Определение по дело №727/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260004
Дата: 8 януари 2021 г.
Съдия: Трифон Пенчев Славков
Дело: 20204120100727
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Горна Оряховица, 08.01.2021 год.

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав, в закрито заседание на осми януари през две хиляди, двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

 

като разгледа гр. дело № 727 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Определение по реда на чл.140 от ГПК.

Прави се искане за събиране на писмените доказателства, следващи исковата молба и за прилагане на ч.гр.д. № 387/2014 г. по описа на ГОРС.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Към настоящото производство следва да бъдат приложени материалите по ч.гр.д. № 387/2014 г. по описа на ГОРС.

Следва да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза със задачи посочени в исковата молба.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за 09. 02. 2021 г. от 10, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА като доказателство по делото материалите по ч.гр.д. № 387/2014 г. на ГОРС.

ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която въз основа на доказателствата по делото и данните, записани в счетоводството на ищеца и в счетоводството на кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД да даде заключение по въпросите поставени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 250,00 лева, вносими по депозитната сметка на ГОРС от ищеца, в тридневен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Милен Стоянов Пенев.

УКАЗВА на вещото лица, че следва да представи заключението си най-късно една седмица преди датата на съдебното заседание.

УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да прекрати делото и възложи в тежест на ищеца сторените от ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на страните, че настоящото определение има характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл. 146 от ГПК.

СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

 

Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице – заемодател /“Банка ДСК“ ЕАД/ и ответника С.Н.Д. е сключен договор за потребителски кредит № 32452813/21.10.2010г., по който е отпуснат заем в размер на 5 000 евро, със срок за издължаване 84 месеца, считано от усвояването. Уговорен бил ГПР в размер на 15,59 % с възможност за промяна. Страните уговорили в чл. 7. 5 от общите условия на договора възнаградителна лихва, дължима върху непогасената част от заема. В чл. 19.2 от общите условия била предвидена предсрочна изискуемост на вземането при забава на плащания на главница и лихва над 90 дни. Считано от 11. 06. 2013 г. ответницата изпаднала в забава поради неплащането на три поредни месечни вноски, за която била уведомена с  писма с обратни разписки. Ищецът намира, че дори да не се зачете предсрочната изискуемост, то цялото задължение по договора е дължимо поради изтичане срока на договора, настъпило на 21.10.2017 г. Позовава се на ТР №8 / 2017 г. на ВКС. Твърди, че вземанията по договора му били прехвърлени от ОТП Факторинг“ ЕАД с договор от 30.10.2017 г., а то от своя страна ги придобило от заемодателя „Банка ДСК“ ЕАД. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи следните суми присъдени в заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 387/2014 г., а именно: 3854,07 евро – главница по незаплатени погасителни месечни вноски; сумата от 748,80 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 10.03.2013 г. до 16.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.03.2014 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител назначен от ответника оспорва иска, намирайки го за недопустим и неоснователен. Счита, че не са налице доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за извършените между дружествата цесии. Твърди, че в качеството на особен представител няма възможност да прави възражения за недължимост на сумата, поради липса на информация и контакт с ответника. Счита, че е изтекъл срока за предявяване на иск по чл. 422 ГПК, поради което била налице преклузия. На следващо място счита, че няма доказателства за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Намира за неясни уговорките на чл. 19. 2 от общите условия формиращи олихвяването на заетата сума. Счита, че в договора са налице неравноправни клаузи. Въз основа на изложеното иска от съда да отхвърли предявените искове.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД.

На основание чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК съдът указа на страните разпределението на доказателствената тежест както следва:

- в тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно отношение между заемодателя “Банка ДСК“ ЕАД и ответника по договор за потребителски кредит № 32452813/21.10.2010г.; получаването на сумата по заема от ответника; размера на вземанията за главница и договорна лихва. Ищецът следва да установи, че между него и „ОТП Факторинг“ ЕАД от една стана, както и между „ОТП Факторинг“ ЕАД и заемодателя – цедент „Банка ДСК“ ЕАД, има сключени валидни договори за цесия, по силата на който са му прехвърлени вземанията по процесия договор за заем, заедно с привилегиите и принадлежностите, както и надлежното уведомяване на ответника за извършването на цесията.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за валидно прехвърляне на вземането срещу ответника, извършено между „ОТП Факторинг“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД.

- в тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.

 

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца препис от писмения отговор на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: