Р Е Ш Е Н
И Е
№ 514/ 21.3.2022г.
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пловдив, І състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1926, по описа на съда за
2021 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на Р.Н.Я. – земеделски производител с УРН 386274, с адрес с. Леново,
Община Асеновград, област Пловдив, ул. „Йорданка Николаева“№ 8, против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 16/121/07071/3/01/04/01, с изх. №
01-6500/1275#2
от 27.04.2021г. на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който на
основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 16, ал. 5 от Наредба №
8/03.04.2008 г., във връзка с неизпълнението на т.4.14, т.4.24, т.4.28.1. от
Договор № 16/121/07071 от 27.10.2015 г., при установени нарушения на чл. 26,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както
и на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и
чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 70 757, 87 лв. Според жалбоподателя
оспореният акт е незаконосъобразен поради съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон, за което са посочени подробни съображения в самата жалба и
писмени бележки по делото. Иска се отмяната му и присъждане на направените
разноски.
Ответникът
- Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез
процесуалния си представител – юрк. Н., оспорва жалбата и моли съда да я остави
без уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Оспореният
административен акт е връчен на Р.Н.Я. на 10.05.2021г.(л 705, т. ІІІ), а
жалбата е подадена чрез органа на 25.05.2021г., първият следващ присъствен ден
на 24 май, т.е. същата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при
наличието на правен интерес.
Установява
се, че оспорващият Р.Я. е регистриран като земеделски производител и е
ползвател по Договор № 16/121/07071 от 27.10.2015 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР),
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР), сключен с ДФ "Земеделие". Земеделският производител със
Заявление ********** от 11.06.2015г. е кандидатствал по реда на Наредба № 8 от
03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (Наредба №
8 от 03.04.2008г.). Към заявлението са представени изискуемите документи, след
които изготвен Бизнес план, като предмет на инвестицията, с която се
кандидатства за подпомагане по проекта е трактор, две косачки, сеносъбирачка с
обща стойност 324 569, 99 лева. Представена е производствена програма за
петте години, обоснован е капацитетът на машините, приходите и разходите за
дейността по години, прогноза за нетните
парични потоци на проекта
Въз
основа на проекта и на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г.
е сключен процесният Договор № 16/121/07071 от 27.10.2015 г. между
жалбоподателя и ДФ "Земеделие" за отпускане на финансова помощ по
мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства". Съгласно т.
I.1.1 и т. I.1.2 от договора, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна
финансова помощ, представляваща до 50 % от одобрените и реално извършени разходи
от ползвателя, свързани с осъществяването на проекта № 16/121/07071 от
07.09.2015 г., като изплащането на помощта става при условие, че се извърши
инвестицията, съгласно одобрения проект, условията и сроковете по договора,
анексите към него и действащите нормативни актове.
Съгласно
т. 2. 1 от Договора, първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в
размер на 103102,25 лв., съгласно Приложение № 1 към договора, а на ползвателя
се изплаща наведнъж въз основа на подадена заявка за окончателно плащане.
Ползвателят се задължава да изпълни/завърши инвестицията в срок до 20 ноември
2015г.
Съгласно
разпоредбите на раздел ІV от Договора, Фондът има право да упражнява постоянен,
текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията и за спазване
на всички договорни и нормативни задължения. Съгласно чл. 4.14 от Договора
ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения проект, изискванията на договора и приложенията
към него. По чл. 4.24 в случай, че предмет на договора са инвестиции за
закупуване на земеделска техника, машини и оборудване за обработка на почвата и
прибиране на реколтата, както и за извършване на дейности с растителни продукти
при условията на чл. 23 от Наредба № 8/03.04.2008г., ползвателят е длъжен да
обработва и регистрира в ИСАК земя с общ размер не по – малък от 841 дка, върху
която е длъжен да отглежда една или няколко култури от група I, съгласно
Приложение № 3 от Договора. В случай, че след изплащане на помощта по договора
ползвателят не изпълнява задължението си по настоящата клауза, същият дължи
връщане на изплатената финансова помощ в размери, определени в чл. 54, ал. 1,
т. 1 и 2 от Наредба № 8/03.04.2008г. Съгласно т. 4.28.1 Срокът, за който
ползвателят е длъжен да изпълнява задълженията си по т. 4.15-4.27 от раздела,
подраздел „Задължения на ползвателя“, се определя, както следва: 1. Три години
от датата на получаване на окончателното плащане по договора – за ползватели,
които са малки или средни предприятия по смисъла на чл. 3 от ЗМСП.
Одобрените
в договора за финансиране разходи по проекта, видно от Таблица в Приложение № 1
към договора, са свързани със закупуване на Трактор Valtra 123H3, Косачка Krone AM 283S,
косачка Krone Easycut R 280,
Сеносъбирачка Krone swadro TC 760, за което са одобрени за финансиране разходи
в общ размер на 206 204, 50 лева, по които одобрената субсидия е 103 102, 25
лева.
В
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали
финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим,
сключен е договорът за подпомагане и е изплатена субсидия по него в размер на
103 102, 25 лева, от които 43 090,97 лв. с източник на финансиране ЕЗФРСР (т.
е. 80%) и 10 772,74 лева национално съфинансиране (20%), за което е налице
Писмо за оторизация на плащането № 08/121/07464/3/01N01/11.12.2015 г.(л.225,
т.1). Видно от Уведомително писмо за одобрение № 5282/121 от
19.02.2016г.(л.227, т.1), сумата в размер на 53 863, 71 е изплатена на
16.12.2015г. на жалбоподателя по подадена Заявка за плащане от 26.11.2015г. (л.
32, т. 1).
В
съответствие с правомощието на ДФЗ за контрол и проверки във връзка с
изпълнението на сключения договор, са издадени Заповед № 371251/29.11.2018 г.
към М.Н.и Заповед № 371251/29.11.2018 г. към Г.Г.за извършване на проверка на
място на ползвателя с УРН 386274 и Заявление УИН 16/171008/29781 в с. Леново,
Община Асеновград(л. 230-231, т. 1). Констатациите на проверяващия екип от
Дирекция "Технически инспекторат" при ДФЗ, са отразени в Контролен
лист от 17.12.2018 г.(л.232-260, т.1), от който се установява, че през 2016г.,
2017г. и 2018г. Р.Я. е регистрирал обработваема земя в ИСАК по-малко от
посочената по договора, съответно намалението е 31,30 % за 2016г., 32,15% за
2017г. и 34,16% за 2018г.(л. 243, т.1). Транспортните средства са налични,
регистрирани са след подаване на заявката за сключване на договор. В Таблица 1
на Работен лист е посочена установената разлика на заложените параметри/показатели
в бизнес плана (л. 250, т. 1). Контролният лист е предявен на жалбоподателя,
който е посочил, че е запознат с резултата от проверката и ще представи
пояснения относно констатираните несъответствия.
С
уведомително писмо с изх. № 01-162-6500/963 от 17.12.2018 г. на Я. е било
връчено копие от контролния лист, като и е дадена възможност в 14 - дневен срок
от получаването да предяви възражения по него в писмен вид.
Изпратено
е последващо Уведомително писмо за отстраняване на нередности след екс-пост
проверка с изх. № 01-6500/325 от 23.01.2019г.(л.303, т.1) във връзка с
установеното неизпълнение на финансовите показатели, заложени в бизнес плана за
финансовите 2016г., 2017г. и единадесет месеца от 2018г.
С
писмо изх. № 01-6500/1275 от 19.03.2019 г. Изпълнителният директор на ДФЗ, на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК, уведомява Р.Я. за открито производство за
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, във връзка с
констатациите от направена проверка за неизпълнение на задълженията по т. 4. 24
от договора за обработка и регистрация в ИСАК на земя с размер не по – малък от
841 дка за период 5 години от сключване на договора, като посочва за финансови
години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., че е установено по-малко от заложените
декари в договора. Писмото е получено от земеделския производител на
02.03.2019г., видно от известие за доставяне(л.507, т. 2).
С
писмо с вх. № 01-6500/1275-1 от 05.04.2019г. ЗП Р.Я. отправя молба за
актуализация на Бизнес плана по договора и сключване на анекс(л. 508, т.2).
Изпълнителният директор на ДФЗ отказва да сключи анекс с писмо с изх. №
02-160-6500/2018 от 16.05.2019г.
Изпълнителният
директор на ДФЗ е издал Заповед № 03-РД/4355 от 15.10.2019г., с която е
прекратил производството по издаване на решение за финансова корекция на Р.Я. с
мотив за изменение на ЗПЗП с ДВ бр. 52 от 28.06.2019г. и обстоятелството, че
следва да бъде осъществено производство по издаване на АУПДВ. Заповедта е
съобщена на Я. на 22.10.2019г.
С
писмо с изх. № 01-6500/325 от 24.02.2020 г. Изпълнителният директор на ДФЗ, на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК, уведомява Р.Я. за открито производство за
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, във връзка с
констатациите по проекта му № 16/121/07071, като се посочва неизпълнение на
задълженията по т. 4. 24 от договора за обработка и регистрация в ИСАК на земя
с размер не по – малък от 841 дка, съответно за финансови години - 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. е установено неизпълнение от заложените в договора декари
обработваема земя изчислена процентно: 31,30 % за 2016г., 32,15% за 2017г. и
34,16% за 2018г.(л.517, т. 2). Посочени са и съответните санкции за всяка
година, както и приложимите норми от законодателството и от договора. На
жалбоподателя е указано, че при несъгласие с направените констатации има право
в 14 - дневен срок от получаване на писмото да представи писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане и при необходимост на приложи
писмени доказателства. Писмото е получено на 09.03.2021г., видно от известие за
доставяне на л. 533, т. 2 от делото. Несъгласен с направените констатации, Я. е
депозирал свое Възражение с вх. № 01-6500/325/23.03.2021 г., в което е изложил
подробни аргументи.
Административният
орган е приел възраженията за неоснователни и е издал процесния Акт за
установяване на публично държавно вземане № 16/121/07071/3/01/04/01, с изх.№
01-6500/1275#2
от 27.04.2021г., с който на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл.
16, ал. 5 от Наредба № 8/03.04.2008 г., във връзка с неизпълнението на т.4.14,
т.4.24, т.4.28.1. от Договор № 16/121/07071 от 27.10.2015 г., при установени
нарушения на чл. 26, ал. 6 и 7 от ЗПЗП, както и на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП, на
жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 70 757,87 лв. В последствие е издадено Решение за поправяне
на ОФГ № 01-6500/1275-7 от 05.05.2021г. където е посочено, че размерът на публичното
държавно вземане от 70 757, 87 лева да се чете на 70 752, 87 лева, съобщено на
адресата на 10.05.2021г. Доколкото не е оспорено, съдът приема, че е влязло в
законна сила.
Органът
е приел в процесния административен акт, че ползвателят не е изпълнил задълженията
си по т. 4. 24 от договора за спазване на одобрения бизнес план, за обработка и
регистрация в ИСАК на земя с размер не по – малък от 841 дка, съответно за
финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., за които е установено
неизпълнение от заложените в договора декари обработваема земя изчислена
процентно: 31,30 % за 2016г., 32,15% за 2017г. и 34,16% за 2018г. Посочено е,
че съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г.
бизнес планът към проекта трябва да доказва икономическата жизнеспособност на
стопанството.
Уважено
е доказателствено искане на жалбоподателя в процеса за допускане на съдебна
експертиза за изясняване на фактите и обстоятелствата по правния спор.
Вещото
лице е изяснило въпроса за определяне размера на дължимата санкция за всяка
една от годините, като е посочило, че за 2016г. неизпълнението по чл. 4.24 от
договора е 31,30%, което съотнесено към размера на БФП от 102081,44 лева
определя финансовата санкция в размер на 31951,74 лева; за 2017г.
неизпълнението е 32,15%, което е съотнесено към остатъка от изплатената БФП,
след налагане на санкцията за 2016г., определя финансовата санкция в размер на
22 545,65 лева; за 2018г. неизпълнението е от 34,16%, което е съотнесено към
остатъка от БФП, след налагане на санкция за 2016 г. и 2017г., което определя
размер на финансовата санкция от 16255,48 лева. Финансовата санкция в размер на
70 752, 87 лева е сбор от финансовите корекции върху изплатената субсидия.
Определянето на размера на дължимата санкция по години е извършено с процент,
равен на процента на намалението на обработваемата земя за съответната година.
Съдът кредитира експертизата като обективна, безпристрастна, компетентна и
изясняваща поставените въпроси.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи:
Оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган - Изпълнителен директор на ДФЗ. Съгласно
чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и
процесното (на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК), се извършва по реда
и от органа, определен в съответния закон. Чл. 166, ал. 2, изречение второ от ДОПК регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване
на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната
агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Съобразно нормата на чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е
изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. Следователно ръководителят
на съответната администрация, в случая Изпълнителният Директор на Държавен фонд
"Земеделие", който е и Изпълнителен Директор на Разплащателната
агенция, следва да определи органа, натоварен да издава актовете за
установяване на публични държавни вземания, съобразно предписанието на чл. 166,
ал. 2, предл. 2 от ДОПК, вр. чл. 27, ал.3 от ЗПЗП. С изменението в ДВ бр.
51/2019 г. в ЗПЗП се създават нови алинеи 5 и 6 на чл. 20а, според които
Изпълнителният директор на фонда, издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции
по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
Актът
е издаден в писмена форма при спазване изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК,
съдържа фактически и правни основания, въз основа на които е издаден.
По
отношение на административнопроизводствените правила –административният орган е
уведомил писмено адресата на акта за започването на административно
производство по издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе
участие в това производство чрез подаване на възражение и представяне на
доказателства. Доколкото са налични две уведомявания по чл. 26, ал. 1 от АПК,
съответно производството по изпратеното първо писмо е прекратено със заповед,
по съображения на административния орган за приложение на изменението на ЗПЗП
от ДВ бр. 51/2019г., то не е налице нарушаване правата на лицето да разбере за
започналото производство. Изпратено е и получено писмо с изх. № 01-6500/325 от
24.02.2020 г. от изпълнителния директор на ДФЗ , като жалбоподателят е уведомен
редовно и му е дадена възможност да ангажира доказателства и становище по
установеното неизпълнение.
По
отношение на спазване на процедурата в настоящия случай административният орган
е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
относими към вида на акта и реда за неговото издаване.
Приложимите
разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП са приети със ЗИД на ЗПЗП, обн.
ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., поради което същите са действащо
право към датата на образуване на процесното административно производство и към
датата на постановяване на оспорения АУПДВ. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП,
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП,
дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК. Последният в чл. 166, ал. 2 препраща към реда по АПК.
От
цитираните разпоредби следва, че след изменението на ЗПЗП, в сила от 28.06.2019
г., законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по
мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се
установяват с решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично
държавно вземане. Вложената от законодателя воля при новата регламентация на
правоотношенията по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП е за разграничаване на
различни нарушения на ползвателите на помощта, които водят до възстановяване на
безвъзмездната финансова помощ и въведен различен ред за установяване на
тяхната дължимост. По реда на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП се установява дължимостта
на възстановяването на помощта при нарушения, представляващи основания за налагане
на финансова корекция по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП
се установява дължимостта на възстановяването на помощта, при неизпълнение на
други нарушения по условията за предоставяне на помощта или подкрепата,
произтичащи от секторното законодателство. По начин на законодателна редакция,
ал. 7 е приложима само ако нарушенията не се квалифицират по ал. 6, т. е.
когато не са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ за
налагане на финансова корекция.
В
случая, видно от мотивите в акта, фактическото основание за издаване на същия е
неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план размери на обработваемата
земя, съответно икономически размер на стопанството за периода 2016 г. – 2018
г. В административния акт изрично е посочено, че установеното нарушение
представлява неизпълнение на предвижданията на одобрения бизнес план, което
поражда задължение за възстановяване изцяло или частично на финансовата помощ.
Константно в съдебната практика на Върховен административен съд на Република
България се приема, че заложените в бизнес плана финансови показатели са
индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР)
и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата
помощ, респ. съставлява основание за отмяна на финансовата помощ в хипотезата
по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ – неизпълнение на одобрени индикатори.
Причина за това е изискването по смисъла на § 1, т. 12 от ДР и чл. 16, ал. 1 от
Наредба № 8 от 03.04.2008 г. бизнес - планът да бъде част от изискуемите
документи към проекта за подпомагане, чиято цел е да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, водещи до
реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата, като задължения на ползвателя по
посочените в АУПДВ точки са тези по т. 4.14, т. 4. 24 и са свързани с одобрения
Бизнес план, част от сключения договор.
В
настоящия случай е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която
представлява основание за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ,
т. е. органът е следвало да приложи правилото на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, като
издаде решение на налагане на финансова корекция, а не АУПДВ, както е
процедирал в случая. След цитираното изменение на ЗПЗП, в сила от 28.06.2019
г., нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП изрично препраща към ЗУСЕСИФ: по отношение
на материалноправните основания за налагане на финансова корекция - по чл. 70,
ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, по отношение вида на административния акт – решение
и реда за неговото издаване - по чл. 73 от ЗУСЕСИФ. С оглед на изложеното и по
аргумент от чл. 27, ал. 7 на ЗПЗП, при неизпълнение на бизнес плана,
представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т.
7 ЗУСЕСИФ, акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК
съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК, не се издава.
В
подкрепа на горното са и мотивите, изложени в Решение № 13796/06.11.2020 г. по
адм.д. № 12488/2019 г. на VІІ отделение, според които: „Индикаторът е нещо,
което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Проектът
се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение, което
включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на
инвестицията, и от друга страна - анализ на приходите и разходите след
реализация на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на
инвестиционното намерение, които са същността на процесния проект, са
мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния
размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде
сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на оперативната
програма“.
Следователно
неправилната преценка на органа относно приложимия вид на акта и процедурата по
неговото издаване, представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и на формата на акта, тъй като засяга
материалноправните основания за дължимост на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и
ал. 7 от ЗПЗП.
Изменението
на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 51/2019 г. е приложим към настоящия казус. Параграф 12,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който
започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този
закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на
мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се
довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира
приложение в случая. Периодът на мониторинг на договора е изтекъл преди датата
на образуване на административното производство и преди издаване на процесния
АУПДВ.
Изложеното
обоснова извод, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила, следователно са налице основанията за
неговата отмяна.
От
установеното по делото, чрез представените писмени доказателства от
административната преписка, както и от приетата по делото съдебна експертиза,
съдът счита, че се установява неизпълнение на бизнес плана от ползвателя на
финансовата помощ. Видно от данните същият не обработва земи, не по-малко от
841 дка, така както е посочил в Бизнес плана, като експертизата потвърждава
изводите на административния орган за процентното неизпълнение по години от
2016г. до 2018г. Съответно размерът на санкцията е изчислен съобразно това
процентно неизпълнение. Тези изводи обаче не могат да влияят върху крайния
резултат. Ползвателят на помощта е нарушил задължението по т.4.24 от Договора и
чл. 16, ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г.
Гореизложеното
не може да промени изводите за нарушение на изискването на чл. 27, ал. 6 от
ЗПЗП, поради което оспореният акт като издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
При
този изход на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски до размера, в който са доказано направени, като е налице
несъответствие на размера им, посочен в приетия по делото списък на разноските
(лист 724). Доказаният им размер е: 2200 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, 10 лв. внесена държавна такса, 350 лева депозит за вещо лице.
Предвид
изрично направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, съдът
съобрази Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес (в случая 70 752,87
лв.) за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 10
000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв. С оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото, настоящият състав на
съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева не
е прекомерно.
Водим
от горното Административен съд Пловдив, І състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/121/07071/3/01/04/01, с изх.
№ 01-6500/1275#2
от 27.04.2021г. на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА
Държавен фонд "Земеделие" да плати на Р.Н.Я., с адрес *** сумата от 2560
лв. / две хиляди петстотин и шестдесет лева/ разноски.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14 - дневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: