№ 1185
гр. Перник, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720105285 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ЕТ „*****“, ЕИК ***** с адрес: гр.
******, чрез пълномощника й адв. Я., срещу ЧСИ С. Б., с адрес: гр. *****, искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата 1215,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени съдебно-деловодни разноски по
гр.д. № 835/2019 г. по описа на ОС-Перник, сумата 26,13 лв. - представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена държавна такса по частна
жалба с вх. № 27624/30.10.2019 г. с включена такса превод, и сумата 122,07 лв. -
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи в разноски за
държавна такса по изпълнително дело № 20167530400001 с включена такса превод, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба – 08.10.2021 г.
до окончателното им изплащане, сумата 131,98 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 966,00 лв. за периода 18.06.2020 г. – 07.10.2021 г., сумата 5,08 лв. -
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 26,13 лв. за периода 08.11.2019
г. – 07.10.2021 г., и сумата 23,74 лв. - представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 122,07 лв. за периода 08.11.2019 г. – 07.10.2021 г.
В исковата молба се излага, че с Решение от 13.01.2021 г. по гр.д. № 835/2019 г. по
описа на ОС-Перник е отменено като незаконосъобразно действие на ЧСИ С. Б. по
изпълнително дело № 20167530400001, изразяващо се в насрочено с резолюция от
1
22.10.2019 г. изпълнение върху недвижим имот: извършване на опис на сграда с
идентификатор 55871.514.6786.1 на КККР на гр. Перник, собственост на ЕТ „*****“.
Твърди се, че насочвайки изпълнението върху недвижим имот, собственост на трето лице,
което към датата на извършване на действието по принудителното изпълнение не е имало
качеството на длъжник в изпълнителното производство, съдебният изпълнител е извършил
противоправно действие, вследствие на което ищецът е извършил разноски по воденето на
гр.д. № 835/2019 г., които са пряка и непосредствена последица от противоправното му
поведение. С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му процесните суми,
ведно със законната лихва върху главниците, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез адв.
М., в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва извършването на
посочените разноски от ищеца, както и че са в причинна връзка с действията на ответника.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и че е налице основание
за ангажиране на отговорността на ответника. Навежда довод, че вземането за разноски не е
лихвоносно, поради което и искът за заплащане на обезщетение за забава е неоснователен.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените разноски, както и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 1, т. 3 от
ЗАдв.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения заверен препис на изп.д. № 1/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б. се
установява, че е образувано по молба на „Уникредит Булбанк" АД въз основа изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д № 2523/2015 г. на РС-Габрово срещу П.К.П. И.П.П и И.И.П..
Към молбата е приложен Нот. акт. № 156, том I, рег. № 2215, дело 96/2009 г. на
нотариус Валя Димова. с район на действие РС-Перник, с който е учредена договорна
ипотека върху недвижим имот СГРАДА с идентификатор 55871.514.6786.1 по КККР на гр.
Перник, собственост на ЕТ „*****“.
Със споразумение от 13.06.2016 г. страните по изпълнителното дело, включително и
ипотекарния длъжник Н.Г.И. са постигнали съгласие за разсрочване и доброволно
изплащане на дълга към банката.
Въз основа на молба от 16.05.2016 г. от взискателя „Уникредит Булбанк" АД
съдебният изпълнител с постановление от 23.07.2019 г., е спрял производството по
образуваното изпълнително дело, на осн чл. 432, ал. 2 от ГПК.
С разпореждане от 27.06.2018 г. съдебният изпълнител е отложил произнасянето за
прекратяването на изпълнително дело № 20167530400001 по искане на взискателя, след
заплащане от страните на дължимите се в изпълнителното производство такси.
С резолюция от 22.10.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил извършване на опис на
недвижим имот за 16.12.2019 г. от 11.00 до 15.00 ч.
На 22.10.2019 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до ЕТ „*****“ в
качеството на трето лице - ипотекарен длъжник, че на 16.12.2019 г. в 11.00 ч. до 15.00 ч. ще
се пристъпи към принудително изпълнение: Извършване на опис на недвижим имот
СГРАДА с идентификатор 55871.514.6786.1 по КККР на гр. Перник.
По изпълнителното дело е приложена справка по лице в Служба по вписванията –
Перник за периода 01.01.1992 г. – 25.10.2019 г. по персоналната партида на ЕТ „*****“,
видно от която е вписана една договорна ипотека в полза на ипотекарния
кредитор „Уникредит Булбанк" АД с предмет на СГРАДА с идентификатор
55871.514.6786.1 по КККР на гр. Перник, която е заличена на 15.08.2018 г. въз основа на
2
молба – съгласие вх.рег. № 3341/15.08.2018г., дв.вх. рег. № 3257/15.08.2018 г.
Срещу насочването на изпълнението върху имота е подадена жалба с вх. №
27624/30.10.2019 г. от Н.Г.И. в качеството на ЕТ „*****“ чрез пълномощника й адв. А.,
върху която с резолюция от 30.10.2019 г. /л. 335 от изп. д./ помощник-частен съдебен
изпълнител е указал на жалбоподателя да внесе сумата 25,00 лв. – държавна такса по сметка
на ПОС, и сумата 120,00 лв. – такса по сметка на ЧСИ и представи вносните бележки и още
4 броя преписи от жалбата в седмодневен срок от получаване на съобщението.
С молба от 11.11.2019 г. жалбоподателят е изпълнил указанията като, видно от
представените разписки, на 08.11.2019 г. пълномощникът му е внесъл сумата 120,00 лв. по
сметка на ЧСИ С. Б., представляваща ТТЗ ЧСИ по изп.д. № 1/2016 г., за което е заплатена
такса превод в размер на 2,07 лв., и сумата 25,00 лв. – по сметка на Пернишки окръжен съд,
представляваща дт по жалба с вх. № 27624/30.10.2019 г. по изп.д. № 1/2016 г., за което е
заплатена такса превод 1,13 лв. /л.378-379 от изп.д./.
От приложеното в.гр.д. № 835/2019 г. на ОС-Перник се установява, че по жалба с вх. №
27624/30.10.2019 г. от Н.Г.И. в качеството на ЕТ „*****“, чрез пълномощника й адв. А., с
влязло в сила Решение № 260005/13.01.2020 г. е отменено действие на ЧСИ С. Б. по изп.д.
№ 01/2016 г., изразяващо се в насочване на изпълнението върху недвижим имот:
извършване на опис на сграда с идентификатор № 55871.514.6786.1 по КККР на гр. Перник,
собственост на ЕТ „*****“.
Видно от материалите по в.гр.д. № 835/2019 г. на ОС-Перник, че в производството по
делото на жалбоподателката чрез пълномощника й адв. А. са издадени съдебно
удостоверение за снабдяване от Отдел „ГС“ при Община Габрово с удостоверение за
наследници на И.П.П, съдебно удостоверение, което да послужи пред „Уникредит Булбанк“
АД за снабдяване с препис от договор за банков кредит овърдрафт № 18 от 02.07.2009 г., и
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с удостоверение от Служба по
вписвания-гр. Перник на коя дата е била заличена договорна ипотека върху сграда с
идентификатор 55871.514.6786.1, за което на 11.02.2020 г. пълномощникът е внесъл сумата
5,00 лв. с основание „съдебно удостоверение по гр.д. 835/2019 г. на ПОС“ и на 07.07.2020 г.
сумата 10,00 лв. с основание „два броя съдебни удостоверения по гр.д. № 835/2019 г. на
ПОС“.
Преди приключване на последното заседание по в.гр.д. № 835/2019 г. на ОС-Перник от
страна на жалбоподателя са представени незаверени копия на договор за правна защита и
съдействие № 20997/17.06.2020 г., сключен между Н.Г. и адв. А., с предмет образуване на
дело и процесуално представителство с договорено възнаграждение 996,00 лв. /830,00 лв. +
166 ДДС/, платимо по сметка, пълномощно в полза на адв. А. за процесуално
представителство по дело, фактура № 172/17.06.2020 г. за сумата 996 лв. – образуване на
дело и процесуално представителство с вкл. ДДС, платима по сметка, разписка от 17.06.2020
г. за превод на сумата 996,00 лв. от наредител М.Л.Е в полза на адвокатско дружество А. и
В. с основание „адвокатски хонорар за образуване на дело и процесуално представителство-
*****“, и разписка от 17.06.2020 г. за превод по сметка на Районен съд – Перник на сумата
3
204,00 лв., за което е платена такса превод 3,08 лв. с основание „дт за образуване на дело“.
В производството по настоящото дело е представен в заверен препис фактура №
172/17.06.2020 г. за сумата 996 лв. – образуване на дело и процесуално представителство с
вкл. ДДС и извлечение от сметка с IBAN BG69UNCR70001522988650, съгласно което на
18.06.2020 г. по посочената сметка е постъпила сумата 996,00 лв. – наредена от М.Л.Е като
адвокатски хонорар за образуване на дело и процесуално представителство-*****.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формира следните
изводи от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74
ЗЧСИ, вр. чл. 441 ГПК и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 441 ГПК:
Уредената в чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441, ал. 1 от ГПК отговорност за съдебния изпълнител
е специален вид деликтна отговорност и за реализирането й следва да бъдат установени
следните предпоставки: 1) противоправно поведение при осъществяване на процесуални
действия от съдебния изпълнител, 2) вина, която се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД) и
презумпцията не е оборена, 3) настъпили имуществени вреди за ищеца, 3) причинно-
следствена връзка между деянието на ЧСИ и вредите. Отнесено към конкретния случай, в
тежест на ищцовата страна е да установи, че ответникът, в качеството му на ЧСИ, е
допуснал виновно такива нарушения на установените процесуални правила, от които за
ищеца като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди, в твърдения размер.
Съгласно практиката, обективирана в решение № 43 от 28.05.2011 г. по гр. д. №
2474/18 г. на ВКС ІV ГО, принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно,
когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ
на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон.
Съдебният изпълнител е обвързан от субективните предели на изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното производство, поради което извършените
изпълнителни действия без изпълнително основание, т. е. при липсата на акт, подлежащ на
принудително изпълнение, е нарушение на закона и основание да се ангажира неговата
отговорност за вреди. Освен в изрично посочените от процесуалния закон случаи, в които
изпълнителният лист има действие и за/срещу трети лица съгласно разпоредбата на чл. 429,
ал. 2 и ал. 3 ГПК, принудителното изпълнение не може да бъде предприето и осъществено
срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист, въз основа на който
е образувано производството по принудително изпълнение. Правилата на процесуалния
закон са изчерпателни по отношение на възможностите изпълнението да се насочи спрямо
лицето, което не фигурира в изпълнителния лист като длъжник, а именно – изпълнение
може да се насочи само срещу 1) наследници на починал длъжник, когато правоприемството
е настъпило след издаване на изпълнителния лист, 2) трето лице дало своя вещ в залог или
ипотека, когато изпълнението е насочено срещу тази вещ.
В случая от приложения препис на изпълнителното дело се установява, че договорната
ипотека, учредена от ЕТ „*****“ за обезпечение на вземанията на длъжниците по
4
изпълнителния лист, е била заличена на 15.08.2018 г., поради което насочването на
изпълнението върху имота й чрез описа му съобразно резолюция на съдебния изпълнител от
22.10.2019 г. е незаконосъобразно.
Предвид казаното по-горе следва да се приеме, че е налице елементът противоправност
в действията на ЧСИ. Неоснователно е възражението на ответника, че не е налице
противоправно действие, тъй като реално опис не е извършен, доколкото предмет на
предявените искове са вредите, които ищецът е претърпял във връзка с обжалване на
действието на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху имота, а не от
извършване на описа.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага. Ответникът не е доказал настъпването
на факти, оборващи тази презумпция, а доводите му, че давайки съгласието си за
заличаването на договорната ипотека банката взискател е извършила неправомерен акт,
който освобождава съдебния изпълнител от вина в последващите действия по
изпълнителното дело, са неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи, че даденото от
банката-взискател съгласие за заличаване на договорната ипотека не е неправомерно, нито
влияе върху вината и отговорността на съдебния изпълнител за извършеното
незаконосъобразно действие. При данните по изпълнителното дело, че между страните е
сключено споразумение за доброволно погасяване на дълга и изричното изявление на
взискателя, с което е отправено искане за прекратяване на изпълнителното дело поради
пълното погасяване на дълга, в случай, че съдебният изпълнител беше положил дължимата
грижа, извършвайки справка в Служба по вписванията относно вписванията, отбелязванията
и заличаванията по персоналната партида на третото лице, чийто имот е служил за
обезпечение на вземанията, щеше да установи, че ипотеката е заличена и спрямо този имот
не може да бъде предприето и осъществено принудителното изпълнение.
С оглед изложеното съдебният изпълнител дължи обезщетение за вредите, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие.
От доказателствата по изпълнителното дело се установява, че по указания на съдебния
изпълнител във връзка с подадената жалба срещу незаконосъобразното действие
жалбоподателката е направила разходи в размер на 26,13 лв. за държавна такса по сметка на
ОС-Перник с включена такса превод и 122,07 лв. – такса по сметка на ЧСИ с включена такса
превод.
От приложените по в.гр.д. № 835/2019 г. на ОС-Перник разписки се установява, че в
производството по делото ищецът е направил разноски и за издаване на три съдебни
удостоверения в размер на 15,00 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че посочените разходи са извършени в
производството по в.гр.д. № 835/2019 г. на ОС-Перник и са в пряка причинно- следствена
връзка с незаконосъобразното действие на ответника.
Относно разходите за адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
От представената по настоящото дело в заверен препис фактура № 172/17.06.2020 г. се
установява, че между Н.Г.И. и адв. А. е уговорено възнаграждение за процесуално
5
представителство в размер на 830 лв., върху което са дължим ДДС в размер на 166,00 лв., с
начин на плащане - по сметка. Същата фактура е представена в незаверено копие по в.гр.д.
№ 835/2019 г. на ОС-Перник при провеждане на откритото съдебно заседание по делото –
01.09.2020 г., поради което, предвид представянето на идентична фактура в заверен препис
по настоящото дело, следва извод, че най-късно към 01.09.2020 г. възнаграждението е било
уговорено в посочения размер. От представените в заверен препис разписка и извлечение от
сметка се установява, че сумата е внесена на 17.06.2020 г. по сметка на пълномощника и
постъпила на 18.06.2020 г. С оглед изложеното и доколкото пълномощникът е заявил в
производството по в.гр.д. № 835/2019 г. на ОС-Перник, че хонорарът е уговорен за защитата
по това дело, съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че
възнаграждението касае процесуално представителство по друго дело.
Неоснователно е и възражението, че не е налице валидно упълномощаване на адв. А. за
процесуално представителство по в.гр.д. № 835/2019 г. на ОС-Перник, защото договорът и
пълномощното са подписани от ***** в лично качество. Едноличният търговец и
физическото лице, за което е регистриран, са един и същи правен субект, поради което
извършеното от ***** упълномощаване е валидно. С оглед изложеното и доколкото на
ищеца не са дадени указания да представи надлежно заверен препис на пълномощно по реда
на чл. 101 ГПК в производството по в.гр.д. № 835/2019 г. на ОС-Перник, не може да бъде
направен извод, че адв. А. е действала без представителна власт. Следва да се отбележи
също така, че възражение за липса на представителна власт може да бъде направено само от
представлявания, като в случая ищецът, с изявленията в настоящата искова молба, признава,
че е бил валидно представляван в производството по в.гр.д. № 835/2019 г. на ОС-Перник.
По възражението на ответника, че възнаграждението е прекомерно, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 10, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски хонорари в редакцията й
към момента на сключване на договора за правна защита /т.е. съобразно изм. и доп. - ДВ, бр.
84 от 2016 г.) възнаграждението за обжалване на действията на съдебен изпълнител
минималният размер на възнаграждението е – 200 лв., а когато жалбата се разглежда в
открито заседание – 300 лв.; същото възнаграждение се дължи и на процесуалния
представител на длъжника. Предвид обстоятелството, че уговореното възнаграждение
превишава повече от два пъти предвидения към момента на сключването на договора
минимален размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото и доколкото
производството по делото е приключило в едно открито съдебно заседание, съдът намира, че
уговореното възнаграждение е прекомерно. С оглед изложеното, съдът намира, че
ответникът следва да обезщети ищеца със сумата 360,00 лв., включваща предвидения в
наредбата минимален размер на възнаграждението от 300,00 лв. и дължимият върху нея
ДДС от 60,00 лв.
Относно претенцията за вреди, изразяващи се в извършени разноски по в.гр.д. №
835/2019 г. на ОС-Перник в размер на 204,00 лв., съдът намира следното:
По настоящото дело не са представени доказателства за извършването на такива
6
разноски, а по в.гр.д. № 835/2019 г. на ОС-Перник е представено незаверено копие на
разписка за плащане на сумата 204,00 лв., която не представлява годно доказателство. За
пълнота следва да се посочи, че плащането е извършено с основание „държавна такса за
образуване на дело по сметка на РС-Перник“, поради което възражението на ответника, че
не е в причинна връзка с извършеното действие от ответника по изпълнителното дело е
основателно.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен
за сумата 375,00 лв. – разноски по в.гр.д. № 835/2019 г. на ОС-Перник, сумата 26,13 лв. –
държавна такса по частна жалба с включена такса превод, сумата 122,07 лв. – държавна
такса по ТТЗЧСИ, и да бъде отхвърлен за сумата разликата над 375,00 лв. до 1215,00 лв. –
представляваща вреди, изразяващи се в съдебно-доловодни разноски по по в.гр.д. №
835/2019 г. на ОС-Перник.
Като правоувеличаваща последица от предявяване на иска, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба – 08.10.2021 г. до плащането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. С оглед изложеното, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на лихва за забава върху главницата от 360,00 лв., считано от датата на
увреждането – плащането на адвокатското възнаграждение /18.06.2020 г./, върху главницата
от 26,13 лв. от плащането на 08.11.2019 г. и върху главницата от 122,07 лв. от плащането на
08.11.2019 г. до деня, предхождащ подаването на исковата молба /07.10.2021 г./. Изчислено с
онлайн калкулатор обезщетението за забава върху главницата от 360,00 лв. за процесния
период е в размер на 47,70 лв., върху главницата от 26,13 лв. за процесния период е 5,08 лв.
и върху главницата от 122,07 лв. е 23,74 лв.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде
уважен за сумата 47,70 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 336,00 лв. за
периода от 18.06.2020 г. до 07.10.2021 г., сумата 5,08 лв. върху главницата от 26,13 лв. за
периода от 08.11.2019 г. до 07.10.2021 г. и сумата 23,74 лв. върху главницата от 122,07 лв. за
периода от 08.11.2019 г. до 07.10.2021 г. и отхвърлен за сумата над 47,70 лв. до 131,98 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 18.06.2020 г. до 07.10.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се поражда
за ищеца съразмерно на уважената част на иска.
Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски ищецът е
сторил такива в размер на 60,96 лв. – за държавна такса, и 450,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, платено в брой /л.83/. По възражението на ответника за прекомерност на
7
адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Минималният размер на възнаграждението, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията му към сключване на
договора за правна защита е 336,68 лв. Уговореното възнаграждение не надвишава
значително тази сума и предвид фактическата и правна сложност на делото, което освен
преценка законосъобразността на действието на съдебния изпълнител, включва и прецника
на всички останали предпоставки за отговорността му за вреди, и доколкото процесуалният
представител на ищеца се е явил в три съдебни заседания по делото, като съгласно чл. 7, ал.
9 от наредбата за защита по дела с повече от две заседания за всяко следващо се заплаща
100,00 лв., съдът намирал че уговореното възнаграждение не е прекомерно.
С оглед изложеното, от така сторените разноски /510,96 лв./ съразмерно на уважената
част на иска /599,72 лв./ на ищеца следва да се присъди сумата 201,07 лв.
Предвид отправеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител
на ответника при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. и изхода на спора, в полза на адв.
М. следва да се присъди минималният размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията му към момента на
приключване на устните състезания от 336,68 лв. /в т.см. Определение №7/17.01.2022 по
дело № 339/2021 г. на ВКС/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЧСИ С. Б., с адрес: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „*****“, ЕИК ***** с
адрес: гр. ******, сумата 375,00 лв. /триста седемдесет и пет лева/ – разноски за адвокатско
възнаграждение и съдебни удостоверения по в.гр.д. № 835/2019 г. на ОС-Перник, сумата
26,13 лв. /двадесет и шест лева и тринадесет стотинки/ – заплатена държавна такса по
частна жалба с вх. № 27624/30.10.2019 г. с включена такса превод, и сумата 122,07 лв. /сто
двадесет и два лева и седем стотинки/ – заплатена държавна такса по ТТЗЧСИ с включена
такса превод, представляващи вреди от незаконосъобразно действие по изп.д. № 1/2016 г. по
описа на ЧСИ С. Б., изразяващо се в насочване на изпълнението върху недвижим имот -
сграда с идентификатор № 55871.514.6786.1 по КККР на гр. Перник, собственост на ЕТ
„*****“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата
молба – 08.10.2021 г. до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 375,00 лв. до 1215,00 лв. – представляваща вреди, изразяващи се в съдебно-
доловодни разноски по по в.гр.д. № 835/2019 г. на ОС-Перник, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЧСИ С. Б., с адрес: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „*****“, ЕИК ***** с
адрес: гр. ******, сумата 47,70 лв. /четиридесет и седем лева и седемдесет стотинки/
- представляваща лихва за забава върху главницата от 336,00 лв. за периода от 18.06.2020 г.
до 07.10.2021 г., сумата 5,08 лв. /пет лева и осем стотинки/ - представляваща лихва за
8
забава върху главницата от 26,13 лв. за периода от 08.11.2019 г. до 07.10.2021 г. и сумата
23,74 лв. /двадесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ - представляваща лихва за
забава върху главницата от 122,07 лв. за периода от 08.11.2019 г. до 07.10.2021 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 47,70 лв. до 131,98 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 18.06.2020 г. до 07.10.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЧСИ С. Б., с адрес: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „*****“, ЕИК ***** с
адрес: гр. ******, сумата 201,07 лв. /двеста и един лева и седем стотинки/, представляваща
разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА ЧСИ С. Б., с адрес: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК-Перник, с
адрес: гр. Перник, ул. „******“ № 46, ет. 2, офис 6 А, сумата 336,68 лв. /триста тридесет и
шест лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9