№ 519
гр. Варна, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20253110200023 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба, предявена от
В. Т. В. чрез адвокат М. К. Д. против наказателно постановление № 24-8703-001502 от
30.10.2024 г., издадено от П.Р.Ф. – началника на група в Сектор Специализирани
полицейски сила при ОД на МВР Варна, с което са му наложени наказания глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Във въззивната жалба В. счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и необосновано, излага аргументи за това и моли съда да го
отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. М. Д., редовно упълномощен. По същество адв. Д. счита, че полицейските
служители не са имали възможност да извършат проверка на неговия доверител за
установяване на употреба на наркотични вещества, защото не са разполагали с
техническо средство за извършване на такава проверка и ако същите са искали да
извършат такава проверка не е имало пречка да изискат съдействие или да отведат
лицето в съответното полицейско управление, където да му бъде извършено това
тестване. Според него съставеният акт не отговаря на действителната обстановка,
поради което моли съда да отмени процесното наказателно постановление и да им
присъди направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – началник на група в Сектор Специализирани
полицейски сили при ОД на МВР Варна, редовно призована, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Преди съдебното заседание са депозирани писмени
бележки от началника на група в Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на
МВР Варна чрез главен юрисконсулт в ОД на МВР Варна К.Л.-А. в които се излага
становище по съществото на делото и се иска потвърждаване на наказателното
1
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура Варна, редовно призована по реда на надзора за
законност, не изпраща представител и не взема становище.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол прие за установено от фактическа страна
следното:
На 02.10.2024 г. полицейските служители – свидетелите К. Б. И. – старши
полицай и Р. Д. З. - командир на отделение в Сектор Специализирани полицейски сила
при ОД на МВР Варна били на работа като патрули с мотоциклети и били
разпределени за работа по спазване на Закона за движението по пътищата на
територията на Трето РУ при ОД на МВР Варна.
Около 14:50 часа в гр.Варна на бул. Сливница срещу Мебелна палата посока
бул.Република полицейските служители спрели за проверка лек автомобил Хонда
Акорд с рег.№ В 1397 ТЕ, управляван от жалбоподателя В. Т. В.. С техническо
средство Алкотест Дрегер извършили проверка на В. за употреба на алкохол и пробата
не показала наличие на алкохол. Полицейските служители казали на В., че ще му бъде
извършена проверка за установяване употребата на наркотици. В. отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия
GA № 1380197, съставен на 02.10.2024 г. от К. Б. И. – старши полицай в Сектор
Специализирани полицейски сила при ОД на МВР Варна/приложен оригинал към
административно-наказателната преписка /, против В. Т. В. за това, че на 02.10.2024 г.
в 14:50 часа гр.Варна по бул. Сливница срещу Мебелна палата посока бул.Република
като водач на МПС – лек автомобил Хонда Акорд с рег.№ В 1397 ТЕ отказва да му
бъде изпробван за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство Drager Drug Test 5000 с фабричен № ARSD-0013. Издаден талон
за медицинско изследване номер 276650. Актосъставителят е квалифицирал
нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП - отказва да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. В. се запознал
със съдържанието на акта, отразено е в него, че няма възражения, подписал го е и е
получил препис от акта, за което се подписал.
На В. бил издаден талон за изследване № 276650 от 02.10.2024 г./приложен
оригинал/. В него е посочено начало на проверката 14:50 часа и че В. отказва
предварителна проверка с Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен № ARSD-0013. В талона
е отбелязано, че В. избира да бъде изследван за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване, за което се е подписал.
Посочено е, че до 45 минути от връчването на талона трябва да се яви във ВМА Варна.
В. е удостоверил с подписа си, че е получил екземпляр от талона в 15:30 часа на
02.10.2024 г.
От писмо рег.№ В-изх-2315/24.10.2024 г. на началника на МБАЛ-Варна към
ВМА-София е видно, че В. Т. В. на 02.10.2024 г. не се е явил в болницата за вземане на
2
проби.
На 30.10.2024 г. административно-наказващият орган в лицето на П.Р.Ф. –
началника на група в Сектор Специализирани полицейски сила при ОД на МВР Варна,
издал наказателно постановление № 24-8703-001502 от 30.10.2024 г./приложен
оригинал/. В обстоятелствената част на наказателното постановление е описана
фактическата обстановка, като словесно нарушението е описано като „…отказва да
бъде изпробван за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство Drager Drug Test 5000 с фабричен № ARSD-0013. Издаден талон
за медицинско изследване № 276650. При извършена допълнителна проверка се
установи, че В. В. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване с талон №
276650/02.10.2024 г. за вземане на кръвна проба“. Наказващият орган е посочил, че с
оглед алтернативната форма на двете хипотези на чл.174 ал.3 от ЗДвП В. следва да
бъде санкциониран за нарушение, състоящо се в отказ да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техните
аналози, установено с АУАН серия GA № 1380197. Наказващият орган квалифицирал
нарушението на В. по чл.174 ал.3 от ЗДвП и му наложил административни наказания
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.
От приложена към материалите по делото справка за нарушител/водач от
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна е видно, че В. Т. В. притежава
свидетелство за управление на МПС, категории В,М,В1 и АМ от 2006 година, до този
случай има издадени 9 броя наказателни постановления и 18 броя фишове за
извършени нарушения на Закона за движението по пътищата.
С писмо рег.№ 365000-13206/24.02.2025 г. директора на ОД на МВР Варна
уведомява съда, че за конкретния случай не е изпращан автомобил на място, по случая
са взели отношение служителите К. Б. И. и Р. Д. З., които не са искали съдействие от
друг екип.
От служебно изискана справка според писмо рег.№ 365000-13206/24.02.2025 г.
на директора на ОД на МВР Варна е видно, че на 02.10.2024 г. за времето от 08:00 часа
до 20:00 часа, полицейски наряд от Сектор Специализирани полицейски сила при ОД
на МВР Варна в състав старши полицай К. Б. И. и командир на отделение Р. Д. З. с
мотоциклети В 3631 К и С 2951 Х е обслужвал територията на Трето РУ, като на
мотоциклет В 3631 К е било зачислено техническо средство Дрегер ARMD 0232.
В съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя К. Б. И. и свидетеля по акта Р. Д. З..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
По гласните доказателствени средства:
Според свидетелските показания на актосъставителя К. Б. И., старши полицай
в Сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна, той не си спомня
за случая. След запознаването му с акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 380197/02.10.2024 г. си спомня, че след спирането на лекия
автомобил заявил на водача В., че ще му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества и В. отказал такава проверка. Според св. И. той се обадил за
съдействие да отиде на място служебния автомобил на службата с техническо
средство за изследване за наркотици и автомобилът пристигнал на място, като не може
да си спомни кои негови колеги били с автомобила, посочва, че ако се извърши
3
справка това ще се установи. Съдът не кредитира свидетелските показания на св. И. в
частта им, че са се обадили за съдействие и че на място е пристигнал служебен
автомобил с техническо средство за извършване на проверка за употреба на наркотици,
тъй като в тази им част показанията му противоречат на свидетелските показания на
св. З. и на писмените доказателствени средства. Съдът отчита тази неточност в
показанията с оглед големия брой случаи, при които се извършват такива проверки и
липсата на точни спомени за конкретния случай.
Свидетелят по АУАН Р. Д. З., полицай в Сектор Специализирани полицейски
сили при ОД на МВР Варна също няма спомен за случая. След запознаване с АУАН и
талона за изследване си спомня, че са извършили проверка на водача на лек автомобил
за алкохол, като установили липса на алкохол в дъха му. Водачът бил попитан дали
желае да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на
наркотични вещества и техните аналози, той се притеснил и казал, че е употребил
наркотик предните дни и отказал да му бъде извършена проверка с дрегер драг тест
5000, за което колегата му съставил акт, а той издал талона за кръвна проба. Били със
служебни мотоциклети, като в единия от мотоциклетите имало уред за изследване на
алкохол в дъха. Тяхната служба разполагала с уред за установяване на употреба на
наркотици, който бил само за тяхната служба и се намирал в служебен автомобил.
Когато някой от мотопатрулите имал нужда от съдействие за тест за наркотици се
обаждал и с автомобила се осигурявал уреда до мястото на проверката. Когато водачът
на автомобил откаже проверка за употреба на наркотици не се транспортирал уреда
със служебния автомобил до мястото на проверка. Не може да се сети за конкретния
случай дали са искали служебния автомобил да отиде на мястото, тъй като са имали
много такива случаи, но водачът заявил категорично, че няма да даде проба за
наркотици, заявил, че е употребявал наркотични вещества, притеснил се да не му
излезе положителна пробата и отказал извършването .
Съдът кредитира свидетелските показания на К. Б. И./с изключение на частта,
посочена по-горе/ и Р. Д. З. като обективни и подкрепящи се от писмените
доказателствени средства, отчитайки факта, че те са били очевидци при установяване
на нарушението.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на В. на 19.12.2024 г., видно от
разписката към него, жалбата е подадена по пощата на 27.12.2024 г., видно от печата
върху нея.
Жалбата е подадена чрез адвокат М. К. Д., към нея е приложено пълномощно
от В. В. за адвокат М. Д. с правомощия да обжалва наказателно постановление № 24-
8703-001502 от 30.10.2024 г., издадено от П.Р.Ф. – началника на група в Сектор
Специализирани полицейски сила при ОД на МВР Варна пред съответния съд до
4
окончателното му приключване във всички инстанции. От служебната проверка в
регистри на българската адвокатура се установи, че М. К. Д. е практикуващ адвокат с
личен номер **********, вписан в Адвокатска колегия Варна.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
АУАН е издаден от компетентен орган - К. Б. И. – старши полицай в Сектор
Специализирани полицейски сила при ОД на МВР Варна. Съгласно изискванията на
чл.189 ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
Според чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи определя службите,
които да контролират спазването на правилата за движение на участниците в
движението. Според служебно изисканата справка с писмо рег.№ 365000-
5244/22.01.2025 г. на директора на ОД на МВР Варна и приложено по делото заверено
копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в
точка 1.3.2 като такива служби са определени и звената Сигма в ОД на МВР, в каквото
е назначен и актосъставителя И.. От служебно изисканото и приложено удостоверение
№ 365000-6106/24.01.2025 г. от началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР
Варна е видно, че К. Б. И. към дата 02.10.2024 г. е заемал длъжността старши
инспектор в група 01 Сигма на Сектор Специализирани полицейски сили към отдел
Охранителна полиция при ОД на МВР Варна.
Наказателно постановление № 24-8703-001502 от 30.10.2024 г. е издадено от
компетентен орган – П.Р.Ф. – началника на група в Сектор Специализирани
полицейски сила при ОД на МВР Варна. Съгласно изискванията на чл.189 ал.12 от
ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност. Според служебно изисканата справка с писмо рег.№
365000-5244/22.01.2025 г. на директора на ОД на МВР Варна и приложено по делото
заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи в т.3.13 са определени да издават наказателни постановления началниците на
звената Сигма при ОД на МВР. Според представеното удостоверение рег.№ 365000-
6108/24.01.2025 г. на началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР е видно,
че П.Р.Ф. към 30.10.2024 г. е заемал длъжността ВПД началник група 01 Сигма на
Сектор Специализирани полицейски сили към отдел Охранителна полиция при ОД на
МВР Варна.
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването
на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и наказателното
5
постановление), счете, че правилата за компетентност са спазени.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване, както и нарушените законови норми.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето,
което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя,
както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл. 57 от
ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите
разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното
постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и
визираният в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
При възприетата фактология съдът счете, че в случая В. Т. В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за
движението по пътищата.
Според тази разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.
Ясно е било посочено от проверяващите полицаи на В., че ще му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство на
място. В. категорично отказал да му бъде извършена такава проверка, като това
обстоятелство било отразено в акта за установяване на административно нарушение и
в талона за изследване, с които В. се запознал, подписал ги и получил копие от АУАН
и талона за изследване. В. е бил наясно с последици от този отказ, но се е съгласил с
тях и не е направил възражение при съставянето на АУАН. В последствие В. не се е
явил и в лечебно заведение за даване на биологични проби за установяване на
употреба на наркотични вещества.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е
осъществил вмененото му административно нарушение, като е отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества.
Безспорно се установи, че на процесната дата и на процесното място жалбоподателят е
управлявал МПС, а именно лек автомобил Хонда Акорд с рег.№ В 1397 ТЕ, като е
отказал проверка. Липсват възражения в тази насока и от самия жалбоподател видно
от съдържанието на депозираната жалба. Това нарушение е извършено виновно от
6
жалбоподателя, който в качеството си на правоспособен водач на МПС е бил запознат
със задълженията си при управление на МПС, в това число и нарушеното такова.
Административно-наказващият орган след като правилно е квалифицирал
процесното нарушение като такова по чл.174 ал.3 от ЗДвП и при преценката си с оглед
налагане на административните наказания е съобразил приложимата в случая правна
норма, правилно на основание същата правна норма е санкционирал жалбоподателя
със законоустановените по вид и размер наказания за това нарушение, а именно
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лева, които са в императивно установени
размери. Административно-наказващият орган, като е съобразил разпоредбата на чл.27
от ЗАНН, правилно е определил и наложил законоустановените по вид и размер
наказания, които съдът предвид императивно установеният им характер намира за
правилно и законосъобразно определени и наложени.
Налице е съответствие между отразеното в наказателно постановление и в
АУАН, въз основа на който се издава, както досежно текстовото описание на
нарушението, така и досежно цифровата квалификация на същото. Съдът счита, че
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя В., е доказано със събраните по
делото доказателства. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния
случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се опроверга по
никакъв начин изложеното в АУАН, актът е редовно съставен и има доказателствена
сила за обстоятелствата, изложени в него.
Извършеното от страна на жалбоподателя на описаното в АУАН и
наказателното постановление нарушение е доказано по един несъмнен и категоричен
начин, а дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация е
правилна и прецизна. Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване, като
тежестта на доказване е на административно-наказващия орган. Ангажираните
писмени и гласни доказателства по делото установяват по безспорен начин факта на
осъществяване на описаното нарушение, времето и мястото на извършването му, както
и неговото авторство. Съдът кредитира показанията на актосъставителя И. и св.З.
относно обстоятелството, че при извършената проверка В. е отказал да му бъде
извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества с техническо
средство, че му е била предоставена възможност да бъде изследван и в болнично
заведение чрез даване на кръв за медицинско изследване, като му е издаден талон за
медицинско изследване, който е отказал да получи. Описаната в АУАН и в
наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава в пълна степен и
от представените по делото писмени доказателствени средства, които напълно
кореспондират с показанията на актосъставителя и на свидетеля очевидец.
По възраженията на въззивника:
1. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че липсват изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити в наказателното
постановление, с което е нарушено правото му на защита, тъй като нарушението е
квалифицирано по чл.174 ал.3 от ЗДвП, която норма предвижда различни хипотези и
че В. е наказан за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест и не
изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е
посочено точно коя от хипотезите на чл.174 ал.3 от ЗДвП е осъществил с деянието си
В..
Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е едновременно и санкционна, и
предписваща правила за поведение. Издаването на водача на талон за кръвна проба по
време на извършване на проверката по никакъв начин не влияе върху материалната
7
законосъобразност на наказателното постановление и не означава, че водачът не е
извършил нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Посочването и на двете хипотези
на горецитираната разпоредба в наказателното постановление не представлява
нарушение, което да води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В
случая както е видно от словесното описание на нарушението, както в АУАН, така и в
наказателното постановление, жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, конкретизиран в чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Действително в наказателното постановление са посочени като нарушени и
двете алтернативи на чл.174 ал.3 от ЗДвП, но след това изрично е посочено, че с оглед
алтернативната форма на двете хипотези на чл.174 ал.3 от ЗДвП същият следва да бъде
санкциониран за нарушение състоящото се в отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техните
аналози, установени с АУАН № 1380197, формулирано е словом нарушението „отказва
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози“, нарушението е квалифицирано цифрово по чл.174 ал.3 от ЗДвП, но
като основание за налагане на наказанието е посочена разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.2
от ЗДвП, която касае неизпълнение на предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
С оглед на коректното словесно описване на нарушението и неговата
квалификация, съдът счита че се касае за допусната техническа грешка при изписване
цифрово на административно-наказващата норма чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, вместо
чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, но тъй като се касае за еднакви административни наказания
по вид и размер при нарушения и на двете хипотези, съдът счита, че не се налага
изменение на наказателното постановление в тази му част.
Съществено нарушение на административно-производствените правила е
налице, когато допуснатото нарушение е ограничило правото на защита на нарушителя
или когато в случай, че не е допуснато, крайния резултат би бил различен. В
настоящия случай именно поради изложените по - горе съображения не са
констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
2. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено в съдебно
заседание, че не е било възможно да се извърши проверка на В. за употреба на
наркотични вещества, тъй като е липсвало техническо средство за извършване на
такава проверка на мястото. Наличието на техническо средство за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества на мястото на проверката е без значение
за извършване на самото нарушение – отказ от проверка с техническо средство за
употреба на наркотични вещества. Ако В. беше декларирал съгласие за такава
проверка процедурата щеше да се развие по създадения в такива ситуации ред –
обаждане от проверяващия полицейски екип в дежурната част на сектора, осигуряване
на мястото на проверката на служебен автомобил с техническо средство за извършване
на проверка за употреба на наркотични вещества и извършване на такава проверка с
техническото средство. Именно отказът на В. от такава проверка е възпрепятствал
развитието на такава процедура.
3. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено в съдебно
заседание, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и наказателното
постановление, не отговаря на действителната обстановка с оглед на противоречието в
8
свидетелските показания на полицейските служители, дадени в съдебно заседание.
Своите съображения относно свидетелските показания съдът изложи по-горе. Фактът,
че актосъставителят не е съставил и приложения по делото талон за медицинско
изследване не влияе върху законосъобразността и достоверността на изготвените
документи.
Относно чл.28 от ЗАНН:
Съдът счита, че в случая не са налице основанията за прилагане на чл.28 от
ЗАНН за квалифициране на деянието като "маловажен случай", тъй като съгласно чл.
189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания.
По разноските:
В писмените бележки от началника на група в Сектор Специализирани
полицейски сили при ОД на МВР Варна чрез главен юрисконсулт К.Л.-А. е направено
искане на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. При този изход на спора и с оглед направеното искане на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно.
Действително в ал.1 на чл.63д от ЗАНН е посочено, че в производствата пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс, съгласно ал.4 на същия член в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лева.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане нарушителят
следва да бъде осъден да заплати на административно-наказващия орган направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че справедливо
юрисконсултско възнаграждение в случая е минималното такова в размер на 80 лева,
тъй като процесуален представител на въззиваемата страна не взе участие в съдебното
заседание и не бяха представени доказателства за допълнителна ангажираност във
връзка с делото, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за
правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на делото – потвърждение на наказателното постановление
направеното от въззивника искане за присъждане на разноски следва да бъде оставено
без уважение като неоснователно.
Tака мотивиран, съдът на основание чл.63 ал.2 т.5 и чл.63д ал.3 от ЗАНН
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 24-8703-001502 от 30.10.2024 г.,
издадено от П.Р.Ф. – началника на група в Сектор Специализирани полицейски сила
9
при ОД на МВР Варна, с което на В. Т. В. ЕГН ********** от гр.Варна, *****, за
нарушаване на чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата на основание чл.174
ал.3 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
На основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ осъжда В. Т. В. ЕГН
********** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80/осемдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на В. Т. В. за присъждане на съдебни разноски
като неоснователно.
Да се изпратят съобщения до В. Т. В. чрез адвокат М. К. Д. и на ОД на МВР
Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд Варна в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че решението е изготвено.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10