ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……….
гр. София, 19.7.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15
състав,
в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
като разгледа гр.д. №13078/2020г.
по описа на СГС, намери следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Ю.Б.“ АД срещу К.Ко ****“ ООД, Ч.Н.Д. и „М.Г.К.“
ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване
относителна недействителност на договор за цесия от
08.02.2017г., сключен между „К.Ко ****“ ООД и Ч.Н.Д., както и договор за
цесия от 22.02.2017г., сключен между Ч.Н.Д.
и „М.Г.К.“ ЕООД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че в качеството на кредитор, е сключил с „БГ Б.К.“ ООД,
като кредитополучател, договор за банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за
бизнес помещения“ №BL 19819 от
24.07.2008г. За вземанията на банката по договора е било образувано заповедно и
исково производство пред РС Перник, с което са уважени претенциите на банката.
С решение на АС София първоинстанционното решение е
потвърдено. С решение №148/02.12.****г. по т.д. №2072/2015г. на ВКС е отменено
частично решението на втората инстанция като съдът е приел, че предсрочната
изискуемост на кредита не е обявена по надлежния ред като вземанията на банката
са уважени само за падежиралите суми. За разноските и
сумите над уважения размер до сумата, която банката е получила по
изпълнителното дело, образувано на основание предварителното изпълнение на
заповед за изпълнение №5071/04.11.2011г. по ч.гр.д. №6431 от 2011г. на РС
Перник е издаден срещу банката в полза на „БГ Б.К.“ ООД
обратен изпълнителен лист №163 от 23.12.****г. по т.д.
№494/2014г. на ОС Перник за сумата от 105116,30лв., ведно със законната лихва,
считано от 14.12.2013г. до окончателното плащане и за сумата от 41130,26лв. –
разноски. Впоследствие, банката е предприела действия за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, подала е заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, по което е издадена заповед за изпълнение
№708/21.02.2017г. и изпълнителен лист от 21.02.2017г. по ч.гр.д. №855/2017г. на
РС Перник за сумата от 154169,83 евро – главница по кредита, ведно със
законната лихва от 21.02.2017г. до окончателното плащане, както и разноски по
делото. След подадено възражение от длъжника, банката е
предявила установителен иск пред ОС Перник за
признаване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, по което е
образувано т.д. №488/2017г. на ОС Перник, завършило с решение 275/12.07.2019г., с което претенциите на банката са изцяло
уважени. Решението на ОС Перник е потвърдено с решение №11642/22.07.2020г.
по в.т.д. №346 на САС, срещу което е подадена жалба пред ВКС.
Освен вземанията по договор за банков кредит продукт „Кредитна линия
плюс за бизнес помещения“ №BL 19819 от 24.07.2008г., твърди,
че е кредитор на „БГ Б.К.“ ООД и по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ №BL16386/21.04.2008г. За вземанията по този
договор в размер на 55944,88лв., ведно със законната лихва от 06.04.2017г. до
окончателното плащане, банката е предявила осъдителен иск срещу „БГ Б.К.“ ООД, който е изцяло уважен с
решение №1186/11.06.2018г. по т.д.№ 1320/2017г. на СГС, потвърдено с решение
№1643/03.07.2019г. по в.т.д. № 4823/2018г. на САС. По касационна жалба е
образувано производство пред ВКС, което към датата на исковата молба е спряно.
Ищецът
твърди, че на 05.12.****г. е уведомен, че с договор за цесия от 02.12.****г.
„БГ Б.К.“ ООД е прехвърлило на „К.Ко ****“ ООД всички вземания, произтичащи от
решение №148/02.12.****г. по т.д. №2072/2015г. на ВКС, въз основа на което е
издаден обратен изпълнителен лист №163 от 23.12.****г.
по т.д. №494/2014г. на ОС Перник в полза на „БГ Б.К.“ ООД срещу банката. На
30.12.****г. банката е предявила иск по чл. 135 срещу „БГ Б.К.“ ООД и „К.Ко ****“
ООД за обявяване спрямо нея на недействителността на договора за цесия от
02.12.****г., по който е образувано т.д. №9582/****г. на СГС. По това дело
твърди да е постановено влязло в сила решение от 29.08.2018г., с което искът на
банката е уважен (решението на първоинстанционния съд
е потвърдено с решение от 09.07.2019г. по в.т.д. №9582/****г. на САС и не е
допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС по т.д. №2798/2019г. на
ВКС). В хода на съдебните производства банката е изпратила две уведомления до
„БГ Б.К.“ ООД с дати 21.08.2020г. и 20.08.2020г., с които се е противопоставила
на цесията и е направила волеизявление за прихващане под условие на сумите,
дължими от банката на „БГ Б.К.“ ООД по обратния изпълнителен лист със сумите,
присъдени на банката с решението №275/12.07.2019г. по
т.д. №488/2017г. на ОС Перник, в
случай, че решението влезе в сила. На 08.02.2017г. банката е получила
уведомление, че с договор за цесия от 08.02.2017г. „К.Ко ****“ ООД е
прехвърлило вземанията си по договора за цесия от 02.12.****г. на Ч.Н.Д.. На
23.02.2017г. банката е получила уведомление, че с договор за цесия от
22.02.2017г. Ч.Н.Д. е прехвърлил вземанията си по договора за цесия от
08.02.2017г. на „М.Г.К.“ ЕООД. Tвърди, че договорите за втора и трета
цесия, съответно с дати 08.02.2017г. и 22.02.2017г., увреждат интересите му, т.к. ако не
бяха извършени банката е можела да прихващане задълженията си по обратния лист
с вземанията си по двата договора за кредит, които са в по-голям размер.
