Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 16.11.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3438 по
описа за 2020 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ.
Ищецът
Ю.Л.З. твърди в исковата молба, че с обвинителен акт
от 11.05.2010 г. по ДП № 6-П/2009 г. на ГДДП, пр. пр. № 1352/2009 г. е обвинен
в извършване на тежко престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, алт. 7, вр. ал. 2 от
Наказателния кодекс. Поддържа, че с присъда от 13.02.2012 г. по н.о.х.д. №
2184/2010 г. по описа на СГС, е признат за невиновен и оправдан по повдигнато
му обвинение за извършване на престъпление, с горепосочения обвинителен акт.
Присъдата е протестирана от Софийска градска П.и потвърдена с решение № 319 от
21.08.2014 г. по в.н.д. № 941/2012 г. на Софийски апелативен съд, а
впоследствие и от Върховния касационен съд.
Ищецът сочи, че през периода
от 04.11.2007 г. до май на 2012 г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“
в Затворническо общежитие от закрит тип в Кремиковци и Затворническо общежитие
открит тип в Казичене. През м. септември на 2009 г. е бил преместен за 10 дена
в Следствения арест на „Майор Векилски“ за извършване на следствени действия и
му е повдигнато обвинение по горепосоченото досъдебно производство.
На 01.12.2009 г. е бил
преместен от ЗОЗТ – Кремиковци в ЗООТ – Казичене, за доизтърпяване на
наложеното му наказание, като през м. май 2012 г. е освободен. На 02.01.2010 г.
е преместен от ЗООТ – Казичене за 20 дена за извършване на следствени действия
в Следствения арест на „Майор Векилски“. Когато през м. май на 2010 г. е
изготвен обвинителния акт по ДП № 6-П/2009г. на ГДДП, същият му е връчен в ЗООТ
– Казичене, като по това време ищецът сочи, че е работил на външен обект в гр.
София, ж.к. „Модерно предградие“.
В резултат на този обвинителен
акт, ръководството на ЗООТ – Казичене, му
е обяснило, че повече не може да работи на външен обект и е бил спрян от
работа, поради което не е можел да получава финансово възнаграждение и
отработените дни да му се приспадат от наказанието.
Ищецът сочи, че делото е
било известно в цялата страна и е бил обвинен в извършване на множество
престъпления в съучастие с ОПГ, останалите затворници и служителите в ЗОЗТ –
Казичене са започнали да се държат студено и дистанцирано. Това положение е
продължило и в родния му гр. Ихтиман след освобождаването му.
Ищецът Ю.Л.З. сочи, че
претърпените неимуществени вреди се изразяват в множество негативни
изживявания, депресия, психическо натоварване, главоболие, липса на сън и
апетит за храна. Сочи, че е претърпял и морални вреди, изразяващи се в
опетняване на името му, уронване на авторитета и човешкото му достойнство.
Ето защо, моли съда на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ да бъде осъден
ответника ПРБ да му заплати сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени вреди от обвинение в извършване на
престъпление, за което лицето е било оправдано с присъда от 13.02.2012 г. по
НОХД № 2184/2010 г. по описа на Софийски градски съд, потвърдена с решение № 371
от 19.05.2016 г. по наказателно дело № 844/2015 г. на ВКС, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на присъдата - 19.05.2016
г. до окончателното изплащане.
Ответникът
П.на Р.Б.в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК, оспорва исковата претенция
като неоснователни и недоказана. Поддържа, че делото в досъдебната му фаза е
протекло в разумни срокове, като през по-големия период от време – от внасяне
на обвинителен акт на 11.03.2010 г. до влизане в сила на оправдателната присъда
на 19.05.2016 г., наказателното производство се е намирало на съдебната фаза и
е преминало през три инстанции.
Ответникът
сочи, че ищецът е осъждан в процесния период и срещу него са водени наказателни
производства. Поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не
е съобразено с икономическия стандарт в страната и е в завишен размер.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Представен
е по делото обвинителния акт на СГП от 11.05.2010 г. по
досъдебно производство № 6-П/2009 г. на ГДДП, пр. пр. № 1352/2009 г.
От
присъда от 13.02.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 2184/2010 г. на СГС, НО, 30
с-в, се установява, че Ю. Л.З. е признат за невиновен за това, че от
неустановена дата през 2003 г. до 03.11.2007 г. в гр. София, е участвал в
организирана престъпна група, ръководена от З.И.И., която група е създадена да
върши престъпление по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, като Ю.Л.З. е оправдан за повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, алт. 7, т. 2, вр.
ал. 2 от НК.
Оправдателната
присъда на Ю.Л.З. е потвърдена с решение от 21.08.2014 г. по н.д. № 941/2012 г. на Софийски апелативен съд и решение № 371 от 19.05.2016
г., по н.д. № 844/2015 г. на Върховния касационен съд, III Наказателно отделение.
По
делото са изслушани показанията на свидетеля Х.В.С., който сочи, че е работил
като инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затворническото
общежитие в Кремиковци. Свидетелят си спомня, че ищецът е работил в хранителния
склад, като е бил преведен във Векилски
за повече от 2 седмици, през 2009 г., като му е повдигнато обвинение (по твърдения
на ищеца, след като е отказал да бъде свидетел), като в резултат на това, ищецът
бил притеснен и отслабнал. Страхувал се е, защото изтърпявал вече наказание,
както и че ще го осъдят, защото делото е било много афиширано в медиите.
От
представената справка за съдимост на Ю.Л.З., се установява че ищецът е осъждан
по три наказателни дела за тежки престъпления (по н.о.х.д. № 222/2000 г. на ИРС,
н.о.х.д. № 23/2005 г. на СОС и н.о.х.д. № 214/2015 г. на СОС).
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда от незаконно обвинение
в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността
на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск са
необходими кумулативно следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца
за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда;
наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена
връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди,
които следва да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В случая са
налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на
ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 321, ал.
3, пр. 2, алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 от НК, по което е
оправдан на първа инстанция, а присъдата е била потвърдена от въззивната и
касационната инстанция.
Като взе предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7
от НК), продължителността на наказателното производство (над 6 години), обстоятелството, при повлияване върху емоционалното
състояние на пострадалия и с оглед неговата личност, начин на живот и среда, съдът
намира, съобразявайки социално – икономическите условия в страната, че
справедливото обезщетяване на Ю.Л.З. за незаконното обвинение в извършване на
престъпление се равнява на сумата от 6 000
лв., като при определянето му съдът отчете обстоятелството, че ищецът в
процесния период е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за друго
престъпление. В тази връзка съдът
намира, че основната причина, поради която ищецът е търпял негативни
изживявания е именно обстоятелството, че е изтърпявал вече наказание по НК, а
не само повдигнатото обвинение за престъпление, предмет на настоящето
производство. В случай, че ищецът не би се намирал в затворническо общежитие,
той не би търпял и изменения в режима на изтърпяване на наказанието, а отделно от това, търпяното наказание
„лишаване от свобода“ е било при първоначално определен строг режим. Процесното
наказателно производство действително е отразено широко в медиите, но не с
оглед личността на ищеца, а на основния подсъдим. По горните съображение, искът
следва да бъде отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до пълния предявен размер
от 300 000 лв. Върху така определеното обезщетение, предвид заявеното в
исковата молба, се дължи и законна лихва, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда – 19.05.2016
г.
С
оглед уважената част от иска, ищецът има право на разноски
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат присъдени деловодни
разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „******да заплати на Ю.Л.З., ЕГН **********,***
Затвора София, 9 гр., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 6 000
лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът
е оправдан с влязла в сила от присъда от 13.02.2012 г. по
н.о.х.д. № 2184/2010 г. на Софийски градски съд, ведно със законна
лихва, считано от 19.05.2016 г. (датата на влизане на присъдата) до
окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 6 000
лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на Ю.Л.З., ЕГН **********,***
Затвора София, 9 гр., сумата от 10 лв. за заплатена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: