Решение по дело №553/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 48

                     гр. Кюстендил,   22.05.2020 г.

  

                                    В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

  

КЮСТЕНДИЛСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД,  наказателно отделение, ІІ въззивен състав,  в публично съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година,    в състав: 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА    

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                                                                           КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл.съдия

 

при участието на секретар:  Р.С.  

в присъствие на  прокурора:   Костадин Босачки  

като разгледа докладваното от  съдия Георгиева ВНОХД №553 по описа на съда за 2019 г.  и за да се произнесе , взе предвид следното:

 

            Производството е въззивно  и по реда на гл.ХХІ от НПК.

Образувано е по жалби от подсъдимия О.Б.Д. от гр.******, подадени чрез защитниците му  адв. Е.Й. от САК и адв. К.С. от КАК,   срещу присъда №42/12.09.2019 г., постановена по НОХД № 1912/2018 г. по описа на Кюстендилски районен съд, с която е признат  за виновен  по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.1 от НК и   е осъден на  3 години лишаване от свобода, с 5-годишен изпитателен срок и да заплати разноските по делото.

С жалбите е направено   бланкетно оплакване за неправилност на присъдата с позоваване на всички основания за това-процесуална и материална незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на наказанието. В допълнителна жалбата са наведени доводи за субективна несъставомерност на деянието на подсъдимия.

Заявени са три алтернативни искания-по чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 от НПК за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна; по чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав от КнРС за ново разглеждане и по чл.337, т.1 вр. с чл.334, т.3 от НПК за изменение на присъдата.

            По време на въззивните съдебни прения прокурорът e изразил становище за потвърждаване на присъдата, като  правилна.

Защитниците на подсъдимия са пледирали за отмяна на присъдата, поради постановяването й в нарушение на: чл.13 от НПК, доколкото не са събрани необходимите доказателства за изясняване на обстоятелствата по делото; чл.14 от НПК, поради  превратно тълкуване на доказателствата,  както и в нарушение на чл.305 от НПК, тъй като и липсвали мотиви, поради необсъждане на част от събраните доказателства, в какъвто смисъл се сочи , че е  Решени №92/19 г. на 2-ро н.о. на ВКС; поради  противоречие на присъдата с   Постановление на ВС №8/78 г. и  липса на доказателства за извършване на деянието с пряк умисъл, който извод се мотивира и с  решение на ВКС от 2014 г. по НД  №428/2014 г.

Подсъдимият е молил да бъде уважена жалбата по изложените в  жалбата съображения.

            Кюстендилският окръжен съд, след преценка на въззивната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на първоинстанционна присъда в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

            Районният съд е разгледал делото при спазване на съдопроизводствените правила. По предвидения в НПК ред е събрал допустимите, относими и възможни за изясняване на обстоятелствата по делото доказателства, които е оценил според действителното им съдържание. Мотивите на присъдата са изготвени професионално. Съдържат задължителните за същите реквизити.  Съдът е изпълнил задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК, тъй като е изложил съображенията си за взетото решение, посочил е въз основа на кои доказателства е приел за установени фактическите си обстоятелства, както и на кои от тях дава вяра и защо, кои изключва от доказателствения материал и защо.   Анализът  на доказателствата е  достатъчен и правилен. Поради това  КнОС не споделя и доводите на защитата за липса на мотиви, които не  констатира да са схематични,  повърхностни,  непълни,  неясни и вътрешно противоречиви, както смята защитата.  

             Приетата  за установена фактическа обстановка кореспондира с доказателствата, поради което е правилна. Съставомерните фактически обстоятелства са изложени ясно и достатъчно задълбочено, поради което КнОС ги споделя изцяло.

             КнОС, след собствена преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, прие за установено следното  относно установените поделото фактически обстоятелства:

Подсъдимият О.Б.Д. е роден на ***г***, живее в същия град, българин е, български гражданин, женен е, председател е на **** „*****“ – гр.*****, има средно- специално образование, неосъждан е и има ЕГН **********.

На 29.03.2012г. подсъдимият Д. подал  в Териториално поделение на НОИ-гр.Кюстендил  бланково Заявление за отпускане на лична пенсия, придружено с приложение от 21 бр.документи.  

В частта от заявлението, озаглавена  „Опис на документите“ (подлежаща на  попълване от лицето или последния осигурител) , в раздел „А“, озаглавен „Документи за осигурителен стаж“, графа първа, били описани 17 бр. документа, сред които и  Удостоверение № К-08-2275/ТП на НОИ-София-м.“***“ ( вписано на ред 5 и 7), срещу  които било посочено, че е заемал длъжността „подземен работни“, съответно за времето -    от 16.11.1984 г. до 13.03.1986 г.  –1 година  ( за удост. на ред №5)  и от 01.11.88 г. до 13.07.1992 г. – за удост. на ред 7 (срвн. Заявление на л.73, т.2 от досъд.п-во).

В частта от заявлението, озаглавена „Б.Други документи” , под №1, като удостоверение УП-2 било вписано  У-ние №К -08-2276 от 05.01.2012 г., изд. от ТП на НОИ (м.*****)-гр.София.

 Заявлението   било прието в ТП на НОИ-Кюстендил от св.Д. и регистрирано с вх.№ ПП-01-5158/29.03.2012 г.  в АИС „Архимед”  на    ТП от св.С..  В системата били записани и представените документи със Заявлението, сред които и  тр.книжка №111, УП-15 № К-08-2276-1-427/05.01.12 г. и УП-13 №К-08-2275-1-426/05.01.12 г.

  Сред документите, въз основа на които била отпусната пенсията  на подсъдимия, било и горепосоченото Удостоверение  за осигурителен доход , обр.УП-15, с изх.№ К-08-2276#1-427/05.01.2012 г. (л.123, т.2 от ДП).  С него било   удостоверено,  че О.Б.Д. е работил в мина „****" ЕООД- гр.С.на длъжност „подземен работник" за времето от 01.01.1989г. до 31.12.1991г.  -3 години. Отбелязано било и че  удостоверението е изготвено  след извършена проверка на информацията, съдържаща се в системата за архивиране  „sodela“  на фирма „***“

Според удостоверението, то било издадено от ТП на НОИ- гр.София, подписано от лицата П. Р., като „изготвил“ и М.П.,  като „проверил“ и подпечатано с отпечатък от кръгъл печат на териториалното поделение.

Въз основа на представените от подсъдимия документи, с разпореждане  № **********/26.04.2012 г. на ТП на НОИ-гр.Кюстендил му  била  отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02.03.2012 г. Подсъдимият получавал пенсията  до м.03.2017 г.

  На 10.03.2017 г. в ТП на НОИ- гр.Кюстендил, свидетелите М. (****) и  Г. (Началник на отдел „***“), получили сигнал от непредставило им се лице, тъй като пожелало анонимност,   че  има съмнение за неоснователно отпускане на пенсия за осигурителен стаж на О.Б.Д., тъй като бил представил документ с невярно съдържание за наличие на трудов стаж в мина „***“, какъвто в действителност нямал.

            След сигнала св.М. разпоредил да се извърши проверка на документите от пенсионното досие на подсъдимия и на действителния му  осигурителен трудов стаж..     

            Последвала  кореспонденция между ТП на НОИ -Кюстендил и  ТП на НОИ- гр.София -област, от която се установило, че О.Б.Д. никога не е подавал заявление за издаване на удостоверения за пенсиониране, респ.   че през 2012г. ТП на НОИ - София област не е издало процесното удостоверение УП-15 с №К-08-2276#1-427/05.01.2012г. (срвн.писмо-справка на л.76, т.2 от ДП)

            Според писмо-справка, с  изх.№ 1029-09-1158#1/20.07.2018 г., изд. от Началника на отдел „ООА” към ТП на НОИ-Кюстендил  (л.83, т.2 от ДП), при извършената проверка в разплащателната документация на осигурителя мина „****" ЕАД-гр.С., съхранявана в    „Обединен осигурителен архив-село Невестино"   било установено, че за периода от 01.01.1989г. до 31.09.1991 г.  липсват   данни за О.Б.  Д.;  че за периода м.01.89 г. до м.02.89 г. данни за лицето са открити  в документация на ОД „Музика”-гр.К., без записана длъжност,  в ресторант „****”-с.М.и че за времето от 01.12.1988г. до 13.07.1992г.  били открити данни, че  е вписан  във ведомостите и е работил в МБАЛ "Д-р ****"- гр.Б.

            Според писмо-справка с изх.№ 1042-09-115У#1 от 08.06.2017г. на ТП на НОИ- гр.Кюстендил – отдел „ООА” (л.21,1 т.1 от ДП), след проверка на хартиен и електронен носител в приетата разплащателна документация на осигурителя  Мина „***” ЕАД-гр.С., с различни приемателни протоколи, за периода 16.11.1984 г. -13.03.2016 г. и от 01.12.1988 г. до 13.07.1992 г.  е установено, че липсват данни  за О.Б.Д.. 

С разпореждане от 30.03.2017г. на ТП на НОИ, гр.Кюстендил било отменено разпореждането, с което е отпусната пенсията на Д. и било отказано отпускане на такава. Това разпореждане подсъдимият  оспорил пред Адм.съд-Кюстендил, решението на който  не е влязло в сила.

Чрез графологически експертизи, изготвени по делото  на 21 и 24.08.2018 г. е установено , че Удостоверение  за осигурителен доход , обр.УП-15, с изх.№ К-08-2276#1-427/05.01.2012 г.  в действителност   не било издадено от ТП на НОИ-София и подпечатано с печата му, а също и подписано  от посочените в него  за издател  и проверил лица Р. и П., като служители на  посоченото ТП, тъй като подписите на двамата  били имитирани, а печатът  не бил идентичен с тези, използвани в НОИ. (срвн.Графологически експертизи  на в.л. П.).

 За периода от 02.03.2012 г. до 31.03.2017г.,  на подсъдимия била изплатена  общо пенсия за осигурителен стаж и възраст  в размер на сумата  от 16 270, 41 лева.   Било издадено и разпореждане на подсъдимия за връщането й на ТП на НОИ-Кюстендил, което не е сторил.

            Изложените фактически обстоятелства не се различават съществено от приетите   от КнРС. Те са установени въз основа на горецитираните писмени доказателства-заявление, разпореждания, писма-справки, трудови книжки на подсъдимия,  показанията на разпитаните от КнРС свидетели  М., Г., С., Д., П., отчасти от обясненията на подсъдимия (л.63 от нохд), справка за съдимост, както и от горецитираните  графологически експертизи.

             Обосновано КнРС е приел, че обясненията на подсъдимия, според които  е подал заявление за отпускане на пенсия пред ТП на НОИ, както и необходимите за това документи, които преди това събрал, се потвърждават  от писмените и гласни доказателства, поради което  правилно им е дал вяра.  КнОС споделя и съображенията на КнРС, поради които е изключил от доказателствения материал останалите обяснения на подсъдимия, според които е работил в мина „****“, но не си спомня, кога, защото са минали доста години. Правилно КнРС е преценил тези обяснения като изолирани от доказателствения материал и  нелогични. Не се потвърждава от нито едно доказателство по делото твърдението на подсъдимия, че е  работил в тази мина „*****”. Те се опровергават по категоричен начин от писмените доказателства по делото, удостоверяващи осигурителния трудов стаж  на подсъдимия, според които липсват данни да е работил в мина „*****“, тъй като не фигурира във ведомостите й;   удостоверението, с което е установил трудов стаж в тази мина за времето от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. е неистинско и с невярно съдържание, доколкото е установено с редовни официални документи-ведомости, според които за периода 01.12.1988г. до 13.07.1992г  е работил в    МБАЛ "Д-р ****"- гр.Б. и не е издадено от органа, посочен в него. 

            Правилно и обосновано КнРС е кредитирал показанията на свидетелите М., Г., С., Д., П.. Така приема КнОС, защото те взаимно се допълват и потвърждават, ясни и категорични са, потвърдени са и от писмените доказателства. Показанията на нито един от тях не изключва авторството на подсъдимия в деянието.   

            Правилно КнРС не  е ценил    показанията на свидетелите С. и К.Д.,  тъй като  установените от тях факти и обстоятелства,     не са относими към предмета на делото.

            И КнОС  намира графологическите експертизи за обосновани и непоставящи под съмнение верността на изводите им, поради което  правилно са  ползвани при формиране на фактическите и правни изводи.

            Правилно, въз основа приетите за установени фактически обстоятелства, КнРС е квалифицирал деянието на подсъдимия като  престъпление „документна измама“ по чл.212, ал.1 НК.  КнОС изцяло споделя правните съображения на КнРС за неговата обективна и субективна съставомерност.

            Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено от подсъдимия чрез действие, изразило се в ползване на официален документ- Удостоверение с изх.№ К-08-2276#1-427/05.01.2012 г.,  който е неистински и с невярно съдържание  .

            Процесното удостоверение е неистински  документ по см.на чл.93, т.6 от НК, защото  не е издадено от посочения в него автор, а от друг, който му е придал вид, че е издадено от  ТП на НОИ-София, като е имитирал подписите на   негови служители   и печата на същото.

            Това удостоверение е и  с невярно съдържание, защото то   удостоверява неистински факти-неистинска информация относно трудов стаж на подсъдимия в мина „*****” .  

            Процесният  документ,  с невярно съдържание и неистински, доказва основание за получаване на лична пенсия и плащане  на такава, каквато му е отпусната. Той е послужил за въвеждане в  заблуждение  в длъжностните лица от ТП на НОИ-Кюстендил, упражняващи фактическа власт  върху  средствата, предназначени за  личните пенсии, в резултат на което  са извършили юридическо разпореждане с тях. След него е последвало и  фактическо разпореждане, изразило се в  ежемесечно изплащане  на лична пенсия на подсъдимия, на която не е имал право без неистинския и преправен документ. Следователно инкриминираният документ е създал привидно  основание, че подсъдимият  има право да получи лична пенсия.

            Гореизложените съображения относно обективната съставомерност на деянието на подсъдимия КнОС изведе и въз основа на  П 8/78 г. на Пленума.

            Престъплението е резултатно. То е довършено с реалното ползване на документа от подсъдимия и получаването на пенсия, разрешена му от надлежен орган въз основа и на  неистинския документ.

Субект на престъплението е подсъдимият Д., който е пълнолетен и вменяем.

КнОС изцяло споделя  съображенията на КнРС за субективна съставомерност на деянието на подсъдимия. Те са ясни и задълбочени. Правилни са, защото кореспондират с фактите по делото и с правната характеристика на престъплението от субективна страна.  Към тях КнОС няма какво друго да добави, освен че   прекият умисъл  за извършване на престъплението е регламентиран в чл.11, ал.2 от НК, съгласно който деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и  е искал настъпването им.   Умисълът е установен от действията, в които се е обективирало деянието на подсъдимия. Правилен е изводът на КнРС  за наличието на  представи  у подсъдимия относно всички съществени елементи от обективна страна на престъплението. Категоричен извод може да бъде направен въз основа на доказателствата по делото, че подсъдимият е  съзнавал, че използва инкриминирания документ,  който   не е издаден от лицата, посочени като негови автори и не отразява вярна информация, тъй като не е  работил в мина „*****”  и  не е имал право на пенсия за осиг.стаж и възраст към датата на подаване на заявление за това.     Правилно КнРС е приел, че подсъдимият е съзнавал, че с представянето на този  документ  ще бъдат изградени неверни представи за осигурителния му стаж и доход у органа, компетентен да му разреши пенсия, както и че въз основа на него ще получи  лична  пенсия, без да има право на същата.    

            Изложеното мотивира въззивния съд да приеме, че изводите на първоинстанционния  съд относно обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия  са правилни, а развитите   в жалбата и в съдебно заседание оплаквания на защитата са неоснователни.

            КнОС не констатира несъответност на  обжалваната присъда с ППлВС №8/78 г., както се твърди от защитата по време на въззивните   прении. Представянето на трудовата книжка от подсъдимия  със Заявлението за отпускане на лична пенсия, в която не е посочен трудов стаж в мини „*****” не изключва съставомерността на деянието му по горепосоченото престъпление. Това е така, защото осигурителен трудов стаж може да се установява и с др.документи освен трудова книжка.  Освен това по делото се съдържат данни, позволяващи извод за наличие на две трудови книжки от подсъдимия. Представената по делото от подсъдимия - трудова книжка-продължение  (л.101-110, т.2 от ДП) е от 2 000 г., поради което в нея няма как (а и не е отразен)   трудов стаж през периода  посочен  в неистинското удостоверение - 88-91 г.  Така, че въз основа на същата не би могло да се констатира  неистинност на процесното удостоверение за тр.стаж  на подсъдимия в мини „*****” Установено е и че пред ООА-с.Невестино, подсъдимият е   представил ксерокопие на трудова книжка за периода 16.11.1984 г. -13.03.1986 г., приложена на л.25, т.1 от ДП, според която за посочения период е работил в **** „****”. (срвн.писмо от ООА-с.Невестино от 08.06.2017 г. (л.21, т.1 от ДП).   Представянето от подсъдимия пред ТП на НОИ-Кюстендил на документи (тр.книжка и удостоверения), позволяващи  на служителите от ТП на НОИ-Кюстендил да констатират преди отпускане на пенсията неистинността на   удостоверението за осигурителен доход , обр.УП 15 с изх.№ К-08-22761-427/05.01.2012 г., не изключва съставомерността на деянието като престъпление по чл.212, ал.1 от НК.  Това е така, защото подсъдимият е представил неистинско  и с невярно съдържание удостоверение за осигурителен доход, като документ, удостоверяващ осигурителен доход. При това положение единствената цел на подсъдимия, според съда е да ползва този документ и да възбуди заблуждение, че  има такъв трудов стаж.

            КнОС не споделя съображенията на защитата за несъставомерност на деянието на подсъдимия, поради липса на доказателства, установяващи  подсъдимият да е подправил лично процесното неистинско удостоверение. Така счита, защото  за съставомерността на деянието по чл.212, ал.1 от НК  не е необходимо подсъдимият да е изготвил неистинския документ, а само да го е ползвал, като е знаел, че е такъв.  

             

            КнОС констатира, че правилно вида на наказанието е определено в пределите на предвиденото за престъплението-от 2 до 8 г. лишаване от свобода.

            Размерът на наложеното наказание 3 г. лишаване от свобода е определен при превес на смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства, доколкото  е ориентиран към минималното наказание, предвидено за престъплението, което е 2 години.  

            КнОС, предвид ниската степен на обществена опасност на дееца счита, че и с по-малък    изпитателен срок от определения биха се постигнали целите на наказанието по чл.36 от НК.  Така приема въззивния съд предвид чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на деянието и понастоящем, възрастта му към датата на деянието  (52-годишен) и понастоящем (60 годишен),   вида на извършеното престъпление, постоянната му дългогодишна трудовата  ангажираност, липсата на лоши характеристични данни, извън разкриващите се от самото престъпление.

            КнОС счита, че съвкупната  оценка на   обстоятелствата, свързани с деянието и самия деец,    сочат на извод за постигане на поправително-възпитателен ефект  по отношение на подсъдимия и с определяне на минималния, предвиден  в чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок от 3 години. Последният, според КнОС е достатъчна гаранция за поправянето на дееца и изключване на противоправно поведение в бъдеще.

            Поради изложените съображения КнОС счита, че следва да измени присъдата, като намали изпитателния срок от 5 на 3 години.

            Такова по вид и размер наказание въззивния съд счита, че ще  има  генерален предупредителен и възпиращ ефект и по отношение на останалите граждани на обществото.

            КнОС изцяло споделя останалите съображения на КнОС за индивидуализация на наказанието.

            Правилно, в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК, доколкото е признат за виновен подсъдимият е осъдена да заплати сторените по делото разноски.

            По изложените съображения КнОС счита, че следва да  измени присъдата в санкционната част, а останалата й част следва да я потвърди, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение. 

              Воден от горното  и на осн.чл.337, ал.1, т.1 вр. с чл.334, т.3 и чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК,  Кюстендилският окръжен съд

                                               Р  Е   Ш   И    :

 

            ИЗМЕНЯ присъда №42/12.09.2019 г., постановена по НОХД № 1912/2018 г. по описа на Кюстендилски районен съд  в санкционната й част, като намалява  продължителността на определения на осн.чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок от 5 години на 3 години.

            Потвърждава присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва или протестира. То подлежи на проверка от Софийски апелативен съд по реда на глава ХХХІІІ от НПК, по искане на осъдената  или главния прокурор, в 6- срок, считано от обявяването му.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                  2.