от ДР на ЗУТ и същата е резултат от изпълнени на място "строителни и монтажни работи" по смисъла на §.5, т.40 от ДР на ЗУТ. Разпореденият за премахване строеж е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, тъй като представлява стопанска постройка на допълващо застрояване с предназначение за обществено обслужване и търговия. Не се касае за преместваем обект по смисъла на §.5, т.80 от ДР на ЗУТ, за което са изложени мотиви както в атакуваната заповед, така и в изготвеното в хода на производството констуктивно становище, така и в заключението на приетата по делото техническа експертиза.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия да разпореди премахването на незаконен строеж.

Няма спор между страните и не се твърди от страна на жалбоподателя, че за строежа няма открити надлежно издадени разрешение за строеж и строителни книжа, както и да има започнало и неприключило производство по реда на §.16 от ПР на ЗУТ или подадено заявление за узаконяване по реда на §.127, ал.2 от ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр.82/2012 г.), следователно по безспорен начин е установен фактът, че се касае за незаконен строеж.

При преценка на формалните изисквания относно съдържанието на заповедта съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана от издателя си и мотивирана с подробно изложени както фактически, така и правни основания за издаването й.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е предписаната от закона писмена форма. Изложени са мотиви (фактически и правни основания) за издаването й. Процедурата по чл.225а от ЗУТ е осъществена. Съставен е констативен акт, който е връчен на жалбоподателя и му е дадена възможност за възражения по него.

Предвид горното, съдът намира, че при издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е приложен и материалният закон.

Разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, според които строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план.

Съставеният констативен акт № 21/04.08.2020 г., като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства.

В случая установеното с констативния акт относно вида, характера и местоположението на извършеното строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства.

От изложеното става ясно, че обектът имат характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §.5, т.38 от ДР на ЗУТ.

Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не попада сред изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. Установено е по делото, а и този факт не се опроверга от жалбоподателя, че строежът е изпълнен без строителни книжа и без издадено разрешение за строеж.

Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите за незаконно строителство, не са ангажирани, въпреки дадените указания от съда.

При липса на изискващото се разрешение за строеж, в тежест на жалбоподателя е доказването, че строежът е в режим на търпимост, като построен и деклариран в сроковете по §.16 или §.127 от ПР на ЗУТ.

В конкретния случай не се установява да са налице строителни книжа за сградата, с което една от предпоставките на нормата е изпълнена. С оглед на последиците при издаване на удостоверението, с което сградата би била призната за търпим строеж в тежест на жалбоподателя беше да докаже, че строежът е допустим, като вид и характер застрояване при съответно спазени нормативи, когато строежът е бил извършен (фактическото му изграждане), са били спазени нормативите, действали към момента на завършването му. Тези обстоятелства не бяха доказани в процеса.

Не е налице и заварен обект по смисъла на указание № 70-00-373/15.04.2004 г. на МРРБ. Установи се по делото, че се касае за строеж, извършен без строителни книжа, като не се доказа за същия да има издаден акт за държавна собственост. В този смисъл е заключението на назначената по делото експертиза, което не е оспорено. Липсват и доказателства за имота да е проведена процедура по реда на чл.145, ал.5 от ЗУТ, за възстановяване на строителната документация.

В приложения към преписката акт за държавна собственост № 1257/1993 г. е описан обект с площ 50 кв.м., увеличена на 70 кв.м. с писмо от 1996 г. на „Вида плод” ЕАД. Площта на процесния павилион е 80 кв.м., съгласно извършените проверки и замервания на място в хода на административното производство, приключило с процесната заповед, и 82 кв.м. според сега действаща КК на гр. Видин. Налице е съществено разминаване в площта на описаните обекти, което изключва идентичността на им. Липсата на административен адрес в цитирания АДС изключва извършването на идентификация на описания в същия павилион по категоричен начин.

За да бъде третиран процесният строеж като търпим строеж е необходимо той да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. От данните по преписката и заключението на техническата експертиза по делото се установява категорично, че такова не е налице както по отношение изискванията към момента на построяването му, така и по сега действащите правила и нормативи.

При така установената фактическа обстановка, сградата, разпоредена за премахване, се явява изпълнена в противоречие с правилата и нормативите, действали към момента на изграждането й, както и с установените сега правила и нормативи, поради което същата не представлява търпим строеж по смисъла на §.16, ал.1 от ДР на ЗУТ и §.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

В случая от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че относно процесния строеж са неприложими разпоредбите на §.16 от ПР на ЗУТ и на §.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.82/2012 г.), отнасящи се за строежи, изградени съответно до 07.04.1987 г. и до 31.03.2001 г., поради което същият не може да се ползва със статут на търпимост.

С оглед на изложеното съдът приема, че в настоящия случай е налице строеж по смисъла на §.5, т.38 от ДР на ЗУТ, за извършването на който се изисква издаване на разрешение за строеж, съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, каквото разрешение не е издавано на жалбоподателя или неговите праводатели и не е представено в хода на съдебното производство.

При издаване на процесната заповед законовите изисквания са били съобразени от административния орган, поради което обжалваният акт е законосъобразен, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на правния спор, сравнително невисоката му правна сложност и като съобрази разпоредбите на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски, определени по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 100,00 лева. Следва да бъдат присъдени и направените разноски за изготвената и приета по делото техническа експертиза в размер на 320,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.А. ***, против заповед № РД-02-11-2147/11.05.2021 г. на кмета на община Видин, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Н.Н.А. ***, да заплати в полза на община Видин направените разноски по делото в размер общо на 420,00 (четиристотин и двадесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: