РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Пловдив , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300501267 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260279/29.01.2021 г., постановено по гр.дело № 11896 /
2019 г. по описа на РС Пловдив, Х граждански състав, е осъден, на осн. чл.
109 от ЗС, ответникът Х. Б. А., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. **** да
преустанови неоснователните си действия по отношение на собствения на
ищците З. Г. П., ЕГН ********** и Х. А.. К., ЕГН **********, и двамата с
адрес гр. Пловдив, ул. „****, имот - УПИ VІ – 402, кв. 3, по плана на с. Б.,
обл. Пловдив, с административен адрес ул. „***, ведно с построените в него
сгради, като обезопаси построената в югоизточния ъгъл на собствения му
имот УПИ V – 408, кв. 3, по плана на с. Б*, двуетажна паянтова масивна
жилищна сграда, разположена на границата с имота на ищците, чрез
поставяне на предпазна мрежа или друго техническо средство,
възпрепятстващо падането на откъртени от сградата строителни материали в
дворното място на ищците, както и да извърши всички необходими
технически действия за заздравяване на зидовете на сградата и елементите на
покривната конструкция, разположени гранично към имота на ищците.
1
Осъден е да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1250 лв.
направени разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение Х. Б.А., чрез адв. А., АК
Пловдив, го обжалва изцяло, като недопустимо, тъй като е налице друга
предвидена законова възможност за защита на правата им, а именно в ЗУТ –
чл. 195 и сл., която ищците са имали право да упражнят, но не са
реализирали, въпреки, че са направили постъпки. Счита също, че ищецът З. Г.
П. не е активно легитимирана да предяви иск по чл. 109 от ЗС, доколкото не
са представени доказателства за собственост по отношение на нея на
процесния имот. Твърди, че съдът не е анализирал целия доказателствен
материал, поради което е направил неправилни изводи за съществени за
правилното решаване на делото факти и обстоятелства. Не е взел предвид, че
състоянието на сградата е в причинно-следствена връзка с трайните
насаждения, посадени от ищците на границата на имота им, както и, че не е
извършено обезопасяване на сградата, така, както е сторено откъм тротоара,
поради неосигурен достъп от ищците, поради което и последните не могат да
се ползват от собственото си противоправно поведение.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено
решението на РС Пловдив по гр.дело № 11896/2019 г., както и прекратено
производството по делото, поради липса на правен интерес, алтернативно да
бъде отменено решението, като неправилно и постановено при нарушение на
процесуалните правила и да бъде постановено ново, с което да бъде
отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан.
В хода по същество поддържа наведените в жалбата доводи, претендира
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Подадени са писмени отговори на въззивната жалба от въззиваемите З.
Г. П. и Х. А.. К., чрез адв. А., с които оспорват въззивната жалба като
неоснователна и излагат съображения за правилност и законосъобразност на
решението, постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства. Твърдят, че са придобили имота в режим на съпружеска
имуществена общност, поради което и двамата са активно легитимирани да
предявят иска за собственост.
2
Молят да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение, постановено
от РС Пловдив и да им бъдат присъдени разноски във въззивното
производство.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
След дадените указания за уточняване на исковата молба по отношение
на придобивното основание на правото на собственост за всеки от ищците, е
посочено от З. Г. П. и Х. А. К., чрез адв. А., че имотът е придобит от тях на
основание покупко-продажба с Нотариален акт № 6, том ХІ, дело № 2890
/1993г. на Нотариус при Пловдивски районен съд, по време на брака им,
поради което и З. Г. П. е станала съсобственик в режим на съпружеска
имуществена общност на придобития възмездно от съпруга и недвижим имот,
по силата на законова презумпция. От приетото във въззивното производство
удостоверение за сключен граждански брак между ищците на 10.10.1976 г., се
установява, че по силата на чл. 19 от СК - отм., възмездно придобитият имот е
придобит в съсобственост между съпрузите, при режим на съпружеска
имуществена общност. Така се доказва принадлежността на правото на
собственост на ищците, съответно допустимостта на исковите претенции,
предявени от тях.
Оспорва се и допустимостта на производството, с оглед наличие на
норма за премахване по административен ред на негодни за ползване или
застрашаващи сигурността строежи. Правната възможност за осъществяване
на тази крайна мярка, предвидена в чл. 195 от ЗУТ, по никакъв начин не
3
ограничава правото на защита на собствеността на съседния имот, който ред
са избрали собствениците да защитят правата си.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от РС Пловдив. Независимо от това
и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Следователно, за да бъде уважен предявеният негаторен иск, е
необходимо да се установи принадлежността на правото на собственост на
ищците, наличие на действия или бездействия от страна на ответника, които
са лишени от основание и пречат на ищците да упражняват правото си на
собственост. В конкретния случай всяка една от тези предпоставки се
установява в производството. От приетите по делото доказателства – писмени
доказателства за принадлежността на правото на собственост, свидетелски
показания и СТЕ, се установява, че ответникът притежава сграда, построена
на границата на имота с ищците, която се руши, като части от каменната
зидария и покрива падат в двора на ищците, което им пречи да го използват
необезпокоявано, поради опасност от нараняване на хора и увреждане на
имущество.
В случая се твърди, че ищците черпят права от собственото си
противоправно поведение, доколкото посаденото от тях на границата на
имота увивно растение е било причината сградата да започне да се руши.
Тези доводи са отречени от приетата по делото и възприета изцяло от съда
СТЕ, както и от отговорите на вещото лице Ж. в съдебно заседание, според
които причината за рушенето на сградата е прогниване на дървената
конструкция и слягане на самите основи, поради възрастта на сградата, като
основното пропадане на конструкцията не се дължи на растителност, а на
амортизация, която засяга цялата сграда, а не само стената откъм имота на
ищците, както е посочено и в обжалваното решение. Не може да се приеме за
безспорно от събрания по делото доказателствен материал, че ищците са
причина да не е обезопасен имота откъм тяхната собственост, тъй като
свидетелят Я. говори за еднократно недопускане в имота на ищците, след
4
завеждане на производството, при датиращ от години спор.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение - потвърдено като
правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
Ответниците по жалбата са направили разноски в размер на по 500 лева за
възнаграждение за адвокат, които следва да им се присъдят изцяло.
Тъй като дължимата държавна такса за въззивното производство не е
определена съобразно една втора от внесената пред РС Пловдив, след
допускане на изменение на цената на иска в хода на производството, след
приета СОЕ, като е внесена указаната сума от 25 лв., при дължима 32,42 лв.,
поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПОС сумата от 7,42 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260279/29.01.2021 г., постановено по
гр.дело № 11896 / 2019 г. по описа на РС Пловдив, Х граждански състав, с
което е осъден, на осн. чл. 109 от ЗС, ответникът Х. Б. А., ЕГН **********, от
гр. Пловдив, ул. ****, да преустанови неоснователните си действия по
отношение на собствения на ищците З. Г. П., ЕГН ********** и Х. А. К., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр. Пловдив, ул. „***, имот - УПИ VІ – 402, кв.
3, по плана на с. Б., обл. Пловдив, с административен адрес ул. „****, ведно с
построените в него сгради, като обезопаси построената в югоизточния ъгъл на
собствения му имот УПИ V – 408, кв. 3, по плана на с. Б*, двуетажна паянтова
масивна жилищна сграда, разположена на границата с имота на ищците, чрез
поставяне на предпазна мрежа или друго техническо средство,
възпрепятстващо падането на откъртени от сградата строителни материали в
дворното място на ищците, както и да извърши всички необходими
5
технически действия за заздравяване на зидовете на сградата и елементите на
покривната ѝ конструкция, разположени гранично към имота на ищците.
ОСЪЖДА Х. Б. А., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. ****, да заплати
на З. Г. П., ЕГН ********** и на Х. АРМ. К., ЕГН **********, и двамата с
адрес гр. Пловдив, ул. „****, сумата от по 500 лв. (петстотин лева) на всеки от
тях, направени разноски в производството във въззивна инстанция за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Х. Б. А., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. ***, да заплати
по сметка на Окръжен съд Пловдив сумата от 7,42 лв. (седем лева и
четиридесет и две стотинки) дължима държавна такса за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6