Позовава се на т. 3 от ТР №2 от 09.07.2019г. по т.д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Навежда доводи, че е кредитор на „БГ Б.К.“ ООД, който е цедент
по първата цесия и на всеки от цесионерите по последващите цесии; като е отчуждил актив от имуществото
си, „БГ Б.К.“ ООД се поставил в невъзможност да изпълнява задълженията си за
плащане; намалявала се възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника и да извърши частично погасяване на задълженията,
какъвто способ бил и прихващането. Твърди, че „БГ Б.К.“ ООД няма недвижими имоти,
от които удовлетвори вземането си и като се разпорежда с активи от имуществото
си чрез оспорваните цесии се намалявала още повече възможността на банката за
удовлетворение. Твърди и навежда довоси, че, както цедентът, така и цесионерът и по
трите цесии са знаели, че със същите увреждат интереса на банката. Претендира
разноски по делото.
ОТВЕТНИЦИТЕ
оспорват исковете. Твърдят, че влязлото в сила съдебното решение по т.д. №9582/****г.
на СГС за обявяване недействителността на договора за цесия от 02.12.****г. е
постановено срещу „БГ Б.К.“ ООД и „К.Ко ****“ ООД като не било обвързващо
спрямо Ч.Н.Д.
и „М.Г.К.“ ЕООД, т.к. не са участвали в това съдебно производство като страни. Твърдят, че ищецът не е поискал в производството по
т.д. №9582/****г. на СГС постановяване на решение по отношение на оспорваните
цесии, въпреки, че е знаел за тях; не е и предявил отделен иск за тези цесии и
да е поискал съединяване на производствата. Твърди, че качеството на кредитор
на ищеца по отношение на „БГ Б.К.“ ООД е спорно, т.к. образуваното гр.д.
№2313/2019г. на ВКС е спряно, а решението по т.д. №346/20 на САС е висящо пред
ВКС. Твърди възмездност на процесните
договори за цесия. Твърди, че цесионерът по договора
за цесия от 08.02.2017г. не е знаел
за увреждането, както и не са знаели за увреждането цедентът
и цесионерът по договора
за цесия от 22.02.2017г.
С определение №266295 от 05.04.2021г., предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК, съдът е указал на ищеца да уточни правния си интерес от настоящото
производство. В молба от 13.05.2021г., ищецът не твърди нови релевантни факти и
обстоятелства от вече изложените в исковата молба. Позовава се на Определение №
3255/15.05.2017г. по т.д. №9582/****г. на СГС и на т. 3 от ТР №2 от
09.07.2019г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГТК, ВКС.
Съдът, след като обсъди основанията,
изложени от страните и доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между
страните и се установява от приложените писмени доказателства, че с решение № 1773 от 29.08.2018г. по т.д. № 9582/****г.
на СГС по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от „Ю.Б.“ АД, срещу „БГ Б.К.“ ООД и „К.Ко ****“ ООД е обявен за
недействителен по отношение на кредитора - банката договора за прехвърляне на
вземане от 02.12.****г., изменен с анекс от 27.12.****г., на основание на който
„БГ Б.К.“ ООД е прехвърлило възмездно на „К.Ко ****“ ООД вземането му към
банката, придобито на основание решение № 148/02.12.****г. по т.д. №
2072/2015г. на ВКС, което е в размер на 105116 лв. - главница, ведно с
дължимите лихви за периода от 14.12.2013г. и сумата от 41130,26 лв. – разноски
в исковото производство (л. 78-81). От приложените писмени доказателства се
установява, че Решение № 1773 от 29.08.2018г. по т.д. № 9582/****г. на СГС е
потвърдено с решение № 1736 от 09.07.2019г. по т.д. № 5788/2018г. на САС (л.
82-84). От ел. сайт на ВКС, справки за дела, се установява, че с Определение №
504 от 31.07.2020г. по т.д. № 2798/2019г. на ВКС не е допуснато до касационно
обжалване решение № 1736 от 09.07.2019г. по т.д. № 5788/2018г. на САС.
Следователно, решение № 1773 от 29.08.2018г. по т.д. № 9582/****г. на СГС е
влязло в сила.
Не
е спорно и се установява от приложените доказателства, че на 08.02.2017г. „К.Ко ****“ ООД
е уведомило банката, че с договор за цесия oт
08.02.2017г. е прехвърлило на Ч.Н.Д. вземането си по договор
за цесия от 02.12.****г. (л. 102). Не е спорно и се установява от приложените
доказателства, че на 23.02.2017г. Ч.Н.Д. е уведомил банката, че с договор
за цесия от 22.02.2017г. е прехвърлил на „М.Г.К.“ ЕООД
вземанията, които е придобил на основание договора за цесия oт
08.02.2017г. (л. 103). Не е спорно, а и се установява след служебна справка от съда, че
т.д. № 9582/****г. на СГС е образувано по искова молба от 30.12.****г. Следователно, двете процесни цесии (с дата
08.02.2017г. и 22.02.2017г.) са сключени след датата, на която е образувано
производството по т.д. № 9582/****г. на СГС за обявяване недействителен по
отношение на банката на договора за цесия от 02.12.****г.
Ч.Н.Д. е частен правоприемник на основание процесната
цесия от 08.02.2017г. на „К.Ко ****“ ООД – страна – ответник по т.д. № 9582/****г. на
СГС, съответно - „М.Г.К.“ ЕООД е частен правоприемник на Ч.Н.Д. на
основание процесната цесия от 22.02.2017г. Съгласно
чл. 226, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК постановеното
решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и
спрямо приобретателя, който в хода на делото е
придобил спорното право, с изключение на действията на вписването, когато се
отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона
за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно
владение (чл. 78 от Закона за собствеността),
когато се отнася за движими вещи. От фактите по делото се установява, че
изключенията на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК не са приложими в настоящия
случай. Следователно, влязлото в сила решение №
1773 от 29.08.2018г. по т.д. № 9582/****г. на СГС съставлява присъдено нещо по
отношение на Ч.Н.Д. и „М.Г.К.“ ЕООД, които са придобили процесното
вземане в резултат на поредица от прехвърлителни
сделки след образуване на делото за обявявяване недействителност по отношение на банката на първия
договор за цесия от 02.12.****г. След като договорът за цесия от 02.12.****г., на основание на който „БГ Б.К.“ ООД е
прехвърлило възмездно на „К.Ко ****“ ООД е недействителен по отношение
на банката – ищец, „К.Ко ****“ ООД не е
титуляр на вземането по отношение на банката, съответно – не е могъл легитимно
да го прехвърли на Ч.Н.Д., който не е
могъл да го прехвърли на „М.Г.К.“ ЕООД.
Недействителността
на двете процесни цесии произтича по силата на закона
на осн. чл. 226, ал. 3, вр.
ал. 1 ГПК и поради това, ищецът няма правен интерес от отделен иск по чл. 135 ЗЗД. Двата иска по чл. 135 ЗЗД следва да не се допускат до разглеждане и
производството по делото – прекратено.
Определение № 3255/15.05.2017г. по т.д. №9582/****г. на СГС, с което се
аргументира ищеца не е обвързващо за съда. Неправилно е позоваването на
попосоченото ТР №2 от 09.07.2019г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГТК, ВКС. В т. 3 на
същото е даден отговор на въпроса „какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото
лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?“, но видно
от изложените мотиви отговорът на поставеният въпрос е даден при разглеждане на
случаите, в които прехвърлянето на правата е извършено след вписване на
исковата молба по чл.135 ЗЗД, както и когато исковата молба не е подлежала на
вписване и прехвърлянето е извършено преди завеждане на делото. Тълкувателното
решение е неотносимо, т.к. в конкретния случай
исковата молба не е подлежала на вписване и прехвърлянето е извършено след
образуване на делото за обявяване недействителност на договора за цесия от
02.12.****г. като е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3, вр. 1 ГПК.
С гореизложеното
съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 226, ал. 3, вр. ал. 1
ГПК, поради липса на правен интерес, иск с правно основание чл. 135 ЗЗД на „Ю.Б.“
АД за обявяване недействителност на договор за цесия от 08.02.2017г., сключен
между „К.Ко ****“ ООД и Ч.Н.Д., както и иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за
обявяване недействителност на договор за цесия от 22.02.2017г., сключен между Ч.Н.Д.
и „М.Г.К.“ ЕООД.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едноседмичен срок пред Апелативен съд – гр. София.
СЪДИЯ: