Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 05.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град Шумен,
в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря В.Русева, като разгледа докладваното
от съдията АД № 288 по описа за 2022г. на Административен съд– гр.Шумен, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.197 ал.2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Б.Ф.П.“
ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя И.И.И.срещу Решение №203 от 16.09.2022г. на Директора на ТД на НАП
град Варна, с което е потвърдено Постановление за продължаване на действието на
предварителни обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен. С обжалвания акт административният
орган е оставил без уважение жалба вх. № 7935/12.09.2022г., подадена от „Б.Ф.П.“ЕООД
срещу Постановление за продължаване действието на предварителни обезпечителни
мерки изх.№ С 220027-139-0001946/30.08.2022г. на основание чл.121 ал.6 от ДОПК.
Дружеството сочи, че решението е немотивирано. В постановлението били изложени
бланкетни мотиви по приложението на закона, непокриващи изискването на чл.196
ал.1 от ДОПК. Твърди, че не са посочени каквито и да е обстоятелства,
обосноваващи необходимост от налагане на обезпечение върху имуществото на
длъжника. Аргументира становище, че дружеството е работещо, със сключени контрагенти
в страната и извън нея и блокирането на сумата го обрича на фалит. Сочи, че
налагането на запор върху банковата сметка на задълженото лице не се явява
допустима, а прекомерна гаранция за охрана интересите на фиска. По изложените в
жалбата доводи отправя искане за отмяна на наложената обезпечителна мярка.
Ответната страна– Директор на Териториална
дирекция на НАП - Варна, в писмено становище рег.№ ДА-01-2695/15.11.2022г.
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Шуменският административен съд като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Делото е основано изключително на
писмени доказателства. Представените с административната преписка не са
оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК. Въз основа на доказателствата се
установяват следните факти:
Орган по приходите при ТД на НАП
– Варна извършил ревизия на „Б.ф.п.“ ЕООД- гр.Шумен, възложена със Заповед за
възлагане на ревизия №Р-03002722001375-020-001/22.03.2022г. и срок 25.05.2022г.
В хода на ревизионното производство ревизиращият екип отправил искане за
предварително обезпечаване на задължения, мотивирано с предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на което
събирането на задълженията за данъци ще бъде затруднено. Публичен изпълнител
при ТД на НАП- Варна, като съобразил изложените в искането факти и
обстоятелства, счел че ще се затрудни събирането на публично задължение в
предполагаем размер на 860074,00 лева. Предвид предприетите действия от
ревизиращия екип по издаване на АПВ и ефективно възстановяване на деклариран
ДДС за възстановяване в размер на 801434,26 лева, намерил за необходимо да
бъдат предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки–
запориране на банковата сметка на дружеството, по която ще бъдат възстановени
средствата. Така мотивиран, с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки (ПНПОМ) изх. № С220027-023-0000983/05.04.2022г. публичен изпълнител при
ТД на НАП наложил обезпечителни мерки- запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, ***74,00 лева.
Запорното съобщение е изпратено до Банка ДСК и връчено по електронен път на
05.04.2022г.
По реда на чл.121 ал.5 от ДОПС с
Определение № 477 от 15.07.2022г. по адм.д.№ 145/22г. по описа на
Административен съд- Шумен по искане на публичен изпълнител при ТН на НАП бил
продължен срока на така налбожените предварителни обезпечетилни мерки до
приключване на ревизионното производство. С Постановление
за продължаване действието на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С
220027-139-0001946/30.08.2022г. /ППДПОМ/ на основание чл.121 ал.6 от ДОПК било
продължено дестйтвието на наложените обезпечителни мерки. Постановлението било
връчено на 05.09.2022г. на жалбоподателя по електронен път.
След предприето оспорване по
административен ред, със свое Решение №203 от 16.09.2022г., Директорът на ТД на
НАП град Варна оставил без уважение жалба вх. № 7935/12.09.2022г., подадена от
„Б.ф.п.“ ЕООД срещу Постановление за продължаване действието на налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.6 от ДОПК.
Административният орган приел, че жалбата против ПНПОМ е подадена в срок, като
намерил изложените в нея аргументи са неоснователни, като посочил, че междувременно
е издаден РА №Р-03002722001375-091-001/19.08.2022г., с който са установени
публични задължения на дружеството за сумата 887506,22лв., като актът е
обжалван от ревизираното лице. В случая, ППДПОМ е издадено в хода на
производство, което все още не е приключило с издаване на РА, респективно не е
отпаднала необходимостта от наложените обезпечителни мерки, които имат за цел
безпрепятствено събиране на публични задължения. Посочил, че обезпечението е
наложено въз основа на искане на орган по приходите, при наличие на
законоустановените предпоставки за това, предвид необходимостта за обезпечаване
на задължения по висящо ревизионно производство, като е взел предвид, че ще се
затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер на 860074,00лв. Понеже
РА се обжалва, не е отпаднала необходимостта от наложените обезпечителни мерки.
Така мотивиран административният орган оставил без уважение жалбата, подадена
от „Б.ф.п.“ ЕООД срещу процесната ППДПОМ.
Решението е връчено чрез пощенски
оператор на неговия адресат на 26.09.2022г. Настоящата жалба е подадена директно
пред съда на 03.10.2022г., видно от разписката на куриер на стр.8 по делото.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение
№203 от 16.09.2022г. на Директора на ТД на НАП- Варна, представляващо
индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен
контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.197 ал.2 от ДОПК.
Оспорването е направено в рамките
на 7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждане на оспорването по
същество, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, съгласно чл.197 ал.1 от ДОПК, при спазване на изискванията
за материална и териториална компетентност. Същото съдържа всички съществени
елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59 ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали
постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение №203 от
16.09.2022г. на Директора на ТД на НАП- Варна е валиден акт, издаден в надлежна
форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
Съгласно чл.121 ал.1 от ДОПК в
хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може
да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни, като съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по
реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на
чл.197. С ал.3 на чл.121 от ДОПК е предвидено, че предварителните
обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води
до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно,
наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното
лице дейност. Съгласно чл.121 ал.6 от ДОПК, действието на наложените
предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните мерки от
същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването
на ревизионния акт, когато актът е издаден в 4-месечния срок по ал.4 или в
срока, определен от съда по реда на ал.5. Анализът на изложената нормативна
уредба сочи, че обезпечението се извършва, когато ще е невъзможно или ще се
затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, като същото може да
бъде продължено до срок, проделен от съда, в случая до приключване на
ревизионното производство.
Правомощията на съда при
обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл.197
ал.3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена взависимост от наличието на
следните условия- представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и чл.195 ал.5 от ДОПК. По
делото не са ангажирани доказателства за обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което съдът
приема, че липсват такива.
В случая безспорно е налице
възложена ревизия на жалбоподателя със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-03002722001375-020-001/22.03.2022г., връчена на 24.03.2022г., която е
приключила с РА, който не е влязъл в законна сила поради неговото обжалване. С
Решение № 212 от 02.11.2022г. на Директор на Дирекция ОДОП Варна е потвърдил
изцяло РА, за което са представеви писмени доказателства, приети в открито
съдебно заседание.
От органа по приходите е
направено мотивирано Искане за предварително обезпечаване на задължения и
мотиви за налагане на ПОМ № Р-03002722001375-039-001/30.03.2022г./стр.44/ до
публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и такива
са наложени, преди приключване на ревизията с Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх. № С 220027-023-0000983/05.04.2022г.
Искането за налагането на обезпечителни мерки е обосновано с наличието на
предполагаеми задължения за ДДС в размер на 860074,00 лева, от които главница
859574,00 лева и лихва– 500,00 лева. Обезпечението е наложено по искане,
направено по реда на чл.121 от ДОПК, а именно- за обезпечаване на бъдещи
задължения за данъци, като размерът на тези задължения се определя от органа по
приходите извършващ ревизията, съответно публичният изпълнител, респективно
териториалният директор не разполагат с правомощия да установяват и контролират
същите. След като в хода на административното производство по налагане и
обжалване на принудителни административни мерки, административните органи не
разполагат с правомощия да контролират посочения от органа по приходите
предполагаем размер на задълженията, с такива правомощия не разполага и съда в
хода на съдебното обжалване. Ето защо следва да се приеме, че предполагаемият
размер на задълженията, чието обезпечение е поискано, е този, посочен от органа
по приходите, в неговото искане за налагане на обезпечителни мерки. В хода на
ревизионното производство, с акт на съда са били продължени наложените
обезпечетелни мерки.
В рамките на производството по
издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният
изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно
събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията
по чл.121 ал.3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки.
Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на
жалбоподателя в случая е направена на база предполагаемия размер на задължението
на лицето. В хода на административното и съдебното производство от
жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи
неговото финансово и имуществено състояние, респективно, че притежава имущество
и/или вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по
ревизионен акт. Поради това следва да се приеме, че след като от публичният
изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да
се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е
недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителните
мерки. Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства, че разполага с
имущество над 860074,00лева (размерът на предполагаемите задължения), поради
което правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде невъзможно или
значително затруднено, който извод обосновава нуждата от продължаването на наложените
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.6 от ДОПК.
Твърдението на жалбоподателя, че
с наложения запор върху банковата сметка на практика се спира цялата търговска
дейност на дружеството, не се установява от събраните доказателства. Следва да
се има предвид и това, че в случай на неотложни плащания във връзка с дейността
му, дружеството разполага с възможността, предвидена с нормата на чл.229 от ДОПК и по негово искане публичният изпълнител може да разреши определена част
от постъпилите или постъпващите по сметките му суми, да се оставят на негово
временно разпореждане.
Неоснователно и е възражението,
че е нарушен принципът за съразмерност предвиден в чл.6 от АПК, тъй като видно
от самото постановление за налагане на обезпечителни мерки, извършеният запор е
до предполагаемия размер на задълженията, които ще бъдат установени, а не
въобще за всички постъпващи и налични суми. В случай, че по банковите сметки са
налични суми в по-голям от посочения размер, няма пречка лицето да оперира с
тях, поради което не е налице несъразмерност на наложеното обезпечение и то не
засяга права и законни интереси в по-голям размер от целта, за която се налага
обезпечението, а именно да се осигури възможност да се съберат публичните
задължения, които ще бъдат установени в хода на образуваното ревизионно
производство.
С оглед на изложеното съдът
приема, че обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки са издадени в съответствие с процесуалните
и материалните изисквания на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя
пороци. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „Б.ф.п.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано
от управителя И.И.И., срещу Решение №203 от 16.09.2022г. на Директора на ТД на
НАП град Варна, с което е потвърдено Постановление за продължаване на
действието на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С 220027-139-0001946/30.08.2022г.,
издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ
Шумен.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.197 ал.4 от ДОПК.
СЪДИЯ: