Р Е Ш Е Н И Е №
85
Гр.Сливница, 09 ноември 2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, І-ви състав, в публично съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Районен съдия: Ангелина
Гергинска
при участието на секретаря Жанета
Божилова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. №
190 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ,
”П.Е.” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление : град С.,
р-н В., ул.”П.” №30, вх.1, ет.4, представлявано от М.Б., чрез адв. Г.П.Т., обжалва
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-002124/21.03.2018г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”, Софийска област, с което му е наложено на основание чл. 416
ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ, административно наказание- „имуществена санкция”
в размер на 5000 лева , за извършено нарушение по чл.5, ал.2 ЗБУТ във вр. чл.6
от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд и строително монтажни работи.
В жалбата се твърди, че не е извършил нарушението,
за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, като твърди,
че не се явява „работодател” по см. на §1, т.2 ДР ЗБУТ. Твърди, че е в
качеството си на „възложител”, по валидно сключен договор за довършителни
работи с „ПСГ” АД, поради и което, именно цитираното дружество се явява
„работодател” в конкретния случай. Моли , предвид допуснатото нарушение на
материалния закон, процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен, не се явява се представлява.
Пълномощникът на жалбодателя, моли за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН,
алтернативно за намаляване на наложеното наказание. Претендира разноските по
производството.
Административнонаказващият орган ДОИТ С. област,
редовно уведомен се представлява от юрк. А.. Същия изразява становище за
неоснователност на жалбата, излагайки подробни съображения за правилност и
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което моли да бъде
потвърдено от съда. Представя се административнонаказателната преписка.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
На 02.02.2018г. след постъпил в ДОИТ С. област
сигнал за настъпила трудово злополука на строителен обект, представляващ цех за
безвредни производствени дейности и печат на рекламни материали, находящ се в
гр.Сливница, на място да извършат проверка отиват свидетелката Ц.И.К. и
колежката й Т.. Установили, че на 02.02.2018г., Е.И.П., на длъжност „ел.техник
строителство”, се качва на скеле , намиращо се в помещение в обекта, за да
полага кабел в гофрирана тръба за изграждане на електроинсталацията на
сградата. Използваното скеле било без подпорни пети и било без изградени и
необезопасено с бордова лента за краката и средно и високо перило за ръцете.
При качването на Е.И.П., скелето се разклатилои преобърнало и Е.И.П. паднал и
претърпял травма на гръбначния стълб. След извършването на проверката, е
връчена призовка за довършване на проверката в на 06.02.2018г.
и на 15.02.2018г., управляващия фирмата да се яви в Инспекцията, за
продължаване на проверката. Представени
са техническа документация на фасабното скеле, Инструкция №4 за колективни
предпразни средства при работа на височина, двуезичен договор от 22.12.2017г.,
сключен между „П.Е.” ЕООД и „ПСГ” АД и обяснения от Е.И.П. и на свидетели
очевидци на злополуката. С представеният
договор от 22.12.2017г., сключен между „П.Е.” ЕООД, и „ПСГ” АД е видно, че първото дружество е
възложило на второто, довършителни работи /СМР/ на обект : Цех за безвредни
производствени дейности и печат на рекламни материали, административни,
търговски и обслужващи сгради в ПИ ***, м.П. в землището на гр.Сливница, УПИ ****,
****, кв.**. Констатирано е, че жалбодателят в качеството си „възложител” по
смисъла на §1, т.1ДР на Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд и строително монтажни работи на
горецитирания обект, не е изпълнил задължението си да изисква спазването на
правилата и нормите на ЗБУТ от участниците в строителния процес , като
изискваот строителя да спазва правилата по безопасност и здраве, независимо, че
в процеса на договаряне е определен координатор по безопасност. За
констатираното нарушение при проверката, бил съставен АУАН № 23-002124 от 15.02.2018г.,
който бил връчен срещу подпис на пълномощник на „П.Е.” ЕООД на същата дата.
Констатациите от извършените проверки били
отразени и в протокол, който е приложен по делото.
В срок, дружеството , жалбодател е представил
възражения срещу АУАН, излагайки доводите си, че не е „работодател” по смисъла
на закона, позовавайки на сключеният договор за довършителни работи.
Въз основа на съставен акт № 23-002124 от 15.02.2018г., за установяване
на административно нарушение, директорът на дирекция „Инспекция по труда” -
Софийска област издава наказателно постановление № 23-002124 /21.03.2018г., с
което на основание чл. 416 ал. 5, вр.
чл. 414 ал. 2 КТ е наложил на ”П.Е.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : град С., р-н В., ул.”П.”
№30, вх.1, ет.4, представлявано от М.Б., в качеството на работодател по смисъла
на § 1 т. 1 от ДР на КТ и възложител по смисъла на §1, т.1 Наредба №2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд и строително монтажни работи „имуществена
санкция” в размер на 5000 лева , за извършено нарушение по чл.5, ал.2, във вр.
чл.6 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд и строително монтажни работи.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът
прие въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.И.К., и приобщените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства, приложени в административнонаказателната преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че
наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02.04.2018 г., а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган до РС - гр. Сливница на
05.04.2018 г. видно от направеното отбелязване. Съдът приема, че жалбата е
допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.
59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно
постановление.
Административнонаказателното
производство се образува със съставянето на акта, с който се установява
извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното
словосъчетание в разпоредбата: "Актът за установяване на административното
нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се
запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение № 23-002124
от 15.02.20185г. намира, че същият
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Производството
по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага
образуване на административнонаказателно производство, наличие на
административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок
от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява
съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява
възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно
постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание. В
конкретния случай, издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” -
Софийска област наказателно постановление № 23-002124 /21.03.2018г. се явява
законосъобразно от формална страна
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за неоснователна,
тъй като прецени, че правилно е била реализирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
В конкретният случай спорният момент
е дали, дружеството жалбодател, се явява „работодател” по смисъла на КТ и на
специалния закон ЗБУТ. Легалната дефиниция на понятието „работодател” се
съдържа в §1, т.1 от ДР на КТ, а именно всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/,
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В Закона за здравословни и безопасни
условия на труд законодателят е дал отделно определение на понятието
"работодател" в §1,
т.2 от ДР на ЗЗБУТ. Съгласно това определение
"работодател" е понятието, определено в §1, т.1 от
допълнителните разпоредби на КТ, както и всеки, който възлага работа
и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.
Т.е. за случаите касаещи осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, понятието "работодател" е разширено спрямо общото понятие
регламентирано в §1, т.1 от ДР на
КТ предвид включването на всички лица, които възлагат работа и носят
цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.
От
събраните по делото доказателства – писмени и гласни, бе установено, че към
момента на извършване на проверката, от служителите на “Инспекцията по труда”, дружеството
жалбодател, по силата на сключеният с „ПСГ” АД, същото е възложило довършителни работи /СМР/ на обект : Цех за
безвредни производствени дейности и печат на рекламни материали,
административни, търговски и обслужващи сгради в ПИ ***, м.П. в землището на
гр.Сливница, УПИ ****, ****, кв.**.
Разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд и строително монтажни работи не освобождава възложителя от отговорност по отношение на
осигуряване на ЗБУТ, независимо от това, че в процеса на договаряне са
определени координатори. Представените договори с клаузи, че отговорността
следва да се понася от изпълнителя - координатор не променят фактическата
обстановка по делото. Разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 2 е императивна и дава
възможност на наказващите органи да наложат административно наказание на
възложителя. Клаузата в отделните договори може да дава право на възложителя
последващо да търси в общото исково производствообезщетение за претърпени вреди
от виновно поведение на изпълнителя по договор за координиране на
строителството. В административно наказателното производство обаче възложителят
е санкциониран с имуществена санкция - вид обективна административнонаказателна
отговорност на възложителя, която е законово регрламентирана и допустима,
независимо сключените договори с координатори. "Прехвърлената отговорност
при неизпълнение на тези задължения" не касае административно
наказателната отговорност именно поради разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 2 / в този смисъл
Решение №282 от 05.11.2009г. постановено по к.а.н.д. №155/2009г. по
описа на Административен съд – С. област/.
Предвид изложеното съдът намира, че
правилно е била ангажирана адмостративнонаказателната отговорност на
жалбодателя. В разпоредбата на чл. 413, ал.2 от КТ е предвидено наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000
лв. за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В конкретния случай, административнонаказаващият
орган е определил 5 000 лв., като размер на наказанието, но липсват
докзателства или изложени съображения относно определянето му – не са изложени
смегчаващи и/или отегчаващи вината обстоятелства. Съдът
намира, че в случая неправилно е приложена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй
като административната санкция е определена в значителен размер, като административно -
наказващият орган не е съобразил,
че жалбодателят е предприел всички мерки във
връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия – сключил е договор
за възлагане.
Съдът съобразявайки целите визирани в чл.12 от ЗАНН,
намира, че НП следва да се измени, като се намали размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от
5 000лв. на 1 500лв., какъвто е минималния предвиден размер.
Воден от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 23-002124/21.03.2018г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, Софийска област, с което ”П.Е.”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : град С., р-н В., ул.”П.” №30, вх.1, ет.4, представлявано
от М.Б., с което му е наложено на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ, административно наказание- „имуществена санкция” в размер на 5000 лева , за
извършено нарушение по чл.5, ал.2 ЗБУТ във вр. чл.6 от Наредба №2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд и строително монтажни работи, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева“.
Решението може да се обжалва пред Административен
съд С. област в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: