№ 44311
гр. София, 11.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110152549 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на „Т София “ ЕАД
срещу Н. С. В., В. С. А. и Д. Д. А. , с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД , вр. с
чл. 153, ал.1,ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца сумите, както следва: 385,41лева главница за консумирана и
незаплатена топлинна енергия за периода м. май 2020г.- м. април 2022г. ,
заедно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателно
погасяване на задължението,, 65,14лева – мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода 15.09.21г.- 05.09.23г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 22,68лева за периода май 2020г.- април 2022г.,
заедно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането, и 5,15лв. –мораторна лихва върху главница за
дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 05.09.2023г. Сумите се
претендират от ответниците разделно – по 1/3 от всеки един от тях и по
отношение на топлоснабден имот, представляващ ап.81 в гр. София, общ.
11111 , в качеството им на наследници на С. В. А. по отношение на процесния
имот. .
След извършената размяна на книжа, и преди насрочване на делото в
открито съдебно заседание , е постъпила молба ищеца с вх. №
350156/05.12.2023г., с която заявява, че на 20.11.2023г. от страна на
ответниците е постъпило плащане , с което задължението е изплатено в
цялост. Счита, че доколкото ответниците са дали повод за исковото
производство, следва в полза на ищеца да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът
намира, че доколкото заявените от ищеца искови претенции са били погасени
от ответниците посредством плащането им в хода на процеса, между
страните по делото не съществува правен спор, който да бъде разрешен със
1
сила на присъдено нещо. Няма ли правен спор, няма нужда и интерес от
съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за
която съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че ищецът изрично не е
заявил, че оттегля, или се отказва от предявените искове, съдът намира, че
доколкото заявените от него искови претенции са изцяло удовлетворени, то
за „Т София “ ЕАД не съществува правен интерес от водене на настоящото
съдебно производство. Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно
процесуално допустимо съдебно производство, поради което в случай че
констатира липсата на някоя от абсолютните положителни процесуални
предпоставки за надлежно възникване на правото на иск – правен интерес от
заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените
искове се явяват процесуално недопустими.
Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови претенции
са изцяло удовлетворени от ответниците в хода на процеса, за „Т София “
ЕАД е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради което
образуваното въз основа на тях съдебно произовдство като процесуално
недопустимо следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. По тази причина дори и при прекратяване на делото, както е в
настоящия случай, доколкото е налице плащане от страна на ответниците в
хода на процеса - след връчване на препис от исковата молба, с
извънпроцесуалното си поведение те са дали повод за завеждане на делото
срещу тях, поради което безспорно следва да понесат сторените разноски по
него. Ищецът е претендирал такива за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът намира, че следва да бъде присъдено в минимален размер от 100
лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ (обн.
ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, а освен това извършените от името на ищеца
процесуални действия се изчерпват единствено с подаване на исковата
молба.
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално
недопустимо производството по гр. дело № 52549/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 69 състав, следва да се прекрати.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски за исковото производство за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 52549/2023 по описа на
2
СРС, ГО, 69 състав, образувано по искова молба на „Т София“ЕАД , ЕИК
11111 срещу Н. С. В. с ЕГН **********, В. С. А. с ЕГН ********** и Д. Д.
А. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н. С. В. с ЕГН **********, В. С. А. с ЕГН ********** и Д.
Д. А. с ЕГН ********** да заплатят в полза на „Т София“ЕАД , ЕИК
11111, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8, вр. ГПК сумата от 100лева ,
представляваща разноски за настоящото исково производство за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3