Решение по дело №2323/2016 на Районен съд - Велико Търново

П Р О Т О К О Л

                                                                                                

2017 година                                                     Град Велико Търново

Районен съд                                                    Четиринадесети състав

На 23.01.                                                              2017 година

         В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ

 

Секретар: Д.Б.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 2323 по описа за 2016 година.

 

         На именното повикване в 10:03 часа се явиха:

 

         ……………………………………………………………………..

 

      След анализ на събраните в хода на наказателното производство доказателства, настоящия съдебен състав намира следното:

Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 29.12.2016 год. на ВТРП по ДП № ЗМ – 69/2016 год. по описа на ОД на МВР – В. Търново (преписка № 1462/2016 год. на ВТРП), за освобождаване от наказателна отговорност на Д.Г.Г. - роден на *** год.  в гр. ***, български гражданин, неженен, осъждан реабилитиран), с основно образование, безработен, с настоящ адрес ***, с ЕГН ********** - за извършено от него престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание по реда на чл.78 „а” от НК.

         В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, редовно призована, не изпраща представител.

         В съдебно заседание привлеченият – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С.С. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. С. не отрича авторството и вината на обвиняемия, като моли съда за минимално наказание, с оглед смекчаващите вината обстоятелства, личността и финансовите възможности на Г..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

         Досъдебното производство е водено срещу Д.Г. *** за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

         След приключване на разследването, представителят на прокуратурата е приел, че от събраните в хода на разследването доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка, се установява следното:

         Д.Г.Г. не е осъждан за престъпления (осъждан е, но е реабилитиран по право). През 2014 г. същия пребивавал във Федерална Република Германия. Г. притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ***, издадено му през 2007 г., със срок на валидност до 21.03.2017 г. Наказван е многократно за извършени административни нарушения на ЗДвП.

         С решение на Районен съд Волфсбург от 10.09.2015 год. свидетелството за управление на МПС на Д.Г.Г. било отнето заради управление на МПС в нетрезво състояние. В решението се сочело, че посоченото свидетелство за управление на МПС ще бъде изпратено на издалата го институция.

         С наказателна заповед на Районен съд Волфсбург, в сила от 29.10.2015 год., на обвиняемия Д.Г.Г. за повдигнатите му обвинения за две деяния (Деяние 1 - "На 19.12.2014 г. е шофирал МПС с peг. № GF- BG 9999 по обществени пътища, в това число ул. "Майн", макар, че е бил под въздействието на алкохол, и са отчетени 2,06 промила, което означава, че не е бил в състояние да шофира. Трябвало е да осъзнава това деяние". Деяние 2 - "Шофирал е на 24.12.2014 г. МПС с № *** по обществени пътища, в това число ул. „Майн“, въпреки, че е знаел, че не е притежавал необходимото разрешение от административните органи за управление на превозното средство."), му е наложена обща парична глоба от 50 дневни ставки, при размер на една ставка 40,00 евро или общо 2 000,00 евро. В заповедта е посочено, че се отнема разрешителното за правоспособност на водач на МПС и свидетелството за управление на МПС. В същата заповед е посочено, че се иззема следния предмет: Свидетелство за управление на МПС.

         С писмо от 04.12.2015 г. иззетото свидетелство за управление на МПС на Д.Г. било изпратено на Посолството на Република България във Федерална Република Германия.

         След като през 2016 г. се завърнал в Република България, Г. решил да се снабди с друго свидетелство за управление на МПС, въпреки, че знаел, че неговото е отнето във Федерална Република Германия.

         На 12.02.2016 г. Г. посетил сградата на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР град Велико Търново и се явил пред свидетеля Р.И. - системен оператор в сектора, за да подаде документи за издаване на ново СУМПС. За да получи такова, обвиняемият трябвало да предаде предходното свидетелство за управление, което обаче му било отнето от компетентните органи във Федерална Република Германия. Съгласно изискванията ако СУМПС, не се намирало в него по някаква причина (изгубване, унищожаване, кражба или повреждане) следвало да декларира съответното обстоятелство.

         С цел да се снабди с ново свидетелство за управление на МПС, въпреки знанието, че предходното му свидетелство е отнето, а не изгубено, на 12.02.2016 г. Г. саморъчно попълнил декларация по чл. 17 ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г., с която декларирал, че е изгубил свидетелството си управление на МПС преди около седмица, но не знае къде и въпреки изрично посочения в декларацията текст, че за неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК, обвиняемият подписал и подал съответната декларация.

         След представяне на декларацията и останалите необходими документи, на 17.02.2016 г. му било издадено ново свидетелство за управление на МПС с № *********.

         С писмо от 18.04.2016  г. на Главна дирекция „Национална полиция“ до директора на ОД на МВР - В. Търново били изпратени четири броя отнети СУМПС на водачи от региона, получени от Посолството на Република България във Федерална Република Германия. Едното СУМПС с № *** било на Д.Г.Г., с пояснение, че е отнето от водача поради управление в нетрезво състояние.      

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно доказано по делото от обективна страна, че Д.Г.Г. е осъществил състава на престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК, тъй като на 12.02.2016 г. в гр. Велико Търново, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на причината за липсата на СУМПС - представил в Сектор "ПП" при ОД на МВР - гр. В. Търново декларация, че изгубил свидетелството си за управление на МПС, което му било отнето за извършено нарушение на правилата за движение във Федерална Република Германия.

         От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл. Привлеченият Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че потвърждава неистина в декларацията, тъй като много добре е знаел, че не е изгубил СУМПС, а същото му е било отнето в Германия поради допуснати нарушения, но въпреки това я е подписал, за да удостовери отразените в нея обстоятелства и да се сдобие неправомерно с дубликат на СУМПС. Настоящият съдебен състав намира, че обвинението срещу Д.Г. се доказва от самопризнанията му в хода на ДП и в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните свидетели - служителите, пред който са подадени декларацията и останалите необходими документи за издаване на СУМПС, заключението на назначената графическа експертиза, от което е видно, че е написал ръкописния текст и се е подписал като декларатор в декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, приобщените писма, с които е изпратено националното му СУМПС и другите писмени доказателства и доказателствени средства, приети и приложени по делото по реда на НПК.

За престъплението по чл. 313 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години или с глоба от сто до триста лева. Видно от приетите по делото доказателства Д.Г. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер (осъждан е но е реабилитиран), не представлява лице с висока обществена опасност, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Същевременно не са налице пречките на ал. 7 на чл. 78а от НК, за освобождаване от наказателна отговорност на Г. с налагане на административно наказание.

         Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл.78 „а” от НК за освобождаване на Д.Г.Г. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, с налагане на административно наказание – "Глоба".

При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита ниската степен на неговата обществена опасност като личност, както и пълното му съдействие за установяване на обективната истина. Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца и обстоятелствата, че същия е безработен и няма доходи, съдът намира, че за извършеното деяние на Г. следва да бъде наложено наказание – глоба към предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.

При този изход на делото Д.Г. следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 207.91 лева, както и сумата от 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И:  № .............

 

         ПРИЗНАВА Д.Г.Г. - роден на *** год.  в гр. ***, български гражданин, неженен, осъждан реабилитиран), с основно образование, безработен, с настоящ адрес ***, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 12.02.2016 г. в гр. Велико Търново, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на причината за липсата на СУМПС - представил в Сектор "ПП" при ОД на МВР - гр. В. Търново декларация, че изгубил свидетелството си за управление на МПС, което му било отнето за извършено нарушение на правилата за движение във Федерална Република Германия - престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК.

         ОСВОБОЖДАВА на основание чл.78 „а” от НК обвиняемия Д.Г.Г. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК, като МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ "ГЛОБА" В РАЗМЕР НА 1 000 (ХИЛЯДА ЛЕВА).

         ОСЪЖДА Д.Г.Г., със снета по делото самоличност, на основание чл. 189 ал. 3 НПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 207.91 лева (двеста и седем лева и деветдесет и една стотинки), както и сумата от 5 лева (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

        

         Решението подлежи на обжалване и протест пред ВТОС в 15-дневен срок от днес, като е обявено на обвиняемия и неговия защитник в съдебно заседание.

        

         Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:40 часа.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: