О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 260092/16.11. Година
2020 Град Варна
Варненският
апелативен съд Наказателно отделение
На тринадесети ноември
Година
две хиляди и двадесета
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
като разгледа
докладваното от съдия Панталеева
ВЧНД № 374 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид:
Производството е
образувано по частна жалба от осъденото лице К.П.К. срещу определение № 241/20.10.2020
г. по ЧНД № 1094/20 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение
молбата му за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.
В жалбата не се оспорват
мотивите за взетото в окръжния съд решение, а се излагат различни факти във
връзка с престоя на осъдения в мястото за изтърпяване, като в заключение се
иска отмяна на проверявания съдебен акт, респ. уважаване на молбата.
Жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят К. изтърпява групирано
наказание, определено по ЧНД № 527/20 г. на Районен съд Варна в
размер на една година и четири месеца лишаване от свобода. Безспорно е, че към
датата на произнасянето в окръжния съд той
е изтърпял фактически 1 година и 3 дни, което е повече от изискуемите по закон две
трети, предвид осъждането по чл.196 от НК.
Първоначалната
оценка на риска му от рецидив е била определена в средно към високо ниво - 70
точки, рискът от сериозни вреди към обществото също е сочел средни стойности. Престоят
в мястото за изтърпяване протича без констатирани нарушения на вътрешния ред и
при съвестно спазване на трудовата дисциплина, обусловили двукратно
награждаване, но независимо от това при изготвения за нуждите на настоящото
производство втори профил в оценката на поведението на правонарушителя не е
установена промяна в наблюдаваните зони на дефицит, и първоначалната оценка на
риска от рецидив не е снижена, а е запазила същата стойност – 70 т. Осъденият К.
изпълнява договореното в плана на присъдата си, и по отношение на извършените
деяния вече се отчита някаква степен на осъзнаване на допуснатите грешки, но
същевременно е налице ниска самокритичност по повод противоправното поведение,
както и липса на достатъчно волеви ресурс за цялостна промяна на модела на
мислене и поведение.
С
чл.439а от НПК е въведен доказателствен стандарт относно поправянето на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изискващ
убедително установяване на положителна промяна. В случая досието на осъдения не
съдържа свидетелства за положителна тенденция относно необходимите белези за
трайност и осъзнатост и по отношение на него, поради липса на дадени достатъчно
основания, все още не е приложена прогресивната система, при което той
продължава да изтърпява наказанието си на първоначално определения му строг
режим. За това и изложените в частната жалба на въззивника К. описателни факти са
непротивопоставими на съществените за настоящото производство фактически
положения, които не позволяват на ревизиращата инстанция да достигне до изводи,
различни от направените в окръжния съд, и в частност, че е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.
След като не са налице категорични доказателства за трайни и
цялостни промени в съзнанието на осъденото лице, в неговите характер и
поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, респ. че вече
са изпълнени визираните в чл.36 от НК цели на наказателната репресия, молбата
му по чл.437, ал.2 от НПК правилно не е била уважена, а жалбата му пред
настоящата инстанция се явява неоснователна.
По изложените
съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 и ал.2 от НПК,
настоящият състав на Апелативен съд Варна
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 241/20.10.2020 г. по ЧНД № 1094/20 г. на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :